Решение по дело №49/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 567/20.11.2023г., постановено по а.н.д. № 2101/2023г., Районен съд Плевен, шести наказателен състав е отменил Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0052524, издаден от ОДМВР Плевен, с който на „Куерти Промоушънс” ООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Княжево”, [улица], представлявано от Я. А. А., на основание чл.638, ал.4 във вр. с чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв., за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – ОДМВР Плевен, чрез упълномощен юрисконсулт, страна по а.н.д. № 2101/2023г. по описа на Районен съд Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че процесното МПС е регистрирано на територията на Република България и регистрационните номера на автомобила не са свалени, безспорно с автоматизирана система е установено управление на автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО), поради което правилно собственикът му е бил санкциониран по посочените в ЕФ норми поради съставомерно бездействие да сключи застраховката. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание чрез упълномощен адвокат оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно съдебното решение. Претендира присъждане на направените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че на „Куерти Промоушънс” ООД гр. София бил съставен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0052524 за това, че на 12.03.2023г. в 15:00 часа извън населено място, път I-3 (Бяла-Ботевград) км.98+700, общ. Плевен, обл. Плевен с посока от гр. Плевен към гр. Долни Дъбник е установено управление на МПС „Волво ХЦ 60“, вид лек автомобил, с рег.№ [рег. номер], което е регистрирано в Република България и не е спряно от движение, и за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението било установено с АТСС СПУКС ARH CAM S1 №120ccfc, като във фиша било посочено, че е приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. От приобщената по делото справка от АИС „Регистрация на МПС“ съдът приел за установено, че регистрацията на МПС „Волво ХЦ 60“ с рег.№ [рег. номер] е била прекратена служебно на 31.01.2023г.

При така установените факти и извършения им анализ въззивният съд приел, че ЕФ е издаден при спазване на процесуалните правила и съдържа изискуемите реквизити, но е издаден в нарушение на материалния закон. Съдът е мотивирал изводите си с това, че чл.483, ал.1, т.1 от КЗ изисква да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, а за да възникне посоченото задължение, следва да са налице и двете предвидени от закона предпоставки в условията на кумулативност – превозното средство трябва да не е спряно от движение, но освен това и да е регистрирано. Ако регистрацията на автомобила е била прекратена (както е в случая), то за собственика му не е налице задължение да го застрахова, съответно е налице друго правно основание за ангажиране отговорността на нарушителя – по чл.140, ал.1 от ЗДвП, респ. по чл.345, ал.2 от НК. След като приел, че поради служебно прекратената на 31.01.2023г. регистрация на процесното МПС, към датата на заснемането 12.03.2023г. е отпаднала една от задължителните предпоставки по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, с които е обвързано задължението на собственика на превозното средство да сключи договор за застраховка ГО на автомобилистите, то жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, тъй като не е имал задължение да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С горните мотиви съдът отменил оспорения ЕФ и изпратил преписката на Началника на сектор ПП в ОДМВР Плевен за ангажиране отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, респ. да уведоми компетентната прокуратура за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

При постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. В решението са обсъдени събраните доказателства, анализирана е фактическата обстановка и на база на горното съдът е направил своите решаващи изводи. Решението е постановено и при правилно прилагане на материалния закон.

Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, притежаващо моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. От ясното и ненуждаещо се от тълкуване съдържание на този текст е очевидно, че сключването на задължителната застраховка ГО е предпоставено от кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки – регистрирано на територията на РБ МПС, което не е спряно от движение. Само при едновременното наличие на тези две предпоставки за собственика на МПС възниква задължението да сключи задължителна застраховка ГО и да управлява (или да предоставя на трети лица управлението) на МПС по пътищата от републиканската пътна мрежа.

Видно от доказателствата в настоящия казус, регистрацията на МПС с рег.№ [рег. номер] е била прекратена служебно на 31.01.2023г., поради което към 12.03.2023г., когато е заснет автомобила, за собственика му не е съществувало задължение да има сключена задължителна застраховка ГО. Следователно бездействието на настоящия ответник не е съставомерно административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ поради липсата на елемент от обективната страна на деянието. Вярно е, че управлението на МПС с прекратена регистрация представлява административно нарушение, но по различен закон – чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Видно от представената пред касационната инстанция справка, регистрацията на автомобила е била служебно възстановена едва на 20.07.2023г. От горното следва, че издаденият ЕФ е незаконосъобразен, както правилно е приел и РС Плевен.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на ответника по касация на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да бъдат присъдени направените в касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 567/20.11.2023г., постановено по а.н.д. № 2101/2023г. по описа на Плевенски районен съд.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Плевен да заплати на „Куерти Промоушънс” ООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Княжево”, [улица], направените в касационното производство разноски в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.