№ 103355
гр. София, 28.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20221110140975 по описа за 2022 година
намери следното:
Образувано е по заявление на ФЦ ООД с ЕИК: *** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Т. А. И. с ЕГН: ********** за
сумата 2895,82 лева (двe хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и 82 стотинки),
представляваща главница по Договор за кредит Номер: F9002524/27.11.2019 г., сключен с
"Ф" ЕООД с ЕИК ***, ведно със законна лихва от 28.07.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 561,80 лева (петстотин шестдесет и един лева и 80 стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 24.02.2020 г. до 27.07.2022 г., сумата 711,89
лева (седемстотин и единадесет лева и 89 стотинки), представляваща обезщетение за забава
за периода от 24.02.2020 г. до 27.07.2022 г., както и държавна такса в размер на 57,91 лева
(петдесет и седем лева и 91 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 432,70 лева
(четиристотин тридесет и два лева и 70 стотинки).
Заявителят претендира, че длъжникът е страна по Договор за кредит Номер:
F9002524/27.11.2019 г., сключен с "Ф" ЕООД с ЕИК ***, вземанията по който са
прехвърлени на заявителя ФЦ ООД с ЕИК: *** с договор за прехвърляне на вземане
№55/02-12-2019 г.
По силата на договора длъжникът получил в заем сума, която се задължил да върне
съгласно условията на договора. Длъжникът не изпълнил задължения за заплащане на
месечна вноска повече от 90 дни, поради което задълженията по кредита станали
предсрочно изискуеми на 27.05.2020 г. на основание чл. 32.1 от договора.
При така изложените твърдения заявителят претендира заплащането на главница ,
договорна лихва и законна лихва, дължими от длъжника поради неизпълнение на договора.
Предсрочно изискуеми и дължими с оглед претендираната предсрочна изискуемост
обаче са само непадежиралите вноски от главницата, но не и непадежиралите към тази дата
1
вноски за договорна възнаградителна лихва, тъй като с обявяване на кредита за предсрочно
изискуем длъжникът вече не може да изпълнява разсрочено съгласно уговорения
погасителен план. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има
гаранционно - обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и
елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има
за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал.
1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди
първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното
възнаграждение за ползване за последващ период -след настъпване на предсрочната
изискуемост, не се дължи. /в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на
ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК/
Предвид посоченото и с оглед насоките, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК размерът на вземането на заявителя като
се отчита датата на посочената от него предсрочна изискуемост по договора за кредит –
27.05.2020 г. следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената
по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост /т.е. до падежа на 13-та вноска – 27.05.2020 г. вкл./ размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на
договора преди изменението му. Следователно не следва да бъде уважено частично искането
за издаване на заповед за изпълнение за договорна лихва в размер на 96,56 лв – договорни
лихви с падежи по погасителния план за периода от 10.06.2020 г. до 02.09.2020 г. Същата е
част от общата претенция в размер на 561,80 лева за периода от 24.02.2020 г. до 27.07.2022
г., което налага отхвърляне на заявлението за разликата над сумата 465,24 лева до пълния
претендиран размер 581,80 лева и за периода от 10.06.2020 г. до 27.07.2022 г. и частично за
разноските за държавна такса над сумата от 56,57 лева.
Не следва да бъде издадена заповед за изпълнение и за претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение, тъй като от ангажираните доказателства не следва извод, че
заявителят е сторил разноски за процесуално представителство именно за настоящото
производство в търсения размер 432,70 лева. Представена е фактура и платежно нареждане
за сумата 1500 лева, като основание и в двата документа е посочено „по договор“. Не е
ангажиран договор от страните, от който да с установява, че в сумата от 1500 лева е
включено именно възнаграждение от 432,70 лева за представителство по настоящото
производство, поради което и не може да се приеме за доказано, че заявителят реално е
направил разноски в този размер по делото.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление по ч.гр.д.№ 40975/2022 г. на „ФЦ ООД с ЕИК: *** за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Т. А. И. с ЕГН:
********** за договорни лихви за разликата над сумата 465,24 лева до пълния
претендиран размер 581,80 лева и за периода от 10.06.2020 г. до 27.07.2022 г., както и за
разноски за производството за държавна такса над сумата 56,57 лева до пълния размер
57,91 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 432,70 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3