Р Е Ш Е Н И Е
260563/27.4.2021г.
гр.Варна, 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд,
първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД № 493 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „С.е.с.“ ЕООД-гр.Варна срещу
Наказателно постановление № 545545-F569814/03.11.2020г. на директора на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.261, ал.1 от ЗКПО.
Жалбоподателят
сочи, че поради извънредните епидемични условия е била затруднена обратната
връзка с НАП. Твърди, че годишна данъчна декларация е била подадена по пощата в
срок, но не е била получена удостоверяващата това обстоятелство обратна
разписка. Заявява, че в законоустановения срок са
били подадени и Годишни отчети в Статистическия институт, които се прилагали
като приложение към ГДД. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, се представлява от управителя, който поддържа жалбата на изложените в
нея основания.
Представител
на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита,
че извършването на нарушението е безспорно установено и правилно квалифицирано,
както и че не са допуснати процесуални нарушения. Моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния
7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол
и пред надлежния съд – по местоизвършване
на претендираното нарушение,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало търговски обект-
магазин „Мая-Ми“, находящ се на адрес: гр.Варна,
район Приморски, Спирка Писател №8. В обекта имало регистрирано фискално
устройство, което през 2019г. отчело обороти в общ размер от 28363,39лв. Въпреки
това до 30.06.2020г. не била подадена декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО. Впоследствие
от Е.Е.М.- инспектор по приходите в ТД на НАП -Варна
била извършена проверка в съответната информационна система, при която
изложените обстоятелства били установени. Във връзка с неспазването на законоустановения срок за подаване на декларацията, на 14.09.2020г.
проверяващата съставила акт за установяване на административно нарушение на „С.е.с.“ ЕООД за това, че като данъчно
задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнило
задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за
2019г. в ТД на НАП по данъчна регистрация на дружеството-ТД на НАП-гр.Варна, в законоустановения срок по чл.92, ал.2 от ЗКПО, който
съгласно §25, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за
преодоляване на последиците е удължен до 30.06.2020г. Актът бил съставен в присъствието
на представляващия дружеството, бил предявен и подписан с възражения. Писмени
такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за
неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 03.11.2020г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „С.е.с.“ ЕООД била наложена имуществена
санкция в размер на 500,00 лв. за нарушение на чл.92, ал.1 от ЗКПО.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства- от разпита на свидетелката Е.Е.М.,
както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същата не извлича ползи от
твърденията си и няма данни да е заинтересувана или предубедена, при което за
съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените от нея
показания.
С най-голямо значение за изясняването
на делото от приобщените писмени доказателства са приложените: справка от ПП
СУП за подадени декларации, (от която е видно, че към датата на проверката
такава не е била подадена от дружеството), разпечатка от справка за обороти на
регистрираното от санкционираното лице ФУ (от която се установява, че през
2019г. е отчетен сумарен оборот от 28363,39 лв.) и възражение срещу съставения
акт, депозирано от управителя на дружеството.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва
да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно
ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗКПО
задължава данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, да подават
годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия
годишен корпоративен данък. Срокът за изпълнение на посоченото задължение е
определен във втората алинея на цитираната норма, а именно- до 31 март на
следващата година, като декларацията следва да бъде подадена в териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно
задълженото лице. С §25, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за
преодоляване на последиците срокът за изпълнение на това задължение е удължен
до 30.06.2020г.
Според чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО
данъчно задължени лица са местните юридически лица и следователно като
юридическо лице „С.е.с.“
ЕООД ***, се явява данъчно задължено
лице, което е било натоварено със задължението по чл.92, ал.1 от ЗКПО. От
събраните по делото доказателства се установява, че данъчната декларация по
чл.92, ал.1 от ЗКПО не е била подадена от дружеството не само в установения за
това срок, но и до момента на проверката. В жалбата се твърди, че е била
подадена ГДД по пощата, в законоустановения срок.
Доказателства за това обаче не са представени по делото. От по-съществено
значение е обстоятелството, че според разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗКПО (в
сила от 01.01.2018г.) подаването на декларациите по
образец по този закон се извършва по електронен път. При това положение,
дори и да е била подадена ГДД на хартиен носител по пощата, то с това
задължението по чл.92, ал.1 от ЗКПО не би било надлежно изпълнено и отново би
било налице същото административно нарушение. Това е така, защото ненадлежното
изпълнение на дадено задължение, в нарушение на законовите изисквания, е
равнозначно на пълно неизпълнение. По делото липсват доказателства ГДД да е била
подадена по електронен път, съобразно изискванията на закона, а и такива
твърдения не са наведени от санкционираното лице. Данни, че ГДД не е била
подадена по реда на чл.7, ал.2 от ЗКПО се съдържат и в депозираното от
управителя на дружеството възражение срещу съставения акт. При това положение
съдът приема за безспорно установено, че дружеството действително не е
изпълнило установеното с чл.92, ал.1 от ЗКПО задължение.
На следващо място, санкционната
разпоредба на чл.261, ал.1 от ЗКПО предвижда съответно наказание за данъчно
задължено лице, което не подаде декларация по този закон или не я подаде в срок.
Като не е изпълнило процесното задължение в законоустановения срок, „С.е.с.“ ЕООД е
осъществило състава на нарушение по чл.261, ал.1 от ЗКПО, за което правилно и
законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.
Не е налице изключението,
предвидено в чл.92, ал.4 от ЗКПО, според който годишна данъчна декларация не подават данъчно задължените лица, които през
данъчния период не са осъществявали
дейност по смисъла на Закона
за счетоводството. В случая дружеството е
регистрирало оборот от 28363,39лв. и следователно е имало задължение
за подаване на ГДД.
Предвид всичко изложено съдът не
намира основания да се съгласи с искането за отмяна на наказателното
постановление.
При извършената цялостна служебна
проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че
при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на
него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени са в предвидените за това срокове, като при връчването
им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020
г. на Изпълнителния директор на НАП.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и
да организира адекватно защитата си.
Санкцията е определена
законосъобразно, в минималния размер, предвиден в закона, като са отчетени
особеностите на случая и липсата на данни за други нарушения на ЗКПО.
Не са
налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушение се изразява в неспазване
на законоустановен срок за изпълнение на дадено
административно задължение, без да е свързано с настъпването на определени
вредни последици. Настоящото деяние не се отличава с по-малка тежест от
типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да
обосноват извода, че същото е маловажно. Напротив, в случая не само не е бил спазен законоустановения срок за подаване на процесната
декларация, но няма данни такава изобщо да е била подадена. Твърденията, че
поради незнание е била подадена ГДД по пощата на хартиен носител, не обуславят
формирането на различен извод, най-малкото защото доказателства в тази насока
не са били представени. Също така нормата на чл.7, ал.2 от ЗКПО е влязла в сила
на 01.01.2018г.-много преди датата на извършване на
нарушението, т.е. не се касае за нововъведена
разпоредба, незнанието на която да се счете за обуславящо по-малката тежест на
нарушението.
Предвид изложеното съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78,
ал.8 от ГПК на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение,
в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение
на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение
в размер от 80 до 120 лева.
Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда. Производството по
делото е протекло в едно съдебно заседание, като случаят
не
се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът
намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения
в закона минимум от 80 лева. Посочената сума следва да бъде заплатена от
санкционираното лице в полза на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-Варна.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно постановление № 545545-F569814/03.11.2020г. на директора на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на „С.е.с.“
ЕООД ***, ЕИК:*********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.261, ал.1 от ЗКПО, е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 500.00 лв., като законосъобразно.
ОСЪЖДА „С.е.с.“ ЕООД ***, ЕИК:********* да заплати на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна сумата
от 80,00 лева /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: