№ 48
гр. Пловдив , 27.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо И. Крачолов
Членове:Иван Х. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Николай Стоилов Божилов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Наказателно дело
за възобновяване № 20215000600228 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:01 часа се явиха:
Осъдената Н. М. В. – лично и с адв. К. Д..
ПРОКУРОРЪТ – да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.
Адв. Д. – няма пречки, да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На страните се разясниха правата по чл. 274 НПК.
Такива по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ – нямам искания.
Адв. Д. – нямаме искания.
1
Съдът, с оглед становището на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Д. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам искането си за
възобновяване, като пространно съм изложил доводи в депозираното такова,
поради което в резюме само: Считам, че и на двете съдебни инстанции
съдебните актове са постановени в нарушение на закона при съществено
противоречие на процесуалните правила, при което наложеното наказание е
явно несправедливо.
Съдилищата са допуснали нарушение освен при оценката на
доказателствения материал по делото и в тази връзка считам, че
обвинителният акт, внесен от РП страда от съществени пороци, тъй като не е
изготвен съобразно чл. 246 НПК. Накратко ще маркирам. В него не става ясно
с какви конкретни действия Н.В. е извършила деянието, в което е обвинена и
предадена на съд. Описани са само действията на подс. Л. И., т. е. без в
обвинителния акт да е посочено нито едно конкретно действие, с което Н. В.
да е осъществила изпълнителното деяние по чл. 210 НК, което съгласно
практиката на ВКС може да бъде осъществено само с действия, т. е.
въвеждането в заблуждение и поддържането му, може да бъде единствено и
само с действия осъществено, не и с бездействие, такива действия не са
описани никъде. Тези пороци са пренесени и в съдебния акт на РС и на ОС,
защото в тях не са описани конкретни действия, с които тя е осъществила
вменените й деяния.
Няма и една думичка за предварителния им сговор между тях двете – Л.
И. и Н.В., като квалификация по чл. 210 ал. 1 т. 2 НК. Видно от събрания
доказателствен материал в хода на ДП и съдебното следствие е, че измамата,
за която е осъдена клиентката ми за А. Л. и Н. Р. доказателствата са такива, че
от тях може да се направи категоричния извод, че единствено и само другата
подсъдима - Л. И., е осъществявала уговорката с тези двама свидетели, водила
е разговорите с тях и е изпълнявала самостоятелно всички ритуали във връзка
с направените уговорки и накрая също самостоятелно е взела парите от св. Р.
отново без участието на подзащитната ми В.. Затова считам, че са налице
2
процесуални нарушения и от друга страна, доказателствен дефицит, който
непозволява тя да бъде осъдена, защото тя на практика е осъдена само на
предположения, като присъдата и решението не почиват на доказателствата
по делото. Тя следваше да бъде оправдана. Не би могло единствено и само за
това, че тя е присъствала на една или две от срещите между другата
подсъдима Л. И. и майката и сина - св. Р. и Л., тя да бъде съпричастна към
вмененото й деяние, защото причината за присъствието й в хотела е
установено каква е, а тя е свързана именно с дейността, с която се занимава
Н.В.. Тя има и грамота в тази връзка. Много хора развиват подобна дейност в
страната, в тази връзка е била в хотела с И. и е посрещала свои клиенти там.
Тук е мястото да се обърне внимание на следното. Прав е
първоинстанционният съд, когато е посочил, че за да е налице състав на
престъплението по чл. 209 НК се изискват два елемента – изначално деецът
да не е имал намерение да изпълни онова, което е обещал, и второ - да не е
имал възможност. В случая от данните по делото е установено безспорно, че
В. нищо не е обещавала на св. Р. и Л., т. е. нищо не сочи на изпълнително
деяние по чл. 209 НК с квалификацията, посочена в обвинителния акт от
обективна страна.
За другото деяние за св. Б., там пък съдът е решил, че подзащитната ми
В. е виновна само, защото е получила един превод от тази свидетелка, но за
да получи тези пари тя е изпълнила това, което е обещала. Тя не е въвеждал в
заблуждение, което да е поддържала. Тя е изпратила писмени материали на
хартия, което е установено, че има написани молитви за здраве и добруване
на арабски, получени от свидетелката, т. е. това, за което са се уговорили - В.
е изпълнила, на срещата е получила 380 лв. След няколко дни св. Б. й е писала
писмо, за да поиска обяснения за тези листчета на арабски език, В. не е могла
да й отговори, защото е била задържана и така и свидетелката, след като е
разбрала, че е задържана, решила и че тя е измамена, но това не е подкрепено
от доказателствата по делото. Толкова за обвинението.
Наред с това аз считам, че дори да не споделите доводите ми и решите,
че тя има някакво участие в престъплението, за което е предадена на съд, ще
Ви помоля много внимателно да помислите за ролята й в извършването на
това деяние, тъй като описаното в обвинителния акт, това, което е прието и в
мотивите към съдебните актове в последствие, не установява никакво нейно
3
участие, но ако тя има някакво участие, нейната роля е някаква много
второстепенна и подпомагаща и с оглед на това да диференцирате
наказателната отговорност, която следва тя да понесе. Тя е оправдана
частично за обвиненията, за които е предадена на съд, докато Л. И. е осъдена
изцяло, то е несправедливо да получат и двете едно и също наказание от 5
години лишаване от свобода. Каква е ролята на едната и каква е ролята на
другата при положение, че В. не е правила уговорката и не е получила парите
и ценностите на свидетелите. Аз считам, че това наказание е при превес на
отегчаващите вината обстоятелства, пет години при превес на отегчаващите.
Помислете къде е този превес, къде го видя и първоистанционният съд, и
въззивният, при положение че това е жена, за същество от слабия пол, никога
не е осъждана, с никакви противообществени прояви, това е първа присъда -
при превес на отегчаващи обстоятелства. Тя е трудоустроена, с много болен
мъж с няколко инфаркта, с малолетно дете, това ли е целта на закона. Аз
считам, че не са съобразени всички смекчаващи вината обстоятелства
налични по делото. Още повече участието й в извършването, ако счетете че
има такова и тя, то е съвсем откъслечно.
Ще завърша с това, че прави са пострадалите да искат справедливост и
те трябва да имат, но не трябва да се наказва някой, който е посочен и за
който няма достатъчно доказателства по смисъла на закона, само защото
пострадалият има право на справедливост, но тя трябва не само за
пострадалия да е, но и за подсъдимия тази справедливост, което е целта на
правораздаването, а не жестокостта. Тя изисква да се накаже виновният, а не
да се пожертва невинният.
Моля да отсъдите по вътрешно убеждение и аз съм сигурен, че винаги
помните, че вътрешното убеждение трябва да почива на доказателствата по
делото и на закона.
ОСЪДЕНАТА ЗА ЗАЩИТА – да, придържам се към казаното от
адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите
искането без уважение. Производството и пред двете инстанции е преминало
при стриктно спазване на процесуалните правила, като правото на защита е
4
било гарантирано в пълен обем. Както първата, така и въззивната инстанция
са извършили обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. Всички доказателства са били подложени на
внимателна проверка, решаващите съдилища са изложили достатъчно
убедителни мотиви защо приемат за установена фактическата обстановка по
част от обвинителния акт, в случая за осъденото лице В..
Следва да се отбележи, че в това производство настоящият състав е
лишен да разсъждава по обосноваността на съдебните актове, а защитата
изложи своя анализ за обосноваността на съдебните актове. Въпреки това
намирам, че следва да се даде отговор на въпроса дали при формиране на
вътрешното си убеждение съдилищата са спазили разпоредбите на чл. 13 и 14
и чл. 107 НПК.
Не може да се направи извода, че интерпретацията на доказателствата, с
оглед на това на кои да се даде вяра и кои да се лишат от доверие са в негатив
за осъденото лице. Свидетелите Р., Л. и Б. имат значение за предмета на
доказване по делото, техните показания са анализирани задълбочено и
правилно, оценката им намира място в изводите на въззивния съд. Те
съответстват на всички събрани по делото други доказателства.
Оплакването, че е нарушен материалният закон е неоснователно.
Нарушението, което се претендира от защитата свързано с отказа и на двете
инстанции да признаят подсъдимата за невиновна не е налично, изложени са
достатъчно убедителни мотиви защо се приема за установена фактическата
обстановка по част от обвинителния акт и въз основа на кои доказателства.
Въз основа на това подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна състава на чл. 210 НК така, както е посочено в мотивите на
първоинстанционната присъда и решението, съответства на правната
квалификация и трайната съдебна практика в тази насока.
За наложеното наказание, намирам същото за справедливо. За
смекчаващите обстоятелства правилно само чистото съдебно минало е взето
предвид за подс. В.. Съдилищата са разсъждавали правилно върху тази добра
организираност, конспиративност, да се въздейства психологически, върху
лица затруднени и търсещи подкрепа и помощ за лечението на свои близки. В
5
тази връзка намирам, че наказанието ще изпълни целите на чл. 36 НК както за
личната, така и за генералната превенция.
Адв. Д. - реплика – поддържам и трите алтернативни искания,
направени в искането си - за отмяна на присъдата и оправдаването на
подзащитната ми, следващото е за връщане на делото на прокурора или ОС,
поради съществени процесуални нарушения и третото е за намаляване
размера на наказанието й. Поддържам ги и трите, както и за неразумната
продължителност на производството.
За пендарите последно, те са нейна собственост и са отнети без никакви
мотиви, те са лични нейни вещи, никаква обосновка няма. Отнети са от дома
й, няма данни да са предмет на престъпление, не са средство нито вещи,
предмет на престъпление. Считам, че затова трябва да се върнат, тъй като
никой не ми обърна внимание на това искане до сега.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНАТА:
Н. М. В. – придържам се към становището на адвоката ми.
Съдът, след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе със съдебен акт в срок.
Заседанието се закри в 09:26 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6