Решение по дело №3761/2021 на Софийски градски съд

 

                           Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

                        гр. София, 08.02.2023 г.

 

 

                     В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание двадесети октомври две хиляди двадесет и трета година,   в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров

 

при секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3761/2021 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно и субективно съединени главни искове с правно основание  чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗЗД  и евентуален на първия главен с основание чл.57, ал.2 ЗЗД.

Ищецът „П.К.“ ЕООД, ЕИК********твърди, че е собственик на два броя строителни фургони, всеки от които с размери 2 м. х 6 м., единият от които представляващ едно общо помещение от 12 кв.м., а другият състоящ се от две помещения от по 6 кв.м.

Твърди, че тези фургони са били отдадени под наем на „К.Б.К.“ ЕООД по силата на Договор за наем от 01.12.2014 г. и Договор за наем от 01.01.2015 г., като дружеството наемател ги е ползвало в свой собствен недвижим имот  в гр. София, ул. „******.

При принудително изпълнение в средата на м. 03.2016г. на Заповед РД-20-121/21.09.2012г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ в средата на м. 03.2016 г. са премахнати постройка и инфраструктура в имот, ползван от ответника и заключен между ул. „Дора Габе“ и ул. „******“ и при тези действия наемателят на фургоните е бил лишен от владението върху тях.

По водено от ответника „Н.Б.Ф.“ АД гр. дело № 6400/2019 г., Софийски градски съд, I-7 срещу „К.Б.К.“ ЕООД с предмет парично обезщетение за неоснователно обогатяване са представени доказателства за своене от ищеца на процесните фургони, което било отразено в Констативен протокол № 14-24-02-28/18.03.2016г.

Въз основа на посоченото ищецът претендира да му бъде установено правото на собственост върху двата фургона по отношение на ответника и същия да бъде осъден да му предаде владението върху тях.

Претендира на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД заплащане на сумата от 54 000 лв., с която ответника се е обогатил за сметка на ищеца , поради неоснователното ползване на двата фургона в периода от 19.03.2016 г. до 18.03.2021 г.

В условията на евентуалност на ревандикационния иск  ,ако се окаже че фиргоните ги няма или са погинали, претендира да му бъде заплатена стойността им в общ размер на 20 000 лв.

Върху горните две суми се претендира законна лихва считано от 18.03.2021г. /датата на исковата молба/ до окончателното плащане.

Претендирани са и разноските по делото.

Ответникът „Н.Б.Ф.“ АД оспорва исковете по основание и размер.Оспорва правото на собственост на ищеца върху процесните вещи като твърди,че няма никакви доказателства в тази посока,прави и възражение,че исковете са погасени по давност.Твърди също,че е придобил собствеността върху фургоните с 5 годишно непрекъснато владение.

Поддържа, че е собственик на имот с кадастрален идентификатор № 68134.1945.1189, който е съседен на имот с идентификатор № 68134.1945.1094, собственост на „К.Б.К.“ ЕООД, чиито собственици са идентични с тези на „П.К.“ ЕООД. Поради липсата на охрана по южната граница на имота с първия идентификатор, „К.Б.К.“ ЕООД се е възползвало и е започнало СМР, при които е завладял част от имота на ответника. С действията от 03.2016 г. е осъществено правото на ответника да си възвърне фактическото владение на имота. Процесите фургони били стари и амортизирани и разходите за репатрирането им били значително по големи от тези за съхранението, което мотивирало ответното дружество да ги остави на своя територия.

Прави възражение за прихващане на разходите, сторени за съхранението на фургоните. Претендира разноските по делото.

Доказателствата по делото са гласни и писмени.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото са представени два договора за наем с наемодател „П.К.“ ЕООД и наемател „К.Б.К.“ЕООД сключени съответно на 01.12.2014 г. и 01.01.2015 год., по силата на който наемодателят е отдал под наем на наемателя строителен фургон с размери 2м. на  6м.

По делото е представен Констативен протокол № 14-24-02-28 от 18.03.2016 г., съставен между представители на „Н.Б.Ф.“АД и „С.“ ЕООД, в който е упоменато, че процесните фургони са предадени на ответника.

От представения договор за покупка продажба с дата 16.05.2011 год. сключен между Д.Д.М.и "П.К." ЕООД  е видно,че дружеството е закупило два фургона с размери 6м на 2м-единият цяло помещение от 12 кв.м. ,а другия съставен от две помещение от по 6 кв.м.

От представеното Решение на СГС, I ГО, 10 състав по гр. Дело № 13555/2013г., което е потвърдено с Решение № 869/15.04.2019г. на САС, ГО, 14 състав, се установява, че спорният имот в който са се намирали процесните фургони находящ се на ул. „****** е признат за собствен на ответното дружество.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Ищецът „П.К." ЕООД е предявил ревандикационен иск по чл.108 ЗС, по който носи доказателствената тежест да установи, че е собственик на вещта, чието връщане се иска и че същата се владее от ответника без законово основание.

От събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод,че ищцовото дружество е собственик на вещите,чието връщане претендира от ответника.

На първо място представения договор за покупка продажба с дата 16.05.2011 год. легитимиращ ищеца като собственик на фургоните е оспорен от ответника и като дата и като съдържание,а ищецът не доказа тяхната достоверност,поради което следва да понесе и неблагоприятните последици от това.

Съдът не приема за доказани фактите сочени от този документ относно закупуването на двата фургона и датата на сключване на договора. Действително от представения констативен протокол от 2016 год.,а и от показанията на свидетелите се установява, че на терен между имотите собствени на ответника по делото и „К.Б.К.“ ЕООД е имало ситуирани два стари фургона, но дали тези фургони са били собственост на ищцовото дружество или на някой друг не се установява,вкл. и от оспорения договор за покупко продажба.

Представените договори за наем също са оспорени от ответника, но дори и да се приемат да достоверни като дати и съдържание,от тях никъде не се установява,че наемодателят е и собственик на фургоните, доколкото забрана вещ да се отдава под наем от несобственик няма.

Поради гореизложеното предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС не е основателен и като такъв съдът не следва да го уважи.

Евентуалният иск за присъждане на равностойността на фургоните също за сумата от 20 000 лв. е очевидно неоснователен,тъй като за да се уважи е необходимо на първо място ищецът да докаже,че е бил собственик на вещите,чиято равностойност претендира.Този иск също следва да бъде отхвърлен.

Неоснователен се явява и иска за присъждане на сумата от 54 000 лв., с която по твърденията на ищеца ответника се е обогатил за негова сметка ползвайки без основание фургоните в периода от 19.03.2016 г. до 18.03.2021 г. За да  се уважи подобен иск ищецът следва да установи, че въпросните вещи на някакво правно основание е следвало да се намират в неговия патримониум или поне в негово владение,та отнемането на фактическата власт да води до обедняването му.В случая при извода,че ищецът не е собственик на фургоните и при липсата на доказателства да е имал права върху тези вещи на друго основание,то претенциите му за обедняване свързано с обогатяването на ответника са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.

Като акцесорни искове претенциите за законната лихва за същия период следват неуважените главни вземания и са неоснователни.

Следва да се отбележи,че според съда претенциите на ищеца спрямо ответника за заплащане на обезщетение и присъждане равностойността на вещите не са погасени по давност,тъй като исковете са депозирани в съда в последния ден от 5 годишния давностен срок.

При този изход на делото ищецът „П.К.“ ЕООД следва да заплати на ответника „Н.Б.Ф.“ АД направените и поискани разноски в размер на 4186 лв. за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза.

По изложените съображения съдът

        

                                   Р      Е      Ш       И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от "П.К." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. П. П.С., срещу "Н.Б.Ф." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, м-т Киноцентър – Бояна, представлявано от адв. Е.М. иск с правно основание чл. 108 ЗС - за признаване за установено, че ищецът е собственик на два броя строителни фургони, всеки от които с размери 2,00 м. х 6,00 м. единият от които представляващ 1 общо помещение от 12 кв.м., а другият състоящ се от две помещения от по 6 кв.м. и осъждане на ответника да предаде владението им им,както отхвърля и евентуалния иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати сумата от 20 000 лева - равностойността на посочените два фургона като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявения от "П.К." ЕООД, ЕИК ********, срещу "Н.Б.Ф." АД, ЕИК ****** иск с правно основание чл. 59 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати сумата от 54 000 лв., с която се е обогатил за сметка на ищеца , поради неоснователното ползване на двата фургона в периода от 19.03.2016 г. до 18.03.2021 г. като неоснователен.

ОСЪЖДА "П.К." ЕООД, ЕИК********да заплати на "Н.Б.Ф." АД, ЕИК ****** разноски по делото в размер на 4186 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: