Р Е Ш Е Н И Е №
…...12.2021 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Зорница Делчева
и в присъствието на прокурора Гриша Мавров
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА
к.а.н.д. №461 по
описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №197/07.10.2021г., постановено по анд № 2069/2021г.,
РС Стара Загора отменил наказателно постановление /НП/ №74/15.01.2021г.,
издадено от Зам. Кмет на Община Стара Загора, с което на П. И. С. ***, ЕГН: **********,
била наложена административна санкция „глоба“ в размер на 50 лева и Община Стара
Загора била осъдена да заплати разноски в размер на 100 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението
и чрез процесуален представител, същото се обжалва в срок от наказващия орган с
жалба, подадена чрез процесуален представител. Мотивира се касационно основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – неправилно приложение на закона, като било
допуснато и съществено процесуално нарушение на процесуалните правила,
основание по чл.348, ал.1, т.2, вр. чл.348, ал.3, т.1, предл. първо от НПК.
Конкретно се излагат следните
доводи:
Постановената от РС
отмяна на процесното НП била с мотив, че не била посочена в него заповедта, с
която се определяли местата, предназначение за паркиране и престой на
таксиметрови автомобила, което било определено като липса на релевантни
обстоятелства при описанието на нарушението и невъзможност Съдът да провери
обстоятелството, дали конкретно соченото място на нарушението, попада в зоната
на забраната за паркиране и престой. Според касатора обаче РС постановил това
решение без да бил събрал и проверил лично всички релевантни обстоятелства в
нарушение на чл.18 от НПК Налице била такава заповед и в т.33 от нея се
определяло само едно място за престой на ул. „Кольо Ганчев“, там имало поставен
указателен знак. Това сочело, че било възможно Съдът да провери дали
конкретното място попадало в забраната за паркиране. Поставянето на пътния
знак, Съдът следвало да приеме за следствие от издадената заповед, а нейното
наличие следвало да приеме за общо известен факт, не нуждаещ се от доказване.
Дори обаче и не посочването на конкретната заповед в процесното НП да
съставлявало процесуално нарушение, то нямало
пречки пред съда да установи обективната истина, нито възпрепятствало
лицето да упражни правото си на защита и поради това същото следвало да се квалифицира
като несъществено такова. Счита се, че РС не съобразил указанията, дадени в ВС
с Постановление №10/1973г., като отменил НП само на основание на очевидна
техническа грешка при безспорно установено нарушение. Така бил нарушен и
чл.130, ал.2 от ЗСВл.
По тези съображения
се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова, с което
да се потвърди процесното НП.
Касаторът, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощник, който поддържа
изцяло доводите от касационната жалба.
Ответникът по
касация, редовно призован, се представлява от адв. Н., който моли Съда да
остави в сила въззивното решение. Излага кратки съображения по същество на
спора.
Представителят на ОП
Стара Загора изразява становище за оставяне в сила на решението на РС, като
напълно споделя мотивите на същото. Същото било правилно и законосъобразно и
при постановяването му нямало допуснати съществени процесуални нарушения.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата са явява неоснователна.
РС Стара Загора, въз
основа на събрания пред него доказателствен материал и след извършена цялостна
проверка на процесното НП, приел жалбата за процесуално допустима и за
основателна по същество. Въззивният съд приел за доказан, описаната от АНО
фактическа обстановка в НП, като кредитирал показанията на актосъставителя и не
кредитирал показанията на свидетеля на наказаното лице /св. В./. Така пред РС
се установило, че на 11.12.2020г., в 15,30 часа в град Стара Загора, на ул.
„Кольо Ганчев“ до № 50 П.С. престоявал с лек автомобил от посочената марка,
модел и регистрационен номер, представляващ таксиметров автомобил, в работен
режим на място, което било извън определените за целта места за престой на
таксиметровите автомобили.
От правна страна РС приел, че претендираната от
АНО за нарушена разпоредба на чл.20 от Наредбата за обществения ред при
използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара
Загора във фактическия си състав обхващала забрана за паркиране и престой на таксиметрови
автомобили извън обозначените за това места, определени със Заповед на Кмета. Според РС, това налагало в
обстоятелствената част на НП органът да посочи, коя е тази заповед, за да се
извърши преценка и проверка дали конкретното място на нарушението попадало или
не в забранените за паркиране и престой места. Такова посочване обаче нямало в
НП, което от една страна се възприело от РС като непълнота на обстоятелствената част на акта с
релевантно за случая обстоятелство, което съставлявало нарушение на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, а от друга страна поставяло съда в невъзможност да извърши
проверка на това обстоятелство, а от там и да прецени дали бил осъществен
съставът на нарушението. Нарушението на формата на НП се определяла като
съществено процесуално нарушение, което не било възможно да се отстрани в
съдебната фаза по контрол за законосъобразността на НП и поради това и
самостоятелно основание за отмяна на същото. При извод за незаконосъобразността
на постановлението, Съдът уважил и претенцията на наказаното лице за присъждане
на направените от него съдебно деловодни разноски.
Касационната
инстанция напълно споделя изводът на РС, че в проведеното конкретно АНП,
органът допуска нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, който изисква от него да
бъдат посочени обстоятелствата по извършване на нарушението, като тук се има
предвид онези, които са от значение за случая и се релевират в закона.
Според сочения от
органа за нарушен текст на чл.20 от въпросната общинска наредба, „Забранява
се леките и товарните таксиметрови автомобили да паркират и престояват извън
обозначените за целта места, определени със заповед на Кмета, която фиксира
броя на местата на съответната таксиметрова стоянка по предложение на Комисията
по безопасност на движението“. От така даденото описание в
НП, не става ясно дали на ул. „Кольо Ганчев“ до №50 действително е забранен
престоят на леките таксиметрови автомобил, тъй като това място не е сред
определените за това места, съгласно Заповед на Кмета. Това обстоятелството е
релевантно за спора, защото, ако конкретното място е включено в списъка,
съгласно заповедта на кмета, то няма да има нарушение на чл.20 от наредба от
обективна страна и за това посочването на този акт на общинския кмет в
обстоятелствената част на НП е от значение и внасяне на яснота в рамките на
така повдигнатото административно-наказателно обвинение. Само по себе си
нарушение на императива на чл.57 от ЗАНН винаги се определя от съдената
практика за съществено такова, като водещо до нарушаване правото на защита на
наказаното лице да знае какви са именно тези рамки на предявеното му обвинение,
а и прави невъзможна преценката на съда за наличие на всички съставомерни
обстоятелства от обективна страна на деянието. Задължение е на АНО така да
формулира своето административно наказателно обвинение, че от една страна да не
нарушава императивите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а от друга страна да не
накърнява правото на защита на наказаното лице да знае в какво точно се
обвинява, съотв. срещу кои факти да се защитава. Няма спор, че в процесното НП
липсва описание на релевантен за случая факт, т.е. е налице непълно описание на
деянието от обективна страна, което правилно се определя от РС като нарушение
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което винаги води и до нарушаване правото на
защита на наказания.
Не се споделя за
правилен доводът на касатора, че РС допуснал нарушение на чл.18 от НПК, като не
събрал и проверил лично всички релевантни обстоятелства. Напротив, данните
сочат, че пред РС са събирани доказателства именно в насока изясняване и
установяване на сочените в НП факти и обстоятелства, а доколкото фактът на
издадена заповед на Кмета по чл.20 от Наредба не се визира, то и не
установяването на това не представлява процесуално нарушение на съда. НПК не
задължава въззивния съд да приема за общо известен факт, този по издадена
заповед № 10-00-860/12.05.2016г., още по-малко и да извършва процесуални
действия по установяване на обстоятелство, което самият орган пропуска да
релевира в НП. Ето защо и не е налице
претендираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2, вр. с ал.3, т.2,
предл. първо от НПК – липса на мотиви. Данните от решенето на РС категорично
опровергават това.
Не е налице и
неправилно приложение на закона по см. на чл.348, ал.1, вр. с ал.2 от НПК,
защото напълно в съответствие със закона, РС извежда своя извод за допуснато
съществено процесуално нарушение на поведеното АНП, което води до нарушаване
правото на защита на засегнатото лице и възпрепятства извършване на съдебния
контрол относно въпроса дали има извършено нарушение от обективна страна на
задължението, което се вменява от визирания текст от общинската наредба.
Касаторът следва да
знае, че въззивният съд не разполага с процесуална възможност да поправя
допуснати от АНО технически грешки в издадените актове при провеждане на
производството по ЗАНН, още по-малко ЗАНН регламентира понятието „очевидна
техническа грешка“ и начин/ред за отстраняването й след издаване на НП.
Единственият процесуален резултат, който може да постанови РС при установена такава
„грешка“, е отмяна на НП като незаконосъобразно издадено, в какъвто смисъл е и
процесното решение.
Ето защо същото се
явява валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да се остави в
законна сила, а подадената против него жалба е неоснователна.
Ответникът по касация
не прави искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, поради което и
такова не следва да се присъжда в негова полза.
Водим от горното и на
осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №197/07.10.2021г.,
постановено по анд № 2069/2021г., по описа на РС Стара Загора, с което е отменено
наказателно постановление /НП/ №74/15.01.2021г., издадено от Зам. Кмет на
Община Стара Загора и Община Стара Загора е осъдена да заплати разноски в
размер на 100 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.