Определение по дело №4444/2019 на Софийски градски съд

Мотиви по Н.О.Х.Д.№4444/2019г. по описа на СГС, НО, 5-ти с-в

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №11443/2018г. по описа на С “РТП“-ОР-СДВР (пр.пр.№ 21203/2018г. по описа на СГП) срещу В.С.К. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК.

Срещу подсъдимия В.С.К. е повдигнато обвинение за това, че на 26.11.2018г. около 06.20часа, в гр.София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Кадди” с per.№СА ******, по бул.”Княгиня Мария Луиза” с посока на движение от бул.”Христо Ботев” към ул.”Веслец”, в района на спирка на масов градски транспорт №1333 “Централна гара”, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2, изр.2 от Закона за движение по пътищата: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” - като не предприел действия за намаляване на скоростта и спиране при необходимост на управлявания от него автомобил, при което реализирал пътно-транспортно произшествие с пресичащия пътното платно на бул.”Княгиня Мария Луиза” и от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходец Н.Б.Ч.с ЕГН:**********, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Ч. - починал на мястото вследствие на получената при пътно-транспортното произшествие тежка съчетана травма, с тежки несъвместими с живота увреждания на вътрешните органи.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че е безспорно доказано въз основа приобщения доказателствен материал, вкл. самопризнанието на подсъдимия и експертизите, че процесното ПТП и съставомерния от него резултат са следствие на нарушаване правилата на движение от К., който не е предприел намаляване на скоростта и спиране. Приема се деянието да е извършено при форма на вина непредпазливост, като въпреки задължението му да предвиди и предотврати настъпването на неблагоприятните последици, подсъдимият не е сторил това. При индивидуализация на наказанието, на база на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, прокурорът намира за справедливо на К. да бъде наложено наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“, което бъде редуцирано с 1/3 с оглед законовите изисквания на 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца с приложение на чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 /четири/ години. Предлага се на съда подсъдимият К. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ години.

Повереникът на частните обвинители Ч. и Б. - адв.К. също изразява позиция за доказаност на обвинението като подкрепя виждане на СГП и относно параметрите на наказанията, които следва да понесе подсъдимия.

Конституираните в съдебното производство и присъстващи в съдебното заседание частни обвинители поддържат пледоарията на повереника си.

Надлежно упълномощеният защитник на подсъдимия – адв.А., предвид характера на развилата се процедура пред СГС, не взема отношение по наведените в обвинителния акт обстоятелства. При определяне на наказанието на подсъдимия защитата акцентира на чистото му съдебно минало, липсата на криминални прояви, възрастта му от почти 64г., изразеното искрено съжаление и извинение пред близките на пострадалия за случилото се. Настоява, справката от отдел „Пътна полиция“ на СДВР да посочна К. като  дългогодишен водач на МПС, вкл. на таксиметров автомобил без допуснати съществени нарушения правилата за движение по пътищата. Обръща се внимание на заключението на комплексната медико видео-автотехническа експертиза, според която К. се е движел с разрешената скорост за населеното място. Защитникът приобщава към смекчаващите вината обстоятелства оставането на място на К. след ПТП, сигнализирането на тел.112, оказването на помощ на пострадалия. Не се споделя тезата на СГП, лансирана и в обвинителния акт, че непредприемането на адекватни действия за избягване на произшествие е отегчаващо вината обстоятелства, тъй като именно в това се изразява самото деяние, за което е наказателно преследван. Обръща внимание на съда, че пешеходецът е пресичал неправилно, не на указаното за това място, че ПТП е станало през тъмната част на денонощието пострадалия е бил облечен с тъмни дрехи, кото е намалило възможността за възприемането му. При наличния превес на смекчаващите вината обстоятелства, се моли наказанието да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Алтернативно претендира наказанието на К. да бъде определено около минимума като на осн. чл.58а от НК наказанието да бъде намалено с една трета.

Подсъдимият В.К. е направил изрично искане за протичане съдебното производство по реда на гл.27 от НПК, и по-точно при прилагане нормата на чл.371, т.2 от НПК. Признава изцяло фактите отразени от СГП в обвинителния акт като запознат с правните последици на това особено производство, отказва да се събират други доказателства досежно фактическата обстановка, изложена в него. С оглед на това, съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, на основание чл.372, ал.4 от НПК.

Подсъдимият К. дава кратки обяснения, в които изразява съжаление за случилото се, поднася извинение на близките на пострадалия. В правото си на лична защита, повторно изразява съжаление. Посочва, че ще понесе последствията от собственото си виновно поведение, като моли за по-нисък размер на лишаването му от право да управлява МПС, тъй като е таксиметров водач и това е начина на препитаването му. В последната си дума по чл.297, ал.1 от НПК, моли за снизхождение.

 

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В.С.К. e роден на ***г***, българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.София, ул.“*********, с висше образование, работи като водач на таксиметров автомобил в „О.С.“, женен, с ЕГН:**********, неосъждан.

Подсъдимият В.К. бил правоспособен водач на МПС в ОПП-СДВР, като към 26.11.2018г. притежавал издадено свидетелство за управление на МПС №*********/14.10.2011г., категория В, M и АМ, валидно до 14.10.2021г.

Към 26.11.2018г. К. бил административно санкциониран въз основа на НП№17-4332-006946/11.05.2017г. в сила от 14.06.2017г. за извършено нарушение на чл.104а от ЗДвП.

На 26.11.2018г. около 06.20 часа подсъдимият К. управлявал лек таксиметров автомобил - марка “Фолксваген”, модел “Кадди” с ДК№СА ******, в гр.София. Водачът бил сам в превозното средство.

Подсъдимият К. *** с посока от бул.”Христо Ботев” към ул.„Веслец“, като навлязъл в кръстовището на бул.”Княгиня Мария Луиза” и бул.„Христо Ботев“ с цел да продължи по бул.“Княгиня Мария Луиза”, в отсечката в района на спирка на масов градски транспорт №1333 “Централна гара”.

На посоченото място пътното платно представлявало прав пътен участък, без криви и надлъжни наклони, ограничаващи видимостта, било предназначено за еднопосочно движение на пътни превозни средства при разрешена скорост до 50 км/ч и се състояло от четири пътни ленти, обособени с пътна маркировка M3 - единична прекъсната линия, като крайна дясна лента била с ширина 3,50 м, а всяка от останалите три ленти била с ширина 3,80 м. Пътното платно било влажно, покрито с асфалт без дупки, наклони, неравности или посипаности. Било тъмната част на денонощието, като в участъка имало добра видимост, осигурена посредством изкуствено /улично/ осветление. Времето било влажно, тихо, без вятър.

В същото време пешеходецът Н.Б.Ч., с ЕГН:********** предприел пресичане на пътното платно на бул.”Княгиня Мария Луиза”, в района на описаната по-горе спирка на масовия градски транспорт №1333 “Централна гара” в посока от дясно наляво спрямо посоката на движение на управлявания от подсъдимия автомобил. Ч. пресякъл по ширината на пътното платно първо крайна дясна лента, преминал пред спрял в нея автобус, след което навлязъл във втората лента на пътното платно. В момента, в който Ч. навлязъл във втората лента на пътното платно, управляваният от подсъдимия К. таксиметров автомобил се намирал в границите на кръстовището на бул.“Княгиня Мария Луиза” и бул.„Христо Ботев“ непосредствено след напречно разположените спрямо посоката му на движение трамвайни релси, над които бил преминал. Пешеходецът отстоял на разстояние от 109 м от предната част на управляваното от водача МПС.

Подсъдимият К. преминал с автомобила кръстовището и продължил движението си в крайната лява лента на бул.”Княгиня Мария Луиза” с посока към ул.“Веслец”. В същото време Ч. продължил пресичането на пътното платно на бул.”Княгиня Мария Луиза“, при което последователно и по ширината на пътното платно пресякъл втората и третата пътни ленти и навлязъл в крайната лява пътна лента, по която в този момент се движело превозното средство на подсъдимия. При пресичането пешеходецът достигнал до около средата на крайната лява лента, на около 12,7-13м вляво от десния край на пътното платно по ширина на пътното платно и на около 0,50- 0,70м по дължина на пътното платно преди линията на ориентира, приета при извършения по-късно оглед на местопроизшествие.

Именно на това място настъпил удар между пресичащия Ч. и управлявания от подсъдимия К. автомобил, който към този момент се движел със скорост от около 45,6 - 46 км/ч. Ударът настъпил между най-изпъкналата предна част на автомобила /отстояща между десния фар и емблемата на автомобила и по-близо до средата на автомобила/ и предно външната повърхност на лявата подбедрица на пешеходеца. От удара под масовия център на тялото, пешеходецът бил качен върху предния капак на автомобила и в областта около средата му. Последвал удар на лявото рамо на пешеходеца в основата на предното стъкло на автомобила и удар на главата му непосредствено над това място и в областта на долната трета на предното стъкло.

В момента на удара подсъдимият К. задействал спирачната система, като в процеса на спиране автомобила продължил движението си по крайната лява лента на пътното платно и без да оставя спирачни следи спрял на около 41,1м след мястото на удара. По време на движението на автомобила след удара, тялото на пешеходеца останало върху предния капак на автомобила, което било възприето от св.П.Д.. При спирането на превозното средство, тялото паднало на пътното платно, плъзнало се по него и се установило на около 5м от предната част на автомобила.

При първоначалния удар и последователно последвалите контакти на тялото на пешеходеца с предния капак и предното стъкло на автомобила и в резултат на падането на пътното платно, Ч. получил тежка черепно-мозъчна травма, тежка закрита гръдна травма, закрита травма на корема и травма на опорно-двигателния апарат, които в съвкупност довели до реализиране на тежка съчетана травма, с тежки несъвместими с живота увреждания на вътрешните органи.

Пострадалият Ч. починал на място, като смъртта му била констатирана в 06,29 часа от екип на ЦСМП София, удостоверено в издаден фиш за спешна помощ.

Няколко лица, подробно посочени в справката от МВР, дирекция „Национална система 112“ подали сигнал за случилото се, сред които и подсъдимият К..

На място пристигнали служителите на отдел „ПП“ при СДВР – св.А.И. и св.Г.Т.. Бил съставен констативен протокол №К-748/26.11.2018г. от св.И., в който били описани обстоятелствата по настъпване на ПТП.

За времето от 08.10 часа до 09.00 часа бил извършен оглед на местопроизшествието, резултатите от който били закрепени в протокол от 26.11.2018г. с изготвени към него скица и фотоалбум.

Водачът К. бил тестван за употреба на алкохол първо с алкотест дрегер 7510+, №0141 /проба 217/ на място, а по-късно удостоверено в съдебно-химическа експертиза №607/2018г. от 13.12.2018г. като пробите била отрицателни. Такава била и пробата, взета от кръвта на трупа на Ч., онагледно в резултатите от съдебно-химическата експертиза №А-666/2018г. от 04.12.2018г.

Съгласно изготвената съдебно-медицинска експертиза на труп, причината за смъртта на Ч. са настъпилите тежка черепно-мозъчна травма, тежка закрита гръдна травма, закрита травма на корема и травма на опорно-двигателния апарат, които в съвкупност довели до реализиране на тежка съчетана травма, с тежки несъвместими с живота увреждания на вътрешните органи. Според вещото лице е налице пряка причинна връзка между установените увреждания след ПТП и смъртта на Ч..

Видно от заключението на комплексната медико и видео-автотехническа експертиза, мястото на удара между л.а. марка “Фолксваген”, модел “Кадди” и пешеходеца е около средата на крайната лява лента на дясното платно на бул.“Княгиня Мария Луиза“ в посока от бул.“Христо Ботев“ към ул.“Веслец“ по ширина на пътното платно на около 12,7-13м вляво от десния край на платното задвижение и на около 0,50- 0,70м по дължина на пътното платно преди линията на ориентира, приета при извършения по-късно оглед на местопроизшествие. Скоростта на л.а., управляван от подсъдимия преди и в момента на настъпване на произшествието /удара/ е била от около 45,6 - 46 км/ч. Становището на експертите, изготвили това заключение е, че опасната зона за спиране на управлявания от К. автомобил е около 32м, като от момента, в който пешеходецът е станал видим за водача, първият е отстоял на разстояние от 109м от предната част на МПС. Според експертизата, от техническа гледна точка, при своевременна реакция на водача, ударът е бил предотвартим чрез аварийно спиране, въпреки че според обективираното на видеозаписа, К. реагира върху спирачната система на л.а. в момента на удара.

В обобщение становището по тази експертиза е, че причините за настъпване на произшествието са в субективното поведение на двамата участници в движението - подсъдимия К. и Ч. като първият не е следял пътната обстановка, като не е забелязъл навлизащия от дясно на ляво спрямо посоката мунадвижение пресичащ пешеходец, а от своя страна последният е извършил, въпреки наличния пешеходен подлез пресичане на пътното платно на необозначено за това място, в тъмната част на денонощието, облечен с тъмни дрехи, пред спрял на спирка автобус.

 

По доказателствата:

Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз основа на приобщените от съда гласни доказателства, инкорпорирани в процеса посредством направеното от подсъдимия К. самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК пред съда, както и чрез показанията на св.П.Д. (л.54-55 от досъдебното производство), св.А.И. (л.56-57 от досъдебното производство) и св.Г.Т. (л.58-59 от от досъдебното производство).

 На първо място следва да се посочи, че нито един от посочените в досъдебното производство свидетели не са възприели самия механизъм на настъпване на процесното ПТП, доколкото не са очевидци, а в родствени връзки с починалия пострадал - св.В.Ч. (л.16 от досъдебното производство), св.Е.Б. (л.17 от досъдебното производство) и св.А.Б. (л.49 от досъдебното производство) или са възприели резултата от ПТП - св.П.Д. (л.54-55 от досъдебното производство), св.А.И. (л.56-57 от досъдебното производство) и св.Г.Т. (л.58-59 от досъдебното производство). Поради това и показанията на който и да било от цитираните лица логично не носят пряка доказателствена стойност, а тези на лицата в роднински отношения според съда не се нуждаят поради това и от доказателствено обсъждане.

С известно доказателствено значение за препотвърждаване механизма на ПТП са показанията на св.П.Д., която изводимо от заявеното от нея е възприела посоката на движение на лекия таксиметров автомобил, приблизителното място на настъпване на удара, обстоятелството, че пострадалият се е възкачил след удара на предния капак на МПС, съответстващо на обективираното в Протокола за оглед на местопризшествие, констативния протокол, показанията на двамата пътни полицаи. Посоченото от тази свидетелка, която по думите й не е видяла самия удар между пешехдеца и МПС стои и в унисон със заключението по съдебно-медицинската експертиза на труп и най-вече това по комплексната медико и видео-авто-техническа експертиза.

С по-съществена доказателствена стойност следва да се оценят показанията на двамата полицейски служители, дошли на мястото на ПТП непосредствено след получаване на сигнала - св.А.И. и св.Г.Т.. С уговорката, че отново няма как да дадат информация за фактите около настъпилото ПТП, показанията им са ценни, тъй като удостоверяват липсата на упторебен алкохол от водача /вж. и заключението по физико-химическата експертиза/, констатират приблизителното местоположението на л.а. след удара, настъпилата смърт на пешеходеца и всъщност са лицата, запазили местопроизшествието. Тези наведени от тях обстоятелства намират добра доказателствена подкрепа както в даденото самопризнание от подсъдимия, но са и в синхрон с писмените материали с основно значение за този вид престъпления – протокола за оглед на местопроизшествие, констативния протокол, писмото от СО за организацията на движение в района на ПТП, писмото от НИМХ и други.

Еднопосочност в показанията на всички свидетели и самопризанието на подсъдимия К., първият съд видя в посочването от тях на приблизителния час на настъпване на ПТП, което корелира както с отразеното в констативния протокол №К-748/26.11.2018г., така и с писмото от писмо от МВР, дирекция „Национална система 112“, онагледяваща часовете, в които различни лица са сигнализирали на тел.112, вкл. и подсъдимия, коректното място, състоянието на превозното средство и др.

Съдът приема за относими и достоверни по отношение изяснената по-горе фактология и следните годни писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство и еднозначно подкрепящи даденото от подсъдимия самопризнание: Констативен протокол №К-748/26.11.2018г. (л.4 от досъдебното производство), Протокол за оглед на местопроизшествие със скица и фотоалбум (л.5-12 от досъдебното производство), фиш за спешна помощ (л.14 от досъдебното производство), удостоверение за наследници на починалия Ч. (л.40 от досъдебното производство), препис-извлечение от акт за смърт на Н. Ч. (л.51 от досъдебното производство), писмо от МВР, дирекция „Национална система 112“ (л.69 от досъдебното производство), писмо от СДВР, отдел „Пътна полиция“ и справка картон на водача К. (л.72-74 от досъдебното производство), справка от НИМХ относно синоптичната обстановка на 26.11.2018г. (л.76 от досъдебното производство), писмо от Столична община с приложено копие на схема на организацията на движение в райна на спирка на масовия градски транспорт №1333 „Централна гара“ (л.78-79 от досъдебното производство), писмо от Столична община, с което е изпратен оптичен носител, съдържащ запис от камера откръстовището на бул.“Княгиня Мария Луиза“ и бул.“Христо Ботев“ (л.82 от досъдебното производство), справка за родствени връзки на починалия Н. Ч. (л.9 от съдебното производство).

Така цитираните писмени доказателства и средства за събирането им са безпротиворечиви по отношение на фактите, подлежащи на доказване. Същите са надлежно изготвени при пълно спазване принципите, заложени в НПК, поради което съдът счете за безпредметно обсъждането им в детайли.

Първостепенният съд приема за обоснована и обективна извършената съдебно-медицинска експертиза на труп (л.92-101 от досъдебното производство), изготвена от лице с необходимите специални знания, поради което и я кредитира в цялост. Експертът подробно е описал причинените на пострадалия Ч. физически травми, довели и до неговата кончина. Като причина за настъпилата смърт, вещото лице е определило тежката черепно-мозъчна травма, тежката закрита гръдна травма, закритата травма на корема и травма на опорно-двигателния апарат, които в съвкупност довели до реализиране на тежка съчетана травма, с тежки несъвместими с живота увреждания на вътрешните органи. При тези констатации няма как да не бъде споделен извода на вещото лице за наличие на пряка причинна връзка между установените увреждания след ПТП и смъртта на Ч..

Съдът няма основания за дискредитиране и прие в основата на доказателствените си изводи в подкрепа на обвинението и заключението на приложената в досъдебното производство комплексна медико и видео-автотехническа експертиза (л.106-126 от досъдебното производство). От съдържанието на същата, предвид разнородния й характер, се препотвърждава причината за смъртта на пострадалия, който извод не е променен и от по-рано анализираната съдебно-медицинска експертиза на труп, при все, че е изготвена от едно и също вещо лице.

Отделно от това от експертизата се установява мястото на удара /онагледено и със съответен снимков материал и скица в приложението/, посочено по-горе, скоростта, с която К. е управлявал автомобила си, еднаква преди и към момента на съприкосновението /удара/  - от около 45,6 - 46 км/ч, както и механизма на процесното ПТП. Последният между впрочем същият е отразен в обвинителния акт и се подкрепя от почти всички доказателствени средства, вкл. и даденото от подсъдимия самопризнание. За коректно изчислени настоящият съдебен състав прецени и определените от вещите лица параметри на опасната зона за спиране на управляваното от подсъдимия МПС - в рамките на 32м, разстоянието, на което пешеходецът е станал видим за водача - 109м /от предната част на МПС/. Съдът споделя и твърденията на вещите лица, базирани на преглед на видео-записите, предоставени от СО, че водачът К. е задействал спирачната система в момента на удара.

Визираната експертиза на още едно основание подкрепя тезата на СГП, наведена в обвинителния акт, че причина за настъпване на ПТП е субективното поведение и на двамата участници в движението. В този смисъл единият - подсъдимият К. е отвлякъл вниманието си по определени причини /макар и без доказателствено значение, наведено в лична защитата от подсъдимия, но същият твърди, че е възможно да е погледнал към момента на настъпване на удара служебния таблет в таксиметровия автомобил за евентуална заявка/, а другият - пешеходеца, въпреки наличния пешеходен подлез е пресякъл пътното платно на необозначено за това място, в тъмната част на денонощието, облечен с тъмни дрехи, пред спрял на спирка автобус. Според експертите подсъдимият  К. е могъл да предотврати удара с пешеходеца като предприеме аварийно спиране. До визираните еднозначни изводи е достигнато след задълбочен и прецизен анализ, който може да бъде проследен в изготвената експертиза и напълно се споделя от настоящия съдебен състав.

В заключенията на цитираните по-горе експертизи се наблюдават обстоятелства от решително значение за главния факт, още повече предвид липсата на очевидци на ПТП. Този способ за събиране и проверка на доказателствата изяснява еднозначно механизма на възникване на ПТП, скоростта на движение на таксито и мястото на удара. Изброената категория въпроси са включени в предмета на доказване по чл.102, т.1 от НПК, които поради своето естество се обуславят от специални знания и предполагат задължително назначаване на експертиза. За да ги кредитира напълно, съдът отчете от една страна, че вещите лица притежават специална компетентност и познания за обстоятелствата от главния факт, които съдът няма, а също и че са използвали целия наличен доказателствен материал на досъдебното производство.

Констатация за необременото съдебно минало на подсъдимия К., съдът направи въз основа на приложената и приета по делото като писмено доказателство справка за съдимост (л.139 от досъдебното производство), а също и инкорпорираната в хода на съдебното следствие.

Извън изчерпателно изброените по-горе писмени доказателства, съдът изключи от доказателствените си изводи приложените по делото други документи, които счете за несвързани и излизащи извън предмета на доказване по чл.102 от НПК и в този смисъл неотносими.

С оглед безпротиворечивостта на доказателствения материал по-подробното му обсъждане е ненужно – арг. от чл.305, ал.3, изр.2 от НПК (в тази връзка вж. и чл.373, ал.3 от НПК, съгласно която разпоредба съдът в мотивите на присъдата се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят).

 

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият В.С.К. е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК, за което е предаден на съд.

В действителност от обективна страна на база на анализираните по-горе гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за проверка, може да се направи категоричния извод, че на 26.11.2018г. около 06.20 часа, в гр.София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Кадди” с per.№СА ******, по бул.”Княгиня Мария Луиза” с посока на движение от бул.”Христо Ботев” към ул.”В.”, в района на спирка на масов градски транспорт №1333 “Централна гара”, подсъдимият К. е нарушил правилата за движение по пътищата – и по-конкретно нормата на чл.20, ал.2, изр.2 от Закона за движение по пътищата, според чието съдържание „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, тъй като не е предприел действия за намаляване на скоростта и спиране при необходимост на управлявания от него автомобил, при което реализирал пътно-транспортно произшествие с пресичащия пътното платно на бул.”Княгиня Мария Луиза” и от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходец Н.Б.Ч., вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на последния - починал на мястото вследствие на получената при пътно-транспортното произшествие тежка съчетана травма, с тежки несъвместими с живота увреждания на вътрешните органи.

Подсъдимият  К. е годен субект на престъплението, тъй като е привел в действие механизмите и уредите на моторното превозно средство – лек /таксиметров/ автомобил по смисъла на § 6, т.11 и т.12, б.“а“ от ДР на ЗДвП. В качеството си на водач на ППС и участник в движението с бездействието си /плод на субективна преценка/  К. не е могъл да предотврати настъпилото ПТП, което е бил длъжен да стори, ако е съблюдавал стриктно правилата за движение, в резултат на което е причинил смъртта на пострадалия Ч..

С оглед бланкетния характер на нормата, за изпълването на която е подсъдим К., съдът счете, че правилно СГП го е привлякла да е нарушил визираното в обвинителния акт правило за поведение, макар и с общ характер - на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП.

В новелата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП е уредена т.нар.”непредвидима опасност”, въвеждаща задължение водачите на намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението /р.№35 от 26.02.2016г. по н.д.№ 96/2016г., н.к., ІІ н. о. на ВКС/. Опасността е внезапна и в границите на установената избрана съобразена скорост /за разлика от чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП/ се въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване настъпването на ПТП. Съдебната практика /р.№222/2014 г., ІІ н.о. на ВКС, р.№ 59/2011г., І н.о. на ВКС/ включва в изискването за непрекъснат контрол на превозното средство и всеобхватното и непрекъснато наблюдение на пътната обстановка и движението на колата по пътя, задължава водача да не отклонява вниманието си, като в случай на такъв вид непредвидена опасност, каквато се явява внезапно излязъл и неправомерно пресичащ пешеходец, е длъжен да намали скоростта и/или да спре.

Несъобразяването с общото правило, указано в нормата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, както и при липсата на данни по делото за наличието на такова психическо състояние у дееца, което да го е лишило от възможността да изведе в съзнанието си представи за общественоопасните последици от деянието, мотивира градският съд да приеме, че с поведението си подсъдимият К. е причинил смъртта на пострадалия Н. Ч..

Доколкото по делото не се установява друга причина за настъпване на съставомерния резултат - смъртта на Ч. /съдебно-медицинска експертиза на труп/, следва да се приеме, че същия се намира в пряка причинно-следствена връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата, довело до настъпване на ПТП (р.№176 от 11.05.1987г., III н.о.). И в сравнително новото ТР №2 от 22.12.2016г. по тълк. д.№2/2016 г., ОСНК на ВКС е прието, че в субективното право на пресичане на пешеходеца трябва да бъде сведено до преминаване по указаните във въпроса места и до упражняване на право на предимство или липсата на такова в тези случаи. Правото на пешеходеца е абсолютно, само когато е реализирано в унисон със законовото задължение да е по пешеходна пътека, на разрешен светлинен сигнал, в случаите, когато има такива, тъй като са с приоритет /чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП/.

Безспорно в казуса и поведението на пешеходеца стои в причинна връзка с настъпилия противоправен резулат, доколкото същият е пресичал на необозначено за това място, пред спрял автобус на спирка на масовия градски транспорт, при усложнена пътна обстановка, във все още тъмната част на денощието, с тъмни дрехи. Следва да се подчертае обаче, че всяко наказателно-отговорно лице отговаря за собственото си противоправно поведение, още повече когато стои в причинна връзка с настъпилия запретен от НК резултат. В случая, очертан от нормите на чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК. Сериозното съпричиняване на неблагоприятния резултат, разбира се, има наказателно-правно значение при определяне спаведлив размер на наказанието на подсъдимия К. като смекчаващо вината обстоятелство /т.1 от ТР№2/22.12.2016г. по т.д.№2/2016г./.

 

От субективна страна подсъдимият К. не е предвиждал общественоопасния характер на деянието си и неговите общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати (чл.11, ал.3, пр.1 от НК), т.е. е действал виновно, при проявена непредпазливост /”несъзнавана непредпазливост”, небрежност (negligentia)/. В съответствие с изискванията на т.5 от ТР№2/22.12.2016г. по т.д.№2/2016г., съдът прие, че несъзнателната непредпазливост на подсъдимия  К. се изразява в липса на представи за настъпилото общественоопасно деяние, но въпреки това за К. е било психически възможно да предвиди неблагоприятените последици от своето поведение.

Възможността да предвиди последиците, съдът откри и в обстоятелството, че К. е с дългогодишен шофьорски опит, особено предид възрастта му и факта, че е таксиметров водач, който би следвало да е изградил определени навици с оглед не само спазване правилата, установени в ЗДвП, но и с оглед възможността му да прецени и реагира при настъпили чрезвичайни ситуации, каквато всъщонст е настъпила с внезапното излизане на пешеходеца на пътното платно. Основно задължение на водачите, именно с което не се е съобразил К., е да управляват МПС по такъв начин, че да имат обективна възможност да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението /чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП/. В подкрепа на този извод следва да се отбележи и заключението на комплексната медико видео-автотехническата експертиза досежно предотвратимостта на удара чрез аварийно спиране в своята пътна лента, без да навлиза в съседната /отговор на задача 7 и 8/.

Липсва основание за преценка хипотезата на чл.15 от НК, доколкото самият подсъдим е имал неправомерно поведение, свързано с нарушаване на правилата за движение /ТР № 28/28.11.84г. на ОСНК на ВС/.

По изложените съображения подсъдимият В.С.К. на осн. чл.303, ал.2 от НПК беше признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено по непредпазливост престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК при допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП.

 

По наказанието:

За стореното от  К. законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ до 6 /шест/ години както към момента на извършване на деянието, така и понастоящем и кумулативно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ на осн. чл.343г от НК.

Съгласно нормата на чл.58а, ал.1 от НК, изм. ДВ. бр.26 от 06.04.2010г., при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „Лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК и намалява така определеното наказание с 1/3 /една трета/. В конкретния случай производството пред първоинстанционния съд се разви именно по реда на чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК като подсъдимият  К. призна изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт като, доколкото същите се подкрепят еднозначно от останалите доказателства по делото, съдът с нарочно определение постанови, че няма да събира други доказателства, а ще се ползва от събраните в рамките на досъдебното производство. В такъв случай съдът е задължен да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. На следващо място обаче нормата на чл.58а, ал.4 от НК изисква в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1 и условията на чл.55 от НК, съдът да прилага само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.

При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия И., съдът в този му състав намира да са налице многобройни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, които предопределят и най-лекото предвидено наказание като несъразмерно тежко. Съдът е задължен да приложи чл.55, ал.1 от НК и да определи на подсъдимия наказание под най-ниския предел на предвиденото наказание в закона само когато направи фактическа констатация, че са налице изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства или че има многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които само за себе си не може да се оцени като изключително, на следващо място - правен извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона, е несъразмерно тежко, защото има значително по-ниска степен на обществената опасност на деянието и дееца от типичната за този вид престъпност с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, особеностите на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Тези две условия са дадени в закона кумулативно и едновременно. В настоящия казус, раглеждащият делото съд констатира обстоятелства от посочения вид, които да обосновават налагането на наказание под законоустановения минимум.

При индивидуализация размера на наказанието на подсъдимия К., съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало, изключителния характер на случилото се в живота му, напредналата му възраст – на 63г. към датата на постановяване н присъдата. СГС съобрази изразеното неколкократно искрено съжаление за случилото се, заявено от подсъдимото лице както при обясненията му, така и при упражняване правото му на лична защита, очертаващи се като добри негови характеристики, оказаното съдействие на разследващите органи.

На следващо място като снижаващи отговорността обстоятелства, настоящата инстанция счете и факта, че подсъдимият К. не е субект на сериозни административни нарушения по ЗДвП /вж. справката от СДВР, отдел „ПП“/, както и стриктното му процесуално поведение по време на наказателния процес, трудовата му и семейна ангажираност.

Не може да се се съгласи с виждането на защитата, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалия, тъй като Ч. е починал на място, а съобразно трайната съдебна практика, оказване на помощ може да се даде на все още живи лица. Всяко действие и всяка инициатива за спасяване живота на пострадалия се обхваща от съдържанието на понятието “необходима помощ”, щом като чрез извършването им обективно се подпомага пострадалият (р.№579 от 07.06.1975г. по н.д.№483/75г., III н.о.). В казуса за съжаление, пострадалият вече е бил починал. Въпреки това, изводимо от приложеното писмо от дирекция „Национална система 112“, едно от лица, подали непосредствено след ПТП сигнал за случилото се, е К., което съдът ще вземе предвид при определяне на справедливо наказание.

Настоящият съдебен състав споделя тезата, че поведението и на пострадалия също стои в сериозна пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, поради което следва да се отчете като снижаващ отговорността на подсъдимия факт. Тези си изводи първата инстанция базира на обективираното в комплексната медико видео и авто-техническа експертиза, че основната причина за ПТП е както поведението на водача К., така и съвместното такова на пешеходеца - неправомерно предприета маневра по пресичане на пътното платно, внезапно изкачане пред автобус на градския транспорт. Съдът няма как да не се съгласи с доводите на защитата, че към смекчаващите вината обстоятелства следва да бъдат причислени и тези, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, при мокро пътно платно, че Ч. е бил облечен с тъмни дрехи - кафяво яке, кафяви джинси и тъмна раница на гърба.

Съдът не споделя тезата на прокурора, че към отегчаващи вината обстоятелства, следва да се причисли непредприемането на адекватна маневра от страна на  К. - в частност намаляване на скоростта или спиране при появата на пешеходеца, доколкото именно в това се изразява нарушаванието на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и е част от обстоятелствата от обхвата на чл.56 от НК, поради което е недопустимо повторно отчитане. Към този род обстоятелства обаче следва да бъде отчетено това, че подсъдимият е таксиметров водач, което е негова професия, което налага още по-засилено внимание и отговорност към останалите участници в движението, при все, че превозва и пътници.

На база на горните съображения, при наличие на условията, визирани в чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, който се явява по-благоприятен за дееца, и съотнасяйки личността на подсъдимия с целите по чл.36 от НК, съдът намери за съобразено с генералната и специална превенция на К. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година „Лишаване от свобода”.

В казуса са налице материално-правните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК - наложеното наказание „Лишаване от свобода” не надвишава 3 /три/ години, К. е неосъждан и за постигане целите на наказанието и за поправяне му не е наложително да изтърпи наказанието ефективно. Поради това, съдът отложи изпълнението на така определеното наказание от 1 /една/ година „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

Отлагане изпълнението на определеното наказание според настоящия съдебен състав в необходимата степен би осъществило адекватното и достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително действие върху подсъдимия К., поради което съдът прие, че не се налага откъсването му от нормалната му социална и семейна среда. Налагането на ефективно наказание не следва и не може да бъде цел, с оглед действително тежките противоправни резултати и изключителната болка и доживотно страдание на близките на починалия Ч.. С приложението на чл.66, ал.1 НК в случая не се злепоставя и постигането на генералната цел - възпитателно и предупредително въздействие и върху другите членове на обществото. Не може да не се отчете обстоятелството, че се касае за възрастен човек, преминал голяма част от съзнателния си жизнен път без противообществени прояви, семейно и трудово ангажиран, който така или иначе, изводимо от думите и поведението, вкл. и сълзите в очите му, до края на живота си ще носи болката и последиците от случилото се.

Преценката за прилагане на института е заложена на индивидуалните способности и характер на дееца. Акцентът се поставя приоритетно не върху генералната превенция на наказанието, а именно върху специалната. Защото чрез наказване, на първо място, се цели поправянето на дееца, превъзпитаването му към спазването на законите и на добрите нрави и да се въздейства предупредително върху него за възможни бъдещи простъпки. Едва на второ място е поставена генералната превенция (чл.36 от НК). Значимостта на специалната превенция е изведена в текста на чл.66, ал.1 от НК чрез думите „и преди всичко за поправянето на осъдения”. В такава насока е ориентирана и съдебната практика /р.№206-68г., ІІ н.о., р.№138-71г., ІІ/, вкл. и задължителната /т.2 от ТР№2/22.12.2016г. по т.д. №2/2016г./. Целите на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и без прибягване до ефективно изпълнение. Скръбта на съпругата и дъщерята по загубата на техния ближен е незаличима, но не следва да бъде обезвъзмедена със затвор.

Предвид кумулативния характер на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК при всички виновно извършени деяния по чл.343 от НК, каквото е и настоящето, съдът на осн. чл.343г от НК лиши подсъдимия В.К. от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година, считано от влизане на присъдата в сила. СГС намери горния срок за разумен като отчете обстоятелството, че лицето е все още в трудова възраст, работи като таксиметров водач. Ето защо и съобразявайки предвиденото в чл.49, ал.2 от НК, за справедлив съдът намери размера на кумулативното наказание от 1 /една/ година лишаване от право К. да управлява МПС. Съдът, отчитайки възрастта и професията на подсъдимия, счете, че този разумен срок се даде възможност на К. да преосмисли от една страна поведението си на пътя, но също няма да го лиши за необозримо дълъг срок от доходи.

Доколкото по делото липсват данни, от които да е видно, че свидетелството за управление на подсъдимия  К. е отнето след ПТП, няма необходимост от преценка предпоставките на чл.59, ал.4 от НК за приспадане на времето, през което водачът е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.

 

По разноските и веществените доказателства:

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия  К. да заплати направените по сметка на МВР в досъдебното производство разноски в размер на 742,04лв. /седемстотин четиридесет и два лева и четири стотинки/, в които освен посочените в приожението към обвинителния акт, е включена и стойността на съдебно-медицинската експертиза на труп, изготвена от в.л. Кирякова.

На осн. чл. 190, ал.2 от НПК и чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия К. да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 5.00лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист за обезпечаване събирането на горепосочената сума.

Вещественото доказателство - оптичен носител - компактдиск с надпис „HP“ CD-R, бул.”К. М.Луиза” - бул.”Христо Ботев” дата: 26.11.2018г. час: 06.18-06,30 часа и оптичен носител - компактдиск с надписи „Verbatum“ CD-R „513р-99872/30.11.2018г.“, находящ се на л.91 от досъдебното производство, съдът счете, че следва да остане по делото.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, СЪДЪТ постанови присъдата си.

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:.........................................