Присъда по дело №145/2021 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 11
Дата: 18 октомври 2021 г.
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20215210200145
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. гр.Велинград, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
и прокурора Асен Василев Василев (РП-Велинград)
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20215210200145 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. АТ. Б. - роден на 27.11.1962 г. в
гр.Велинград, живущ в гр.Велинград, ул. „Сливница“ №11, българин,
български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан,
с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 01.12.2020 г. в гр.Велинград,
на бул. „Съединение“, чрез удари по лицето и главата с ръка и метална тръба,
е причинил на В. ИВ. ИВ. от гр.Велинград, лека телесна повреда, изразяваща
се в контузия на дясната очна ябълка - причинила на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, както и травматични
увреждания - кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци, причинила
на пострадалия болка и страдание – престъпление по чл.130, ал.1 от НК и на
основание чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателно отговорност с
налагане на административно наказание ГЛОБА в размер на 1000
/хиляда/лева, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 131, ал.1, предложение 3-то, т. 12, предложение 1-во
от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. АТ. Б. - роден на 27.11.1962 г. в
гр.Велинград, живущ в гр.Велинград, ул. „Сливница“ №11, българин,
български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан,
с ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 01.12.2020 г. в
1
гр.Велинград, на бул. „Съединение“, извършил непристойни действия грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
: обиждал и ругаел използвайки думите „Да ти еба майката“, като нарушил
телесната неприкосновеност на В. ИВ. ИВ. от гр.Велинград, отворил
насилствено вратата на автомобила му, размахвал метална тръба и
провокирал скандал и сбиване на обществено място с И. - престъпление по
чл.325, ал.1 от НК и го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение, на
основание чл. 304 НПК, предл. последно.
О С Ъ Ж Д А, на осн. чл. 45 ЗЗД, В. АТ. Б. - роден на 27.11.1962 г. в
гр.Велинград, живущ в гр.Велинград, ул. „Сливница“ №11, с ЕГН
********** да заплати на В. ИВ. ИВ. от гр.Велинград, ул. „Васил Левски“
№23, с ЕГН**********, сумата от 2000 лева /две хидяли лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от престъпление по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законна лихва, от
датата на извършване на престъплението – 01.12.2020 г., до окончателното
заплащане на сумата, като за остатъка до пълния претендиран размер от
10 000 /десет хиляди / лева отхвърля иска, като неоснователен.
О С Ъ Ж Д А В. АТ. Б. - роден на 27.11.1962 г. в гр.Велинград, живущ в
гр.Велинград, ул. „Сливница“ №11, с ЕГН ********** да заплати на В. ИВ.
ИВ. от гр.Велинград, ул. „Васил Левски“ №23, с ЕГН********** разноски в
производството по НОХД №145/2021 година по описа на Районен съд
Велинград в размер на общо 500 лева / петстотин лева/, за процесуално
представителство за досъдебното производство и съдебната фаза.
О С Ъ Ж Д А В. АТ. Б. - роден на 27.11.1962 г. в гр.Велинград, живущ в
гр.Велинград, ул. „Сливница“ №11, с ЕГН ********** да заплати разноски
по сметка на Районен съд Велинград в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляващи държавна такса върху уважената част на иска.
ОСЪЖДА В. АТ. Б., с посочена по горе самоличност, да заплати
разноски в размер на 97,50 /деветдесет и седем лева и 50 стотинки/ лева по
сметка на ОДМВР – Пазарджик с IBAN: BG19UNCR76303100112720, открита
в „УниКредит Булбанк“ АД и 5 лева /пет лева/ за служебно издаване на
изпълнителния лист – по сметка на Районен съд - Велинград.
ОСЪЖДА В. АТ. Б., с посочена по-горе самоличност, да заплати
разноски по сметка на Районен съд Велинград разноски за допълнително
2
заключение по назначена съдебно-медицинска експертиза в размер на 100
/сто/ лева.
На основание чл. 53, ал.1, б.“а“ от НК да се ОТНЕМЕ в полза на
държавата 1 бр. метална тръба, черна на цвят, с дължина 0,62 м. и диаметър
0,02 м., оставена за съхранение в РУ Велинград, която да се унищожи.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд
гр.Пазарджик в 15 – дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 11 от 18.10.2021 г. по н. о. х. дело 145 от
2021 г. на Районен съд Велинград
С внесен в съда обвинителен акт Районна прокуратура Пазарджик ТО
Велинград е повдигнала обвинение на В. А. Б., ЕГН: ********** от гр.
Велинград, за това че:
- на 01.12.2020 г. в гр. Велинград, на бул. „Съединение“, извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото: обиждал и ругаел, използвайки думите „Да
ти еба майка“, като нарушил телесната неприкосновеност на В. И. И. от гр.
Велинград, отворил насилствено вратата на автомобила му, размахвал
метална тръба и провокирал скандал и сбиване на обществено място с И.-
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК;
- на 01.12.2020 г. в гр. Велинград, на бул. „Съединение“, чрез удари по
лицето и главата с ръка и метална тръба, е причинил на В. И. И. от гр.
Велинград, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясната очна
ябълка, причинила на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, както и травматични увреждания-кръвонасядания,
охлузвания и травматични отоци, причинили болка и страдания, като
деянието е осъществено по хулигански подбуди-престъпление по чл. 131, пр.
3-то, ал. 1, т. 12, пр. 1-во от НК, във вр. чл. 130, ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита че от
събраните по делото доказателства, безспорно се установяват всички
елементи от обективната и субективна страна на престъпленията и техния
извършител. Счита, че действията на подсъдимия и обстановката, при която
са извършени обосновават категоричен и несъмнен извод, че е налице
признакът хулигански подбуди. Пледира, с оглед чистото съдебно минало на
Б. и затрудненото му материално положение, за всяко едно от престъпленията
да му бъде определено наказание в минимален размер и след приложението
на чл. 23 НК да бъде определено едно общо наказание лишаване от свобода,
чието изпълнение да се отложи на осн. чл. 66, ал. 1 НК.
Частният обвинител и граждански ищец В. И. И., чрез повереника адв.
А. АК Пазарджик, поддържа обвинението, както и предявения граждански
иск. Счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. По
отношението на наказанието, счита че нанасянето на удари в уязвим и
жизненоважен орган на тялото, каквото е окото, завишава обществената
опасност на деянието, поради което иска определяне на наказание за всяко
престъпление в размер около средния. Счита, че в настоящия случай е налице
съвкупност от престъпления по чл. 325, ал. 1 НК и чл. 131 пр. 3, ал.1, т. 12, пр.
1, във вр. чл. 130, ал. 1 НК и че действията на подсъдимия са извършени по
брутален и циничен начин, поради което следва да се квалифицират като
хулигански.
В условията на евентуалност, ако съдът намери, че не е налице
признакът хулигански подбуди, на осн. чл. 287, ал. 5 НПК прави искане да се
1
произнесе с присъдата за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Защитникът на подсъдимия адв. К.-АК Пазарджик, оспорва
повдигнатото обвинение по отношение на признака хулигански подбуди.
Пледира подсъдимият да бъде оправдан по обвинението за престъпление по
чл. 325, ал. 1 НК. Настоява, ако съдът приеме, че е извършено престъпление
по чл. 130, ал. 1 НК да приложи института на реторсията, предвид
установените на съдебното следствие обстоятелства, че и пострадалият също
е отвърнал на нанесените от подсъдимия удари.
Подсъдимият се солидализира с казаното от защитника.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност, установи следното от фактическа страна.
Подсъдимият В. А. Б., ЕГН: **********, български гражданин, живущ в
гр. Велинград, със средно образование, женен, е неосъждан.
Подсъдимият и пострадалият В. И. И. работили като таксиметрови
шофьори в „Илжина“ ЕООД, с управител свидетелят Г. ЗДР. СТ.-зет на
подсъдимия. Отношенията им били влошени от доста време, повод за което
бил информация, която пострадалият разпространявал пред останалите им
колеги, че като тъст на управителя, на Б. се давали поръчки, без да минават в
ефира и че „краде поръчки“. Говорил, че така процедирали съпругата му и
дъщеря му, които работели като диспечери във фирмата. На няколко пъти се
карали по радиостанцията по повод, че не се разбирали за поръчките, но след
намеса на управителя на дружеството недоразуменията бивали изглаждани.
Последната разправия била няколко дни преди 01.12.2020г..
На 01.12.2020 г., около 11,00 часа, В.И. отишъл с таксиметровия
автомобил да купи месо от намиращия се на бул. „Съединение“ в гр.
Велинград, срещу стария ресторант „Том и Нези“, месарски магазин. На
излизане от магазина видял, че близо до неговия автомобил спирял
автомобилът на Б., който карал клиенти до зъболекарския кабинет на д-р. Б..
Подсъдимият, виждайки пострадалия и афектиран от разправията им преди
няколко дни по радиостанцията, го напсувал с думите „Да ти еба майката“. И.
му казал да си гледа работата и тръгнал да се качва в автомобила си. Тогава Б.
отишъл до своя автомобил и извадил от багажника метална тръба, черна на
цвят, с дължина 0,62 м. и диаметър 20 мм., която носил за самоотбрана.
Върнал се до автомобила на И., който вече бил влязъл в него и през прозореца
започнал да го дърпа. Пострадалият отворил вратата, за да излезе от колата.
По време докато се опитвал да излезе Б. му нанесъл удари в областта на
лицето с юмрук и с металната тръба в областта на главата. И. излязъл от
колата и двамата застанали до автомобила с лице един към друг. Пред колата
подсъдимият отново ударил с юмрук в областта на дясното око пострадалия
докато бил прав. И. му отвърнал, като го ударил с глава по лицето, в областта
на носа. Успял да избута тръбата от ръката му. При съприкосновението
помежду им и двамата паднали на земята. И. паднал по гръб, но успял да
вземе тръбата и също ударил с нея няколко пъти Б., докато бил на земята.
2
По това време по бул. „Съединение“ в посока от кв. Чепино към кв.
Лъджене минавал полицейски патрул на РУ Велинград в състав свидетелите
инспектор „Криминална полиция“ Г. Н. Г. и инспектор ИЛ. СТ. К.. Виждайки,
че две лица се бият на улицата, полицейските служители спрели, за да се
намесят и да ги разтърват. Г.Г. слязъл и се затичал към тях. Когато
пристигнал, двамата били вече на земята и пострадалият удрял с тръбата
подсъдимия. При опита му да ги раздели, също получил удар с тръбата от И.,
който не го видял.
Случващото се възприел и свидетелят Т. В. К., който също пътувал от
кв. Чепино към кв. Лъджене и спрял, за да разтърве биещите се, но докато
стигнал до тях, боят бил вече приключил заради намесата на свидетеля Г..
Побоят между двамата продължил около 15,00 минути. През това
време на улицата имало хора, които наблюдавали безучастно случващото се и
не се намесвали, за да предотвратят физическата разправа. Никой от
присъстващите не подал сигнал на ЕЕНСП 112 за случващото се.
След като ги разтървал, свидетелят Г. изпратил двамата да потърсят
медицинска помощ и след това да отидат до РУ Велинград, за да дадат
обяснения защо са се били. Б. и И. се явили в РУ Велинград, където
инспектор С.Г. съставил и на двамата Акт за констатиране на проява на
дребно хулиганство.
Пред РС Велинград, на 01.12.2020г. било образувано а.н.х.д. №
425/2020г. по УБДХ. С протоколно определение производството по делото
било прекратено и изпратено на РП Пазарджик ТО Велинград, с оглед
наличието на данни за извършени престъпления от общ характер от двамата,
респ. от единия нарушител, а именно чл. 325 НК, както и по чл. 131, ал.1, т.
12 НК.
По този повод било образувано ДП вх. № 1187/2020г. по описа на РП
Пазарджик ТО Велинград и № ЗМ 599/2020 г. по описа на РУ Велинград, за
това че на 01.12.2020г., около обяд, в централната част на гр. Велинград е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като викал блъснал и ударил
В.И. от гр. Велинград с метална тръба-престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и за
това че на 01.12.2020г., около обяд в централната част на гр. Велинград е
причинена лека телесна повреда на В.И. от гр. Велинград, блъснал го и го
ударил с метална тръба, като деянието е извършено по хулигански подбуди-
престъпление по чл. 131, пр. 3-то, ал.1, т. 12 НК, във вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Според показанията на свидетелите Г., К. и А., присъствали по време на
сбиването и по двамата участващи в побоя имало кръв. Главата на И. била
окървавена. Кръв се стичала и от носа на Б.. Кръв по главата на И. забелязал и
свидетелят А., който също присъствал по време на сбиването.
Свидетелят С., който се срещнал по-късно на същия ден с двамата,
забелязал рана на челото на В.И. и посиненото око на В.Б..
Свидетелят С.Г., който съставил Акт за констатиране на проява на
3
дребно хулиганство на 01.12.2020г., видял, че подсъдимият е с разкървавен
нос.
Според свидетелката В.Г.В., след побоя В.И. е имал синина в областта
на дясното око. За посиняване в областта на окото и носа, но на подсъдимия
свидетелства Стоян Димитров Вълков.
На 02.12.2020 г. В.И. се явил на медицински преглед в МЦ „Вели
Медикус“ ЕООД при д-р. В.Х., за което било е издадено медицинско
свидетелство № 174/01.12.2020г.. Констатирани били травма в областта на
главата с охлузване в горната част 2 и 3 см.; контузия в областта на дясното
око с оток с кръвонасядане; охлузване в областта на носа в дясно с множество
охлузвания; травма в областта на главата без данни за фрактура; травма в
областта на ляво рамо без оток.
На 03.12.2020г. И. бил прегледан от д-р. С.Б.-лекар офталмолог в ДКЦ
№ 1 Велинград ЕООД, за което му било издадено медицинско свидетелство
№ 146/03.12.2020г.. Констатирани били кръвонасядане и оток на горен клепач
на дясно око-цилиарна инекция, линеарна ерозия на роговицата. Стъкловидно
тяло просветлява. Очни дъна-папили с ясни граници. Артерии с усилен съдов
рефлекс. Контузия на дясната очна ябълка, хематом /кръвонасядане/ на
горния клепач на дясното око, ерозия на корнеята на дясната очна ябълка.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката Б. заяви, че по време на
прегледа пострадалият и бил с подут горен клепач на дясното око и е виждал
замъглено, но травмата на окото и получената вследствие на нея ерозия не са
повлияли на способността му да вижда, а само я е намалили временно за
няколко дена.
От основната и допълнителна съдебно-медицинска експертиза,
неоспорена от страните, се установява, че на В.И. са нанесени травма в
областта на главата с охлузване в горната част с размери 2 х 3 см., контузия на
дясното око с кръвонасядане и оток на горния клепач с цилиарна инекция и
линеарна ерозия на роговица, охлузване на носа в дясната му половина,
травма на лявото рамо. Травматичните увреждания на лицето са
локализирани в горната част на главата, дясното око и дясната част на носната
пирамида. Непосредствено след нанасяне на травмата в областта на лицето И.
не е изпаднал в безсъзнание. Травматичните увреждания са причинени от
действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре
отговарят да са получени при нанасяне удари с метална тръба и юмруци по
лицето и крайниците с последващо падане на терена.
Травмата в областта на главата с охлузване в горната част с размери 2 х
3 см. е нанесена от удар с металната тръба от горе на долу, а тази в областта
на лицето от удар с юмрук.
Вещото лице изключва възможността описаните травматични
увреждания да се получат от удара с глава, който пострадалият е нанесъл на
подсъдимия, както и от падането му на замята.
По време на нанасяне на първите удари по лицето В.И. е стоял седнал на
4
шофьорското място в автомобила, а В.Б. е бил прав отвън до колата и с лявата
ръка е нанасял удар /удари/ в дясната част на лицето на пострадалия.
Впоследствие И. е бил извън автомобила си и с Б. са били прави и обърнати
един към друг.
Според заключението по съдебно-медицинските експертизи контузията
на дясната очна ябълка е причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и е отшумяла за около десетина дни от датата на
травмата, а останалите травматични увреждания /кръвонасядания, охлузвания
и травматични отоци/-болка и страдание за около 2-3 дни след датата на
травмата.
Разпитан в съдебно заседание вещото лице д-р. П. потвърждава, че
описаните наранявания не могат да се получат от удара с глава, който И. е
нанесъл в главата на Б., а са нанесени от ударите с тръбата-областта на
челото, в областта на дясната част на окото и охлузвания към носа и от удар с
юмрук.
След случая пострадалия изпитвал физически и психически
дискомфорт-дясното му око посиняло и го боляло известно време. Вечерта
след инцидента спал неспокойно, изпитвал неудобство, когато излизал навън.
Преустановил работа за няколко дни.
Фактическата обстановка се установи от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства-свидетелските показания и
обясненията на подсъдимия, както и от приетите основна и допълнителна
съдебно-медицинска експертиза.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели,
които са логични, последователни и взаимно допълващи се. Показанията
почиват на личните им и непосредствени възприятия за релеванти факти от
предмета на доказване. Гласните доказателства в своята съвкупност изясняват
обстоятелствата относно време и място на извършване на деянията,
действията, които са извършени, както самоличността на дееца.
От показанията на свидетелите съдът намира за безспорно установено,
че на 01.12.2020г., в гр. Велинград на бул. „Съединение“, пред магазина за
месо, находящ се срещу ресторант „Том и Нези“, В. А. Б. е отправил към В.
И. И. думите „Да ти еба майката“, след което му е нанесъл удари по лицето и
главата с юмрук и метална тръба. От нанесените удари на И. е причинено
разстройство на здравето, изразяващо се травма в областта на главата с
охлузване в горната част 2 и 3 см., контузия в областта на дясното око с
кръвонасядане и оток на горен клепач, множество охлузвания в областта на
носа вдясно, както и травма в областта вдясно без фрактура, травма в
областта на ляво рамо, без оток, които са му причинила болка и страдание.
Нанасянето на ударите не се оспорва от подсъдимия, който в
обясненията си не отрича, че ги е извършил, а само дава различна
интерпретация на фактите.
В подкрепа на свидетелските показания са и представените по делото
5
писмени доказателства-докладна записка рег. № 367р-21330/02.12.2020г. на
инс. С.Г., протокол за оглед на веществени доказателства от 28.01.2021 г. и
фотоалбум към него и приемо-предавателни протоколи за предадени и
предадени на съхранение веществени доказателства от 28.01.2021г. и
26.02.2021г. на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик.
Причинените от действията на подсъдимия телесни увреждания и
болки и страдания, механизма на причиняването им, както и начина и
средствата, с които са причинени се установиха от показанията на
свидетелите Г.Г., Т.К., Г.С., Б.А., К.А., В.В.. Показанията на свидетелите са
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Същите са подкрепят от
събраните писмени доказателства- амбулаторен лист № 821/02.12.2020 г.,
медицинско свидетелство за пред съд с изх.№146/03.12.2020 г., медицинско
свидетелство за пред съд с изх.№174/01.12.2020 г. и от приетите основна и
допълнителна съдебно-медицинска експертиза.
За съставомерността на престъплението хулиганство по чл. 325, ал. 1
НК, следва да се установи, дали посочените в обвинителния акт действия на
подсъдимия В.Б., изразяващи се в отправени към пострадалия В.И. думи: „Да
ти еба майка“, насилственото отваряне на вратата на автомобила му,
размахването на металната тръба, с които е провокирал сбиване на
обществено място, са непристойни действия, демонстриращи незачитане на
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
„Непристойни действия" са онези неприлични и безсрамни действия,
изразяващи се и в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви,
скандализиращи обществото. Грубо нарушение на обществения ред има,
когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против
установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични
интереси или съществено засяга нормите на нравствеността. Явно
неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява
открито висока степен на неуважение към личността. При това
антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и
от други лица, на които са станали достояние. Престъплението е налице,
когато и двата признака са осъществени.
Не е достатъчно само по себе осъществяването на деянието на
обществено място, за да се приеме, че е извършено престъплението
хулиганство, след като същото не е извършено с намерението да бъде
възприето от неограничен кръг хора, които да смути. При нанасяне на обида,
причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия
по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като
хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение
на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.
В случая отправените думи и извършените от подсъдимия действия не
могат да се квалифицират като грубо нарушаващи обществения ред, с които
се изразява явно неуважение към обществото. Освен, че мотивът за
6
извършването им е влошените от дълго време отношения между двамата,
провокирани от поведението на пострадалия и последната разправия между
тях отпреди три дена, т.е. лично неприязнените отношения между тях, в
основата на отправените думи и извършените действия от подсъдимия В.Б.,
не стои стремежът му да покаже себе си да изрази в неуважителна,
пренебрежителна, преднамерено предизвикателна или демонстративна форма
своето отношение към обществото и другите хора, към закона и правилата за
поведение. С думите „Да ти еба майката“, макар и цинични, подсъдимият е
изразил яда и възмущението се от отношението на пострадалия към него и
близките му, а с действията си по насилственото отваряне на вратата на
автомобила му, размахването на металната тръба, е целял саморазправа, с
която да накара пострадалият престане да го злепоставя пред колегите им.
Макар и поведението на подсъдимия да е в противоречие на установения ред
за разрешаване на спорове, не може да се приема, че деецът изразява явно
неуважение към обществото. Действията на подсъдимия не са обусловени от
извратен и разюздан егоизъм, от вулгарното разбиране за свободата на
поведение, с тях деецът не се стреми да покаже своята сила и превъзходство и
по този начин да демонстрира явно неуважение и пренебрежение.
Демонстрацията на явно неуважение към обществото не е нито пряка, нито
междинна, паралелна или странична цел, която подсъдимият да се стреми да
постигне, предприемайки това поведение.
Ето защо, съдът намира, че престъплението хулиганство по чл. 325, ал.
1 НК, по което на В. А. Б. е повдигнато обвинение е несъставомерно от
обективна страна. Макар отправените от подсъдимия към В.И. думи „Да ти
еба майката“ да са унизителни за честта и достойнството и да осъществяват
състав на престъпление по чл. 146, ал. 1 НК и наказателното производство е
образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 НПК, предвид че същото
се преследва по тъжба на пострадалия, а по делото нито прокурорът, нито
частният обвинител са поискали съдът да се произнесе по него по реда на чл.
287, ал. 5 НПК, подсъдимият беше признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото обвинение.
По отношение обвинението за извършено от В.Б. престъпление по чл.
131, пр. 3-то, ал. 1, т. 12, пр. 1-во от НК, във вр. чл. 130, ал. 1 НК, за
съставомерността му следва да е налице умисъл у дееца за нанасяне на
телесна повреда, в случая лека, но с допълнителен елемент от субективна
страна - наличие на хулигански подбуди. За да е извършено деянието по
хулигански подбуди, е необходимо да се осъществи действие, с което
субектът цели да покаже явно неуважение към обществото, грубо и
демонстративно нарушение на обществения ред, пренебрежение и
неглижиране на правните норми, правилата на морала и устоите на човешката
личност, т.е. мотивът за извършване на деянието да е хулигански и тези
действия непосредствено да предхождат или съпровождат осъществяването
на престъплението. Поначало всяко нарушение на телесния интегритет е
проява, несъвместима с установените правила за поведение и нарушава
7
обществения ред. Когато това нарушение е и мотив на поведението на дееца,
независимо дали е насочено конкретно върху посегателство спрямо
конкретна личност или група от хора, то винаги е непристойна проява, грубо
нарушаваща обществения ред и демонстрира явно неуважение към
обществото.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че нанесените
удари от подсъдимия в областта на дясното око и главата на пострадалия са
причинили на И. травматични увреждания – кръвонасядане и оток на горния
клепач с цилиарна инекция и линеарна ерозия на роговицата охлузване на
носа в дясната му половина, охлузване в горната част на главата с размери 2 х
3 см., които следва да се квалифицират като разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и 129 НК, т.е. като лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 1 НК. Съобразно установената фактическата обстановка обаче не
може да се приеме за доказано по несъмнен и категоричен начин, че деянието,
за което с внесения в съда обвинителен акт и е повдигнато обвинение против
подсъдимия В.А. Б. съставлява престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130
ал.1 от НК.
Въпреки че са налице непристойни действия, то подбудите у
обвиняемия не са такива, че да нарушават грубо и демонстративно
обществения ред и да манифестират явно неуважение към обществото и
незачитане на правните норми чрез посегателство върху пострадалото лице.
Както вече беше коментирано по-горе при преценката на гласните
доказателствените материали, установен е конкретен повод за възникването
на физическата разправа между пострадалия и подсъдимия, в резултат на
която подсъдимият е ударил пострадалия и му е причинил лека телесна
повреда – разпространявана информация от В.И. сред служителите на
„Илжина“ ЕООД, че В.Б. „краде поръчка“, че му се дават поръчки, които не
минават през ефира, както и предходни разправии между тях във връзка с
работата. За повода, по който е възникнал коментирания физически конфликт
може да се направи извод от показанията на свидетеля Г.С., от които става
ясно, че конфликтът е възникнал от действията на пострадалия. Не е без
значение обстоятелството, че в момента, в който пострадалият е бил ударен,
той не е възприел такова поведение от страна на подсъдимия, което да
нарушава реда и спокойствието и да предизвиква възмущение у
присъстващите.
При така установените данни съдът счита, че за да нанесе удар в лицето
на пострадалия И., подсъдимият е мотивиран не от хулигански подбуди /т.е.
мотиви и цел насочена към грубо нарушаване на обществения ред и
изразяване на явно неуважение към обществото/, а конкретното поведение на
И. към него, а именно – предшестващи неразбирателства и конфликти
помежду им. Инкриминираните действия на подсъдимия към този момент
спрямо пострадалото лице са мотивирани, подбудени от конкретното
поведение от страна на самия пострадал към подсъдимия, а не от желанието
на подсъдимия да изрази своето неуважение към обществото и да наруши
8
установения обществен ред, причинявайки на свидетеля И. телесна повреда.
Подбудите на подсъдимия в конкретния случай се явяват такива от личен
характер, който се е почувствал засегнат.
Всички тези обстоятелства убедително обуславят извод, че цялостното
поведение на подсъдимия Б. не надхвърля параметрите на противоправно
проявена чрез насилие лична неприязън към пострадалия И..
Квалифицираният състав на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от Н, който
задължително изисква нанасянето на телесното увреждане да се предшества
или съпровожда от едно или няколко действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като самото
причиняване на телесната повреда обективно е мотивирано или пък е
последица на предприетите хулигански действия, не е осъществен. Фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт-отправени обиди и
ругатни на публично място, вземане на метална тръба от багажника, отваряне
на вратата на лекия автомобил на пострадалия, удрянето на пострадалия с
юмрук и с тръбата -не изключват личното отношение на подсъдимия към
пострадалия. Тези негови действия не определят особения хулигански мотив
за нанасянето на телесната повреда, защото не са целели демонстрация на
арогантна безнаказаност и агресивно пренебрежение към обществените
порядки, а са били персонално насочени към пострадалия заради
формираното у подсъдимия негативно отношение към него. Посегателството
върху телесната неприкосновеност на личността, което не е свързано с явно
неуважение към обществото, а е подтикнато от скарване, желание за
отмъщение, саморазправа и други лични сметки и отношения, не може да се
третира като осъществено с хулигански мотив. Поради това поведението на
подсъдимия Б. не носи показните белези на хулиганското отношение, а
представлява типична престъпна проява по чл. 130, ал. 1 от НК. В настоящия
случай наличието на личен мотив изключва хулиганските подбуди при
причиняването на телесна повреда, тъй като не е възможно едновременно да
има и личен мотив и хулигански подбуди за нанасяне на телесна повреда в
конкретния случай. Нанасянето на удара и причиняването на увреждането не
са проява на „хулиганско“ поведение в случая, а са резултат и реакция на
конкретни действия на увреденото впоследствие лице спрямо дееца.
По тези съображения съдът призна за невиновен и оправда подсъдимия
по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. чл. 131, пр. 3-то, ал. 1, т.
12, пр. 1-во от НК, във вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Като съобрази направеното от частния обвинител в хода на делото
искане на осн. чл. 287, ал. 5 НПК съдът да се произнесе по извършено от
подсъдимия престъпление по чл. 130, ал. 1 НК и като прецени, че е
своевременно, настоящият състав прие да го разгледа.
С оглед данните по делото, съдът счита, че В. А. Б. е осъществил
състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
От обективна страна: на 01.12.202 г. в гр. Велинград на бул.
9
„Съединение“ е нанесъл на В. И. И. удари с юмрук в областта на дясното око
и с метална тръба в областта на главата /по лицето/. От нанесените удари И. е
получил травматични увреждания, изразяващи се в кръвонасядане и оток на
дясното око, охлузване на носа в дясната му половина, охлузване в горната
част на главата с размери 2 х 3 см.. Тези травматични увреждания са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е.
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 НК и представляват
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. В подкрепа на този
извод са показанията на разпитаните свидетели, приетите по делото
медицински документи, както и основната и допълнителната съдебно-
медицинска експертизи
Налице е причинно-следствена връзка между нанесените от Б. удари и
причинените на И. травматични увреждания.
При извършване на деянието подсъдимият е действал с пряк умисъл. За
умисъла на едно лице се съди по неговите фактически действия. В настоящия
случай подсъдимият е нанесъл по гореописания начин удари, съзнавайки, че
извършва акт на физическа интервенция върху телесната неприкосновеност
на пострадалия и че употребява сила. Предвиждал е, че ще последва телесно
увреждане, в това число и на такова от вида на действително причиненото и е
насочил всичките си усилия към осъществяването на акта, желаейки
настъпването на този резултат. Доказателства в тази насока са действията на
подсъдимия-начинът на нанасяне на ударите и мястото, където са нанесени,
както и средствата, които е използвал.
Съдът счита, че макар пострадалият да е отвърнал на ударите, в случая
неприложим е институтът на реторсията.
Съгласно т. 5 от ППВС № 12 от 29.11.1973 г. по н. д. № 11/73 г.,
реторсията винаги предполага две противоправни деяния. На
противоправното деяние, което е завършило, за саморазправа, отмъщение и
др. деецът отговаря с друго противоправно и наказуемо деяние.
Макар по делото да има данни, че пострадалият е ударил с глава
подсъдимия, а след това го е удрял и с металната тръба, при което от носа му
е текла кръв, а окото му е било посинено, обстановката, в която е извършено
това, изключва приложението на реторсията. В рамките на приетите за
установени по делото факти, пострадалият е причинил телесна повреда при
продължаващото противоправно нападение от страна на подсъдимия Б., т. е. в
ситуация на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК и не е налице
фактическо основание за реторсия. Освен това по делото не са ангажирани
доказателства за вида на причинената телесна повреда, доколкото съгласно
ТР 51 от 16.09.1990 Г. по н. д. № 41/1989 Г., ОСНК на ВС Върховният съд,
съдът може да приложи чл. 130, ал. 3 НК и да освободи тези, които са си
причинили само еднакви по степен на увреждане телесни повреди, т.е. когато
и двете телесни повреди са с разстройство на здравето или и двете са без
разстройство на здравето. Подсъдимият не е поискал събиране на
10
доказателства в тази насока, което е от съществено значение за приложението
на института на реторсията, поради което неоснователни са доводите в този
аспект.
По изложените съображения, съдът намира, че В. А. Б. следва да бъде
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
С оглед предвиденото наказание по чл.130, ал.1 от НК-лишаване от
свобода до две години или пробация, императивният характер на
разпоредбата на чл.78а от НК, чистото съдебно минало на подсъдимия към
датата на деянието, липсата на причинени съставомерни имуществени вреди
и липсата на отрицателни предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК, съдът намира,
че В. А. Б. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се
наложи административно наказание „глоба" по чл.78а ал.1 от НК, в размер
на минималния визиран в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК, а именно
1000.00 /хиляда/ лева. Съдът определи размера на наказанието като съобрази
чистото съдебно минало на подсъдимия и затрудненото му материално
положение, предвид че е безработен. Така определеното наказание е в
състояние да осъществи целите на наказанието, определени в чл. 12 ЗАНН.
С деянието си подсъдимият е причинил неимуществени вреди на
пострадалия, изразяващи се в болки и страдания, за които на основание чл. 45
и следващите от ЗЗД дължи обезщетение. Съдът, като съобрази чл. 52 ЗЗД
намери, че справедливото обезщетение, което да възмезди претърпените
неимуществени вреди е 2 000 лв., до който искът е основателен и доказан и
следва да се уважи, а в останалата част до 10 000 лева да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. При определяне размера на обезщетението съдът
взе предвид обстоятелството, че са нанесени удари в жизнено важни и
уязвими части на тялото, каквито са главата и окото, характера на телесната
повреда – лека по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, формата на вина-пряк умисъл,
че ударите са нанесени на публично място, в период на деня, когато е имало
множество хора, но и че периода на възстановяване не е продължителен.
На основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД подсъдимият дължи и законната лихва
върху размера на присъденото обезщетение, считано от датата на
непозволеното увреждане / 01.12.2020г./ до окончателното изплащане на
главницата.
В тежест на подсъдимия следва да се възложат разноските по делото,
при отчитане на обстоятелството за оправдаването му по обвинението по чл.
325, ал. 1 НК.
По тези съображения, съдът като съобрази, че на досъдебното
производство и за пред съда пострадалият В.И. е заплатил разноски за
процесуално представителство в размер на общо 1 000 лв. /300,00 лв. по
досъдебното производство и 700,00 лв. в съдебна фаза/, осъди В.Б. да му
заплата половината от тази сума, а именно 500,00 лв.
В тежест на подсъдимия следва да се възложат разноските за съдебно
медицинските експертизи-основна и допълнителна в размер на общо 197,50
11
лв. и пет лева за издаване на изпълнителен лист, предвид че са за изясняване
на обстоятелства от състава на престъпление, по което подсъдимия е признат
за виновен.
В тежест на подсъдимия, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК се възложиха и
дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в
размер на 80,00 лв..
По тези мотиви съдът постанови присъдата.
Да се съобщи на страните, че мотивите са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева


12
Съобщи за изтекли лични данни