№ 1691
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110200857 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. ЕВГ. ИЛ., срещу наказателно
постановление /НП/ № 21-4332-024753/02.12.2021г., издадено от началник
група към О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателката Д. ЕВГ. ИЛ. е
наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лв. за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП; глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от две години за нарушение на чл. 174 ал.3
ЗДвП; глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от две години за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и глоба в размер на 10
лв. за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.
В жалбата се оспорват фактическите констатации в акта. Твърди се, че
административнонаказаващият орган е допуснал същестевно нарушение на
процесуалните правила, като е съставил наказателното постановление и
АУАН, в които е описал факти, неотговарящи на действителността. Иска се
от съда да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв. С.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Счита,
че наказателното постановление е неправилно и следва да бъде отменено.
1
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 07.11.2021г., жалбоподателката Д.И. и свидетелят Д. били заедно,
след вечеря решили да се приберат като се качили в лек автомобил „Пежо“ с
рег. № ******. Жалбоподателката И. управлявала моторното превозно
средство, а до нея на предна дясна седалка стоял свидетелят Д.. Движели се
по бул. „Тодор Александров“. Било хлъзгаво и мокро. Жалбоподателката И.
се движела с несъобразена скорост, загубила контрол върху управляваното от
нея моторно превозно средство, в резултат на което автомобилът се отклонил
в дясно и самокатастрофирол в стълб за улично осветление. Настъпилото
произшествие било възприето от св. Д.. В близост до мястото на
произшествието се намирало ПУ. Д.И. била увиснала на колана, от главата й
течала кръв. Свидетелят Д. слязъл от превозното средство и извадил И. от
колата. Тя не знаела къде се намира. До тях пристигнала неустановено по
делото лице – полицай от женски пол. Тя помогнала на св. Д. да остави И. на
земята. На място пристигнал екип на СМП, който отвел И. в болнично
заведение. Свидетелят Д. останал на мястото на инцидента до пристигане на
полицейски екип и екип на Пътна помощ, за да бъде репатриран автомобила.
На пристигналия полицейски екип свидетелят разказал за случилото се. Св. Д.
също бил на място. Пред полицейските служител той разказал какво е видял.
Свидетелят К. бил от екипа изпратен на мястото на произшествието като
преди да посетят същото, той посетил лечебното заведение, в което била
отведена жалбоподателката.
Установена била самоличността на водача на лек автомобил.
Въз основа на събраните доказателства на свидетелят К. съставил АУАН
на Д.И., в който отразил констатациите си по настъпилото пътнотранспортно
произшествие и дал правна квалификация на извършеното като нарушения на
: чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл. 174 ал.3 ЗДвП – две и на чл. 100 ал.1 т. ЗДвП.
При идентична словесна обосновка и дадена правна квалификация на
соченото нарушение на 02.12.2021г. е издадено и процесното наказателно
2
постановление, с което на И. са наложени административно наказание глоба в
размер на 200.00 /двеста/ лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП; глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от две
години за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП; глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години за нарушение на
чл. 174 ал.3 ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1
ЗДвП.
Фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на
свидетелите К., Д. и Д., както и въз основа на писмените доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН,
протокол за ПТП, заповед на министъра на вътрешните работи, скица, талон
за медицинско изследване, медицински документи.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват
противоречия и несъответствия, с оглед на което съдът ги кредитира в цялост.
Свидетелските показания на свидетелите Д. и Д. очертават фактите, касаещи
настъпването на пътнотранспортното произшествие, механизма на същото,
установените травматични наранявания, пристигането на полицейски екип,
СМП. От показанията, които съдът кредитира тъй като са хронологични,
последователни, взаимно допълващи се и еднолинейни в ядрото на
изведените обстоятелства, се установи именно време, място и механизъм на
настъпване на пътнотранспортното произшествие. Тук е важно да се отчете,
че разказаното от тях се подкрепя от установените и вписани в медицинските
документи увреждания на И. и изготвената скица.
Съдът кредитира и разказаното от св. К., от който установи начина на
съставяне на АУАН. Съществен елемент от фактите по делото е времето и
мястото на съставяне на талон за медицинско изследване, респективно повода
за съставянето на същия. В показанията на свидетелите не се съдържат
сведения за тези обстоятелства. Такива не се съдържат в нито едно писмено
доказателство, събрано в производството. По делото не се съдържат данни,
касаещи още един факт – носенето на контролен талон към СУМПС.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в
3
закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ
на съдебен контрол пред настоящата инстанция, разгледана по същество тя е
частично основателна.
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните
работи АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така
и в наказателното постановление следва да бъде описано както самото
нарушение, така и обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в последвалото го наказателно
постановелние са посочени в пълен обем обстоятелства, при които е
извършено нарушението. Изрично са отразени време, място, МПС, което е
управлявал жалбоподателката, фактите, свързани с конкретния механизъм на
настъпване на произшествието, респективно и резултатът от пътно-
транспортното произшествие.
От словесното описание на нарушението по несъмнен начин се
установява извършването на какво нарушение е вменено на жабоподателката
и то съответства на посочената норма на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, която задължава
водачите на моторни превозни средства да съобразяват при управлението на
автомобила скоростта му с релефа на местността. Нарушението е извършено с
факта на осъщественото управление на превозно средство, без да е съобразена
избраната от водача скоростта на движение с условията, видимост,
интензитет на движение и атмосферни условия, по начин, че в причинно-
следстевна връзка с това волево поведение на водача е причинен и
вредоносния резултат, като е настъпило ПТП.
Деянието е извършено виновно, като водачът Д.И. – субект на
отговорността е имала представи в съзнанието си за обстоятелствата, при
които осъществява управлението на превозното средство, представи за
осъществяваната маневра в конкретните условия на пътя като въпреки тези
представи е осъществила управлението със скорост, несъобразена с условията
4
- видимост, интензитет на движение и атмосферни условия, така че е
допуснала реализирането на пътно-транспортно произшествие,
самокатастрофирайки в стълб за улично осветление.
За така осъщественото нарушение на жалбоподателката е наложена
глоба в размер на 200 лв., който съответства на вида и тежестта на
извършеното нарушение, поради което и не следва да бъде редуцирана.
По отношение на останалите нарушения, описани в наказателното
постановление, съдът прие, че липсват доказателства, които да сочат всеки
един от елементите от обективна и субективна страна. По делото не са
събрани доказателства, от които с нужната степен на стабилност да се
установява, че жалбоподателката непосредствено след инцидента е останала
на мястото на ПТП до идването на полицейски екип, който да е предложил на
същата да бъде тествана за употреба на алкохол/нарк. вещества и същата да е
отказала да го стори. Нещо повече не се установява и същата да е отказала в
болничното заведение да стори това, респективно да даде кръв за изследване.
Липсват доказателства, които да очертават въведения факт – водачът да не е
представил контролен талон към СУМПС. В този смисъл наказателното
постановление в частта, с която на Д.И. са наложени три административни
наказания за три административни нарушения : глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години за нарушение на
чл. 174 ал.3 ЗДвП; глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и
глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП следва да бъде
отменено.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.
С оглед изложеното съдът приема, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено в частта, с която на Д.И. е
наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лв. за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и отменено в частта, с която на същата са
наложени три административни наказания за три административни
нарушения : глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от две години за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП; глоба в размер
на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години за
нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на
5
чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП .
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 21-4332-
024753/02.12.2021г., издадено от началник група към О”ПП”-СДВР, с което
на Д. ЕВГ. ИЛ. е наложено административно наказание глоба в размер на
200/двеста/ лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 21-4332-
024753/02.12.2021г., издадено от началник група към О”ПП”-СДВР, с което
на Д. ЕВГ. ИЛ. са наложени три административни наказания за три
административни нарушения : глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от две години за нарушение на чл. 174
ал.3 ЗДвП; глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от две години за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и глоба в
размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6