Р Е Ш
Е Н И Е
№260340
04.11.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесети
октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №2261/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна
жалба на Детска градина „***“- гр. Пловдив, представлявана от
директора Г. П. Б., чрез пълномощника й адв.
Н. У.-
К., против Решение №2044 от 22.06.2020г., постановено по
гр.д. №3815/2020г., по описа на Районен съд-
Пловдив, VІІІ гр.с., с
което е било
признато за незаконно и отменено
уволнението на В.
Т. Б., ЕГН **********, извършено
със Заповед №РД-10-352/31.01.2020г. на
Директора на Детска градина „***“,
тя
е била възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност “***”“ в Детска
градина „***“- гр. Пловдив и
е оставено без уважение възражението на Детска
градина „***“ за
недействителност на
сключения с В. Т. Б.,
ЕГН **********, трудов договор
№РД-10-304/14.01.2020г. и искането
за обявяването му за недействителен. В
жалбата се излагат доводи за неправилност
на обжалваното решение, като
се иска отмяната му и отхвърляне
на исковете, както
и обявяване на сключения
с ищцата трудов договор
за недействителен.
Ответната страна
по въззивната жалба-
В. Т. Б.
***, ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото
адв. К. Г., оспорва
същата и иска
оставянето й без
уважение.
Предмет на
разглеждане в производството е и
частна жалба на адв. К.Г.,
в качеството му на
пълномощник на В.
Т. Б., против
постановеното по делото в производство по чл.248 от ГПК
Определение №7993 от 31.07.2020г., с което
е била оставена
без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото
решение в частта му за
определеното му по реда
на чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение, като същото
бъде увеличено от
300 лв. на
1000 лв. В частната
жалба се излагат доводи за
неправилност на обжалваното определение,
като се иска
отмяната му и уважаване
на подадената молба за увеличаване на определеното адвокатско
възнаграждение.
Ответната
страна по частната жалба- Детска градина „***“- гр. Пловдив, представлявана от
директора Г. П. Б., чрез пълномощника си по
делото адв. Н. У.-
К., оспорва същата
и иска оставянето
й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
въззивната жалба:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от
страна, която има
право да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран
с искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 от КТ, предявени
от В.
Т. Б.
против Детска градина
„***“- гр. Пловдив за признаване за
незаконно и отмяната на уволнението й, извършено
със Заповед №РД-10-352/31.01.2020г.
на Директора на Детска
градина „***“, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено без
предизвестие на основание чл. 71, ал.1 от КТ преди изтичане на срока
за изпитване, считано от 03.02.2020г., и за
възстановяването й на заеманата
преди уволнението длъжност “***”“ в Детска градина „***“- гр. Пловдив.
С обжалваното решение съдът
е приел, че
уволнението на ищцата
е незаконно, тъй като сключеният между нея и ответната
Детска градина „***“- гр.
Пловдив трудов договор е за
неопределено време и
не е бил със срок за изпитване. Счел
е за неоснователно възражението
на ответника за недействителност на
трудовия договор.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
съобразно посоченото в
жалбата, като въззивният
съд като инстанция
по същество се произнесе
по съществуващия между страните
материалноправен спор.
От фактическа
страна по делото липсва спор,
а и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че
след проведена процедура за мобилност
/конкурс- подбор/ между страните
е бил сключен трудов договор
№РД-10-304/14.01.2020г., по силата
на който В. Т. Б. е
била назначена на длъжността “***”“ в Детска градина „***“- гр. Пловдив.
В договора е посочено,
че се сключва на основание чл.67, ал.1, т.1 във връзка
с чл.70, ал.1 и 2 от
КТ, както и че
същият е
за неопределено време,
считано от 15.01.2020г. Със Заповед №РД-10-352/31.01.2020г. на Директора
на Детска градина „***“
трудовото правоотношение между страните е било
прекратено без предизвестие на основание чл. 71, ал.1 от КТ преди
изтичане на срока за изпитване, считано от
03.02.2020г.
С исковата молба ищцата
е изложила доводи,
че уволнението й
е незаконно, тъй
като трудовият й договор
не е бил със
срок за изпитване, доколкото
такъв не е
уговорен. Тези доводи са
основателни. В трудовия
договор действително е
посочено, че същият се сключва „във връзка с
чл.70, ал.1,2 от КТ“, но
освен цифровото посочване
на тази разпоредба липсват каквито и да
са други
конкретни уговорки между страните, от които
да може да
се направи извод,
че волята им е
била да сключат трудов договор със
срок за изпитване. Не
е уговорена и
продължителността на евентуалния срок за изпитване.
Отделно от това
от доказателствата по делото се
установява, че трудовият договор
е сключен след проведен конкурс, в рамките на който работодателят, чрез назначената от него комисия, е имал
възможност да провери
качествата на работника
или служителя за
заемане на длъжността, поради
което и сключването
на трудов договор със
срок за изпитване
е недопустимо /в този смисъл- Решение №716
от 27.12.2010г. на
ВКС по гр.д.№253/2010г., ІІІ г.о.;
Решение №840 от 29.12.2009г.
на ВКС по
гр.д.№3405/2008г., ІІ
г.о./. При това положение следва
да се приеме, че
посочването на нормата
на чл.70 от КТ
се дължи на техническа
грешка при изготвяне
на текста на трудовия
договор и в
същия липсва валидна уговорка за
сключването му със
срок за изпитване. Предвид горното
работодателят не е разполагал
с правото да прекрати
трудовия договор на
основание чл.71, ал.1 от КТ,
а извършеното от
него прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото
основание е незаконно.
Ето защо предявеният
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
за признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна е
основателен и следва
да се уважи. Неоснователни са доводите на
жалбоподателя- ответник за недействителност на
трудовия договор поради сключването му в резултат
на процедура, проведена за
заобикаляне на закона, и за
длъжност, за която не е бил
открит щат. От
доказателства по делото се
установява, че процедурата
по конкурс- подбор за
заемане на длъжността “***”“
е проведена въз
основа на надлежна заповед на
директора на Детска
градина „***“. Същият
е компетентният съгласно действащите нормативни актове орган
да вземе посоченото решение,
тъй като съгласно разпоредбата
на чл.258, ал.1 от
Закона за предучилищното и
училищното образование ръководи
и контролира цялостната дейност на институцията, а съгласно
чл.31, ал.1, т.12 от Наредба №15 за
статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и
другите педагогически специалисти
изготвя длъжностно разписание
на персонала и утвърждава
поименно разписание на длъжностите. Без значение за
действителността на трудовия договор
е обстоятелството дали
към датата на издаване на заповедта в утвърденото
от самия директор длъжностно разписание
е била посочена
длъжността “***”“, както
и дали е било
икономически целесъобразно откриването
на посочената длъжност,
тъй като преценката
на тези обстоятелства е в правомощията
на директора, който
носи съответната дисциплинарна, наказателна,
административнонаказателна и гражданска
отговорност за действията
си и същите не се
отразяват на
действителността на трудовия договор.
По същите съображения не
може да се приеме и
наличието на твърдяното
от жалбоподателя „заобикаляне
на закона“.
Основателна се явява и
претенцията по чл.344, ал.1, т.2 от
КТ за възстановяване на
ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност “***”“
в Детска градина „***“- гр. Пловдив. Липсата към настоящия
момент на подобна щатна длъжност по щатното
разписание на детската градина
и на финансова възможност
за обезпечаването й не
са пречка за уважаването на посочената претенция. Работодателят
е длъжен в изпълнение
на съдебното решение да
допусне работника или служителя
до предишната работа и в
случаите, когато длъжността му
е съкратена, но може
по своя преценка
веднага да пристъпи към ново уволнение поради съкращаване на
щата или да предложи на възстановения работник или служител друга
работа /в този смисъл-
Решение №316 от 11.07.2012г. на ВКС по гр.д.№1025/2011г.,ІV г.о.;
Решение №327 от 14.11.2013г. на ВКС по гр.д.№69/2013г., ІV г.о. /.
Предвид горното
въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на
въззивната жалба и на основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата
жалбоподателят следва да
бъде осъден да
заплати на адв. К.
Г., оказал безплатна
правна помощ на въззиваемата страна,
адвокатско възнаграждение в минималния
размер от 610
лв. съгласно чл.7, ал.1, т.1 от
Наредба №1 на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения. Според настоящия състав на съда
възнаграждение в посочения размер
е справедливо и
обосновано с оглед
фактическата и правна сложност на
делото и обема
на извършените от адвоката процесуални действия.
По частната
жалба:
Същата е
процесуално допустима, тъй
като е подадена
в срока по чл.248, ал.3
от ГПК. Разгледана по същество,
е частично основателна.
С обжалваното определение
първоинстанционният съд е
оставил без уважение молбата
на адв. К. Г. за изменение на определеното му с
решението адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2
от ЗА за оказаната безплатна
правна помощ на ищцата
от 300 лв. на
1000 лв., като е
изложил съображения, че
определеното възнаграждение от
300 лв. е
съобразено с фактическата
и правна сложност на
спора.
Съгласно разпоредбата
на чл.38, ал.2, изр.2 от
ЗА съдът определя възнаграждението на
адвоката, оказал безплатна адвокатска
помощ, в размер, не по- нисък
от предвидения в наредбата за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.1, т.1 от
Наредба №1 на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа възнаграждението е
не по- малко от размера
на минималната месечна работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна
помощ или на
определяне на възнаграждението. Предвид горното и доколкото
минималната месечна работна заплата за
2020г. е в размер на
610 лв., то в случая
минимално дължимото адвокатско
възнаграждение на адв. К. Г.
следва да е
610 лв. Според настоящия състав на
съда за първоинстанционното производство
в полза на адв. Г. следва да се
присъди възнаграждение в
размер на 610 лв.,
което би било
справедливо и обосновано
с оглед фактическата
и правна сложност на
делото и обема
на извършените от него
процесуални действия. Ето
защо в частта му, с
която е
била оставена без уважение
молбата му за
изменение на възнаграждението
от 300 лв. на 610
лв., обжалваното определение следва
да бъде отменено, като вместо
това се допусне
изменение на решението
в посочения смисъл.
В останалата му част, с
която е била
оставена без уважение молбата
на адв. Г. възнаграждението да бъде увеличено за разликата
над 610 лв.
до 1000 лв.,
обжалваното определение следва да
бъде потвърдено. При
определяне на
възнаграждението по чл.38, ал.2 от
ЗА съдът не
е обвързан от
искането на адвоката
и от посочения от него размер на претенцията му, а
следва да съобрази
фактическата и правна
сложност на спора,
обема на извършените от адвоката
действия за правна
защита, продължителността на производството и броя
на проведените от него съдебни
заседания.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2044 от 22.06.2020г., постановено по гр.д.
№3815/2020г., по описа на Районен съд-
Пловдив, VІІІ гр.с., с
което е било
признато за незаконно и отменено
уволнението на В.
Т. Б., ЕГН **********, извършено
със Заповед №РД-10-352/31.01.2020г. на
Директора на Детска градина „***“,
тя
е била възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност “***”“ в Детска
градина „***“- гр. Пловдив и
е оставено без уважение възражението на Детска
градина „***“ за
недействителност на
сключения с В. Т. Б.,
ЕГН **********, трудов договор
№РД-10-304/14.01.2020г. и искането
за обявяването му за недействителен.
ОСЪЖДА Детска градина
„***“- гр. Пловдив, с адрес- гр.
Пловдив, ул. „Знаме“ №6,
представлявана от директора
Г. П. Б., да заплати на
адв. К. Д. Г.,
ЕГН **********, сумата от
610 лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от
ЗА за оказаната по делото
безплатна адвокатска помощ
на В.
Т. Б..
ОТМЕНЯ Определение №7993
от 31.07.2020г. постановено по
гр.д. №3815/2020г., по описа на Районен съд-
Пловдив, VІІІ гр.с., в частта
му, с която е
била оставена без
уважение молбата на адв. К.Г. за изменение на постановеното по делото
решение в частта му за
определеното му по реда
на чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение за разликата
между 300 лв. и 610
лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №2044 от 22.06.2020г., постановено по гр.д.
№3815/2020г., по описа на Районен съд-
Пловдив, VІІІ гр.с., в частта
му за определеното
на адв. К.Г. адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА, като УВЕЛИЧАВА същото
от 300 лв. на
610 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№7993 от 31.07.2020г. постановено по гр.д. №3815/2020г., по описа
на Районен съд- Пловдив, VІІІ гр.с.,
в частта му, с която
е била оставена
без уважение молбата на
адв. К.Г. за изменение на постановеното
по делото решение в частта
му за определеното му по
реда на
чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
разликата между 610 лв.
и 1000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.