Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
Пловдив, 10.07.2012 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – XVI
гр. с., в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и
дванадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при
секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11726 по описа
на съда за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и
чл.537, ал.2 ГПК от предявени от В.Е.Л., с ЕГН ********** и Г.Д.Л. с ЕГН **********
и двамата с адрес- *** против С.И.М. с ЕГН ********** и С.К.М. с ЕГН **********
и двамата с адрес ***.
Ищците
твърдят, че са собственици по наследство, останало от П. М., придобила правата
по договор за доброволна делба от 1971 г. и дарение от 1976 г., и давностно
владение – през периода от 1985 г. до 2007г., общо на ½ идеална част от
недвижим имот – дворно място, цялото с площ от 183 кв. метра, застроено и
незастроено, съставляващо УПИ XX-261, кв.9 по плана на ***,
ведно с изградените в него сгради:едноетажна жилищна сграда с изба и подпокривно
пространство и плевня към нея с изба под нея, преустроена в масивна жилищна сграда с площ от 60 кв.
метра, които са ситуирани в лицевата част на парцела, както и всички
подобрения в имота. Сочат, че останалата ½ ид. част от имота е
собственост на първата ответница. Заявява,
че и двамата ответниците от 2009г. не ги допускали до двуетажната масивна
жилищна сграда с площ от 60 кв. метра и оспорвали правата им върху нея.
Посочва, че последните са се снабдили и с констативен нотариален акт № *** от 01.06.2007г., том ***, рег. № ***,
дело № ***/2007г. на нотариус Д. С., с който били признати за собственици на
127/183 идеални части от дворното място и на цялата постройка по давностно
владение. Отправят искане за осъждане на ответниците да им предадат
владението върху ½ ид. част от дворното място за и ½ ид. част от
процесната сграда, както и за отмяна на цитирания нотариален акт – за размера
над ½ ид. част от двора и сградата. Претендират разноски.
В
предоставеният срок от ответниците е постъпил отговор, в който признават, че са
собственици само на ½ ид. част от дворното място, но оспорват
предявените срещу тях искове, касаещи процесната сграда, като излагат
възражения, че същата сграда е съвсем нова, не е част от наличните в имота към
сключване на договора за доброволна делба от 1971 г., и е построена само с
техни усилия и средства през 1984г., при дадено съгласие на останалите тогава
съсобственици на дворното място-бабата К. М. и П. М. -майка на В.Л., както и,
че са осъществявали само те фактическа власт върху нея, поради което са я
придобили по давност. Оспорват твърдението, че ищците са придобили по давност
собствената на другия наследник на П. М. ¼ ид. част от имота, като
сочат, че ищцата е посещавала имота след 2007 г. Настояват за отхвърляне на
заявените притенции. Притендират разноски.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не
се спори между страните, а и видно от представеният протокол от 23.03.1971 г.
на Пловдивския народен съд П. М. -майка на ищцата Л., заедно с майка си К. М. и
сестра си С. М. е придобила собствеността върху ½ ид. ч. от дворно
място, цялото застроено и незастроено от 310 кв. м., съставляващо парцел 7,
имот 224 в кв. 30 по плана на ***, заедно с южната половина от жилищна сграда,
построена в имота, включваща една стая, южната половина от салона и южната част
от избата, както и плевня с избата под нея, а видно от нот акт № ***, том ***,
дело ***/25.01.1972 г. на нотариус Г. П. при ПРС, на собствениците на парцел 7,
имот 224 в кв. 30 по плана на *** е признато права на собственост на 56 кв. м.
от имот планоснимачен номер 225, собственост на община ***, придаващо им се по
регулация като маломерно. Видно от нот. Акт № ***, том ***, дело ****/11.05.1976
на нотариус Д. С. при ПРС, К. М. е дарила на С.М. и П. М. по 1/12 ид. Ч. от
дворно място с площ от 246 кв. м., съставляващо имот планоснимачен номер 224,
парцел 7 в кв. 30 по плана на ***, заедно с построената в него едноетажна
паянтова жилищна сграда. От представените удостоверения за наследници №
032767/23.10.2008 г. и № 027212/10.01.2008 г. е видно, че след смъртта си П. М.
е оставила двама наследници –А. В. и В.Л., които заедно със С.М. се явяват
наследници и на починалата през 2005 г. К. М.. Видно от удостоверение № 0311.33/18.07.1993
г. В.Л. е сключила граждански брак с Г.Л. на 18.07.1993г., а от удостоверение №
40.11.00-631/16.12.2010 г. е видно, че брака между С.М. и С.М. е сключен на
11.11.1966 г.
Видно
от удостоверение № 837/29.08.2007 г. имот с планоснимачен № 224, парцел 7 в кв.
30 по обезсиления кадастрално-регулационен план на ***, описан в делбен
протокол от 1971 г. попада в УПИ ХХ-261 и УПИ ХХІ-262 в кв. 9 от действащия
кадастрално-регулационен план на *** от 1995 г.
От
представената скица № 357/14.04.2011 г. и геодезическо заснемане ( на лист
46-49 от делото) е видно, че УПИ ХХ-261 в кв. 9 на *** е с площ от 180 кв. м. и
е застроено с една сграда, разделена на две, като северната част е обозначена
като “½ МЖ”, а южната като “2МЖ”.
От
представените писмени документи-обяснителна записка от 25.07.1987 г., акт за
узаконяване № 193/02.04.1991 г., разрешение за строеж № 102/11.04.1984 г. е
видно, че през 1984 г. под формата на преустройство на част от находящата се
към този момент в имота къща незаконно е построена нова сграда.
От
представената преписка по нотариално дело № ***/2007 г.(на лист 53-64 от
делото) се установява, че през 2007 г.
ответниците М. са били признати за собственици по давностно владение на
недвижим имот представляващ 127/183 ид. части от дворно място цялото с площ от 183
кв. метра, съставляващо УПИ XX-261, кв.9 по плана на ***,
ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 60 кв. м.
с мазе - РЗП от 60 кв., узаконена с акт № 193/02.04.1991 г., за което
обстоятелство е съставен констативен нотариален акт № *** от 01.06.2007 г., том ***, рег. № ***, дело № ***/2007г. на
нотариус Д. С..
От представените данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ(на лист 144-154 и 160-176 от делото), квитанции за платени данъци(на лист
73-76 и 125-126 от делото) и удостоверение от Община Родопи №
94-23-251/04.04.2011 г. е видно, че за процесният недвижим имот през 1998 г. е
подадена декларация в която като собственици в равни дялове от по ½ са
посочени С.М. и А. В.. През 2005 г. В. е заплатил следващите му се данъчни
задължения за неговата идеална част от имота за периода 1999 г.-2005 г. През
същата година ищцата Л. е подала декларация за имота, в която като собственици
на по ¼ ид. част от имота е посочила себе си и брат си А. В., а на
останалата ½-С.М. и е заплатила дължимите данъчни задължения за 2005 г.
и 2007 г. През 2005 г. С.М. също е подала декларация, в която е посочила, че
къщата построена през 1985 г. е собственост само на нея и съпруга и С.М. в
дялове от по ½ ид. част. През 2007 г. Л. е подала нова данъчна
декларация, в която е посочила, че собственици на паянтовата сграда построена
през 1885 г. с площ от 25 кв. м. и РЗП с обслужващите части-70 кв. м. са тя и
брат и при квоти от по1/4 и С.М.-1/2, както и, че на същата е направен основен
ремонт през 1971 г., а през 2009 г. е променила данните в подадената декларация
като е посочила, че в имота има построени 2 жилища, първото през 1880 г. с площ
от 90 кв. РЗП-изцяло нейна собственост, което е ремонтирано през 1984 г. и
второ с площ от 141 кв. м. изцяло собственост на С.М.. През 2011г е
декларирала, че площта на сградата построена през 1880г е 150 кв. м и на тази
през 1985 г. е 99 кв. м от които тя и ответницата М. при квоти от по ½
за двете. През 2012 г. ответницата М. е декларирала, че в имота има построени
две сгради, първата от които с площ от 66 кв. метра, чиито собственици са тя
при ½ ид. част и В.Л. и А. В. по ¼ ид. част, а на втората с площ
от 120 кв. м. построена през 1984 г. са собственици само тя и съпругът и С.М.
при квоти от по ½ ид. част.
От показанията на св. И., Х., Г. и М. се установява,
че в процесния имот има две сгради, долепени, като по-старата е бившата къща в
имота, а по-новата представлява преусроена през 1984 г. от ответниците М.
плевня, състои се от мазе и един етаж, не е завършена, в нея няма прекаран ток,
заключена е и в момента е необитаема с изпочупени прозорци. До преди две –три
години ищцата Л. и ответницата М. били в добри отношения и ищцата е посещавала
новата сграда, като по заявеното от св. И. и Х. се установява, че същата имала
дори в нея оставен багаж, който ответницата М. демонстративно изхвърлила след
влошаване на отношенията.
Предвид
така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл.108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи без да има основание за това. Уважването на тази притенция зависи от
установяването на факти доказващи притежаваното право на собственост от ищеца
върху притендираната вещ и, че същата се намира във владение на ответника без
последния да има правно основание за това.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищцата Л. и
ответницата М. са съсобственици на дворно място, цялото с площ от около 183 кв.
метра, застроено и незастроено, съставляващо УПИ XX-261,
кв.9 по плана на ***, при дялове
¼ за първата и ½ за втората, както и, че в имота към настоящия
момент има две сгради-едната стара едноетажна жилищна с изба и
подпокривно пространство и долепена към нея нова масивна жилищна с изба с площ от 60 кв. метра, построена през 1984 г.
Тези факти не са спорни между страните. Спора се концентрира върху
обстоятелствата дали ищцата Л. заедно със съпруга си е придобила чрез давностно
владение и собствената на брат и В. ¼ ид. част от имота, придобита по
наследство и дали ответниците М. са придобили чрез давностно владение
собствеността върху по-новата постройка в имота, представляваща преустроена
плевня.
Доколкото
при заявени твърдения за придобиване на имот по давност следва да бъде доказано
от притендента, че същият е владял имота
непрекъснато и необезпокоявано в продължение на десет години, като при
сънаследствен имот владелецът следва да установи, че е отблъснал владението на
другите наследници като е манифестирал пред тях по явен начин волята си да свои
имота съдът намира, че такива действия не са доказани да са осъществени нито от
ищцата Л. и съпругът и по отношение на брата А. В. нито от ответниците М. по
отношение на другите наследници на имота-ищцата Л. и В.. Напротив от
представените писмени доказателства се установява, че в периода 1998 г.-2009 г.
и двете страни са се легитимирали като собственици на имота в идеалните части
съответстващи на придобитите от тях права възоснова на правни сделки и
наследство. И едва след този момент е осъществен акт сочещ намерението им да
своят процесният имот така, както се заявява по делото. Ето защо неоснователно
се явява твърдението на ищците, че са собственици на ½ ид. част от
дворното място и от построените в него сгради и подобрения, както и
възражението на ответниците, че единствени собственици на построената в имота
през 1984 г. по-нова сграда, защото от събраните доказателства не се установява
безспорно да са владели притендираните части от имота с намерение да ги своят
за период по-дълъг от 10 години. Неоснователно се явява и възражението на
ответниците, че са собственици на сградата защото е построена единствено с
техни средства и усилия. Съгласно чл. 92 от ЗС собственикът на земята е
собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго.
Следователно независимо дали спорната сграда е осъществена като нов строеж
върху поземления имот или преустройство на бивша обслужваща постройка към
къщата, при липса на учредено право на строеж от собствениците на дворното
място към 1984 г., каквото по делото не се твърди и не се установява да е
извършено, то ответниците немогат да дерогират правата на собствениците на
земята да се считат за собственици и на сградата по приращение.
Тъй като ответниците не оспорват притежаваното право
на собственост на ищцата Л. върху дворното място в размера от ¼ ид. част
и същевременно не се доказва, че двамата ищци са собственици на още ¼ от
същото, както и, че то се владее изцяло от ответниците притенцията по чл. 108
от ЗС по отношение на тази част от имота се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
По отношение на предявения ревандикационен иск касаещ
спорната сграда, основателна се явява само притенцията на ищцата Л. и то за
¼ ид. част от нея, а за останалата част, както и отношение на ищеца Л.
иска е недоказан и поради това следва да бъде отхвърлен.
Предвид установениет факти за притежаваното от
страните право на собственост върху процесния имот заявеното искане за отмяна
на съставеният констативен нотариален акт следва да бъде уважено като същият се
отмени за размера над ½ ид. части от дворното място и от построената в
имота двуетажна масимна жилищна сграда с площ от 60 кв. м. и мазе от 60 кв. м.
Предвид
изхода на делото на ищците следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК съразмерно на уважената част от иска притендираните от тях разноски в
размер на 15.88 лв. за ДТ и 50 лв. за адвокатско възнаграждение, а на
ответниците съразмерно на отхвърлената част разноски в размер на 525 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.И.М. с ЕГН ********** и С.К.М. с ЕГН ********** и двамата с
адрес ***, ***, че В.Е.Л., с ЕГН ********** ***
е собственик на ¼ ид.ч. от сграда с площ от 60 кв.м. и мазе с
площ от 60 кв.м. обозначена като „2 мж”, построена в УПИ ХХ-261, кв.9, по плана
на ***, при граници на имота: от север – УПИ ХХІ-262, от юг – УПИ ХІХ-365 и УПИ
ХVІІІ-366, от изток –УПИ ХVІ-зеленина, от запад – улица и ОСЪЖДА С.И.М. с ЕГН ********** и С.К.М. с ЕГН ********** и двамата
с адрес *** да предадат на В.Е.Л. владението върху собствената и ¼ ид.ч.
от описаната сграда, като ОТХВЪРЛЯ
придявеният иск от В.Е.Л. и Г.Д.Л. спрямо С.И.М. с ЕГН ********** и С.К.М. с
ЕГН ********** за предаване на владението върху собствената им ½ от
дворно място с площ от 183 кв.м., представляващо УПИ ХХ-261, кв.9, по плана на ***,
при граници на имота: от север – УПИ ХХІ-262, от юг – УПИ ХІХ-365 и УПИ
ХVІІІ-366, от изток –УПИ ХVІ-зеленина, от запад – улица, както и за предаване
на владението на построената в него сграда с площ от 60 кв.м. и мазе с площ от
60 кв.м. обозначена като „2 мж” за размера над притежаваната от ищцата ¼
ид.ч. до притендираната от двамата ищци ½ ид.ч.
ОТМЕНЯ нотариален акт за право на собственост върху недвижим
имот придобит по давност № ***, том ***,
рег.№ *** дело № *** от 01.06.2007 година на нотариус Д. С. с рег. № *** на
Нотариалната камара, с район на действие РС- Пловдив, в частта, в която С.И.М.
с ЕГН ********** и С.К.М. с ЕГН ********** и двамата с адрес *** са признати за
собственици по давностно владение над размера от 1/2 идеални част от двуетажна
масивна жилищна сграда с РЗП от 60 кв. м. и мазе с площ РЗП от 60 кв. м.
построена в дворно място с площ от 183 кв.м., представляващо УПИ ХХ-261, кв.9,
по плана на ***.
ОСЪЖДА С.И.М.
с ЕГН ********** и С.К.М. с ЕГН ********** и двамата с адрес ***, да заплатят
солидарно на В.Е.Л., с ЕГН ********** и Г.Д.Л. с ЕГН ********** и двамата с
адрес- *** сумата от 15.88 лв.
(петнадесет лева и осемдесет и осем ст.)-деловодни разноски и 50 лв.(петдесет
лева) - разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ПРС.
ОСЪЖДА В.Е.Л.,
с ЕГН ********** и Г.Д.Л. с ЕГН ********** и двамата с адрес- *** солидарно да заплатят на С.И.М. с ЕГН **********
и С.К.М. с ЕГН ********** и двамата с адрес *** сумата от 525 лв. /петстотин
двадесет и пет лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му -11.07.2012 г., като препис
от същото да се връчи на страните.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
АД