№ 123936
гр. София, 15.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20221110165325 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 263340/29.11.2022 г., подадено от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу Е. М. В..
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая към заявлението кредиторът е представил
заверен препис от договора за кредит, от който произтича неговото вземане,
приложенията към него и общи условия, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 от
ГПК. Това дава възможност на съда да извърши преценка относно наличието или не на
неравноправни клаузи, от които произтича вземането, или част от вземането на
заявителя, както и дали искането противоречи на закона и добрите нрави. В
конкретния случай, настоящата инстанция намира, че е налице обоснована вероятност
някои от вземанията на заявителя да се основават на неравноправни клаузи, както и, че
част от тях противоречат на закона и добрите нрави.
Такова вземане, според настоящия състав е вземането в размер 457,15 лв.
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство № 3983943/23.11.2020
г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД. По дело е представен и Договор за
паричен заем № 3983943/23.11.2020 г., сключен между длъжника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, по силата на която на първия е предоставен договор за заем в
размер на 800 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 40,00 %, ГПР – 48,11 % и общ
1
размер на дължимата сума – 924,56 лв. В чл. 4 от договора е уговореното задължение
за кредитополучателя в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора,
да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: две физически лица –
поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна
бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им
осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без
определен срок; да не са заемател или поръчители по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“; да нямат неплатени осигуровки за последните две
години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако
имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-
лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство, или банкова гаранция в
полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след
крайния срок на плащане на задълженията по договора, или одобрено от заемателя
дружество – поръчител, което представя гаранционна сделка. Представен е и Договор
за предоставяне на поръчителство № 3983943/23.11.2020 г., сключен между
„Файненшъл България“ ЕООД и длъжника, по силата на който поръчителят се е
съгласил да сключи договор за поръчителство с кредитодателя „Изи Асет
Мениджмънт“ АД за обезпечаване на вземанията по сключения договор за кредит, а
длъжникът се е задължил да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 731,44
лв., платимо на вноски, заедно с вноските по кредита.
От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър,
на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик на
поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, е кредитодателят „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на §
1, т. 5 от ДР на ТЗ.
При граматически, систематични и телеологическия анализ на чл. 114 и чл. 169 от
ДФЕС и Хартата на основните права – чл. 38 следва извод, че ПЕС изисква висока
степен на защита на потребителите в Съюза. Законодателството на Съюза в областта
на защитата на потребителите освен това допринася за правилното функциониране на
вътрешния пазар. То има за цел да гарантира, че отношенията между стопанските
субекти и потребителите са справедливи и прозрачни, което като крайна цел подпомага
общото благосъстояние на европейските потребители и икономиката на Съюза.
Посочените изисквания от правото на ЕС предпоставя, че националният съд има
задължение при тълкуване на съответната норма на националното право да я тълкува и
прилага в духа и смисъла на съответното общностно право – вж. Решение от 10.04.1984
по делото Von Colson, C-14/83. Съгласно трайната практика на СЕС – вж. т. 20 от
Решение от 12.07.1990 г., Foster, C-188/89; т. 23 от Решение от 14.09.2000 г., Collino и
Chiappero, C-343/98; т. 40 от Решение от 19.04.2007 г., Farell, C-356/05; т. 39 от
Решение от 24.01.2012 г., Dominguez, C-282/10, националният съд има задължение да
2
тълкува националното законодателство в духа на общностния правен ред.
Следователно за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и
изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо, когато се изследва въпроса за
няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съда
да изследва релациите и връзките в отделните договори, но не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност, която при кредитирането има лукративна цел – печалба, в който случай
различните правни средства и ползвани договори обслужват икономическата дейност.
Тоест, дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между
такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя, при
проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и
добрите нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи.
В случая предмет на настоящото заповедно производство са вземания, които
произтичат от договор за потребителски кредит, за които се твърди, че са заплатени от
поръчителя, вземането на който е цедирано на заявителя, поради което последният
упражнява правата на своя цедент по чл. 143 ЗЗД срещу основния длъжник по
договора за потребителски кредит.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието на Закона
за потребителския кредит (Обн. ДВ., бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.),
като правната му уредбата е в чл. 9 ЗПК.
Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства и ангажираните
доказателства, настоящият съдебен състав приема, че уговореното възнаграждение за
предоставеното поръчителство, трябва да се разгледа, като разход по договора за
кредит (включително с оглед изложеното, че е налице хипотеза на свързани лица),
който разход следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите, който е индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК,
според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В разглеждания случай, при цялостният анализ на договора за кредит, съдът
3
намира, че неговото сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано
от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Изводът
в тази насока се подкрепя не само от факта, че поръчителят и кредиторът са свързани
лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ, така и от датата на сключване на договорите –
23.11.2020 г., т.е. преди изтичане на срока по договора за потребителски кредит, който
е предвиден в чл. 4 от договора за потребителски кредит, така и от последицата.
С оглед изложеното, клаузата, с която е уговорено възнаграждение по договор за
поръчителство, сключен с цедента „Файненшъл България“ ЕООД, на който заявителят
основава процесното вземане е нищожна поради противоречието й със закона.
Друга вземане, което се основава на нищожна клауза е за сумата от 60 лева,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране. Съгласно разпоредбата на
чл. 33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Следователно ЗПК е ограничил
възможността кредиторът да събира разходите по събиране на просрочено вземане при
неизпълнение на кредитополучателя на задълженията му по договора за кредит, до
възможността да претендира обезщетение за забава в размер не по-голям от размера на
законната лихва. Кредиторът, уговаряйки клауза за дължимост и начисляване на такса,
покриваща разходите за събиране на просрочено вземане, наред с обезщетение за
забава в размер на законната лихва, същата е в пряко противоречие с разпоредбата на
чл. 33 от ЗПК, поради което клаузата противоречи на закона и се явява нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.
Следователно клаузите в договора за кредит и договора за поръчителство, на
които заявителят основава процесните вземаня и с които е уговорено, че
кредитополучателят дължи такси и разходи за събиране на вземането, както и
възнаграждение за поръчителството, са нищожни поради противоречието им със
закона.
Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви иск за
вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 263340/29.11.2022 г., подадено от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу Е. М. В., в частта за 457,15 лв. –
4
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство № 3983943/23.11.2020 г.,
сключен с „“Файненшъл България“ ЕООД и за сумата 60 лв. – такси и разходи за
извънсъдебно събиране по Договор за паричен заем № 3983943/23.11.2020 г., сключен
между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, които вземания са цедирани на
заявителя.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5