РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. К., 13.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Марияна М. Суркова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Административно
наказателно дело № 20215140200968 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002631 от 21.07.2021 г.,
издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”- гр.София, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414,
ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв. на „М.Г.-**********” ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: с. Н.П., ул."С." №5, общ. Ч., обл.К.,
представлявано от управителя Н.Р.А., в качеството му на работодател, за
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят „М.Г.-**********” ЕООД оспорва издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно. Счита, че при
издаването му не са спазени задължителните изискванията на чл.57, ал.1 от
ЗАНН, визиращи задължителните реквизити, които следвало да съдържа
всяко наказателно постановление. Твърди, че не е извършил констатираното
от контролните органи административно нарушение. Моли съдът да
постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление
като незаконосъобразно. Претендира и за присъждане на направените
разноски по делото.
1
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Представя писмена защита, в която излага
подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. Моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнарграждение в полза на наказващия орган.
Районна прокуратура-К., редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 12.04.2021 г. около 11.40 часа свидетелите Н.Н., Л.И. и Х.Ч.–
инспектори в Д”ИТ”- гр.К., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни
места в обект на контрол: "шивашки цех", намиращ се в с. Н.П., общ. Ч., обл.
К., ул. "С." № 5, стопанисван от „М.Г. - **********" ЕООД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: обл. К., общ. Ч., с. Н.П., ул.
"С." № 5.
В хода на проверката свидетелите установили на обекта да работи като
шивач лицето Х. А. Р., с ЕГН: **********. Тя изпълнявала задълженията си
като шивач, като в момента на проверката шиела бял клин в цеха. В
декларация, която контролните органи й предоставили, Х. Р. декларирала
писмено, че работела като шивач в предприятие „М.Г. - **********" ЕООД, с
работно време от 08.00 до 17.00 часа, при месечно трудово възнаграждение в
размер на 650 лв., като последното трудово възнаграждение е получила през
месец март 2021 г. В декларацията отразила също, че имала сключен трудов
договор, като била получила копие от заверено уведомление и екземпляр от
сключен писмен трудов договор. На работника бил проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа. На 14.04.2021г. проверката
продължила и по документи в Д”ИТ” гр.К.. Там бил представен Трудов
договор № 60/12.04.2021г., съгласно който Х. А. Р. била назначена на
длъжност „шивач“ при работодателя „М.Г. - **********" ЕООД с.Н.П.. По
договор работникът се задължавал да постъпи на работа на 12.04.2021г.
Видно от представената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.
2
62, ал.3 от Кодекса на труда с вх. № 09388213006232 от 12.04.2021 год.,
уведомлението за сключване на трудов договор между Х. А. Р. и „М.Г. -
**********" ЕООД било входирано в ТД на НАП в 12:37 часа на 12.04.2021
год., т.е след проверката по работни места.
За констатираното нарушение на 21.04.2021г. срещу жалбоподателя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.63, ал.2 от
КТ. Същият бил връчен на представляващото дружеството лице, което го
подписало без възражения. На 21.07.2021г. наказващият орган издал
процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 във
вр.414, ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 от
КТ.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели Н.Н., Л.И. и Х.Ч., на които съдът дава вяра изцяло като
последователни, категорични и кореспондиращи помежду си, както и с
другите доказателства по делото. Описаните в наказателното постановление
обстоятелства се потвърждават напълно и от приложените по делото писмени
доказателства - Акт за установяване на административно нарушение № 09-
002631 от 21.04.2021г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416,
ал.1 от КТ; Трудов договор № 60/12.04.2021г.; Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№
09388213006232/12.04.2021г.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от
КТ, попълнена и подписана на 12.04.2021г. в 11.40 часа от Х. А. Р.; Справка
от Регистъра на уведомления за трудови договори; Справка от ТР относно
актуалното състояние на „М.Г. - **********" ЕООД; Книга за начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа в предприятие „М.Г. -
**********" ЕООД; Протокол за извършена проверка изх.№
ПР2112050/19.04.2021г., връчен на санкционираното дружество.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да
бъде разгледана по същество.
Според разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му е предоставил
документите по ал.1 от посочения текст. Чл.63, ал.1 от КТ изисква от
работодателя да представи на работника или служителя преди постъпването
му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП. Цитираната норма на чл.62, ал.3 от КТ предвижда, че работодателя или
упълномощено от него лице в тридневен срок от сключване на договора
трябва да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. От
3
приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установи,
че жалбоподателя е осъществил състав на административно нарушение по
чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 12.04.2021г. е допуснал до работа Х. А. Р.,
преди да й връчи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Такова
уведомление не й е било предоставено, защото видно от приложената
справка, все още не е било подадено от работодателя. Безспорно е, че
уведомлението за сключения трудов договор е подадено до ТД на НАП на
12.04.2021г. в 12:37ч., а това следва часа на проверката по работни места, при
която лицето вече е било установено да работи. С оглед на констатираното
нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на „М.Г. - **********" ЕООД с.Н.П., на основание чл.414, ал.3
от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1
500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1,
чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Наложената санкция е
минималната по размер и съда няма правомощия да я намали, предвид
нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не
констатира в хода на административнонаказателното производство да са
допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните
правила или на материалния закон. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно
описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са
датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.
Административното нарушение се явява и доказано, за което вече бяха
изложени съображения. Правилна е дадената правна квалификация на
деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна
норма на чл.63, ал.2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от
КТ. Правилно актосъставителят и наказващия орган са посочили 12.04.2021г.
като дата, на която нарушението е налице, тъй като проверяващите
инспектори са възприели лицето Х. Р. да полага труд именно на този ден.
Освен това, видно от подписания от двете страни трудов договор,
12.04.2021г. е датата, на която работника е следвало да постъпи на работа.
Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
4
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания с разпит на свидетели,
като в тях е взел участие процесуалният представител на наказващия орган,
изготвил е и представил и писмена защита, поради което следва да се
присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в
полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски и не
следва да му се присъждат поисканите такива от пълномощника.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002631 от
21.07.2021 г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”- гр.София, с което на основание чл.416, ал.5 вр.
чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв. на „М.Г.-**********” ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: с. Н.П., ул."С." №5, общ. Ч.,
обл.К., представлявано от управителя Н.Р.А., в качеството му на работодател,
за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „М.Г.-**********” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: с. Н.П., ул."С." №5, общ. Ч., обл.К., представлявано от
управителя Н.Р.А., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ гр.София, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-К. по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5
6