РЕШЕНИЕ
№ 5100
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от Н. М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110204708 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-003570 от
18.03.2022 г., издадено от Д. Д. - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на Н. И. И., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл.
104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал И., който го обжалва в срок. В жалбата излага
съображения против обжалвания акт. Сочи, че са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на НП, че
АУАН и НП не съдържат пълно и точно описание на извършеното
нарушение. Изтъква се още, че е налице неяснота в изложената фактология,
не било ясно и на какво основание е санкциониран жалбоподателят, както и
че не е ясно за какво бил наказан. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но
изпраща процесуален представител в лицето на адв. Ч.. Последната иска от
съда да постанови решение, с което да отмени издаденото постановление,
защото нарушението не било доказано по категоричен начин. Претендира
разноски.
1
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но също не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по
жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 17.02.2022 г., около 13:33 ч., жалбоподателят И. управлявал лек
автомобил „Мерцедес” с рег. № ********, движейки се в гр. София, в
локалното платно на бул. „Ц. ш.”, с посока на движение от ул. „П. Кр.“ към
бул. „Бр.“, като по време на движение водачът на лекия автомобил е
използвал мобилен телефон, без устройство „Handsfree” (свободни ръце). В
същото време, успоредно с него се движил полицейски автомобил, в който
били свидетелите Й. А. и В. Х.. Свидетелят А. лично възприел водачът И. да
управлява автомобила и да използва телефона си по време на движение без
устройство „свободни ръце“, като забелязал, че лицето държи телефона до
ухото си от лявата страна на лицето си, откъм стъклото на шофьорската врата.
Водачът на лекия автомобил е бил спрян от полицейските служители Й. А. и
В. Х., които изпълнявали служебните си задължения като автоконтрольори,
следящи за спазване правилата за движение по пътищата. При проверката на
документите на И., полицейските служители установили, че същият е сам в
автомобила си. На водача бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл.
104а от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-4332-003570 от
18.03.2022 г., издадено от Д. Д. - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на Н. И. И., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл.
104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели Й. А. и В. Х., както и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели
А. и Х., тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени
документи, не съдържат противоречия и са логични, и ясни. Съдът намира, че
показанията на свидетеля А. са категорични, като той имаше много ясен
2
спомен за събитията и пресъздаде всички факти около установяване на
нарушението и санкционирането на лицето със съставянето на АУАН.
Свидетелят много ясно заяви, че лично е възприел водача да ползва телефона
си по време на движение, като описа детайлно и в подробности установеното
нарушение.
По отношение на показанията на свидетелите М. И. и А. М., съдът
намира, че същите не могат да бъдат кредитирани, защото те не са били на
мястото на нарушението. От показанията на полицейските служители се
установява, че деецът е бил сам, поради което съдът намира, че показанията
на И. (майка на нарушителя) и на М. (негов приятел) не са на свидетели
очевидци, а са дадени пред съда с цел да се изгради защитна версия на
жалбоподателя, за да бъде избегната следващата му се
административнонаказателна отговорност. Ето защо, съдът намира, че не
следва да им дава вяра.
На следващо място, съдът намира, че от приложената по делото справка
за повикванията и трафичните данни на мобилен телефон с № **********,
който жалбоподателят сам е посочил, че ползва, се установява, че именно в
деня и часа на нарушението – 13:33 часа на 17.02.2022 г. е отчетена
активност, свързана с използване на интернет, т.е. от тази справка е видно, че
в часа на нарушението, посочен в АУАН, водачът на автомобила
действително е използвал устройството си. Доколкото е отчетено
използването на трафични данни, а не на мобилен разговор, осъществен чрез
мрежата на въпросния GSM оператор, и предвид категоричните показания на
свидетеля Й., че лицето е държало телефона на лявото си ухо, съдът намира,
че най-вероятно е бил осъществен разговор чрез приложение от типа на Viber,
Telegram, Messenger и т.н., тъй като при използването на тези приложения се
отчита единствено интернет трафик, тъй като комуникационната услуга
минава изцяло през интернет.
Без всякакво значение е обаче обстоятелството какъв е видът на
осъществената комуникация, защото законът не прави разлика според вида на
обажданията. ЗДвП е обявил за наказуемо използването на мобилен телефон
без устройство „свободни ръце“, в това число и за интернет потребление. А
такова използване е доказано по несъмнен начин както от показанията на
полицейските служители, така и от справката от Виваком.
3
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Възраженията за непълно и
недостатъчно описание на нарушението не почиват на обективен прочит на
АУАН и НП, тъй като от двата документа се установява безспорно къде, по
какъв начин и от кого е осъществено процесното нарушение, като даденото
описание напълно съответства на критериите на ЗАНН и е достатъчно
санкционираното лице да разбере защо е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
На следващо място, съдът намира, че изложената фактология е ясна и
пълна, не съдържа противоречия и е базирана на доказателствения материал
по делото. Посочено е много ясно за какво нарушение е санкциониран И.,
както и правното основание, на което е сторено това.
Съгласно чл. 104а от ЗДвП, „На водача на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. ”.
В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, чл.
183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 50 лева.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 104а от
ЗДвП, тъй като по време на управление на процесния автомобил е използвал
мобилен телефон без устройство тип “handsfree” (свободни ръце).
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл -
жалбоподателят съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата -
разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото много добре е
знаел, че използвайки мобилен телефон по време на движение нарушава
4
ЗДвП.
Предвиденото в чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП административно наказание
„глоба“ е наложено в законоустановения размер, като за съда не съществува
възможност да ревизира същия, като го измени /намали/.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-003570 от
18.03.2022 г., издадено от Д. Д. - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на Н. И. И., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл.
104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5