ПРОТОКОЛ
№ 74
гр. Варна, 17.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Р. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243000600391 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Е. Т. С., редовно призован, воден от органите
на Съдебна охрана, явява се лично. Представлява се от адв. Е. Б. от АК -
Благоевград, редовно преупълномощен от адв. Д. М. от АК – София .
Не се явява адв. А. К. Н. П. от АК - Разград, редовно упълномощена.
Получена е молба-искане от нея, от която молба става ясно, че тя няма да се
яви в съд. заседание. Отправила е искане до съда да бъде освободена от
задължението да представлява и защитава жалбоподателя Е. С. в рамките на
въззивното производство.
ПОДС. С. – Да, съгласен съм да ме защитата адв. Б., който е
преупълномощен от адв. М..
Частен обвинител и граждански ищец Б. К. Р. със съгласието на родител и
законен представител К. Р. Х., редовно призована, не се явява. Не се явява и
К. Р. Х..
Представлява се от особен представител адв. Д. П. П. от АК –
Търговище, редовно упълномощен.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор ГЕОРГИЕВА.
1
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. П. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. Б. – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи към състава
на съда, представителя на държавното обвинение и съд. секретар. Имам
искане за събиране на доказателства: На първо място моля подсъдимият да
даде допълнителни обяснения във връзка със случилото се.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЛАЗАРОВА
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА
ИНСТАНЦИЯ
Съдът пристъпва към разпит на подс. Е. С..
ПОДС. С. – Пиян беши аз и там отидих да види детето – дъщеря ми.
Жена ми скача да се бие с мен. И аз изкарах ножа без да искам, направих го
без да искам, после пуснах ножа на земята и прибрал се в Разград. Пуснах
ножа на земята. После отивам на Разград и отивам на полицията.
Въпроси на адв. Б.:
ПОДС. С. – Обижда ме в този ден. Той ми каза - дъщеря ти не е от тебе.
Бившата ми жена каза, че дъщеря ми не е от мен, тъй, тъй, избягах със съседа.
Бяга на Русе, после там. Първото дете е от мен, второто Асль не е от мен и
третото дете К. не е от мен.
На въпроси на съда:
Аз отидох там за да видя дъщеря си. Носих нож, защото пиян беши.
Въпроси на адв. Б.:
Назар, жена ми ме обиди, посегна ми с шамар на мене, каза ми педераст.
Посегна ми, шамар, бутна ме два пъти.
На въпроси на съда:
Влязох в къщата, портата беше отворена, аз отидох с таксито. Влезнах
вътре, питах го дай ми дъщерята два дена при мене, после ще ти го докарам.
2
Той - не, и ми посяга, бутна ме два пъти, пиян беши и там стана вече…
Въпроси на адв. Б.:
Когато пуснах ножа, Назар взе ножа и тръгна срещу мен с ножа. След
това аз й хванах ръката.
Страните заявиха, че нямат въпроси към подсъдимото лице.
Председателят на състава предостави възможност на подсъдимия да
заяви дали желае да каже нещо допълнително.
ПОДС. С. – Не желая.
АДВ. Б. – Исках да изслушам подзащитния ми за да мога да направя
моите три доказателствени искания:
Първото доказателствено искане, то е било направено още в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд от колегата защитник, за
назначаване на повторна СМЕ в настоящото производство, която да отговори
на въпросите: По какъв начин са причинени нараняванията на пострадалата
Н.Ш.. Дали на същата са причинени прободно-порезни или порезни
наранявания. Какъв е механизмът на тяхното причиняване, тъй като
изготвената СМЕ в хода на досъдебното производство не дава категоричен
отговор на така поставените въпроси.
Видно от разпита на вещото лице в съдебно заседание същото е
отговаряло уклончиво и почти във всеки отговор съдържа израза възможно е,
хипотетично се е случило това, хипотетично не се е случило онова. В тази
насока считам, че тази СМЕ не създава нужното убеждение по отношение на
важни факти и обстоятелства, които имат значение за разкриване на
обективната истина и за това моля да бъде назначена повторна такава, която
да отговори на така поставените въпроси след като се запознае с всички
материали по делото. Нещо повече вещото лице от СМЕ в данните, които
излага пред първоинстанционния съдебен състав, отрича първичната
медицинска документация, която е изготвена по делото, което също поставя
под съмнение заключението на това вещо лице.
Второто ми доказателствено искане е за назначаване на повторна тройно
психолого-психиатрична експертиза спрямо подс. Е. С., тъй като при
поставените задачи на вещите лица, които са изготвили експертизата в хода на
ДП не е отговорено в пълнота и в цялост на въпрос №5 от допълнителната
експертиза, а именно в какво психическо състояние се е намирал подсъдимия
към момента на осъществяване на изпълнителното деяние. При отговора на
този въпрос вещите лица единствено са приели, че същият е бил могъл да
3
разбира свойството и значението на извършеното, но не е отговорил на
въпроса какво е психическото състояние към момента на осъществяване на
изпълнителното деяние, което обстоятелство има един път значение за
правилното приложение на материалния закон и втори път, за правилната
оценка на обществената опасност на самото деяние, което пък рефлектира и
на размера на наложеното наказание. В самото експертно заключение се
коментира, че поведението на пострадалата е довело до афектна проява от
страна на подсъдимия, но по никакъв начин това обстоятелство не е
дефинирано като психическо състояние и ефект върху психоемоционалното
състояние на подсъдимия към момента на деянието от вещите лица, като този
проблем не е отстранен и при техният разпит в хода на съдебното следствие.
Третото ми доказателствено искане е да бъде допусната очна ставка
между подс. Е. С. и пострадалата и Н.Ш., тъй като в показанията на
свидетелката и обясненията на подсъдимия се съдържа съществено
противоречие относно значим факт в настоящото производство, а именно по
какъв начин пострадалата Ш. е установила фактическата власт върху
процесния нож – дали същата го е издърпала от ръцете на подсъдимия или
същият е бил пуснат, след което пострадалата го е взела. По тези съображения
моля да допуснете очна ставка между двамата.
Други доказателствени искания защитата няма.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, считам посочените
доказателствени искания за неоснователни.
На първо място не видях конкретни факти, които посочи защитата, за
необоснованост и некомпетентност на изготвеното заключение по СМЕ, като
аз съм на противоположно мнение.
Запознавайки се с доказателствата, вещото лице е отговорило
изключително обстойно, подробно на всички зададени от защита въпроси
касаещи механизма и вида на посочените наранявания, като е изяснил именно
техния характер, начинът им на нанасяне. Вещото лице не е очевидец на
случилото се. Всяка експертиза се изготвя в степен на вероятност и най-
вероятно са нанесени, нито може в категоричност да каже вещото лице как
точно е бил застанал подсъдимият и пострадалата. Той е дал отговор на
всички поставени въпроси и то изключително компетентно и професионално е
отговорил на въпросите на защитата в тази насока.
Такова ми е становището и досежно поисканата съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза. Аз дори не видях въпрос, който да е останал
неизяснен и да налага повторна такава и да се счита, че първата изготвена
страда от някакъв порок налагащ повторна, при положение че се казва, че
порокът е само в един пети въпрос, на който не било отговорено напълно
според защитата и това категорично не споделям това становище.
Експертизата е изготвена въз основа на събраните по делото доказателства.
Настоящите обяснения, които даде подсъдимия не ги е имала предвид и те за
4
първи път се депозират в този им вид, в този състав.
Искането за очна ставка между пострадалата и подсъдимия категорично
не е налице такова противоречие в техните показания. При изричен въпрос на
защитата как ножа е попаднал в пострадалата в има самите изявления на
подсъдимия, че тя го е издърпала от ръцете му. Това е в последното съдебно
заседание. Това твърди и пострадалата. Не виждам никакви противоречия да
има между тези показания и обяснения, които да налагат такава очна ставка, а
напротив – те са идентични.
АДВ. П. – Изцяло се придържам към казаното от държавното обвинение.
Считам, че вещите лица и по двете експертизи бяха изключително
категорични и изчерпателни в своите отговори на поставените въпроси.
По отношение на исканата очната ставка считам, че всичко е изяснено в
показанията на пострадалата и обясненията на подсъдимия, и моля и това
искане да бъде оставено без уважение.
АДВ. Б. – Само по отношение на становището на защитата, същата не
излага твърдения за проблеми с изготвената експертиза психолого-
психиатрична освен пропуска да се отговори на въпрос, който има съществено
значение. Вещите лица по тази експертиза отхвърлят диагнозата умствена
изостаналост, която е била поставена спрямо моя подзащитен, като на изричен
въпрос на защитата тази диагноза, която е била поставена лечима ли е, вещите
лица отговарят, че тя не е лечима и в същото време приемат, че към момента
на поставянето й е била налице, но към настоящия момент не е налице и не
отговарят след като е нелечима как към настоящия момент не е налице тази
диагноза. Това е още едно обстоятелство, което поставя под съмнение
констатациите на вещите лица.
Съдът се оттегля на тайно съвещание
По повод направените от страна на защитата доказателствени искания,
съдът след кратко съвещание, обсъждайки ги, стигна до извода, че същите са
неоснователни. Съобразно текста на чл.153 от НПК повторна експертиза,
каквато по същество се иска по отношение и на СМЕ и СПЕ, се назначава
когато заключението на вещото лице не е обосновано и възниква съмнение за
неговата правилност - хипотези, които настоящият състав в този случай не
съзира. Иначе казано у съдебният състав не възниква съмнение за
правилността и обосноваността на изготвените заключения по СМЕ и СПЕ.
Същевременно съдът не намира за необходимо да постанови
извършването на очна ставка между подсъдимото лице и пострадалата
свидетелка дотолкова, доколкото счита, че противоречия до такава степен не
съществуват и обстоятелството, поради което се иска извършването на очна
5
ставка се изяснява и от други по делото доказателствени средства.
С оглед изложеното и не намирайки за необходимо събирането на
допълнителни доказателства в настоящото производство, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за назначаване на
повторна СМЕ, за назначаване на повторна СПЕ и за провеждане на очна
ставка между подсъдимото лице и пострадалата свидетелка.
СЪДЪТ обяви съдебното следствие за приключено и пристъпи към
изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, считам че подадената
въззивна жалба от страна на подсъдимия С. за неоснователна, а атакувания
съдебен акт за правилен и законосъобразен. Считам, че същият не страда от
пороците посочени във въззивната жалба, а именно извършване на непълен
анализ на доказателствата събрани по делото, в резултат на което да е стигнал
до погрешни правни и фактически изводи, както и наложеното наказание да е
явно несправедливо.
Във въззивната жалба съвсем схематично са посочени тези нарушения
без да има конкретика кои са тези фактически положения приети от съда,
които да не отговарят на събраните по делото доказателства, поради което аз
съм затруднена да изразя становище опровергавайки тези твърдения, които да
са конкретни и да взема становище кои от тях не се подкрепят от събраните по
делото доказателства. Считам, че ОС Търговище е извършил необходимия и
дължим спрямо процесуалния и материалния закон анализ на събраните по
делото доказателства стигайки до правилни и законосъобразни правни и
фактически изводи, поради което този акт се явява правилен и моля да го
потвърдите в неговата цялост.
Същите са доводите ми и досежно наложеното наказание. То е наложено
при условията на чл.55 отчитайки, че деянието опит за убийство е оставено
именно във фазата на опита, изложени са аргументи защо не е доброволен
отказ от извършване на престъпление. Изложени са изключително подробни
аргументи и анализ на събраните по делото доказателства защо именно
извършеното деяние се явява опит към умишлено убийство, а не нанасяне на
телесна повреда и считам, че в този акт има дължимия анализ на
доказателствата и не страда от тези пороци, които са посочени във въззивната
жалба.
6
АДВ. П. – Уважаеми Апелативни съдии, моето мнение е същото, че
атакуваната присъда на ОС Търговище е правилна и законосъобразна.
Считам, че е направен обстоен анализ на всички събрани по делото
доказателства – писмени, гласни, експертизи и че присъдата не страда от
пороците посочени във въззивната жалба.
По отношение на моята доверителка считам, че е установено както от
обективна, така и от субективна страна вида на нанесената телесна повреда,
начина на нейното получаване, както и автора на Д.ието, а именно
подсъдимият по настоящото дело.
Считаме наказанието така определено за справедливо и Ви моля да
оставите без уважение въззивната жалба, съответно да потвърдите атакувания
съдебен акт.
АДВ. Б. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам в цялост подадената
въззивна жалба срещу така постановената присъда на ОС Търговище, като ще
Ви помоля да се произнесете с решение, с което след като направите
внимателна съпоставка на всички събрани доказателства да измените
първоинстанционната присъда относно правната квалификация на деянието
или алтернативно да намалите размера на наказанията, които са наложени на
подсъдимия и за двете престъпления, като ще изложа съображения именно в
тази насока.
По отношение на обстоятелството дали моя подзащитен действително се
е намирал в процесното време и място, и е осъществил описаните в
обвинителния акт деяния – посегателства спрямо двете лица, считам че за
същите са налице безспорни доказателства, в това число и гласни такива, като
следва да бъде отчетен и фактът, че подсъдимият прави признания по
отношение на осъщественото от него пред ОС Търговище и заради по тези
факти защитата няма да спори.
Защитата обаче не е съгласна, че с поведението, което е осъществил
подсъдимият на процесната дата 21.12.2023 г. същият е желал настъпването на
смъртта на пострадалата Н.Ш.. Считам, че становището на ОС в тази насока е
неправилно и незаконосъобразно, и не почива на събрания по делото
доказателствен материал, като направения анализ на тези доказателства, които
имат значение за правилното приложение на закона, е непълен и до известна
степен незадълбочен, което в крайна сметка е довело до постановяването на
порочен съдебен акт.
На първо място аз ще Ви помоля да обърнете внимание на едно
обстоятелство, което има доста съществено значение в настоящото
производство. Многократно е говорено по отношение на това обстоятелство, а
именно по какъв начин ножът се отзовава в ръцете на пострадалата Ш.. В тази
насока са налице две групи гласни доказателства, които ТОС е следвало
7
внимателно да обсъди и съпостави, но не само едно спрямо друго, но да
съпостави и с фактическите, обективните обстоятелства, които имат значение
за това по какъв начин конкретно пострадалата Ш. е установила фактическа
власт върху процесния нож.
На първо място обясненията на подсъдимия дадени в днешно съдебно
заседание, същият недвусмислено посочва пред Вас, че при възникналата
схватка между него и пострадалата Ш., същият доброволно пуска ножа, при
което същата установява фактическа власт върху него, насочва го спрямо
подсъдимото лице и го заплашва от своя страна, че тя също ще го убие, след
което подсъдимият избягва от местопроизшествието. В същото време не е без
значение обстоятелството, което е останало до известна степен встрани от
погледа на ТОС са показанията на двамата полицейски служители С. и М.,
които се отзовават незабавно след позвъняването на пострадалите на мястото,
като още на място същите снемат сведения от пострадалите за това какво се е
случило конкретно. При снемането на тези сведения и пострадалата, и нейната
сестра Р. са заявили, че моят подзащитен е пуснал ножа, след което е избягал
от процесното място. Тоест освен обясненията, които дава моя подзащитен са
налице и други доказателства, макар и косвени такива, а именно двамата
полицейски служители, които по никакъв начин не са заинтересовани от
изхода на това дело и в неговия резултат. На тази група гласни доказателства
противоречи казаното от пострадалата Ш., която твърди, че е била иззела
ножа от ръцете на моя подзащитен. При задаване обаче въпроси в хода на
съдебното следствие пред ТОС същата не успява да обясни точно по какъв
начин това се е случило или по-скоро обяснението, което дава за начина, по
който е установила фактическа власт е всичко друго, но не е логично и
житейски приемливо. Същата е обяснила, че е хванала не ножа според нея, а
ръцете на подсъдимия, като при възникналата схватка между двамата
държейки тя неговите ръце, той държейки ножа, същата е взела ножа. Не
става ясно по какъв начин след като подсъдимият държи ножа за дръжката, а
тя държи неговите ръце по какъв начин в действителност тази така наречена
пострадала успява да отнеме острието от ръцете на подсъдимото лице, защото
ако е хванала ножа за острието същата обективно е трябвало да има находки
от наранявания по ръцете, каквито липсват и не са установени такива в случая.
Ако е държала обвиняемия за неговите ръце това автоматично означава, че
това което каза подсъдимия в днешното съдебно заседание и което между
другото и пострадалите са споделили на двамата полицейски служители
същият е пуснал ножа и едва след това пострадалата е установила фактическа
власт върху него. Нещо много важно обаче в тази насока когато говорим за
житейска логика е телосложението и пола разбира се, и това има значение на
двете лица, които са се намирали в схватка в този момент. Това обстоятелство
има значение по отношение на това дали в действителност пострадалата
собственоръчно е отнела острието от подсъдимия или това е станало по
негово желание. Интересно е, че на стр. 11 от мотивите на
първоинстанционния съдебен състав при обсъждането размера на наложеното
8
наказание ТОС излага съображения в тази насока като цитира дословно:
„Предвид пола и телосложението си пострадалата не би могла да му отнеме
ножа ако той е бил указал съпротива с всичките си сили.“ С други думи ТОС
приема в своите мотиви, че всъщност подсъдимият не е указал съпротива в
случая, доброволно съответно е пуснал ножа, чак тогава пострадалата Ш. е
установила фактическа власт върху него. От това обстоятелство следва, че в
действителност моят подзащитен е пуснал ножа, както самият той казва и
както казват двамата полицейски служители или при хващането на неговите
ръце, от страна на пострадалата, същият доброволно се е отказал да продължи
действията си въпреки че е имал възможност да го направи предвид явното
несъответствие между неговото телосложение и това на пострадалата. И в
двата случая, според защитата в настоящото производство, подсъдимото лице
доброволно се е отказало от продължаване на по-нататъшни действия с
въпросното хладно оръжие, които да доведат до тежки наранявания спрямо
пострадалото лице. Това е първото възражение, което има защитата по
отношение на приложимата правна квалификация.
По отношение на същата обаче следва да се направи и още едно
възражение в тази насока, а именно за това дали в действителност
подсъдимият в деня на инцидента е отишъл с намерение да отнеме живота на
пострадалата Ш.. По тези обстоятелства ТОС също е до известна степен
пестелив в своите мотиви. Смея да твърдя, че същите не отговарят на
изискванията на закона, като същият е следвало да обсъди, че това негово
поведение всъщност се развива в контекста на силно влошени отношения
между подсъдимия и пострадалата, отношения които са свързани по повод на
техните деца и това дали той може да ги вижда, кога да ги вижда, как да ги
вижда, отправените преки заплахи, че тя няма да му дава децата,
обстоятелства, за които са събрани достатъчно доказателства, няма да ги
изброявам за да не обременявам протокола. В контекста на тези отношения
има и една друга случка, за която разказва свид. С. в своите показания, а
именно когато отново подсъдимият е отишъл да вземе и да види децата си, и
тогава е бил нападнат като дори е бил изваден нож спрямо него от близки на
пострадалата, което в действителност много го е изплашило и тази случка
също има значение в настоящото производство. Това е основната причина
когато и този път моят подзащитен отива на мястото същият да носи нож със
себе си, тъй като в предходен случай той вече е бил нападнат с такъв от страна
на близките на пострадалата. Отивайки там той не посяга по никакъв начин да
нарани пострадалата Ш., а отива там с намерението действително да вземе
детето си, което е било отново посрещнато с отказ от нейна страна, нещо
повече отказът е бил придружен с отправени обиди спрямо подсъдимото лице,
като едва след отправянето на тези обиди възниква действителната
конфликтна ситуация между двете лица и се стига за съжаление до
извършеното деяние от страна на подсъдимото лице. В тази насока защитата
подчертава едно много важно обстоятелство, което е изводимо от
медицинските документи, от експертизата и от първичната медицинска
9
документация, че по отношение на пострадалото лице Ш. са причинени по
своите морфологични белези леки телесни повреди, но по-същественото е, че
нараняванията, които са в областта на гръдната кухина спрямо това лице в
действителност са единствено повърхностни и засягат само кожата на лицето.
При извършените изследвания от страна на медицинските специалисти,
които са първоначално прегледали и оперативно лекували пострадалата Ш.,
извършено и е рентгенологично изследване, което установява, че няма въобще
никакво проникване в гръдната кухина, нещо повече няма достигане до кост в
областта на гръдния кош, като нараняването според свид. Х., която е била
фелдшер и е обслужила оперативно причинените наранявания на
пострадалата, заявява в своите показания, че нараняванията, които същата е
имала са били повърхностни, порезни, не прободни и въобще дори не е имало
и силно кръвотечение, което по какъвто и да е начин да излага на опасност
живота и здравето на пострадалата. При тези обстоятелства в тълкувателната
практика на Върховния съд, която разбира се Вие сте много добре запознати,
за наличието на умисъл за извършването на убийство се съди от няколко
обстоятелства, които са примерно изброени в тълкувателното постановление,
едно от тях е силата на ударите и това обстоятелство ТОС не е намерил за
необходимо въобще да разисква в своите мотиви, а именно че в настоящия
случай, при извършването на посегателство от страна на подсъдимия спрямо
свид. Ш. същият по никакъв начин не е вложил, макар и обективно да е имал
тази възможност, сила в своите удари, която сила да доведе до такова
нараняване върху телесната неприкосновеност на пострадалата, което да
отнеме и дори да застраши нейния живот.
По отношение отделно на това на израза, който същата твърди, че е бил
използвал спрямо нея – ще те убия, не случайно първо нямаме обвинение в
тази насока, но по-съществено е, че практика на ВКС многократно е имала
възможност да посочи, че отправяне на такива закани, които са използвани в
момент на гняв и на ярост носят единствено емоционален заряд и по никакъв
начин не представляват и не отразяват намерение или желание на съответното
лице както да отнеме живот, а още по-малко да въздейства на психиката по
такъв начин на съответното лице, което пострадалото лице да свърже с
евентуално отнемане на неговия живот. Като се отчете, че силата, която е била
използвана от страна на подсъдимия е лека, изключително лека, както и това,
че пострадалата Ш. в своите показания пред първоинстанционния съд казва,
че нейната съпротива спрямо нараняванията реално започва в момента когато
същият вече е порязал нейната сестра, когато реално го хваща за ръцете и
започва да го блъска. Към момента на осъществяване на първите
посегателства такава съпротива не е имало за да се говори, че именно въз
основа на тази съпротива нараняванията не са били дълбоки и респективно
подсъдимият не е посегнал с голяма сила. Тъкмо обратното, пак подчертавам
телосложението и полът на двамата има значение в настоящото производство
и по отношение на това дали същият е действал с умисъл да отнеме живота на
това лице или с умисъл да и причини телесно увреждане, или по-скоро да я
10
сплаши каквото е мнението на защитата за да може същата да му предаде
детето, което е искал да вземе. Ето защо в настоящото производство според
защитата тези обективни находки по тялото на пострадалата не свидетелстват
за намерение за отнемане на живот, а за друго намерение, което подсъдимият е
искал да осъществи, а именно да упражни въздействие върху телесната и
неприкосновеност с цел да получи това, за което реално е отишъл, а то е да си
види и да си вземе детето. Именно поради това той счита, че в случая не е
налице състава на престъпление по чл.116 от НК и подс. С. следва да бъде
оправдан по така повдигнатото обвинение за извършване на това
престъпление.
В насока на казаното по отношение следващото основание е именно
наличието на явна несправедливост на наложените наказания. Уважаеми
Апелативни съдии, ТОС действително заслужава уважение за това, че е
приложил института на чл.55, ал.1, т.1 от НК спрямо подсъдимото лице, като е
отчел до известна степен смекчаващите вината обстоятелства и като цяло
обстоятелства, които имат значение за определяне вида и размера на
наложеното наказание. Това, което обаче е останало встрани от погледа на
ТОС са тези обстоятелства, които посочих по-горе, а именно, че в
действителност в крайна сметка спрямо пострадалото лице, за което се твърди,
че подсъдимият е осъществил опит за убийство е претърпяло твърде леки
наранявания, които отговарят по своите морфологични белези на леки телесни
повреди, като безспорно е обстоятелството, че подсъдимият доброволно се е
отказал да продължи своите действия независимо от това дали е бил блъскан
или държан от страна на пострадалото лице, същият обективно е имал тази
възможност да продължи, но все пак не го е направил, това, което обаче ТОС е
спестявал в своите мотиви са данните от психолого-психиатричното
изследване на подсъдимото лице, които са изводими от наличната и приета по
делото експертиза, макар и същата да е оспорена от защитата. В експертното
си заключение вещите лица отговарят на въпросите за това какво е било
моментното състояние на подсъдимия към осъществяване на деянието макар
и да не дават, както посочих по-рано, конкретен отговор какво е било
неговото психо-емоционално състояние, но същите не пропускат да отбележат
обстоятелството за това, че първо същият се е намирал в алкохолно опиване
лека към средна степен, като са отбелязали в какво се изразява тази степен на
алкохолно опиване и по какъв начин тя се отразява на волевите способности
на лицето в случая. Нещо повече вещите лица по тази експертиза внимателно
са обсъдили и въпросите за осъщественото поведение от страна на
пострадалата Ш., като отново подчертавам, че нейното поведение, според
вещите лица, би могло да обуслови негативни афектни преживявания и да
доведат до формирането на враждебна нагласа у подсъдимото лице.
Разгръщането на агресивния акт нападението осъществено спрямо
пострадалата е именно в резултат на това нейно поведение, което поведение
се е наслагвало във времето, разбира се пак подчертавам отношенията
действително са били влошени по повод на децата, които имат и контактите,
11
които се упражняват с децата. Подсъдимият е бил фрустриран от
обстоятелството, че тя не му дава да си вижда децата, а в същото време е бил
посрещнат с негативна нагласа, бил е обиждан, било му е посегнато – както
посочи в днешното съдебно заседание, което комплексно погледнато с
алкохолното опиване, в което се е намирал и леката степен на умствена
изостаналост, която диагноза е поставена преди десет години и вещите лица
не отричат, но и не потвърждават каквото и да значи това, дават основание да
се приеме, че волевите способности на моя подзащитен към момента на
осъществяване на изпълнителното деяние до голяма степен са били овладяни
от емоции и чувства, които са протекли бурно и стремглаво, и не са му дали
възможност правилно да се ориентира в обективната действителност, без тези
обстоятелства да са отнели качествата на неговата психика свързани с
вменяемостта на лицето. Защитата не казва, че същият е бил невменяем, но
същият е до голяма степен бил повлиян от поведението на пострадалата и във
въпросния ден и в предишни дни, когато между двамата са възниквали
конфликти както между тях двамата, така и с близките на пострадалото лице.
Именно това негово психо-емоционално състояние не е отчетено от ТОС също
като смекчаващо вината обстоятелство, което според защитата в настоящото
производство има и значението на изключително такова, тъй като безспорно
от теорията и практиката става ясно, че смекчаващо вината обстоятелство е
такова, което е благоприятствало вземането на решение и извършване на
определено поведение от страна на подсъдимото лице. Такова обстоятелство е
именно неговото състояние, което е изводимо от заключението на психолого-
психиатричната експертиза и това според защитата следва да се отрази и
върху оценката на обществената опасност на самото Д.ие и оттам на размера
на наказанието.
По тези съображения ще Ви помоля да се произнесете с решение, с което
да оправдаете подсъдимия за престъплението по чл.116 от НК или
алтернативно да приемете, че в случая е налице доброволен отказ от опит,
поради което и да приложите тази квалификация от общата част на НК спрямо
извършеното от него. Алтернативно в случай, че приемете за доказано
повдигнатото обвинение и приложената квалификация за правилна, аз ще Ви
помоля да измените присъдата относно наложените наказания, като намалите
същите още под минималния размер предвиден от закона, като предвид и
чистото съдебно минало на моя подзащитен, данните свързани със семейното
му положение в случая и данните свързани с психо-емоционалното му
състояние считам, че изпълнението на така наложеното наказание може да
бъде отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок максимален такъв
разбира се.
Моля Ви за произнасяне в тази насока. Благодаря Ви.
ПРОКУРОРЪТ /РЕПЛИКА/ – Първо по отношение на посочените
сведения от предварителна проверка, които безспорно не могат да бъдат
12
доказателствени източници при наличие на показания на тези свидетели
дадени и в хода на ДП и съдебното следствие, и позоваването им в настоящото
съдебно заседание като такива е несъстоятелно.
Вторият момент досежно отнемането на ножа, защитата в случая е в
положението да опровергава обясненията на самия подсъдим, които той е дал,
че ножът е издърпан от неговите ръце от страна на пострадалата и каквито
твърдения са на всички свидетели очевидци сочейки този факт се твърди, че
други свидетели, които не са били очевидци на случилото посочват нещо
различно считам, че в случая на кого следва съдът да кредитира и да даде вяра
за безпротиворечивост на този факт на тази група свидетели е повече от
очевидно.
По отношение на това, че подсъдимият не е отишъл с намерението да
убие пострадалата, то това не се сочи и в обв. акт, в противен случай ние
щяхме да имаме обвинение за предумишлено убийство, но няма никакъв спор
това, което е анализирано от ТОС. Защитата не посочва едни предходни
отношения за това, че подсъдимият е нанесъл един жесток побой на съпругата
си по време когато тя е бременна и в болнично заведение, за което е осъден и
съответно реабилитиран посочвайки и интерпретирайки по съвсем различен
начин, в мотивите на стр. 11 не се казва, че пострадалата предвид неговата
физическа сила обективно е било невъзможно да отнеме ножа, а се казва, че
той не е указвал съпротива и това е било отчетено именно при
индивидуализация на наказанието защото противното би означавало, че
обективно априори да приемем, че един физически по-силен човек е
невъзможно да бъде по някакъв начин нанесен удар от физически по-слаб
човек, което очевидно в практиката и съдът се е сблъсквал с множество такива
случаи. Считам, че индивидуализацията на наказанието така, както бяха
посочени всички смекчаващи, отегчаващи отговорността обстоятелства са
посочени и от ТОС правилно, и законосъобразно същото е определено, поради
което Ви моля да потвърдите присъдата.
АДВ. Б. /ДУПЛИКА/ – По отношение на възражението за разпита на
полицейските служители, НПК допуска събиране на косвени доказателства в
две групи - случаи когато е налице невъзможност да се събере пряко
доказателство, но косвени доказателства се събират и за проверка на преките
доказателства, поради което няма пречка показанията на полицейските
служители, които пак подчертавам не са заинтересовани от изхода на делото,
да бъдат ползвани за проверка на преките доказателства, каквито са
показанията на пострадалата Ш..
По отношение на обясненията на подсъдимия за това, че едва ли не
защитата отрича обясненията, които същият е дал в предходното
производство, в това производство подсъдимият казва, че Назар е взела ножа
от него, а не от ръцете му, това са две различни обстоятелства. Друго нямам.
13
ЖАЛБ. ПОДС. С. – Няма какво да кажа.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ. ПОДС. С. – Да падне присъдата ако може.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 11:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14