Р
Е Ш Е Н И Е
20.12.2018 г.,град Пазарджик
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІХ граждански състав на двадесет и осми ноември, две хиляди и осемнадесета
година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАЙА
ПОПОВА
СЕКРЕТАР:
Иванка Панчева
Като разгледа докладваното от съдия
ПОПОВА гражданско дело № 2544 по описа
за 2018
година, взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по предявен от П.М.М.,***,
ЕГН **********, чрез пълномощника си И.Н.Ц.,***, съдебен адрес:***, за адвокат И.Ц.
против К.Й.М., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.240 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че е баба на К.Г.М., който бил съпруг на
ответницата. Семейството и К.М. желаели да закупят жилище, но имали нужда от
парични средства. Затова постигнали съгласие ищцата да им даде в заем общо 28
000 лв., а те да ги върнат при поискване. За целта тя превела по банкова сметка
***00 лв., тъй като тя работила в “У.Б.” ЕАД и щяла да получи кредит при
преференциални условия за служители на банката. Преводите били извършени на
05.11.2015 г. - 8 500 лв. и 11.11.2015 г. - 11 000 лв. Сделката се осъществила
на 16.11.2015 г. с нот. акт № 5 т. XIV дело № 2011/2015 г. на нотариус А.И. и с
парите на ищцата от банковия кредит бил закупен апартамент, като при сделката
купувачите К.М. и изплатили на продавачите по банков път 11 000 лв. Остатъкът
от получената от ответницата сума заедно с допълнително преведени на 15.12.2015
г. по сметка на сума от 8 500 лв. били използвани за ремонт на закупеното
жилище и за покриване на други семейни разходи.
Твърди ищцата, че поканила ответницата и внука си да й върнат получената
на заем сума, но въпреки обещанията, това до този момент не се е случило.
Междувременно ответницата подала и молба
за развод, което обезпокоило ищцата за съдбата на дадените в заем пари.
Оформен е
петитум с искане съдът да постанови
решение, с което да осъди К.Й.М. да заплати на П.М.М. сумата 14 000 лв.,
представляваща половината от получения от семейството на ответницата заем,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Претендират се
сторените по делото разноски.
Приложени са
писмени доказателства по опис:Платежно нареждане за банков превод от 05.11.2015
г. Платежно нареждане за банков превод от 11.11.2015 г. Платежно нареждане за
банков превод от 15.12.2015 г. Нотариален акт № 5 т. XIV дело № 2011/2015 г. на
нотариус А.И.. Вносна бележка за внесена държавна такса. Адвокатско пълномощно.
В срока по чл.131 от ГПК от ответницата
е постъпил писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск като
неоснователен. Изложени са подробни съображения в подкрепа на изложените в
отговора твърдения. Твърди се че никога с ищцата не бил провеждан разговор и
обсъждано съгласие за даване и съответно връщане дадени в заем суми.
Заявява се, че
не е постигано съгласие за паричен заем
и в тази връзка тя никога била канена от ищцата да й върне претендираната с
исковата молба сума и такава среща въобще не се била състояла.
Не оспорва, че на 05.11.2015 г. била
получила по банковата си сметка сумата 8500 лева с основание "Превод“, както
и че на 11.11.2015 г. била получила по банковата си сметка сумата 11000 лева с
основание "Покупка на жилище". Не е получавала сумата 8500 лева,
наредена по банковата сметка на К.Г.М.на 15.12.2015 г., с основание
"Превод за ремонт".
Вярно било твърдението, че към
момента, в който ищцата превела трите суми, предмет на делото, била омъжена за
нейния внук К.Г.М.. С него заживели на съпружески начала през лятото на 2014 г.
и тогава ищцата им предоставила да ползват собственото й жилище в гр.
Пазарджик, ул. Б. № 10, представляващо апартамент с площ 22 кв. м. в партера на
жилищната сграда. На 10.07.2015 г. родила нашата дъщеря Й.. Тогава ищцата много
се зарадвала и им казала, че ще продаде апартамента на ул. Б. № 10, който бил
много малък, и щяла да даде пари, за да си купят по-голямо жилище. Три месеца
след това тя продала този апартамент, след което направила трите парични
превода, посочени в исковата молба. Никога не били говорили за паричен заем,
нито за връщането му. Навсякъде тя твърдяла, че прави дарение на
семейството.Тъй като междувременно съпругът й установил връзка с друга жена,
подала молба за развод. Като последица от делото за развод, ищцата потърсила
обратно парите си, за което разбрала от нейната искова молба.
Представени са към отговора на ИМ писмени доказателства, а именно:
предварителен договор от 06.10.2015 г. за продажба на недвижим имот и решение
по гр.д. № 706/2018 г. на Районен съд Пазарджик.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В
случая, главният иск се основава на твърдения за наличие на правоотношения по дадени
в заем от ищцата на ответницата парична сума в размер на 14 000.00лв..
По
същество:
По иска по чл.
240 от ЗЗД:
При условията на
пълно и главно доказване, ищцата следва да установи следните правопораждащи
факти, част от сложен фактически състав, а именно основанието, от което
произтича претенцията й - наличието на валидни правоотношения по договори за
заем, сключени с ответницата, въз основа на които е предоставила на
заемополучателката твърдените парични суми, които са получени от нея, настъпването
на уговорените падежи за връщане на сумите; сключването на споразумение за
разсрочване на задължението по тези договори в общ размер /връзката помежду
им/, т.е. да докаже както по основание, така и по размер, дължимостта на
търсената сума от ответницата.
Ответницата
следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже всички
възражения
в отговора – за липсата на каквито и да
е взети в заем парични суми и съответно поето задължение за връщането им. Недействителност
на твърдените устни договорки за заем, поради липса на предмет и противоречие
със закона. Липса на сключени договори за заем,т.е липса на предмет.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът счита предявения иск за неоснователен
по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество.
Договорът за заем за потребление
(паричният заeм) е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден
и комутативен – правните последици настъпват при предаване в собственост на
вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя
възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
Следва да се отбележи, че не всяко
плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем
между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни основания. При
наличие на различни хипотези относно факта на плащането, като не може от самият
факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презюмира, че
страните сключват договор за заем. Аналогично е положението, когато едно лице
издава разписка, че дължи определена сума пари. При липса на други данни не
може да се презюмира от самия факт на признанието на задължението, че то е
възникнало от заемен договор. Възможно е това задължение да произтича от друг
източник и ищецът не е освободен от доказателствената тежест да установи този
източник с допустимите от закона доказателствени средства. Така например при
липса на писмен договор за заем, не е достатъчно наличието на разписка, в която
не е посочено основание за предаването на сумата, за да се приеме, че е налице валидно сключен
договор за заем по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД (в този смисъл са Решение №
274 от 19.12.2013 г. по гр.д. №1285/2012 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 283 от
03.10.2013 г. по гр.д. № 2202/2013 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 390 от
20.05.2010 г. по гр.д. № 134/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 97/22.03.2011
г. по гр.д. № 417/2010 г. ВКС, ІV г.о., Решение № 69/24.06.2011 г. по гр.д. №
584/2010 г. ВКС, ІІІ г.о., Решение № 52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г.
ВКС, І т.о.).
С оглед реалния характер на договора за
заем, предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на
договора, поради което установяването на предаването на сумата с поемане на
задължение за нейното връщане е въпрос на доказване. За доказването на договора
и на факта на предоставяне на паричната сума важат общите правила на чл. 153 и
сл. от ГПК. Приложими са всички доказателствени средства без свидетелски
показания (с оглед забраната на чл. 164 от ГПК). При наличие на частни
документи, подписани от страните, които са ги съставили (договор за заем и
предварителен договор, съдържащ изявление за реално получаване на
предоставената сума), които не са оспорени, същите съставляват доказателство,
че изявленията които се съдържат в тях са направени от посочените в тях лица и
удостоверените в факти са се осъществили така, както са посочени (в този смисъл
е Решение № 43 от 26.03.2015 г. по гр.д.№ 4638/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Според разпоредбата на чл. 164, ал. 1,
т. 3, пр. второ ГПК, свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен
ако се отнася за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лева и
не са сключени от съпрузи или роднини в определена степен на родство и
сватовство. Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски
показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева, не е
приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение,
а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за значението
на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки,
свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при
които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните; при
изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва
обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената
кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му.
Както се
отбеляза, заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен,
когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна
даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на
сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. В
производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи
доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване
на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на
друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и
други факти съобразно наведените възражения. В случай, че предаването на
парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено
то, не може да се презюмира, че задължението е възникнало от заемен договор,
тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е
освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона
доказателствени средства. При липсата на писмен документ за предоставяне на
сумата по заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели
установяването на заемното правоотношение, което е над определената в закона
стойност. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума
представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й
със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието
на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма
забрана за установяването им със свидетелски показания (в този смисъл са
Решение № 283 от 01.11.2016г. по гр.д. № 2117/2016 на ВКС, IV г.о., Решение №
253 от 17.10.2014 г. по гр. дело № 2902/2014 г. на ВКС, III г.о., Решение от
17.10.2014 г. по гр.д. №2902/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение от 23.01.2014 г.
по гр.д. №483/2012г. на ВКС, І т.о. и Решение от 23.07.2010 г. по гр.д.
№856/2009 г. на ВКС, ІV г.о.).
В конкретният случай са на лице
няколко факта, по които страните не спорят, а именно, че ищцата е баба на К.М.,
бивш съпруг на ответницата. Бракът на ответницата е прекратен след завеждане на
настоящия иск.
Безспорно доказано е, че на 05.11.2015 г.
ищцата е превела по банкова сметка ***.. На 11.11.2015 г. ищцата е превела по
банкова сметка ***., но във всички платежните нареждания, като основания за
извършените преводи е посочено – покупка на жилище - платежни нареждания от 05.11.2015 г. и 11.11.2015 г., а в нареждане
от 16.11.2015 г. основанието е превод за ремонти.
Безспорно по
делото е установено, че К. и К.М.и са закупили един апартамент като са превели по
сметка на продавачите сума в размер на 11 000 лв., като не се оспорва, че това са парите,
преведени от ищцата. Остатъкът от цената купувачите заплатили на продавачите
чрез банков кредит от „У.Б." АД –изтеглен от ответницата. На 15.12.2015 г.
ищцата е превела по банкова сметка ***.
В тази връзка съдът прие, че не е спорен
въпросът за основанието, на което ответницата и бившият й съпруг са получили
горепосочените суми, тъй като същото е посочено лично от ищцата в съставените
от нея и приети по делото като доказателства платежни нареждания.
Не се доказа от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, че е договорено между
страните даването на заем на сума в размер на 14 000.00лв. с поето задължение същите да бъдат върнати от ответницата
при поискване.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели Г. и К.М.и се установи, че св.
Г. М. лично е помолил майка си и е успял много трудно да я убеди, тъй като тези
средства й били необходими не само като спестявания за старини, но и за
лечение, тъй като тя страдала от няколко заболявания. Впоследствие се състоял
разговора, на който присъствали членовете на двете семейства (Г. М. и съпругата
му, и ответницата) и ищцата. На този разговор, те постигнали съгласие ищцата да
помогне и да даде необходимите средства за закупуване и ремонт на апартамента с
условието, че при поискване тези средства ще й бъдат върнати. Тези уговорки се
от показанията на присъствалите на разговора свидетели, в частност – лица от
семейният кръг на ищцата.
От друга страна
стоят показанията на свидетелите Борисова Кочева, които твърдят, че познават ответницата
К. и нейния бивш съпруг К.. Твърденията им са,че като семейството живеели
на ул.Б. № 10. до края на 2015 г. След
това заживели в жилище на ул. „Г.Б.“ № 137 в, което първоначално било ремонтирано.
Когато семейството живеело на ул.“Б.“ №10 на юли 2015 г. се родила дъщеря им.
Но по лични наблюдения на свидетелките, условията за живот в апартамента
на ул.“Б.“ не били подходящи за живеене
за малко дете.
За това било закупено и новото жилище. Тъй като не
достигали парични средства за заплащането на договорената продажна цена ответницата
К.и съпругът й К., изтеглили заем от
банка. Сумата по итегленият заем не достигала и за това ищцата – баба на св. К.
М. продала апартамента, находящ се на ул. Б. № 10 и им направила дарение. Твърди се, че К.винаги казвал това, че баба им е помогнала.
Въпреки честите приятелски срещи между разпитаните по делото свидетелки и
семейството на ответницата й св. М., то
в проведените по между им разговори св.К.никога не бил казвал, че тези пари ще
ги връщат на баба му – ищцата - П.М..
Нещо повече- св.
Кочева заявява, че по думи на св. К. М., ответницата била много
щастлива след като е узнала, че К. е
бременна.В тази връзка е искала да им помогне за ново жилище подходящо за отглеждането на
роденото дете. От К.узнала и в общи разговори е споделял, че баба им ще им дари
пари за ново жилище подходящо за
отглеждането на детето.
Ответницата също споделяла, че парите са
дарени от ищцата. Нито една от свидетелките на установява,да е чувала н от К.или ответницата от К., че трябва да
връщат парите, с които баба им е помогнала.
От своя страна ответницата
твърди, че не била разбрала, че парите са дават на заем и заявява, че е такава
уговорка не е имало. Групата свидетели, допуснати от съда по направено от нея,
чрез процесуалният й представител искане депозираха показания, че свидетеля се
хвалел, че баба му е помогнала за закупуване на жилището. Едва след напомняния
от другата страна по време на разпита те уточниха, че били разбрали, че помощта
била дарение.
Тук следва да се
отбележи, че фактът, че безспорен е фактът на оказана от страна на ищцата помощ
на младото семейство, но доказателства в насока, че сумата от 1400.00лв. е
дадена в заем- не се събраха.
Показанията на
свидетелите на ответната страна убедително и непротиворечиво установиха, че
между страните не е постигана уговорка за възстановяване на дадената и
преведена по банкова сметка ***ния, които са за конкретизирани нужди, различни
от основание навеждащо на извода за дадени в заем парични средства, още повече,
че по делото не се събра нито една данна, ищцата да е фиксирала и посочила по
какъвто и да е начин – дори в устна форма срок
за погасаявне на заемно правоотношение и размер на конкретна погасителна
вноска .
В проведеното по реда на чл. 167 от ГПК
изслушване на ответницата, че тя има парично задължение по зает от нея кредит
от банка, но не и към лице – в случая ищцата М..
Предвид всичко
изложено и при цялостния анализ както на доказателствата по делото, преценени
поотделно и в тяхната взаимовръзка, така и с оглед развилите се между страните
правоотношения, съдът намира, че исковата претенция е недоказана, поради което
и неоснователна.
С оглед изхода
на делото съдът дължи произнасяне по претенциите за сторени от ответната страна
разноски, а именно за сумата в размер на
950.00лв. изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № 004990 от 31.10.2018г.
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС Пазарджик ДТ в размер на
50лв. по акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.240 от ЗЗД,
предявен от П.М.М.,***, ЕГН **********, чрез пълномощника й И.Н.Ц.,***, съдебен
адрес:***, за адвокат И.Ц. за заплащане от К.Й.М., ЕГН **********,*** на сумата
от 14 000.00лв. /като получена в
заем/, в едно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба-26.07.2018г. като неоснователен.
ОСЪЖДА П.М.М.,***, ЕГН ********** да заплати на
К.Й.М.,
ЕГН **********,*** сумата от 950.00лв. изплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие №
004990 от 31.10.2018г.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкият окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на препис от страните.
СЪДИЯ: