Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.05.2022г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
двадесет и девети март година 2022
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 14346 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК вр. чл.92 ЗС, както и евентуален иск по чл.59 от ЗЗД.
По изложените в искавата молба и
уточнителна молба от 22.11.2019г. обстоятелства „Л.В.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.И.Д. – Г., е предявило срещу Г.С.Г. ЕГН **********, Ц.С.Г. с ЕГН ********** и М.И.Д. – Г. ЕГН **********, при условията на субективно съединяване
положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 92 ЗС за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищцовото дружество е собственик на
основание приращение на жилищна сграда, находяща се в УПИ XII-1794, кв. 145г,
м. „Бански рид" по плана на гр. Банкя, р-н „Банкя" - СО, заснета с
кадастрален идентификатор 02659.2193.2945.1 с адрес: гр. Банкя, ул. „********№**.
В условията на евентуалност в случай, че установителният иск не бъде
приет за основателен, ищцовото „Л.В.“
ЕООД е предявило срещу Г.С.Г. ЕГН **********
иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 100 000лв.,
представляваща 1/3 от пазарната стойност на узаконената и завършена сграда находяща
се в УПИ XII-1794, кв. 145г, м. „Бански рид" по плана на гр. Банкя, р-н
„Банкя" - СО към 11.11.2014г./УПИ съсобствено на тримата ответника/, ведно
със законната лихва върху гравницата от датата на предявяването на иска -
01.11.2019г. до изплащането. Ищецът претендира присъждане на разноски.
В
исковата молба се твърди, че на 12.02.2010г. с Акт за приемане на
конструкция - Протокол образец № 14 е
приета във фаза груб строеж Жилищна сграда, находяща се в УПИ XII-1794, кв.
145г, м. „Бански рид" по плана на гр. Банкя, р-н „Банкя" - СО. Сочи се, че възложител на проекта е ищцовото
дружество - "Л.В." ЕООД, действащо чрез тогавашния си едноличен
собственик на капитала и управител С.Г.Г..
Твърди се, че от дружеството са
направени множество разходи по цялостното проектиране и обзавеждане на
сградата, сред които:
- 25 000 лв., заплатено възнаграждение на фирма „Б.**П." ЕООД, с
ЕИК: *******, която съгласно Договор за изпълнение на СМР от 18.06.2009 г. е
изпълнила грубия строеж на сградата. За посочената сума от страна на „Б.**П."
ЕООД е издадена Фактура № ********** от 20.06.2009 г., която е заплатена в
пълен размер от ищеца.
-1 510 лв., заплатено възнаграждение на фирма „Д." ООД, с ЕИК: ********,
съгласно Договор от 15.09.2010 г. Дължимата сума е била заплатена от ищеца на
два транша 800 лв. на 16.09.2010 г. и 710 лв. на 07.10.2019 г. За заплатените
суми „Д." ООД са изпълнили доставка и монтаж на горивна камера и коминна
система на сградата.
-17 071, 18 лв. - заплатено възнаграждение на фирма „В." ЕООД, с
ЕИК: *******, от които 11 529, 18 лв. по фактура № ********** от 11.08.2010 г.
и 5 542 лв. по фактура № ********** от 12.08.2010 г.
-1 580 лв., заплатено възнаграждение за
доставени мебели марка „Neapel" от фирма „А.К." ООД, с ЕИК: *******.
За посочената сума са издадени фактури № ********** от 10.06.2010 г. на
стойност от 830 лв. и № ********** от 24.03.2010 г. на стойност от 750 лв.
-15 126 лв., заплатено възнаграждение на фирма „М Т." ЕООД, с ЕИК: *******,
свързано с извършена по Договор доставка и монтаж на материали за отоплителна
инсталация за сградата. За заплатеното възнаграждение е издадена от Изпълнителя
фактура № **********/13.10.2010 г.
- 3000 лв., заплатени аванси на фирма „И.К." ЕООД, ЕИК: ********,
във връзка с изработка, доставка и монтаж на вътрешна метална стълба с дървени
стълби в сградата съгласно Договор от 29.07.2010 г.
- 2804 лв., заплатено възнаграждение на фирма „К.Д." ЕООД, ЕИК: ********,
по Договор № 99 от 18.05.2010 г. относно изработка, доставка и монтаж на врати.
- 696 лв., заплатена такса за
присъединяване на Обекта към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ
Разпределение България" ЕАД съгласно Договор за присъединяване на обекти
на потребители към електроразпределителната мрежа № **********/ SAP №
IB-31-10-20409 от 02.08.2010 г.
Твърди се, че след изглаждане на сградата в груб строеж с Нотариален акт
от 14.11.2011г. на нотариус Р.Е., per. № 106, с район на действие СРС, вписан в
службата по вписванията с вх. per. 49412 от 14.11.2011г., Акт № 124, том CXXII,
дело № 26418/2011г., дружеството "Л.В." ЕООД, чрез управителя си С.Г.
прехвърлило на физическото лице С.Г. собствеността върху гореописания УПИ
XII-1794, кв. 145г, м. „Бански рид" по плана на гр. Банкя, р-н
„Банкя" - СО.
Сочи се, че на 14.04.2013г. С.Г.
сключил брак с М.Д.. На 10.06.2013г. С.Г. починал, като оставил трима законни наследници:
съпругата си М.И.Д. - Г. (настоящият управител на ищцовото дружество) и двете
си деца от предходен брак - Ц.С.Г. и Г.С.Г.. Непосредствено след смъртта на
съпруга си, М.И.Д. - Г. поела всички дружествени дялове в дружеството и става
негов управител.
Сочи се, че на 11.11.2014г. за сградата е издадено Удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строеж № 1150/11.11.2014г. от арх. В.К., директор дирекция
„Общински строителен контрол" към Столична Община, като възложители на
проекта са посочени трите физически лица - наследници на С.Г..
Изложени
са съображения, че след смъртта на С.Г. и откриването на наследството му и в
следствие на констатациите в удостоверението за въвеждане в експлоатация,
ответниците по иска започнали да се отнасят към
процесната сграда като към своя собствена, което затруднява упражняването на правото на
собственост на ищцовото дружество. Ответникът Г.Г. бил най-активен в тези
действия, като многократно е заявявал в устни разговори намерението си да свои
сградата и желанието си да живее в нея. Ц.Г. поначало не манифестира толкова
намеренията си да свои сградата, но въпреки това е изразявала в устни разговори
желанието си да ползва същата. В последно време, след провеждани множество
разговори между нея и М.Г., в качеството й на управител на дружеството, Ц.Г. е
изразявала своето съгласие, че сградата действително е еднолична собственост на
дружеството – ищец, като на 10.07.2019г. Ц.Г. подписала декларация пред
Нотариус З.Т., per. № в НК 438, с район на действие СРС, в която изрично
заявила, че сградата е еднолична собственост на дружеството.
Ищцовото дружество поддържа, че процесната сграда никога не е ставала
съсобствена между наследниците на С.Г.. Наведен е довод, че с Нотариален акт за
покупко-продажба от 14.11.2011 г. вписан в службата по вписванията с вх. peг.№ 49412
от 14.11.2011г., земята под сградата е
прехвърлена от дружеството на физическото лице С.Г., но самата сграда не е упомената в нотариалния акт, поради което същата
е останала в собственост на дружеството.
По
отношение евентуалния иск срещу Г.С.Г., ищцата уточнява, че сумата от 100
000лв. е припадащата му се част от стойността на сградата към датата на
издаване на Удостоверението за въвеждане в експлоатация, като съсобственик на
парцела, и всички подобрения в нея, направени от името и за сметка единствено
на ищеца - „Л.В." ЕООД в размер на 100 000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата от ответницата Ц.С.Г., чрез пълномощника адв. Д. А.,
в който е изложено становище за основателност на исковата претенция и за признание на иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответникът Г.С.Г., чрез адв. В.В.- пълнмощник, в който е
изложено становище за неоснователност на исковите претенции. Ответникът не
оспорва, че ищцовото дружество „Л.В.“ ЕООД е придобило правото на собственост
върху недвижимия имот УПИ № XII- 1794 на 02.04.2009г., както и че процесната двуетажна жилищна сграда е построена
в същия имот през 2010г. Не оспорва обстоятелството, че на 14.11.2011 год. УПИ № XII- 1794 по плана на гр.Банкя е било
прехвърлен от „Л.В.“ ЕООД на С.Г.Г.. Сочи, че действително С.Г.Г. е оставил за
наследници Г.Г., Ц.Г. и М.Д., които имат по 1/3 идеална част от наследството на
покойния си баща и съпруг. Поддържа, че баща му С.Г. е придобил през 2011г.,
както земята, така и постройката върху нея съгласно правилото на чл. 92 ЗС, а
именно - по приращение. Сочи, че от съдържанието на нотариалния акт категорично
не следва извод, че е уговорено „друго“ по смисъла на чл. 92 ЗС. Позовава се на
чл. 63, ал.2 ЗС, който предвижда, че:
„Също така собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността
върху вече съществуващата постройка.“ С оглед цитираната разпоредба счита, че
за да се приеме, че „Л.В.“ ЕООД е останало собственик на построената в УПИ-то
сграда и не я е прехвърлило на С.Г., то това следва да е уговорено изрично, а
не да се предполага, каквато тези застъпва ищеца. Навежда довод, че за да
остане „Л.В.“ ЕООД собственик на
построената в имота сграда, то следва да е налице изрично волеизявление в
нотариалния акт, с което да се дерогира разпоредбата на чл. 92 ЗС, каквото в
случая не е налице. Твърди, че към 2011г. не е имало одобрена кадастрална карта
за гр. Банкя, поради което и обективно невъзможно е да е имало приложена скица
на земята и скица на сградата при изповядване на сделката. Твърди, че от отразеното на страница втора от
нотариалния акт е видно, че се прехвърля правото на собственост върху
поземления имот, ведно с всички други подобрения в гореописания УПИ. По тези
съображения поддържа, че в случая не е дерогирано правилото на чл. 92 ЗС и
сградата е придобита от С.Г. поради придобиване на правото на собственост върху
земята, върху която е построена. При
евентуалност навежда възражение за изтекла придобивна давност в полза на Г.С.Г.,
М.И.Д. и Ц.С.Г.. От 12.02.2010 къщата е била завършена и С.Г. е започнал да я
владее за себе си. Последният е живял в недвижимия имот и го е владял до
смърттта си на 10.06.2013г., от който момент имотът са започнали да владеят
неговите наследници по закон - Г.С.Г., Ц.С.Г. и М.И.Д.. Отевтикът Г. сочи, че баща му винаги е считал къщата за своя
лична собственост, поради което и като такава са я възприемали бъдещите
наследници на С. Гпигоров. След смъртта на последния, наследниците му са
установили свое владение. Твърди, че ответниците по иска са били добросъвестни
владелци и са придобили имота по давност за периода 10.06.2013 г. - 10.06.2018
год. Отнетнисът Г.Г. поддържа, че това е къщата на неговия баща, като такова
отношение към имота е манифестирал винаги. Г.Г. знаел от баща си, че последният
е придобил къщата от дружеството „Л.В.“ ЕООД, поради което и след смъртта му е
считал, че той е станал собственик на 1/3 идеална част от недвижимия имот по
наследство.
В отговора се твърди още, че ищцовото „Л.В.“ ООД не е заприходило къщата
като актив, не я е декларирало, няма дейност и е подавало „нулеви годишни финансови отчети“. Едва през 2019 г., за първи път М.Д.
започналала да твърди, че представляваното от нея дружество е собственик на
процесния недвижимия имот. Твърди се още, че С.Г. също е бил добросъвестен
владелец и е смятал, че е придобил правото на собственост върху недвижимия имот
по силата на нотариален акт № 25, том I, per. № 4178, дело № 188 от 2011г.
Неговите наследници могат да присъединят своето владение към неговото, поради
което, в условията на евентуалност се твърди, че Г.Г. е владял имота от
25.01.2011г. до настоящия момент. От 10.06.2013г. досега правото на собственост
върху недвижимия имот са заплащали именно наследниците на С.Г.- Г.Г., Ц.Г. и М.И.Д..
В отговора е оспорен и евентуалния осъдителен иск, като по основание, така и по размер. Твърди се, че дружеството „Л.В.“
ЕООД никога не е било владелец на недвижимия имот, както и че същото не е правило каквито и да било разходи за недвижимия имот.
Ответникът Г. поддържа, че цялата къща била построена от баща му С.Г. с негови
лични средства, като дружество „Л.В.“ ЕООД е използвано при строителството с данъчни
цели - с цел възстановяване на ДДС. Дори да се приеме, че къщата е била строена
със средства на дружеството „Л.В.“ ЕООД, то се твърди, че разходите за
строителството са сторени през периода 2009- 2010 година, към който момент „Л.В.“
ЕООД е било собственик на къщата, а не владелец. Поради това и дружеството
няма вземане за разходи за построяване на недвижим имот спрямо универсалните
правоприемници на лицето, което е
придобило същия този имот от дружеството. На следващо място, оспорва иска
на основание, че дори да се приеме, че дружеството „Л.В.“ ЕООД има вземане, то е погасено по давност. Разходите по
имота са направени през 2009- 2010г., поради което към 01.01.2015г. всички
вземания за „подобрения“ в имота спрямо Г.С.Г. са погасени по давност. Противно
на изложеното от ищцовото дружество давността за това вземане не тече от
01.11.2014г.- дата на издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация
на сградата, а от момента на извършване на съответните разходи. Твърди, че към
01.11.2019г. всички вземания за разходи по имота, направени преди 01.11.2014
спрямо Г.Г. са погасени по давност, за което прави изрично възражение. Оспорва,
че дружеството е упражнявало фактическа власт върху къщата от 14.11.2011 г.
досега. Напротив от 14.11.2011 имотът е владян от С.Г. и неговите наследници по
закон. Оспорва иска по размер като твърди, че дружеството „Л.В.“ не е правило
каквито и да било разходи за имота, напротив всички разходи са правени лично от
С.Г.Г..
В отговора по реда на чл. 219 ГПК е
направено искане да бъде конституирана М.И.Д.- Г., ЕГН **********, с адрес: ***9,
като трето лице - помагач на страната на
ответниците.
С молба вх. № 144719 от 22.11.2019г. ищцовото дружество „Л.В.“
ЕООД, представлявано от М.Г. е оттеглило
предявения срещу М.И.Д. – Г. иск, на основание чл. 232 от ГПК.
С определение №263828 от 04.11.2020г. производството по гр.д.№
14346/2019г. по описа на СГС, е прекратено в частта по иска с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, предявен от „Л.В.“ ЕООД, срещу М.И.Д. – Г. на основание чл. 232 от ГПК.
С определение от з.с.з. на 04.11.2020г. М.И.Д.
- Г., е
конституирана като трето лице помагач на страна на ответниците на основание чл.
219 ГПК.
В о.с.з. дружеството ищец чрез
пълномощниците си адв.Г. и адв.Първонова поддържа предявените искове.
Представят списък по чл.80 ГПК и писмена защита.
В съдебно заседание ответникът Г.Г. чрез
пълномощника си адв.В. В. оспорва предявените искове. Представя писмена защита и списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. ответницата Ц.Г. не се явява и не се представлява.
Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните, след преценка на събраните доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, като се
установява и от приетия Нотариален акт за покупко - продажба №65, том I, н.д.№ 53
/2009г. на нотариус Р.Е., с рег.№106 от НК, че ищцовото „Л.В.“ ЕООД,
представлявано от едноличния собственик на капитала - С.Г.Г. на 02.04.2009г. е
придобило чрез покупко-продажба правото на собственост върху недвижим имот УПИ
№ XII- 1794 от квартал 145Г по плана на гр.Банкя, целия с площ от 707 кв.м./л.12- л.14 от делото/
От приетата справка от ТРРЮЛНЦ, е видно, че „Л.В.“ ЕООД с ЕИК ******** е
вписано в ТР през м. юни 2008г. Не се спори, че момента на създаване на
едноличното ТД „Л.В.“ ЕООД С.Г.Г. е бил в граждански брак с първата си съпруга -
А.Г. – майка на ответниците Г. и Ц. С.. Видно от писмо на ГД „ГРАО“ брака между
С. Гр. Г. и А.Г.Г.е прекратен на 25.11.2010г. с решение №III-87-182/ 04.11.2010г. на СРС./л.267 от делото/
Видно от Разрешение за строеж №91
/27.10.2009г. издадено от СО, Район Банкя, е че съгласно одобрен проект, на
ищовото „Л.В.“ ЕООД е разрешено строителство за жилищна сграда в УПИ № XII-
1794 от квартал 145г по плана на гр.Банкя. В строително разрешение се сочи, че
бъдещата сграда е със ЗП -102,50 кв.м. и РЗП-228,50 кв.м./л.15 от делото/
Не е спорно, че двуетажна масивна жилищна
сграда е построена в същия имот през 2010г. Видно от Акт за приемане на
конструкция обр.14, от 12.02.2010 г., грубия строеж е завършен към сочената дата./л.16 от делото/
Не се спори, като се установява и от
Нотариален акт за покупко-продажба №25, том II, н.д.№188/2011г. на нотариус Р.Е., peг.
№ 106, от НК, че на 14.11.2011г. дружеството "Л.В." ЕООД, чрез едноличния
собственик на капитала С.Г. прехвърлило на физическото лице С.Г.Г. собствеността
върху УПИ XII-1794, кв. 145г, м. „Бански рид" по плана на гр. Банкя, р-н
„Банкя" – СО, целия с площ от 707 кв. метра, заедно с всички подобрения в описания урегулиран недвижим имот./л.18-л.19
от делото/
Безспорно е, че С.Г.Г. и М.И.Д. сключили
граждански брак на 14.04.2013г., като това се установява и от прието Удостоверение
№********** /14.04.2013г. издадено от СО, р-н „Триадица“, като
съпругата приела фамилно име Д.- Г../л.26/
От приетото удостоверение за наследници
изх.№1289/19.06.2013г. издадено от СО, р-н Сердика, се установява, че С.Г.Г.
ЕГН *********** починал на 10.06.2013г., като оставил трима наследници по закон
- М.И.Д. - съпруга, Г.С.Г.
-син и Ц.С.Г. - дъщеря./л.27 от делото/
Видно от приетия Договор за доброволна
делба на наследствени дружествени дялове от 28.06.2013г., с нотариална заверка
на подписите рег.№4735/2013г. на нотариус Б.Й., наследниците на С.Г. починал
10.06.2013г.: М.И.Д., Г.С.Г. и Ц.С.Г. се
съгласили М.Д. да придобие всичките 50 дяла от дружеството "Л.В."
ЕООД, а другите съделители да получат парично уравнение от по 1600лв./л.28-л.29 от делото/
След смъртта на наследодателя С.Г. във
връзка с полззването, достъпа и квотите
процесната сграда възникнали спорове между наследниците му. Пред районен
съд са образувани и висящи гр.д.№ 73898/2018г. по описа на СРС, I ГО, 24 състав, по иск с правно основние
чл.109 ЗС предявен от Г.С.Г. срещу М.Д., гр.д.№ 38731/2018г. по
описа на СРС, I ГО, 48 състав по иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС от Г.С.Г.
срещу М.Д., за заплащане на обезщетние за лично ползване на процесния имот./л.120-л.158 от
делото/
В представения отговора
на ИМ депозиран по гр.д.№38731/2018г. на СРС се съдържа изявление на М.Д.- Г.,
че след смъртта на нейния съпруг С.Г., жилищната сграда построена върху УПИ
XII-1794, кв. 145г, по плана на гр. Банкя е съсобствена между тримата
наследници, при квоти от 4/6 за нея като преживяла съпруга и от по 1/6 ид. част
за децата му. /л.198/
За изясняване на спорните факти по
делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на четирима
свидетели, по двама на ищеца и двама на ответника.
В показанията си свидетелят С.С. /66г.,
без родство/, ангажиран от ищеца сочи, че със С.Г. били в обща компания и имали
общи бизнес начинания. Свид. С. пояснява, че е архитект, а Г. бил строителен
инженер. Сочи, че лично е проектирал къщата по молба на С.Г., който закупил
парцела в гр.Банкя през 2008г. Със С. и М. обсъждали обема на строителството. С.Г.
правел къщата за себе си, споделял, че иска да излезе на въздух, извън
гр.София. Свид. С. сочи, че фирмата на Г.
била възложител на строителството, т.к. е нормално такава инвестиция да се
направи през фирма. Не помни името на
фирмата. Пояснява, че строителството на сграда, когато средствата са на
физическо лице излиза с около 25% до 30 % по- скъпо, отколкото с фирма. Грубия
строеж бил извършен 2009г.- 2010г. С.Г. прехвърлил парцела на себе си, като
физическо лице без сградата, за да си спести плащането на ДДС и данък печалба,
които биха оскъпили прехвърлянето. Спомня си, че С. направил прехвърлянето преди
Акт №14.
Свидетелят И.К./47г., без родство/, сочи в
показанията си в о.с.з. на 15.06.2021г., че познавал М. и С. от 2004г., като
колеги в строителен холдинг. След известно нреме С. напуснал холдинга и поканил
свидетеля К.да стана част от екипа на
Фонд за недвижими имоти. Тогава С. бил мениджър строителство на Фонда. В последствие
М. му станала съпруга. С.Г. имал фирма “Л.В.“ и проекта на къщата, която
направил, се осъществи през фирмата. Тази къща била построена в гр. Банкя.
Къщата била готова, на рождения ден на свидетеля. Това било на 04.09.2011 г. и С.
и М. закъсняли за празника у свидетеля, защото тогава си пренасяли багажа.
Къщата беше завършена – годна за живеене. С. се разболял и в края на 2011 г.
излезе в болничен. По нататък свидетелят не знае какво се е случвало. С. починал
през м.юни 2013 г. Свидетелят К.сочи, че
М. и С. искали да си направят къща за тяхно лично ползване.
Показанията на свидетелите С.С. и И.К.са взаимно
допълващи се, почиват на преки лични
впечатления на лица незаинтерсовани от изхода на спора, поради което съдът ги
кредитира. Изявлението на свид. С. относно момента на прехвърляне на процесната
сграда е в противоречие с приетите писмени доказателства, които имат
превес.
Свидетелката С.Р./66г., без родство/,
сочи в показанията си в о.с.з. на 15.06.2021г., че работела в надзорна фирма и
предложила на С.Г. да дойде в нейната фирма и да изготвят документите за
приемането на къщата. Посочва, че С.Г. отишъл във фирма „Строй консулт“ и
занесъл всички документи, с които разполагал. Сключили Договор с него за
строителен надзор, като по част „Архитектура“, свидетелката лично извършвала
надзора. Твърди също и че документите, които С.Г. представил в надзорната фирма
били издадени на негово име и представлявали Актове обр.7 и 12, които актове се
съставят по време на строителството. Твърди, че лично тя е писала Акт обр.15 за
къщата, през месец април 2013 г., като заявява категорично, че грубият строеж
на къщата бил доста преди 2013 г. Твърди, че Договорът за строителен надзор бил
сключен през месец март 2013 г. Твърди, че всички актове за къщата били
изготвени от „Строй консулт“. Заявява, че за първи път посетила къщата когато
била в груб строеж, някъде около 2009 г. Свидетелката заявява, че докато С. бил
жив, къщата била годна за живеене. Заявява също и че заедно със С. внесли
документите за къщата в НАГ, но се оказало, че има проблем със Скицата за
дворното място. С. внесал документите в лично качество. След смъртта на С.Г.
свидетелката твърди, че ходила в къщата със служител от НАГ и къщата тогава
била обзаведена, с озеленяване, вертикална планировка.
Свидетелката Я.С.сочи в показанията си, живее с ответника Г.Г. от 2008 г. и имат две
деца. Познавала С.Г. бащата на Г. от самото начало на връзката им. Тогава С. и М. били заедно.
Знае за къща в гр. Банкя, която била построена 2011 г. През 2011 г. там се
нанесли да живеят С. и М..
Показанията на свидетелката С.Р.са
последователни, непротиворечиви, не се опровергават от приетите писмени
доказателства, поради което съдът ги кредитира. Показанията на свидетелката Я.С.,
съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, доколкото като фактическа съпруга на
ответника е заинтерсована от изхода на спора.
В заключението на СТЕ с в.л. инж. Д.М. /оспорено от ищцовата страна/, е
обосновано, че установяването на конкретна степен на завършеност на даден строителен
обект към минал момент, се извършва с писмени документи. Вещото лице пояснява,
че за процесната жилищна сграда, от изискуемите се строителни документи, които
следва да се съставят по време на строителството, съгласно Наредба № 3/2003 г.,
по делото е приложен единствено Акт
обр.14., както и че от страна на
ищеца и на ответниците за нуждите на експертизата не били представени другите
строителни книжа за процесната сграда.
Според вещото лице инж. Д.М. от приложените
по делото договори за извършване на строителни видове работи в процесната
жилищна сграда, както и от приложените фактури за закупени материали за довършителни
видове работи, се установява, че
всичките са съставени през 2010 г. и договорените дейности с тях за завършили
до края на същата година. От приложения по делото Протокол за въвеждане в
експлоатация от 20.02.2011 г., установяват, че е извършена 72-часова проба на Т.опомпа
на обект: „Еднофамилна къща на С.Г.“
и същата е годна да бъде въведена в експлоатация. В приетото заключение на СТЕ е обснован извод,
че към началото на 2011 г., процесната
жилищна сграда е била напълно завършена, като вещото лице се позовава на
събраните в хода на производството свидетелски показания, според които именно през 2011 г. процесната жилищна сграда
е била завършена, годна за обитаване, както и че С. и М. са се нанесли да
живеят в къщата през 2011 г.
Вещото лице инж. М. сочи, че анализа на писмени документи, както и на събраните
по делото свидетелски показания сочи, че строителните
и монтажните видове работи по строежа на процесната жилищна сграда, към
началото на 2011 г., фактически са били напълно завършени.
Заключението на СТЕ с в.л. инж. Д.М.,
съдът преценява по реда на чл.202 от ГПК е го възприема като обективно и
кореспондиращо на приети писмени доказателства и кредитираните свидетелски
показания.
В
заключението на приетата съдебно- оценителна експертиза, изготвена от в.л. инж.Т.
Л.Д., е отразено, че вещото лице е извършило оглед
на имота, който се намира в гр.Банкя, на ул.“********№68, като е в напълно
завършен вид, поддържан и обитаем, като е осигурен достъп до него от улица –
тупик. Вещото лице пояснява, че жилищната сграда е двуетажна, еднофамилна.
Обосновано е, че сградата е въведена в експлоатация през 2014г, обитаема с
подобрения: настилки – паркет, мокет, гранитогрес; стени – латекс, декоративна
мазилка и каменна облицовка; тавани – окачени. От приетото заключение на СОцЕ
се установява, че средната пазарна стойност на процесната жилищна сграда към
11.11.2014г. е в размер на 208 770 лв., а пазарната стойност на дворното място
е в размер на 55 495лв., или общо стойността на имота възлиза на 264 265лв. към
този момент.
Така установеното от фактическа страна,
сочи на следните правни изводи:
Относно предпочитания установителен иск за собственост
По допустимостта: Предявения положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е допустим. Налице
е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на
установителния иск: дружеството ищец
претендира, че е собственик на процесния жилищен имот на основание приращение,
като поддържа, че ответниците физически лица оспорват правата му и претендират
свои права върху сградата.
По същество:
Поддържащия
установителното искане следва да установи с доказателствената си активност, че
е титуляр на правото на собственост върху процесния материален обект (двуетажна,
еднофамилна сграда), чрез доказване осъществяването в неговия патримониум на
годен придобивен способ – оригинерен или деривативен /чл.77 от ЗС/. В
случая ищцовото дружество „Л.В.“ ЕООД поддържа придобиване на оригинерно
основание.
Сочения от дружеството ищец правопораждащ
правото му на собственост върху процесната сграда и юридически факт,
представляващ основание на предявения иск, е
приращение по чл.92 от ЗС, след осъществяване на строеж върху земя - УПИ № XII- 1794, кв.145г, по плана на
гр.Банкя, собственост на дружеството. Основния довод на ищцовото дружество „Л.В.“
ЕООД, че с Нотариален акт за покупко-продажба от 14.11.2011 г. вписан в
службата по вписванията с вх. per. 49412 от 14.11.2011г., земята под жилищната сграда е прехвърлена от едноличното
дружество на физическото лице С.Г., но
самата сграда не е упомената в нотариалния акт, поради което същата е останала
в собственост на търговското дружество.
По
делото не се спори, че дворното място, съставляващо УПИ № XII- 1794, кв.145г,
м. „Бански рид“ по плана на гр.Банкя, е придобито от ищцовото дружество „Л.В.“
ЕООД, с едноличен собственик на капитала С.Г. през 2009г. Не се спори, че
същият е осъществил строителство на
сграда в имота за лични нужди. Безспорно се установи от приетите писмени
доказателства, кредитираните свидетелски показания и заключението на СТЕ, че
сградата е приета в груб строеж през 2010г. /Акт обр.14 от 12.02.2010г./ и е
фактически завършена през 2011г., като
през м. септември 2011г. жилищната сграда се обитава от С.Г. и М.Д..
Не се спори, че с Нотариален акт за
покупко-продажба №25, том II, н.д.№188/2011г. на нотариус Р.Е., peг. № 106, от
НК, че на 14.11.2011г. дружеството "Л.В." ЕООД, чрез едноличния
собственик на капитала С.Г. е прехвърлило на физическото лице С.Г.Г.
собствеността върху УПИ XII-1794, кв. 145г, м. „Бански рид" по плана на
гр. Банкя, р-н „Банкя" – СО, заедно с всички подобрения в имота.
Между страните е спорно дали правото на
собственост върху жилищната сграда в имота е прехвърлена на Г.С. заедно с УПИ XII-1794,
кв.145г в гр.Банкя, или останало собствено на дружество ищцец по силата на
приращението.
С оглед установените обстоятелства, не
може да бъде споделен довода на ищцовото „Л.В.“ ЕООД, че с Нотариален акт
14.11.2011 г., земята под жилищната
сграда е прехвърлена от дружеството на физическото лице С.Г., но самата сграда
е останала в собственост на търговското дружество.
По правилото на чл. 92 ЗС собственикът на
земята е и собственик на постройките, освен ако не е установено друго, и в
константната съдебна практика на ВКС се приема, че щом като постройките в имота
не са изрично изключени при прехвърляне на дворното място, се счита, че те са
също са прехвърлени. /в този см. Определение № 56 от 16.02.2021г. по гр.д. №
3358/2020 Г., Г. К., ІІ ГО на ВКС, решение
№ 292/8.07.2010 г. по гр. д. № 931/2009 г. на ВКС, І г. о., Решение № 19 от
27.01.2016 по гр.д. № 1600/2015, III ГО на ВКС; Решение № 529 от 9.07.2010 г.
по гр.д. № 1129/2009 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 120 от 22.10.2014 г. по
гр.д. № 2928/2014 г. на ВКС, II г.о., постановени по чл.290 ГПК/
В решение №19 от 27.01.2016 по гр.д. №
1600/2015, III ГО на ВКС е прието, че при прехвърляне на земята купувачът придобива
и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като
предмет на сделката, запазването на собствеността върху сградата, отделно от
земята трябва да е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена
презумпцията по чл. 92 ЗЗД. Щом продавачът не е изключил изрично от продажбата
вещи, които се намират в мястото, то купувачът придобива всичко което се намира
в мястото: сградата, посажденията, оградата и др.
В конкретния случай при продажбата
осъщствена с Нотариален акт за покупко-продажба №25, том II, н.д.№188/2011г. на
нотариус Р.Е., peг. № 106, от НК, продавачът „Л.В.“ ЕООД, не само, че не е изключил изрично сградата, а
е отразил, прехвърля имота „заедно с всички подобрения в него“ -пункт I,
стр.2 от Нотариален акт №25 от 14.11.2011г. Поради което, в случая презумпцията
установена в чл.92 от ЗС не е оборена, като към 14.11.2011г. правото на
собственост върху сградата заедно с поземления имот -УПИ XII-1794, кв.145г в
гр.Банкя, е премиинало в патримониума на физическото лице С.Г..
Предвид
гореизложеното предявения положителен установителният иск на „Л.В.“ ЕООД,
касаещ правото на собственост върху жилищна сграда, находяща се в УПИ XII-1794,
кв. 145г, м. „Бански рид" по плана на гр. Банкя, р-н „Банкя" - СО,
заснета с кадастрален идентификатор 02659.2193.2945.1, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Предвид изхода от спора, съдът намира
за ненужно да обсъжда възражението на ответника Г.Г. за придобиване на процесната сграда по
давностно владение от наследниците на С.Г..
Предвид изхода на спора по
предпочитания иск по делото се е сбъднало вътрешно - процесуалното условие за
разглеждане на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск.
Относно евентуалния иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД
По делото е предявен от „Л.В.“
ЕООД срещу Г.С.Г. ЕГН ********** евентуален
кондикционен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати сумата от 100 000лв., представляваща 1/3 от пазарната стойност на
узаконената и завършена сграда находяща се в УПИ XII-1794, кв. 145г, м. „Бански
рид" по плана на гр. Банкя, р-н „Банкя" - СО към 11.11.2014г. /УПИ
съсобствено на три ФЛ наследници на С.Г./, оценявана на 300 000 лв.,
с която ищцовото дружество е обедяло, а ответникът неоснователно се
обогатил.
Осъдителният иск за непрестационно неоснователно обогатяване е процесуално
допустим - налице е активна и съответно пасивна процесуална легитимация, както
и правен интерес от водене на процеса, както и при валидно упражено право на
иск от ищеца.
По същество искът е неоснователен: Фактическия състав на материално
правните условия за основателност на субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД включва -
имуществено разместване между ищеца и ответника, в резултат на което ответникът
се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца /което
може да има различни проявни форми/ и обогатяването на ответника /също може да
се обективира под различна форма/, като връзката не следва да е причинно -
следствена между състоянията на обедняване и съответно обогатяване, а да
произтичат от общ право пораждащ факт, както и липса на основание за
имущественото разместване. В случая ищецът по евентуалния иск не установи да са
налице всички елементи от фактическия състав на иска по чл.59 от ЗЗД. На първо
място Нотариален акт за покупко-продажба №25, том II, н.д.№188/2011г. на
нотариус Р.Е., peг. № 106, от НК, продавчът „Л.В.“ ЕООД, ищовото дружество се е разпоредило възмезно с
процесния имот, поради което не е установен първия задължителен елемент от
фактическия състав. На следващо място преминаването на имота по реда на наследствено
правоприемство от наследодателят С.Г. към призованите към наследяване трима
наследници по закон - М.И.Д. - съпруга, Г.С.Г. - син и Ц.С.Г. – дъщеря не се
явява обогатяване без основание.
Горното определя предявения евентуален
иск с правно основание чл.59 ЗЗД като
неоснователен. Неоснователно спрямо главното вземане е и искането за присъждане
на законна лихва от подаване на иска до изплащането на дължимото.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски
съгласно чл.78, ал.3 има ответника Г.. Последния доказва направата на разноски
в раземер на общо 2 577лв., вкл. за депозит за СТЕ, адвокатско възнаграждение в
общ размер на 2000 лева, депозит за свидетел, за СУ и д.т. пред ГД ГРАО, съгласно списък по чл.80 ГПК на л.429 от
делото.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I
– 7 състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.В.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.И.Д. – Г., п р о т и в Г.С.Г. ЕГН ********** и Ц.С.Г.
с ЕГН **********, иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.92 от ЗС за признаване на установено по отношение
на ответниците, че ищцовото „Л.В.“ ЕООД е собственик на жилищна сграда,
находяща се в УПИ XII-1794, кв. 145г, м. „Бански рид" по плана на гр.
Банкя, р-н „Банкя" - СО, заснета с кадастрален идентификатор
02659.2193.2945.1 с адрес: гр. Банкя,
ул. „********№ 68, на основние приращение,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.В.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.И.Д. – Г., п р о т и
в Г.С.Г. ЕГН ********** иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 100 000лв., представляваща
1/3 от пазарната стойност на узаконената и завършена сграда находяща се в УПИ XII-1794,
кв. 145г, м. „Бански рид" по плана на гр. Банкя, р-н „Банкя" - СО към
11.11.2014г., ведно със законната лихва върху гравницата от предявяването на иска - 01.11.2019г. до
изплащането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
„Л.В.“ ЕООД, ЕИК
********, да заплати на. Г.С.Г. ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 2 577 лева разноски пред СГС.
Решението е постановено при участие на М.И.Д.- Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***9, като
трето лице - помагач на страната на ответниците.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: