РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Бургас, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500074 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
260542/03.02.22г. на БОС от С. С. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул.„Х.
Т.“, чрез адв. П. В., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „В. А.“ № **, вх. *, ет. *,
офис *, против решение № 260004/11.01.22г. по гр.д.№ 2640/2020г. на БОС, с
което е отхвърлен предявеният против ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище: гр.София, район „Триадица“, бул. Витоша № 89Б,
представлявано от Главния изпълнителен директор, чрез адв.М.В., с адрес за
уведомления: гр. Б., бул. „С. С.“ № **, иск с правно основание чл. 432, ал.1 от
КЗ, вр. чл.45, чл.52 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени на
28.08.2019г. в гр.Бургас, ул.“Индустриална“, срещу дом № 56, при ПТП
неимуществени вреди в размер на 65 000лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 28.08.2019г. до окончателното й изплащане, по реда на
чл.84 от ЗЗД. Заявява, че решението не е правилно. Твърди, че съдът е
постановил своя краен акт при неизяснена фактическа обстановка, при
събрани противоречиви гласни, писмени доказателства и експертни
заключения. Счита, че фактите по делото са неправилно установени, затова
1
съдът е стигнал до неправилен извод. Според въззивника, изготвената САТЕ е
основана на свидетелски показания на заинтересувани от изхода на спора
лица. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, като искът бъде
изцяло уважен, с последиците по закон. Има доказателствени искания, които
не са уважени в настоящата инстанция. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД, гр.София,
оспорва въззивната жалба в надлежно депозирания отговор. Моли решението
на Окръжен съд – Бургас да бъде потвърдено. Няма доказателствени искания.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, до надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция.
Предявеният иск пред БОС е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
вр. чл.45, чл.52 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от С. С. Ч.,
чрез адв.П. В., против ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД, гр.София, с предявен
иск за заплащане на обезщетение в размер на 65 000лв. за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната главница,
считано от 28.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и
разноски за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.38,
ал.2 ЗА. Твърди, че на 28.08.2019г. пострадал при ПТП. Застрахованият при
въззиваемия със задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите водач
на автомобил "Сеат Толедо", с peг. № А 8184 ВА, допуснал ПТП, като
управлявал автомобила с превишена скорост и така блъснал въззивника в
средата на платното за движение, на пешеходна пътека, на около 2.50 м от
десния бордюр на платното за движение. В резултат от това получил
следните травми: фрактура на свода на черепа, дифузна травма на главния
мозък, открита рана в окосмената част на главата, постъпил в шокова зала на
УМБАЛ – Бургас в коматозно състояние, където е приет в отделението по
неврохирургия.
Заявява, че в резултат от ПТП-то търпи изключително големи болки и
страдания. В следствие от произшествието е в неадекватно състояние, без
2
ясни спомени за случилото се, в невъзможност да контролира действията си,
да осъзнава значението им. Продължителен период от време е бил на легло,
със силен световъртеж, главоболие и повръщане и болки във врата. Към
датата на подаване на исковата молба също изпитва болки в главата, лесна
раздразнителност, чувство на замаяност, отпадналост и тревожност. Заявява,
че възстановителният период още не е приключил. На основание всичко така
изложено, претендира от Застрахователя по договор за застраховка „ГО“ за
МПС-то, причинило ПТП-то, обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания в горепосочения размер. Моли за присъждане на разноски.
Ангажира доказателства.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл.131 ГПК, въззиваемият оспорва иска. Признава наличието на
застрахователно правоотношение за ППС, причинило ПТП-то. Оспорва
механизма на ПТП, станало причина за инцидента и за претърпените телесни
повреди, болки и страдания. Позовава се на изключителна вина на
пострадалия, като заявява, че той внезапно е изскочил на пътното платно
иззад едно дърво, където е стоял скрит. Водачът не е могъл да го възприеме
от момента на излизането иззад дървото, като Ч. се е засилил и е скочил върху
автомобила. След извършена проверка от страна на застрахователя, се
оказало, че въззивникът има 30 фиша за неправилно пресичане като
пешеходец. Евентуално, в случай, че съдът не възприеме горните аргументи
за достатъчно убедителни, за да отхвърли иска изцяло, се позовава на
съпричиняване. Обосновава се с приложение на чл.113 ЗДвП; на факта, че
към момента на ПТП-то Ч. е бил с 2.58 промила алкохол в кръвта; на принос
от негова страна за удължаване на възстановителния период, поради
бягството му от болницата. Заявява, че претендираното обезщетение не е
съобразено със стандарта на живот в страната. Въвежда възражение
прекомерност, съобразно икономическите условия към датата на ПТП-то.
Моли за присъждане на разноски. Също ангажира доказателства.
Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на
чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № BG/06/119000263339, между
застрахователя и св. Т. Д. е сключен валиден и действащ към датата на
настъпване на събитието, договор за застраховка „ГО на МПС“ за л.а. марка
"Сеат", модел „Толедо“ с peг. № А 8184 ВА.
3
Също така е безспорно, че на 28.08.2019 г., около 14.48 ч. в гр.Бургас,
на сух път, при дневно осветление, водачът на л.а. марка "Сеат Толедо", с peг.
№ А 8184 ВА допуснал ПТП, като ударил пресичащия на пешеходна пътека
тип „зебра“ Ч. При удара въззивникът пострадал и бил откаран в УМБАЛ -
Бургас, където била установена травмата му и бил опериран.
От приложената на стр.34 по гр.д.№ 2640/2020г. на БОС епикриза на
Неврологично отделение на „УМБАЛ – Бургас“ АД, се установява, че
въззивникът е постъпил след ПТП-то в дълбок сопор – кома, психомоторно
възбуден, миришел на алкохол и двукратно повърнал. Окончателната
поставена диагноза е „открита рана по окосмената част от главата“ и
придружаващи заболявания: счупване на свода на черепа, закрито дифузна
травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма; психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, абстинентно
състояние.
От извършената по делото СМЕ се установява, че описаните в
епикризата травми обичайно отшумяват за срок между 30 и 60 дни, но е
възможно и да е за по-продължителен период. Според в.лице качеството му
на живот определено е нарушено за срок не по-малко от 30 дни.
Също от експертното заключение се установява, че при взета проба
при постъпването на Ч. в „УМБАЛ – Бургас“ АД в деня на инцидента е
установена концентрация на алкохол в кръвта от 2.58 промила грам на литър.
Тази концентрация на алкохол представлява тежка степен на алкохолно
опиване, изразяващо се в тежки разстройства на зрението, съобразителността,
координацията на движения, двигателната активност, равновесието, говора,
немотивирани действия и др., включително и потискане на централната
нервна система. В такова състояние е намалена чувствителността на болки.
От извършената САТЕ по делото се установява, че водачът се е
движел с около 29.3км.ч., при максимална разрешена скорост за движение в
този участък от 50км.ч. При тази скорост на движение опасната зона за
спиране на лекия автомобил е 14.94 метра и се изминава за 2.47 секунди.
Когато пешеходецът е тръгнал да пресича, автомобилът е бил на 11.38м.,
преди мястото на удара. Когато забелязал пешеходеца, водачът на автомобила
реагирал незабавно, но не успял да спре, защото опасната зона била 14.94
метра и не е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка.
4
По време на произшествието е имало удар между автомобила и
пешеходеца. За лекия автомобил той е в левия край на предния капак и в
основата на предното обзорно стъкло. За пешеходеца е в областта на главата.
Според вещото лице, специалната литература посочва, че в подобна
степен на алкохолно опиянение пешеходците имат забавени движения и
реакции, неточна преценка за скорости, разстояния и т.н. Ето защо може да се
заключи, че причините за настъпване на застрахователното събитие са
внезапното навлизане на пешеходеца на пътното платно, без да се огледа или
да подаде знак, че възнамерява да навлезе на платното. Според експертното
заключение, при навлизането му на пътното платно, водачът го е забелязал и е
реагирал с аварийно натискане на спирачките, а пешеходецът е отскочил
инстинктивно и се е приземил върху предния капак на автомобила и си е
ударил главата в предното стъкло. Поражения по предна броня, по решетка,
фар няма, а при подобен сблъсък обичайно пешеходецът не би паднал върху
капака, а би паднал напред. Пораженията по тялото му биха били нараняване
или счупване на ръка, на крак, но не и травма на главата в резултат от удар в
предното обзорно стъкло на автомобила. При внезапно навлизане на
пешеходеца на платното, водачът не би могъл да предотврати настъпването
на ПТП, без значение с каква скорост се е движел. Според в.лице, изготвило
САТЕ, пешеходецът е стоял зад дърво, намиращо се в началото на
неравността от пътя, т.нар. „легнал полицай“, където водачът на МПС
изобщо не е имал възможност да го възприеме или така внезапно е навлязъл
на платното, че водачът не е предположил, че ще тръгне да пресича.
От разпита на св. Т. Д. – водач на л.а. „Сеат Толедо“, се установява, че
той е водачът, управлявал МПС-то в деня на инцидента. Движението било
натоварено и автомобилите се движели в колона, на по 5 м един след друг.
Когато наближил пешеходната пътека, бил категоричен, че на нея няма човек.
Наближавайки, на около 3-4 м, изведнъж зад дървото на тротоара изскочил
човек и буквално се хвърлил върху предния капак на колата. Походката му
била бърза, макар и с клатушкания и залитания, но не спирал. Водачът вече
бил натиснал спирачки, но в този момент пешеходецът подскочил и се
хвърлил отгоре, седнал върху капака и може би от инерцията си ударил
главата в предното стъкло. Видимо човекът бил много пиян и буйствал.
Съдът кредитира показанията на този свидетел, макар и той да е един
5
от участниците в ПТП-то, а именно – водач на л.а. „Сеат Толедо“, защото не е
заинтересуван от изхода на спора. Видно от събраните доказателства, той е
управлявал автомобила, без да е употребил алкохол, съответно срещу него не
би бил насочен регресен иск от страна на застрахователя.
Съдът дава вяра и на показанията на св. С., очевидец на събитието, без
родство със страните. Според този свидетел, докато шофирал в насрещното
платно, изведнъж на пътя се появил пешеходец, който умишлено се хвърлил
върху колата на възрастния човек – св. Т. Д. Според свидетеля, Ч. не е вървял
продължително и след това да започне за пресича на пешеходната пътека, а
при всички случаи е изскочил изведнъж на платното.
От приложените на стр.229 – 268 по гр.д.№ 2640/2020г. копия от
наложени наказания „глоба с фиш“ се установява, че в периода м.май, 2018г.
– 26.01.2020г. на Ч. са наложени над 30 наказания за неправилно пресичане,
като в част от фишовете е вписано, че пешеходецът навлиза внезапно на
платното, изскача внезапно на платното, движи се не по тротоара, пресича не
на пешеходна пътека и прочее.
При така описаното съдът приема следното: безспорно е между
страните, че пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно на
пешеходна пътека.
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал.1 ЗДвП: „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“.
Законът, обаче, вменява задължения и за пешеходците при движение
по пътищата и едно от тях е уредено в чл.114, т.1 ЗДвП: „На пешеходците е
забранено: 1. да навлизат внезапно на платното за движение“.
От събрания доказателствен материал – САТЕ, СМЕ, гласни
доказателства и писмени такива за наложени на въззивника многобройни
наказания „глоба с фиш“, съдът стига до заключение, че Ч. системно
нарушава горната забрана, като се движи по пътното платно, а не по тротоара,
навлиза внезапно на пътя, пресича на необозначени за това места, като с оглед
множеството наказания, приема, че става въпрос не за единичен случай, а за
модел на поведение.
6
По аргумент за противното от чл. 119, ал. 5 ЗДвП: „При
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за
движението по пътищата, имащо отношение към произшествието,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие.“ и като се съобрази, че водачът, според заключението на
САТЕ, се е движел със скорост от около 29км.ч., при разрешена максимална
такава до 50км.ч. за съответния участък, следва да се приеме съпричиняване
от страна на пешеходеца за ПТП-то.
За да прецени размера на съпричиняване, БАС взе предвид СМЕ и
обясненията на в.л. д-р П. в съдебно заседание. Установява се, че Ч. е бил в
тежко опиянение, причиняващо тежко разстройство на зрението,
съобразителността, равновесието и мисловната дейност. Високият процент
алкохол в кръвта причинява немотивирани действия, каквото е внезапното му
навлизане на пътното платно и пълното несъобразяване с пътната обстановка.
При това положение съдът приема, че изключителната вина за ПТП-то
се носи от въззивника, а не от водача на МПС, който, според експертното
мнение, при изяснената фактическа обстановка, не би могъл да предотврати
инцидента, независимо от това с каква скорост се движи.
Ето защо съдът споделя по реда на чл.272 ГПК мотивите на БОС и
приема, че постановеното решение е правилно и съобразено със закона и
следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна се следват направените за настоящата
инстанция разноски в размер на 2976лв. с ДДС.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260004 от 11.01.22г. по гр.д.№
2640/2020г. на БОС.
ОСЪЖДА С. С. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „Х. Т.“, със
съдебен адрес: гр. Б., ул. „В. А.“ № **, вх. *, ет. *, офис *, чрез адв. П. В., да
заплати на ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище:
7
гр.София, район „Триадица“, бул. Витоша № 89Б, представлявано от Главния
изпълнителен директор, чрез адв. М. В., с адрес за уведомления: гр. Б., бул.
„С. С.“ № **, за направените в тази инстанция разноски сумата от 2976 лв. с
ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8