№ 42
гр. Кюстендил, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Хр. Костадинова
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Гражданско дело №
20241500100487 по описа за 2024 година
Г. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ************************7
чрез адв. В. К. е предявил искове срещу Прокуратурата на РБългария за присъждане
на сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди и на сумата 750 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на повдигнати и поддържани пред съда незаконни
обвинения по чл. 195, ал.1, т.4, пр.2 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК и чл. 323 НК, за които
обвинения ищецът е признат за невиновен и оправдан с влязла в сила присъда, заедно
със законната лихва считано от датата на привличането му като обвиняем 15.11.2018 г.
до завеждането на исковата молба, както и законна лихва до окончателното изплащане
на сумата. Претендира и разноските по делото.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска по основание и размер и като
недоказан. Счита, че е неоснователен, алтернативно твърди, че размерът на иска за
неимуществени вреди е силно завишен.
КнОС след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл. 235, ал.
2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:
От материалите по ДП № 525/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Дупница се
установява, че на 15.11.2018 г. са повдигнати обвинения на Г. В. П. за извършени от
него престъпления по чл. 195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК и по 323, ал.1 от НК,
както и че му е определена мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 500
лв.“
В Дупнишкия районен съд е внесен обвинителен акт срещу ищеца на
22.01.2019 г. и е било образувано НОХД № 91/2019 г. Били са насрочени и проведени
осем съдебни заседания, на които ищецът е присъствал лично. С Присъда №
20/17.02.2020 г. Г. П. е бил признат за невиновен и по двете обвинения, които са му
били повдигнати.
По постъпил протест от РП гр. Дупница е било образувано в.н.о.х.д. №
267/2020 г. в ОС- Кюстендил. Били са проведени две съдебни заседания на които
ищецът е присъствал. С Присъда № 260001 от 23.09.2020 г. окръжен съд е отменил
1
присъдата на районен съд и е признал Г. П. за виновен за извършено от него
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК като го е осъдил на
лишаване от свобода за срок от една година и е отложил изтърпяването на наказанието
за изпитателен срок от 3 години. Потвърдил е присъдата на районен съд досежно
обвинението по чл. 323, ал.1 от НК.
Въз основа на касационна жалба подадена от Г. П. е било образувано н. д. №
664/2021 г. по описа на ВКС. Било е проведено едно съдебно заседание, на което
ищецът е присъствал. С Решение № 60151 от 11.11.2021 г., постановено по
наказателното дело е отмена присъдата на ОС- Кюстендил в наказателно-
осъдителната част и Г. П. е бил оправдан и по обвинението по чл. 195, ал.1, т.4 във
вр. с чл. 194, ал.1 от НК.
В материалите по н. д. № 664/2021 г. по описа на ВКС се съдържа Договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че ищецът е заплатил сумата от 750 лв.
за защита по делото на ВКС на адв. Камен Димитров от САК.
В съдебно заседание на 29.01.2025г. са разпитани свидетелите И.П.Д. и М.Н.П.
В показанията си първият свидетел сочи, че познава ищеца от 20 години и повече.
Знае, че преди 3-4 години е бил осъден. Заявява, че Г. е бил в шок, не искал никой да
го вижда, затворил се в себе си, срамувал се, емоционално се променил.
Свидетелката М.П. твърди, че познава ищеца от 25- 30 години. Знае, че е бил
осъден във връзка със закупен от него имот от общината на публичен търг. След като
бил въведен във владение, Г. започнал да разчиства имота и тогава започнали
проблемите му. Негов съсед пишел жалби, идвала полиция, а и прокуратурата завела
дело срещу него, затова че е извършил някакви действия в това място. Свидетелката
сочи, че върху ищеца е бил упражнен системен тормоз , който не му се отразил добре.
Бил много подтиснат от това което се случвало. Променил се, станал по-
раздразнителен, по- дистанциран. Имал здравословни проблеми- оплаквал се от
главоболие, говорел само за това което му се случвало и то с голяма доза негодувание.
Нещата ескалирали в момента, в който се оказало, че има осъдителна присъда- не
можел да повярва, че това му се случвало при положение, че реално не е извършил
нища. Свидетелката заявява също така, че фактът, че е съден се разбрал в селото,
защото идвала полиция много често. Хората го обсъждали и ищеца започнал да ги
избягла. Свидетелката твърди, че през времето, докато траело делото П. продължавал
да работи, въпреки, че цялата ситуация го била променила като човек.
По делото са представени амбулаторни листове от 22.03.2019 г., 08.05.2019 г., в
които е посочено, че ищецът е страдал от есенцианална хипертония. В тази връзка му е
било предписано лечение.
От представените удостоверения за раждания се установява, че на 04.07.2020 г.
са родени децата на ищеца: Е.и А..
С оглед установената фактическа обстановка по делото, предявеният иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е частично основателен. Съображенията за
това са следните.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата
в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни
органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ
характер. Тази отговорност има обективен характер и се ангажира във всички случаи
на незаконно обвинение по смисъла на цитираната разпоредба, т.е. във всички случаи,
при които обвиненото в извършване на престъпление лице бъде оправдано или
наказателното производство бъде прекратено.
Тази отговорност се носи независимо от обстоятелството, че всички
процесуално- следствени действия са били извършени от представителите на
следствените органи и прокуратурата в съответствие с изискванията на НПК, както и
2
независимо от обстоятелството, че първоначално при започване на разследването
фактическата обстановка е сочела на необходимост от провеждане на разследване
срещу това лице. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или не представлява
престъпление.
Предпоставките за ангажиране отговорността на прокуратурата по чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ са: срещу лицето да е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление и да е налице оправдателна присъда по това обвинение. В случая тези
предпоставки са налице. Срещу ищеца са били повдигнати обвинения за извършени
от него престъпления по чл. 195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК и по 323, ал.1 от
НК, по които той е оправдан. Това означава, че е липсвало основание за осъществяване
на наказателно преследване срещу него. След като наказателно производство е
завършило с оправдаване на ищеца по повдигнатите обвинения, законът приема, че те
са били незаконосъобразни, поради което е налице и незаконност на процесуалните
действия, свързани с наказателното преследване на ищеца. Това поражда задължение
за ответника Прокуратурата на РБ да обезщети увредения за причинените му
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице
предвид чл. 4 от ЗОДОВ, тъй като отговорността е обективна.
В практиката на ВКС се приема, че обезщетението за вреди в хипотезата на
чл.2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими
интереси, както и че ако са доказани увреждащите действия и бездействия, то искът е
установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).
Приема се също така, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат
посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите
когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да
ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и
причинната връзка. В този смисъл са Решение № 55 от 11.03.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 1107/2012 г., IV г. о., Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г.,
IV г. о., ГК, Решение № 542 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1568/2011 г., IV г.
Предвид това в настоящия случай следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника, в чийто правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение.
Обезщетението за претърпените вреди, за които държавата и общините носят
отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост,
като конкретният размер се определя според тежестта на повдигнатите обвинения,
продължителността на наказателното преследване, включващо и разследването в
досъдебната фаза., взети ли са били и какви мерки за процесуална принуда, респ.
тяхната продължителност, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет
действия по разследването с участието на обвиняемия са извършени, ефектът на
всички тези действия върху ищеца, при отчитане броя на деянията, за които е
постановена оправдателна присъда., респ. наказателното производство е прекратено /т.
11 от ТР №3/2004 по т.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС/, данните за личността на
подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатите обвинения за деяния, които не е
извършил, са се отразили негативно на физическото здраве, психиката му, на
контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата. В
конкретния случай при определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид, че
едно от престъпленията, за което ищецът е привлечен като обвиняем- по чл. 195, ал.1,
т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК и по 323, ал.1 от НК е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от
3
НК, тъй като се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.
Отчита също така, че по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение
„парична гаранция в размер на 500 лв.“, както и че с Присъда № 260001 от 23.09.2020
г. по в.н.о.х.д. № 267/2020 г. в ОС- Кюстендил му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложено за срок
от 3 години. Отчита обстоятелството, че от образуването на наказателното
производство до приключването му с постановяване на влязла в сила оправдателна
присъда са изминали три години. Съдът приема също така, че с воденото
наказателно производство е засегнала честта и достойнството и самооценката на
ищеца, предвид обстоятелството, че всяко обвинение в извършване на престъпление
засяга тези ценности. Ищецът е изпитал чувство на срам, притеснение и неудобство,
имайки предвид и обстоятелството, че живее в малко населено място. При определяне
на размера на обезщетението, съдът не взима предвид обстоятелството, че по време на
наказателното производство ищецът е страдал от есенциална хипертония, доколкото
няма данни, че заболяването да е в причинна връка с повдигнатите незаконни
обвинения.
Отчитайки всички тези обстоятелства съдът счита, че справедливото
обезщетение, което ще обезщети негативните преживявания на ищеца е 5 000 лв. и в
този размер ще се уважи искът. За разликата над уважения размер от 5 000 лева до
предявения размер от 30 000 лева същият като неоснователен следва да бъде
отхвърлен. Определяне на обезщетение в по-голям размер от присъдения би нарушило
принципа за справедливост.
Основателен е и искът за имуществени вреди. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС, в
НПК не е уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение на което
наказателното производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се
претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от
незаконосъобразно обвинение на основание чл.2, ал.1 от ЗОДОВ. Тази отговорност е
гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на
общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за отговорността на държавата
за причинени вреди не са уредени особени правила в ЗОДОВ. Изразходваните средства
за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 от
ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна
репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това
производство.
В настоящия случай, съдът констатира, че по наказателното дело на ВКС се
съдържа договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че ищецът е
заплатил сумата 750 лв. за процесуално представителство и защита. Следователно
предявеният иск за имуществени вреди е изцяло основателен.
Върху така присъдените суми се дължи и законната лихва, считано от 11.11.2021
г.– датата на влизане в сила на присъдата до окончателното й изплащане. Именно от
тази дата възниква задължението на ответника да възмезди пострадалия за
претърпените от него вреди, поради което и лихва се дължи именно оттогава, предвид
т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС.
На основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца претендираните и направени от последния разноски, а именно: за
заплащане на държавна такса в размер на 20 лв., както и за заплащане на сумата 561
лв. представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от
исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Кюстендилския окръжен съд
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на Г. В. П., ЕГН **********
на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата ***** / ******/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 750 /седемстотин и петдесет/ лева,
представляващи имуществени вреди /адвокатско възнаграждение/, претърпени от
незаконно обвинение за извършено от него престъпления по чл. 195, ал.1, т.4 във вр. с
чл.194, ал.1 от НК и по 323, ал.1 от НК, по които е признат за невиновен, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2021 г. до окончателното изплащане
на сумите, като искът за неимуществени вреди за разликата над уважения до
предявения размер от 30 000 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на Г. В. П., ЕГН сумата от
581 /петстотин осемдесет и един/ лева деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
5