№ 24372
гр. София, 14.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20231110121008 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от К. И. Т., ЕГН ********** и от И. К. Т.,
ЕГН **********, и двамата чрез пълномощника им адв. Г. Й. Г., със служебен адрес в ....
Процесуалният представител на заявителя моли да бъде издадена заповед за изпълнение
против ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от управителя на
клона Х.Х. за сумата от 800 EUR (четиристотин евро) – главница (по 400 евро за всеки един
от двамата заявители), ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на
заявлението в съда – 21.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за
сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащане на държавна такса. Пълномощникът на заявителя моли в негова полза да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с начислен ДДС, на основание чл.
38 ал. 1 т. 3 предл. второ от Закона за адвокатурата.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане представлява обезщетение, дължимо
на основание чл. 7 параграф 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и
на съвета от 11.02.2004 г. поради закъснение на полет W6 4305 (София - Лондон) от
31.07.2022 г.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на адв. Г. Г., квитанция за платена държавна такса и писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на К. Т. и на И. Т. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
ГПК. Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността по
чл. 411 ал. 1 от ГПК – седалището и адресът на управление на търговското дружество,
срещу което се иска издаване на заповед за изпълнение според твърдението в заявлението и
справката от Търговския регистър са в гр. София, т.е. на територията на съдебния район на
Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
1
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на адв. Г., от когото изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има седалище на територията на Република България и от данните
по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно място на дейност на
територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на К. Т. и на И. Т.
против ... – клон България. На заявителите следва да бъдат присъдени и съдебните разноски
за заплащане на държавна такса в размер на 50 лв.
Съдът намира за неоснователно искането на заявителя за присъждане на адвокатско
възнаграждение при условията и по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Съгласно
клаузите на договорите за правна защита и съдействие (л. 11 и 12 от делото), Адвокатско
дружество „Г. и П..“ предоставя безплатна адвокатска защита на К. Т. и на И. Т. на
основание чл. 38 ал. 1 т. 3 предл. второ от Закона за адвокатурата т.е. на близък. Съдът
счита, че разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата е неотносима, когато договорът
за правна помощ е сключен с адвокатско дружество, какъвто е настоящият случай, тъй като
същата предвижда възможността адвокат или адвокат от Европейския съюз да предостави
безплатна правна помощ и именно в тяхна полза при уважаване на искането се присъжда
възнаграждението. Разпоредбата не предвижда такава възможност за адвокатските
дружества и съдружия. Освен това, с оглед правноорганизационната форма на адвокатското
дружество, съдът счита, че то не може да има „близък“, на когото да предостави безплатни
адвокатски услуги. Предвид тези съображения, решаващият съдебен състав счита за
неоснователно искането, мотивирано с разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на К. И. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против ..., ЕИК ..., седалище и
адрес на управление в ..., представлявано от управителя на клона Х.Х. за сумата от 400 EUR
лв. (четиристотин евро), представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7
параграф 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на съвета от
11.02.2004 г. поради закъснение на полет W6 4305 (София - Лондон) от 31.07.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда –
21.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 25 лв.
(двадесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на
държавна такса.
УВАЖАВА заявлението на И. К. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против ..., ЕИК ..., седалище и
адрес на управление в ..., представлявано от управителя на клона Х.Х. за сумата от 400 EUR
лв. (четиристотин евро), представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7
параграф 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на съвета от
11.02.2004 г. поради закъснение на полет W6 4305 (София - Лондон) от 31.07.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда –
2
21.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 25 лв.
(двадесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на
държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. Г. Й. Г., със служебен адрес в ... за осъждане на
длъжника ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от управителя на
клона Х.Х. да заплати сумата от 960 лв. (деветстотин и шестдесет лева), представляваща
адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 предл. второ вр. ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3