ПРОТОКОЛ
№ 254
гр. Разград, 12.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
Административно наказателно дело № 20223330200090 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Л.С., не се явява, за него адв. Д. Д..
ЗА АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯ ОРГАН ОДМВР гр. Разград,
не се явява представител.
АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ И.Т., се явява.
ЗА РРП, не се явява представител.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпилата жалба от ЛЮБ. АС. С. от гр. Разград против
НП № 21-1075-001398/22.12.2021 г. на Началник Сектор към ОДМВР Разград,
сектор „Пътна полиция”.
АДВ. Д.: Поддържам жалбата. Поддържам и доказателствените
искания отправени с жалбата разпит при режим на довеждане на трима
свидетели Т.И.Б. – С.а, Д.И.Б., и И.Л. С..
ПО направеното искане съдът ще се произнесе след изслушване на
актосъставителя.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмените доказателствени материали приложени към
административнонаказателната преписка.
ДОПУСКА до разпит като свидетел актосъставителя.
СНЕМА самоличността на същия.
ИЛ. Д. Т. – 35 г., женен, неосъждан, без родство.
СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл.
290 от НК и същият обеща да говори истината.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля.
1
СВИДЕТЕЛЯТ И.Т.: Работя като младши автокотрольор в Сектор
„Пътна полиция” на ОДМВР Разград. Случая, който е от пазара се сещам, че
един човек ме спря и каза, че друг го е ударил и малко по-надолу паркинга на
пазари ме заведе и ми показа къде е станала случката. Беше ми обяснено, че
господина, който го е ударил, нещо му се е развикал и после си тръгнал от
мястото на произшествието. След това установихме другия водач. Тогава
мисля, че ходихме до дома му. Не помня името му. Нямам спомен как е
протекъл разговора. Господинът ни спря по-нагоре от пазара на двупосочната
улицата надолу и отидохме до мястото, където е станало произшествието и от
там нататък потърсихме господина, номера на автомобила ли беше казал, но
не се сещам точно и така открихме водача. Нямам спомен дали някой е
звънял на тел. 112.
АДВ. Д.: Свидетелката Т. е съпруга на жалбоподателя и е била, заедно
са тръгнали от дома им, тя е отишла до пазара да пазарува и са имали
уговорка с мъжа си да я чака на пазара ида се приберат, и тя ще установи, че
той е бил през цялото време там. Другият свидетел е брат на Т., свидетел е на
разговора между полицая, сестра му и жалбоподателя, където
актосъставителят е отишъл на място, за да се легитимира шофьора. А третия
свидетел И. е син на жалбоподателя и ще даде обяснения при какви
обстоятелства се подписва протокола, защото към него момент му се е
влошило здравословното състояние и се притеснил и е ходил с него до КАТ.
Водим същите свидетели те са извън залата.
СЪДЪТ намира, че исканите свидетели следва да бъдат допуснати за
изясняване на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетели Т.И.Б. – С.а Д.И.Б., и И.Л. С..
СВИДЕТЕЛИТЕ се въведоха в съдебната зала.
СЪДЪТ СНЕМА самоличността им.
Т.И.Б. – С.А - 65 г., омъжена, неосъждана, съпруга на жалбоподателя
Л.С..
Д.И.Б. – 62 г., женен, неосъждан, без родство.
И.Л. С. – 39 г., женен, неосъждан, син на жалбоподателя Л.С..
СЪДЪТ разяснява на свидетелите Т.И.Б. – С.а като съпруга на
жалбоподателя и И. С. като негов син, че могат да откажат да свидетелстват.
СЪЩИТЕ заявиха, че ще свидетелстват.
СЪДЪТ предупреждава свидетелите за наказателната отговорност по
чл. 290 от НК, и същите обещаха да говорят истината, след което бяха
изведени от съдебната зала, с изключение на Т.И.Б. – С.а.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелката Т.И.Б. – С.а.
СВИДЕТЕЛКАТА Т.И.Б. – С.А: Съпруга съм на Л.С.. За този случай
знам следното: с колата слезнахме до центъра, живеем в края на града, аз
останах до паспортна служба да си взема новата лична карта и се разбрах със
съпруга ми да ме изкача на пазара. Имах да пазарувам там. На него му
поръчах да купи месо от месарския магазин. Видяхме се там за няколко
минути, беше купил месо. Времето беше студено и се разбрахме, че той ще
ме чака в колата. Аз ходих по други магазини на пазара, мотах се към 40
минути и той ме чакаше в колата. Като се върнах при колата нямаше нито
КАТ, нито друга кола и се качих, и тръгнахме към къщи. Това беше между 5
ч., 6 часа вечерта. Датата трябва да е било началото на декември месец преди
2
Никулден, защото чаках и на магазина за риба. Пристигнахме се вкъщи,
взехме торбите от колата и ги сложих в стаята и веднага на прозореца чукаше
полицията. Излязох и питах какво става и казаха да излезе мъжа ми. Питах
защо. „Ударил е човек” това бяха думите на Т.. Много се притесних. И
съпругът ми и аз сме с високо кръвно. Той е с диабет, сърце болно,
онкологична операция. Извиках го навън и му казаха същото, че ударил
човека. Обясних на Т., че аз бях на пазара с него и няма ударен човек, и той
„не, не колата ударена”. Но този момент беше фатален да ни се преобърне
здравето. И го извикаха да отиде до полицията да подпише протокол. Вземаха
документи книжки и други и видях, че не е добре и помолих сина да отиде да
го закара. Съпругът не ме споменал да е удрял автомобил. После, след това
каза „да, но не сме се удряли, просто се допряхме, спряхме, разгледахме
колите и решихме, че няма нищо“ и другия човек си заминал.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля Д.Б..
СВИДЕТЕЛЯТ Д.И.Б.: Брат съм на Т., която излезе преди малко.
Въпросния ден, след работа, учител съм и минах през пазара да си купя храна
за домашните животни и се срещнах със сестра ми и й предложих да я
закарам до тях и тя каза, че е с батко и се разделихме. Тя каза, че той я чака и
ще я върне вкъщи. Тогава тя не знаеше какво е станало. Само каза, че купува
храна и той ще я чака да се приберат и няма нужда аз да я карам с колата.
След това вечерта разбрах за произшествието. Вечерта сестра ми ми разказа.
Но аз разбрах, тъй като се прибрах вкъщи и със сина си говорих и през това
време те се прибраха с колата си към 6 часа. И докато паркирах и влязох
вкъщи, дойде патрулна кола, слязоха полицаи и питаха кой е водача на
„Голфа“. Синът ми живее в съседство с тях и аз бях отишъл при него. И
полицая вика „къде е този водач дето блъсна човека“. Аз видях Л. да влиза
вътре с чантите и сестра ми и помислих, че на мен вика, че съм блъснал
някого. Те казаха „къде е водачът, който блъсна човека“. Знам, че не е добре с
кръвното. Не познавам П.К.. Шокира ме това като казаха „къде е водачът,
който блъсна човека“. После ми разказа Л.. Каза, че като маневрирал назад
без да иска е чукнал някого и се разбрали, че няма сериозни повреди и се
разделили. Но излезе друго, човекът се оплакал, обадил се на полицаите.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля И. С..
СВИДЕТЕЛЯТ И. Л. С.: Аз съм син на Л.. Да инцидента знам, не помня
ден и час. Прибрах се, беше късно след 6 часа и като се прибрах майка ми и
баща ми се бяха прибрали от пазара и коментирах с тях дали да оставя детето
за час. После се качих вкъщи и след 5 м., 10 минути майка се качи и каза, че
полицаите са отвън, взели са на баща ми книжката и талона за колата и са го
извикали в КАТ, защото се бил блъснал на пазара. И ме помоли да го закарам
до там. Като седнахме в колата се опитах да го разпитам какво се е случило и
това което ми обясни, че се чукнали с някакъв човек и се разбрали, че няма
нищо и той си тръгнал. До такава степен му беше пресъхнала устата, няколко
дни преди това установихме, че има висока кръвна захар и спрях на ОМВ да
му купа вода, защото той фъфлеше и не му разбирах. Отивайки в КАТ, като
му знам състоянието, просто му казах подписвай всичко, това се дребни неща.
Знам, че са дребни неща, ни ми се занимаваше. Като пристигнахме в КАТ,
имаше попълнен двустранен протокол и бяха почнали да съставят акта. Той
ме погледна като му го даваха да подпише, казах да подписва, защото са
дребни неща, нито аз ги прочетох, нито той. П.К. не го познавам. Той не беше
3
на място. Искахме да си тръгнем по-рано, но полицаите казаха, че трябва да
го изчакаме, защото си заминал за гр. Завет. Той се появи, когато си
тръгвахме, и се появи с друг човек, не знам кой. Знам, че на нашата кола
нямаше нищо. На негова в тъмното не видях нито смъкната, нито счупена
броня, може и да е била спукана. И се прибрахме, нямах идея, че някой бил
избягал от местопроизшествието. Причината да не прочетем документите за
подпис първо, защото беше притеснен баща ми, не му беше видимо добре,
исках бързо да го прибера вкъщи и да не се среща с този човек, и второ за мен
това е несъществена работа за спукана броня да се занимаваме. И реших
каквото и да е наказанието като акт ще си плати глобата не ми се занимаваше
кой крив, кой прав.
АДВ. Д.: Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. Д.: Моля да отмените НП. Мисля, че се установи какво се е
случило, другият господин, след като се разбрал с жалбоподателя, че никой
няма претенции си тръгнал, а жалбоподателят е останал на място пред пазара
и да чака съпругата си. Не се установи да е бягал. Това се потвърди и от
актосъставителя и той каза, че господина ги е спрял след това. Няма данни по
преписката някой да е звънял на тел. 112 и считам, че това е голямо
недоразумение и актосъставителите без да се постараят правилно да
установят фактическата обстановка са създали стресова ситуация и се
опитват да ангажират виновността на невинен човек. Човек, който е на
години, инженер по образование, с добро реноме. Затова считам, че следва да
не се налага наказание и да се отмени НП. Ако прецените, че има нарушение
моля да го приемете за маловажен случай. Моля да ни присъдите сторените
разноски – 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законовия срок.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 15:58 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
4