Р Е Ш
Е Н И Е
№ 211/17.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на първи юли двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря М.С., като разгледа докладваното
от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 253 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
жалба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД против Решение № 394/ 07.10.2019 г. по гр.
д. № 281/ 2019 г. на Районен съд Димитровград, с което са отхвърлени предявените
против Д.М.К. искове искове с правно основание
чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане на сумите: 562.11 лв. - главница, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението 29.10.2018г. до окончателно изплащане на вземането, 32.95 лв. - договорна лихва за периода от 17.11.2016г. до
07.02.2017г.; 108.04
лв.
- лихва за забава за периода от 18.11.2016г. до
11.10.2018г.; 159.01 лв. - такси за периода от 17.11.2016г. до 07.02.2017 г., по Договор за заем № *** г., за които суми е
издадена Заповед №
911/30.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 1679/2018 г. по описа на PC
Димитровград.
В жалбата се правят
оплаквания за незаконосъобразност на
постановеното решение. Поддържа се, че с оглед редовното връчване по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК на препис от исковата молба и приложените към нея
доказателства следвало да се приеме, че длъжникът е получил уведомлението за
извършената цесия с изтичането на предвидения в разпоредбата срок. Прави се
искане да се отмени обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се
уважи предявеният иск.
Хасковският окръжен
съд, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите
на страните, намира следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
„Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД е предявила против Д.М.К. при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД общо
за сумата от 862. 11 лв., от които 562.11 лв. - главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението 29.10.2018г. до окончателно изплащане на вземането, 32.95 лв. - договорна лихва за периода от 17.11.2016г. до
07.02.2017г.; 108.04
лв.
- лихва за забава за периода от 18.11.2016г. до
11.10.2018г.; 159.01 лв. - такси за периода от 17.11.2016г. до 07.02.2017 г.
По делото не е
спорно, че на 23.12.2015 г. между „Сити Кеш“ ООД и Д.М.К. е сключен Договор за
паричен заем № ***, с който дружеството е предоставило на ответника паричен
заем в размер на 600 лв. със срок на погасяване 07.02.2017 г.
С рамков договор за
покупко - продажба на вземания от 06.03.2017 г. „Сити Кеш“ ООД е продало на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД вземания, подробно описани в приложението към договора, сред
които и вземанията към ответника Д.М.К..
Основният спор по
делото е съсредоточен върху въпроса дали длъжникът е бил надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането. В разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
предвидено, че, за да произведе действия по отношение на длъжника, цесията
трябва да му бъде съобщена от предишния кредитор /цедента/. Законът не поставя
изисквания за формата и начина, по които това уведомяване следва да се извърши.
Целта е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение, като
плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. В практиката
на Върховния касационен съд се приема, че е допустимо предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник.
По настоящето дело липсват
каквито и да било доказателства ответникът Д.М.К. да е бил уведомен за
извършената цесия. Уведомление до длъжника на посочения в договора за кредит
адрес – гр.***, не е изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД, както се твърди в
исковата молба, нито пък по какъвто и да е друг начин. Вярно е, че в общите
условия към договора за кредит (чл. 17, ал. 3) е предвидена възможност за
фингирано връчване на съобщения до кредитополучателя при промяна на адреса за
кореспонденция и неуведомяване на кредитора, но, за да се приложи уговорената
фикция, е необходимо длъжникът да е бил потърсен на посочения в договора адрес,
а по делото точно това обстоятелство не се установи.
Отделно от това не
може да се приеме тезата на жалбоподателя, че длъжникът е уведомен за цесията
чрез връчване на уведомлението като приложение към исковата молба. Поначало в
практиката на върховната инстанция се приема, че получаването на уведомлението
за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към
исковата молба доказателства, сред които и съобщението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
съставлява надлежно уведомяване за цесията. В настоящия случай обаче връчването
е извършено по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление.
Действително в разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК е предвидено, че
съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаване му от
канцеларията на съда, но следва да се има предвид, че тази законна фикция е
уредена единствено за да обслужва нуждите на гражданския процес във връзка с
призоваването. От друга страна уведомлението за цесията съставлява
материалноправно изявление, което има ефект само ако бъде доведено до знанието
на длъжника. При това положение, след като не се е стигнало до фактическо
връчване на книжата, не може да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за
цесията. По същите съображения предаването на исковата молба и приложените към
нея доказателства на назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител не може да се приравни на правновалидно уведомление, което да има
обвързващо длъжника действие, предвид характера на представителството и обема
на правомощията. В контекста на изложените съображения въззивната инстанция
намира, че длъжникът Д.М.К. не е бил надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането, което обуславя извод, че цесията не е произвела
действие спрямо него и не дължи претендираните суми на цесионера „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД. Като е достигнал до този извод, районният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да се потвърди.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 394/ 07.10.2019 г.
по гр. д. № 281/ 2019 г. на Районен съд Димитровград.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.