Р Е Ш Е Н И Е
№ 260080/07.06.2021г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в
публично заседание на дванадесети
май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К.
като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 196
по описа за 2020
год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Е.Т.Ш. с вх. №
952/31.03.2020г., депозирана чрез процесуален представител адв.Т. против
решение № 43/06.03.2020г. на ОС – Силистра, постановено по гр.д. № 264/2018г.,
с което са отхвърлени предявените от въззивницата искове с правно основание
чл.45 ЗЗД вр. чл.53 ЗЗД и чл.441 ГПК за солидарното осъждане на ответниците Г.П.Г.,
в качеството му на ЧСИ с рег. № 767 и М.С.К. за заплащане на сумата от
14 970 лева, претендирана като обезщетение за претърпени имуществени
вреди, представляващи стойността на невърнати й движими вещи след проведена
публична продан по изп.д. № 2009767040035 /погрешно вписано с № 2009767040031/,
а в условията на евентуалност за заплащане на сумата от 7 425 лева от
първия ответник и на сумата от 7 545 лева от втория, претендирани като
обезщетение за същите имуществени вреди, както и исковете й за заплащане на
сумата от по 50 000.01 лева от всеки един от ответниците, претендирана
като дължимо й се обезщетение за претърпени неимуществени вреди от невръщането
на същите движими вещи.
В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение. Оспорват се изводите на съда, че предявените искове са погасени по
давност, излагайки доводи, че началният срок, от който е започнала да тече
погасителната давност е 06.11.2013г., а не приетата от съда дата на въвода.
Навеждат се и оплаквания за допуснати процесуални нарушения по доклада на
делото и неправилно отказано събиране на своевременно поискани, относими и
допустими доказателства. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените
искове.
В срока за обжалване е
постъпило допълнение лично от страната /жалба с вх. № 2357/03.06.2020г. по
описа на АпС – Варна/, с което се поддържат оспорванията относно погасителната
давност и процесуалните нарушения вр. доклада и доказателствата, както и се
навежда оплакване за постановяване на решението при наличие на основания за
отвод на съдебния състав.
В с.з., лично и чрез
процесуален представител жалбата се поддържа.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил
отговор ответника М.К., в който се изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а доводите
на въззивницата за нередовното й призоваване за въвода и относно началния
момент на погасителната давност за предявените претенции за неоснователни.
Оспорва оплакванията за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения.
Ответникът Г.П.Г., в качеството му на ЧСИ не е депозирал отговор в срока по
чл.263 ГПК и не е изразил становище по въззивната жалба.
За да се произнесе съдът
съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл.45 ЗЗД вр. чл.441 ГПК и чл.74 ЗЧСИ и вр. чл.53 ЗЗД.
Фактическите
основания, изложени в исковата молба от въззивницата Е.Т.Ш., първоначално
образувана в гр.д. № 1482/2018г. по описа на РС – Силистра и конкретизирани по
реда на чл.129 ГПК са, че в хода образуваното срещу нея изпълнително дело ЧСИ Г.Г. и купувачът М.К. не са й дали
възможност да си получи несеквестируеми движими вещи, нейна собственост, които
са се намирали в продадения на публичната продан неин имот. Твърди, че част от
тях не са описани при продажбата на апартамента, респ. не са били изнесени на
публична продан, а онези, които са описани са продадени незаконосъобразно
поради тяхната несеквестируемост, оценени са на занижени цени и проданта им е
извършена в нарушение на чл.481 ГПК. Твърди се още, че след 22.12.2009г. не е
получавала уведомление за възлагане на имота, не е била редовно призована за
извършения на 18.02.2010г. въвод на купувача в имота, не й е връчвана и призовка
за насочено принудително изпълнение върху движимите й вещи. Наред с това твърди,
че няма данни взискателят да е поискал опис и че е внесъл следващата се такса
за публичната продан на описаните на 18.02.2010г. движими вещи. През м.октомври
2010г. е ходила в апартамента да си вземе вещите, но й било отказано от М.К.,
след което сезирала ЧСИ с нарочна молба с вх. № 17422/13.12.2010г. Посочено е
още, че на 04.11.2013г. по покана на ЧСИ е отишла да й бъдат предадени вещите,
които не са продадени на публичен търг, но не е била допусната от купувача К..
На определената нова дата - 06.11.2013г. са й били предадени само кухненска
маса и кухненски ъгъл, но не и останалите други лични и несеквестируеми вещи,
описани в уточнителни молби от 07.03.2019г. и 27.06.2019г., както и с молба
пред настоящата инстанция от 29.07.2020г. В резултат на така посочените
незаконосъобразни действия на ЧСИ и отказа на новия собственик да й върне
останалите в апартамента вещи, твърди че е претърпяла имуществени и неимуществени
вреди. Имуществените вреди оценява на 14 970 лева, представляващи
равностойността на невърнатите й и похабени лични вещи, както и на неправомерно
продадените несеквестируеми вещи, която сума се претендира да бъде заплатена
солидарно от ответниците ЧСИ Г.Г.и М.К.. В условията на
евентуалност се иска разделното им осъждане, като ЧСИ Г.Г. й заплати сумата от 7 425
лева, съставляваща равностойността на част от вещите, съгласно уточнение с
молба от 27.06.2019г., а от М.К. се претендира сумата от 7 545 лева,
представляваща равностойността на останалите движими вещи, посочени в
цитираната молба от 27.06.2019г.
Относно
неимуществените вреди, изразяващи се съобразно въведените с исковата молба
твърдения в негативни изживявания, стрес, влошаване на здравословното и
емоционално състояние /обостряне на съществуващо основно заболяване и появата
на нови/ първоначално е претендирана сумата от 50 001 лева, в условията на
солидарното осъждане на ответниците. Впоследствие, в резултат на неправилни и
неколкократно искани от първоинстанционния съд уточнения за посочване на
претендираните суми от всеки един от ответниците поотделно, в първото с.з. по
делото въззивницата е посочила, че иска осъждане всеки един да й заплати сумата
от по 50 000.01 лева, или обща сума на търсеното обезщетение в размер на 100
000.02 лева /с.з. от 28.05.2019г./.
По повод
дадени указания от настоящата инстанция за отстраняване констатираното
противоречие между основание /фактически твърдения за наличие на деликтна
отговорност и общи вреди, претърпени от действията на двамата ответници/ и
петитум на исковата претенция за неимуществени вреди, с молба от 29.07.2020г.
въззивницата е заявила, че поддържа твърденията си за наличието на пасивна солидарна
отговорност на ответниците и по иска й за неимуществени вреди, като разделното
посочване на суми срещу всеки един от ответниците е направено само поради
дадените от окръжния съд указания. С оглед на това, настоящият състав намира,
че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба в частта й
по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, която нередовност е
отстранена пред въззивния съд. Предявеният иск е за солидарното осъждане на
ответниците за сумата от 100 000.02 лева /уточнения общ размер в първото с.з./,
като произнасянето на първоинстанционния съд за разделното им осъждане в
рамките на тази сума, но въз основа на въведените в предмета на спора
фактически основания не влияе върху допустимостта на решението му по този иск,
а е относимо към неговата правилност /в т.см. решение № 141/2014г. по гр.д. №
5015/2013г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 15/2017г. по гр.д. № 40/2016г. на ВКС,
ІІІ г.о.; решение по гр.д. № 4182/2015г. на ВКС, ІІІ г.о./.
Ответниците,
въззиваеми в настоящото производство са оспорили предявените искове като
неоснователни.
В
депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор въззиваемият Георги Георгиев е
оспорил твърденията за извършени от него, в качеството му на ЧСИ, процесуално
незаконосъобразни изпълнителни действия. Подробно описва извършените по
изпълнителното дело действия. Сочи, че за извършения на 18.02.2010г. въвод във
владение въззивницата е била редовно уведомена, част от описаните на същата
дата движими вещи са продадени въз основа на направено от взискателя искане и
при спазване на изискванията на закона за провеждане на проданта. За част от
непродадените движими вещи /спалня с гардероб и нощни шкафчета/ длъжницата се е
споразумяла с новия собственик и е получила от него сумата от 700 лева, а непродадените
кухненска маса и кухненски ъгъл са й върнати на 06.11.2013г. Прави възражение и
за погасяване на исковите претенции по давност, считано от датата на извършване
на въвода.
С
отговора си по чл.131 ГПК въззиваемият М.К. е навел възражения, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорност от негова страна. Оспорва
твърденията, че в закупения от него апартамент е имало вещи на въззивницата,
вън от описаните от ЧСИ на 18.02.2010г., че същата е собственик на
претендираните по исковата молба вещи и че е била възпрепятствана от него да
вземе лични вещи от жилището. Сочи, че от датата на публичната продан до въвода
му във владение Е.Ш. е имала възможност да посещава имота, който е отдавала под
наем, както и да вземе всички движими вещи, които е считала, че са нейни.
Твърди, че е закупил имота, ведно с подобренията в него, които са били оценени
от вещо лице. Счита, че след въвода единствените вещи, за които му е вменена
отговорност за тяхното пазене са описаните в протокола от 18.02.2010г. и за
които на 18.11.2010г. е бил назначен за пазач. При извършената публична продан
на тези вещи е закупил част от тях /подробно посочени в отговора/, две от
непродадените /по т.9 от описа/ е заплатил впоследствие лично на въззивницата, а
другите две /по т.6 и т.7 / й ги е върнал съгласно протокол от 06.11.2013г.
Също прави възражение за изтекла погасителна давност, начиная от 18.02.2010г.
/датата на въвода/, от който момент счита, че е започнал да тече срокът за
предявяване на всички претенции на ищцата за вещи и подобрения.
Съдът, като взе предвид
наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните по съществото на
спора, събраните по делото доказателства, вкл. и пред настоящата инстанция и
въз основа на приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приетите като доказателства
материали от изп.д. № 315/2009г. по описа на ЧСИ Г.Г., рег. № 767, район на
действие ОС – Силистра е, че изпълнителното производство е образувано по молба
на "Обединена българска банка" АД срещу въззивницата, въз основа на
издаден по гр.д. № 49/2009г. на РС – Тутракан изпълнителен лист и заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за принудително събиране на парично
задължение, произтичащо от договор за банков кредит, ведно с разноски в
заповедното производство. Изрично в молбата взискателят е посочил, че
предоставя на съдебния изпълнител права по чл.18 ЗЧСИ.
Принудителното изпълнение е било
насочено и върху собствен на длъжника апартамент с идентификатор № 66425.500.3792.2.11, находящ се в
гр.Силистра, ул.“Хан Омуртаг“ № 16, вх.Б, ет.4, върху който имот е била
учредена ипотека в полза на взискателя. След реализирана публична продан, с
Постановление за възлагане от 22.12.2009г., влязло в сила на 03.02.2010г. /след
произнасяне на ОС – Силистра по жалба на Е.Т. по чл.435 ГПК срещу ПВ/ имотът е
възложен на купувача - въззиваемия М.К.. Първоначално насроченият от ЧСИ въвод
е бил отложен, поради неуведомяването на длъжника, като с разпореждане от
08.02.2010г. е насрочен такъв за дата 18.02.2010г. За същата дата е бил
насрочен и опис на движими вещи.
Изпратената
до длъжника Е.Ш. призовка, ведно със съобщение за насрочен опис на движими вещи
в имота не е получена от нея, а от лице "В." на дата 15.02.2010г., без да е
отразено в какво качество това лице е приело призовката. ЧСИ е счел
уведомяването за редовно и е извършил въвод в отсъствието на длъжника. Видно от
изготвения протокол в имота е намерена наемателката С.А.М. с която купувачът е
постигнал съгласие да продължи да ползва имота като негов наемател.
В коментирания
протокол не е отразено дали и какви вещи на длъжника са намерени в имота, но с
отделен протокол от същата дата /18.02.2010г./ съдебният изпълнител е наложил запор, описал и оценил, при
условията на чл.468 ал.1 ГПК следните движими вещи: отоплителна печка, тип
„камина“, с водна риза; шкаф, комплект със закачалка за коридор; радиатори за
парно отопление – 2 бр.; електрическа печка за вграждане /фурна и керамични
нагревателни плочи/; кухненски шкафове, комплект в черно и сиво; кухненски
ъгъл; кухненска маса; електрически бойлер; спалня комплект – спалня, нощни
шкафчета и гардероб. За пазач на описаните вещи е назначена наемателката С. М.. Същата е била пазач на
вещите до 18.11.2010г., след което за такъв е назначен купувачът М.К. /протокол
на ЧСИ от 18.11.2010г./.
След молба на взискателя от
28.10.2010г. е насрочена публична продан /търг с явно наддаване/, която след
надлежното й разгласяване е проведена на 20.12.2010г. Длъжницата Е.Ш. е била редовно
уведомена за проданта на 11.12.2010г. /съгласно обратната разписка съобщението за
насрочената продан е било получено лично от нея/. В заявление от 13.12.2010г. до ЧСИ, с вх. № 17422/13.12.2010г. същата е
посочила, че описаните и обявени за продан движими вещи не са нейни, а на
бившия й приятел, с чийто средства е извършено обзавеждането на жилището, оспорила
е определената цена, както и е навела твърдения, че в имота има и нейни лични движими
вещи /одеала, дрехи, кухненски принадлежности, документи/.
Видно от съставения протокол от ЧСИ за
извършената продан за купувач на вещите е обявен купувача на апартамента М.К., с
изключение на спалния комплект, кухненския ъгъл и кухненска маса, които вещи са
останали непродадени. Цената на закупените вещи е заплатена в деня на
продажбата им.
Въззивницата Ш. е обжалвала проданта
на движимите вещи, като с влязло в сила определение от 22.03.2011г. по в.гр.д.
№ 64/2011г. на ОС – Силистра, потвърдено с определение на АпС – Варна по
в.ч.гр.д. № 307/2011г. от 08.06.2011г., жалбата й е оставена без разглеждане
като недопустима. Прието е, че според изложените в жалбата твърдения
имуществото е собственост на трето лице, а не се твърди да е притежание на
жалбоподателката или да се касае за несеквестируемо имущество.
С молба вх. № 16022/08.10.2013г. до
ЧСИ Е.Ш. е посочила, че освен продадените движими вещи всичко останало в
апартамента е нейно – обзавеждане, ел.уреди, кухненски прибори, лични вещи и
документация. В отговор на това ЧСИ я е уведомил, че на 17.10.2013г. ще й бъдат
върнати непродадените спален комплект, кухненски ъгъл и кухненска маса. Липсва
произнасяне по твърденията в молбата, че в имота са останали и други вещи.
Предаването е пренасрочено по искане на
въззивницата за 04.11.2013г. /видно от съставения от ЧСИ протокол от
10.10.2013г./.
Съгласно отразеното в протокола от 04.11.2013г.
въззивницата се е явила на адреса по местонахождението на апартамента,
купувачът М.К. е отказал да допусне в имота както нея, така и други лица, като
е вписано негово изявление, че вещите, собственост на длъжника ще бъдат
изнесени от него на етажната площадка пред апартамента на 06.11.2013г. - 15:00
часа. Вписано е и направеното възражение от Е.Ш., обективиращо искане за
заплащане на направените разходи за адвокатско възнаграждение и пътни вр.
неосъщественото предаване, както и за възможност да си вземе лични вещи.
Не е спорно, а това е видно и от
съставения от ЧСИ протокол, че на 06.11.2013г. на въззивницата са предадени
изнесените от въззиваемия К. пред апартамента кухненски ъгъл и кухненска маса,
както и сумата от 700 лева, която по постигнато между купувача и длъжника
споразумение е цената на спалния комплект /спалня с матрак, гардероб и две
нощни шкафчета/. В протокола е вписано направеното от Ш. възражение, че не са й
предадени вещи, които тя претендира - ел.фурна за вграждане, керамичен плот,
аспиратор, гранитна мивка, помпа към парното, разширител, лира, мивка от
банята, щори, одеяла, чаршафи, олекотени завивки, кухненска посуда, облекло,
телевизор, полилеи и др. Вписано е и това, че получила е част от документи и
снимки.
За удостоверените в тези два протокола
действия на ЧСИ и на страните по изпълнителното дело сочи в показанията си и
разпитаната пред настоящата инстанция свидетелка Н.М.. Последната е
присъствала, както на насроченото предаване за 04.11.2013г., като в показанията
си потвърждава за отказа на купувача да ги допусне в жилището, така и на
извършеното предаване на част от претендираните от възивницата вещи на
06.11.2013г., в т.ч. и заплащане на сумата от 700 лева. В същото време следва
да се отбележи, че свидетелката не е влизала в апартамента, поради което и
показанията й, че в жилището е имало и други движими вещи, собственост на Е.Ш.,
които не са предадени се основават единствено на твърденията на последната.
Непосредствени впечатления от
състоянието на продадения апартамент, както и относно твърденията за останало в
него лично имуществото на въззивницата /обзавеждане, дрехи, посуда, завивки и др./ възпроизвеждат св.Ш.Р./сестра на въззивницата/ и
разпитаните в настоящата инстанция свидетели С. М.и Ж.Д.. От съвкупния анализ на същите
съдът приема за установено, че след придобиването му от въззивницата през
2008г. в имота е бил направен ремонт, банята е била оборудвана с необходимото
обзавеждане, имало е изградена парна система /печка тип камина с водна риза и
радиатори/, в кухнята е имало монтирани ел.уреди – печка, керамични котлони,
абсорбатор, имало е външна ролетна щора на прозореца на спалнята и вътрешни
щори в кухнята, осветителни тела в стаите.
Съгласно показанията на св.С.М., които съдът кредитира,
независимо от противоречието им с установеното от материалите по изп.дело
относно назначаването й за пазач на описаните на 18.02.2010г. вещи, същата е
наела имота обзаведен, без една от стаите; наемодателката й е имала оставени
свои вещи – телевизор, кухненска посуда, която свидетелката не е ползвала,
както и дрехи в гардероба в спалнята; не знае дали е имало завивки и чаршафи.
Свидетелката сочи още, че при идванията си в имота Е.Ш. си е взимала някои
вещи, но когато е напуснала имота през 2010г. /според данните по изп.д. това е станало
средата на м.ноември 2010г./ и предала ключовете на новия собственик, в
апартамента все още е имало вещи на въззивницата – кухненското обзавеждане, посуда,
личните вещи в спалнята, оборудването в банята.
Св.Ж.Д. е посещавал имота само веднъж
през 2010г., по времето, когато наемателката все още е била там и потвърждава
посоченото от св.М.,
че имотът е бил обзаведен, в т.ч. и наличието на парната инсталация. Сочи също
така, че въззивницата е имала оставени вещи в спалнята, без да ги посочва конкретно.
По нейна молба е посетил и ЧСИ, който му е казал, че докато не приключи
публичната продан на апартамента не може да й даде вещите.
Св.Рамис също сочи, че в имота сестра
й имала необходимото кухненско обзавеждане, тенджери, кристални чаши, дрехи, но
без да конкретизира към кой момент се отнасят впечатленията й.
В дадените по реда на чл.176 ГПК пред
настоящата инстанция обяснения въззивницата сочи, че причината да не си изнесе
свои вещи от апартамента до публичната му продан е свързана със здравословното
й състояние, смятала е да направи това, когато бъде уведомена за въвода, но
съобщение за който не е получила, както и указаното й от помощник съдебен
изпълнител след въвода, че вещите са описани и преди извършване на проданта им
не може да си ги получи.
Разпитаният в първоинстанционното
производство св.Р.Р., който сочи, че в имота е
нямало чужди дрехи и домакинска посуда не опровергава приетото за установено от
обсъдените по-горе гласни доказателства. Този свидетел възпроизвежда свои
впечатления от посещение в имота след извършване на въвода и освобождаването му
от наемателката, съответно направата на ремонт от новия собственик –
въззиваемия К..
За доказване твърденията на
въззивницата за претърпени имуществени и неимуществени вреди пред настоящата
инстанция са приети заключения на Съдебно-оценителна експертиза и
Съдебно-медицинска експертиза.
В заключението си по СОЕ, неоспорено
от страните, вещото лице е дало осреднени пазарни стойности за подобен род на
претендираните от въззивницата вещи към датата на въвода и към 06.11.2013г.
/датата на предаването на част от непродадените вещи/, като само за конкретно
посочени претенции оценка не е направена поради недостатъчната им
индувидиализация. Предвид липсата на процесните вещи съдът възприема
предприетия от вещото лице подход за извършената оценка.
От заключението на СМЕ, изготвено въз
основа на представената и приета като доказателство медицинска документация, се
установява, че към днешна дата въззивницата Е.Ш. страда от редица заболявания –
артрозни заболявания в областта на тазобедрените и коленни стави, гръбначния
стълб, двете раменни и лакетни стави; хипертонична болест; нестабилна
стенокардия; бъбречно-каменна болест; псориариз; гушавост /възлови промени на
щитовидни жлези/; хемороиди. Тези заболявания датират и към релевантния за
процеса период /2010-2013г./ и според в.л. етимологията и патогенезата на
същите не предполага причинна връзка с негативни преживявания и стрес, но в
съвкупност обуславят известен дефицит във възможностите на индивида за
адаптация, вкл. и една по-лесна ранимост на централната нервна система. Като
свързано с преживени психоемоционални стресове вещото лице определя единствено
установено към 2015г. рецидивиращо депресивно разстройство. Данни за провеждано
лечение на такова заболяване се съдържат в писмените доказателства по делото.
За психо-емоционалното и здравословно
състояние на въззивницата по време на изпълнителното производство и след това
свидетелстват св.М. и св.Р.
Според показанията на първата още при проведените действия на 04.11.2013г. и
06.11.2013г. Е.Ш. се е почувствала зле, преживяла тежко това, че не е могла да
си вземе личните вещи, някои от които били със сантиментална стойност, проявила
признаци на високо кръвно, впоследствие и други неврологични заболявания.
Свидетелката Р. също сочи, че при
въззивницата се появило високо кръвно и започнала да пие антидепресанти, след
като й взели апартамента имала тревоги, започнала да ходи по лекари.
Гореустановената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Исковата претенция е за обезвреда на
вреди при наведени твърдения, че същите са претърпени от въззивницата в
резултат на незаконосъобразно проведено принудително изпълнение от страна на
въззиваемия Г.Г., в качеството му на ЧСИ по
изп.д. № 315/2009г. и противоправно поведение от страна на въззиваемия М.К.,
изразяващо се в отказ да й върне нейни движими вещи, намиращи се в закупения от
него на публична продан апартамент.
Отговорността на
съдебния изпълнител, макар и да е деликтна по своя характер, се ангажира на
основание специалната норма на чл.441, ал.1 ГПК вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ. В този смисъл съдебната практика е
константна, че за да възникне такава отговорност е необходимо комулативното наличие
на следните предпоставки: извършени в хода на принудителното изпълнение от ЧСИ
действия/бездействия в нарушение на процесуалния закон, настъпила вреда за
ищеца и причинна връзка между процесуално незаконосъобразното поведение и
вредата. Действието на съдебният изпълнител ще бъде
неправомерно, когато то е предприето въпреки нормативната забрана за
извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването
му предпоставки. Съответно бездействието му ще бъде противоправно, когато не се
предприемат действия, които следва да бъдат извършени по силата на правна норма
или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са
налице предвидените в закона предпоставки за извършването им. При преценката
дали е налице незаконосъобразно поведение от страна на съдебния изпълнител, съдът не
е обвързан от това дали същите действия или бездействия са били обжалвани и ако
са обжалвани - какво е било решението на съда по жалбата. На обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Пряка последица е налице при директно въздействие върху правната
сфера на увредения, при липсата на което той не би претърпял вредите. Преки са
само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица
от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането.
Тези
разрешения са дадени в редица решения на касационната инстанция, постановени по
реда на чл.290 ГПК – напр. решение № 139/2011г. по гр.д. № 1445/2009г. на
ВКС, IV г.о., решение № 207/2019г. по гр.д. № 3201/2017г. на ВКС, ІV г.о.;
решение № 340/2013г. по гр.д. № 1295/2011г., ІV г.о. на ВКС; решение №
184/2011г. по гр.д. № 1124/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. и др./.
Изхождайки
от тези правни положения и предвид установеното от доказателствения материал,
настоящият състав намира, че в хода на осъщественото спрямо въззивницата
принудително изпълнение са допуснати процесуални нарушения от страна на
въззиваемия Г.Г., които удоволетворяват съдържанието на
първата от изискуемите се предпоставки по чл.74, ал.1 ЗЧСИ.
В
нарушение на разпоредбата на чл.46 ал.2 ГПК ЧСИ е приел, че въззивницата е
редовно призована за извършения от него на 18.02.2010г. въвод във владение на
процесния апартамент, в резултат на което тя е била лишена от възможността на
участва при предаване на имота на купувача, както и да го опразни от останалите
в него движими вещи срещу които няма насочено принудително изпълнение, т.е.
вещи вън от описаните в съставения от същата дата протокол за налагане на запор,
опис и оценка. А съобразно обсъдените по-горе гласни доказателства към датата
на въвода безспорно е имало такива /напр. аспиратора в кухнята, ролетни щори,
вътрешни щори, кухненска посуда, дрехи, осветителни тела, телевизор,
обзавеждане в банята/. В съставения от съдебния изпълнител протокол за въвод не
е отразено да е дадена възможност на длъжника да изнесе тези вещи.
Именно
поради наличието на такива вещи процесуално незаконосъобразно се явява и
последвалото бездействие от страна на съдебния изпълнител, който е бил уведомен
от въззивницата с молба /заявление/ от 13.12.2010г., че в имота има нейни лични
вещи, които не са й предадени /по твърденията й - одеала, дрехи, кухненски
принадлежности, документи/ и не е предприел съответни действия по проверка на
същите. Твърдения за невърнати вещи се съдържат и в подадената жалба по чл.435 ГПК срещу извършената продан на други /описаните/ движими вещи, както и в молба
с вх. № 16022/08.10.2013г., като отново е налице непредприемане на действия от
съдебния изпълнител. Тези твърдения не са проверени от него, съответно липсва
произнасяне и при насроченото за 04.11.2013г., съответно 06.11.2013г. предаване
на непродадените на публичната продан движими вещи /спален комплект, кухненска
маса и кухненски ъгъл/.
В
резултат на това процесуално поведение на съдебния изпълнител въззивницата е
била лишена от свое имущество спрямо което не са насочвани действия по
принудителното изпълнение. Налице е имуществена вреда, съизмерима с
равностойността на липсващото имущество, която вреда е в причинна връзка с
допуснатото от въззиваемия Г.Г., в качеството му на ЧСИ, процесуално
незаконосъобразно изпълнение. В причинна връзка с това поведение са и
претърпените от Е.Ш. неимуществени вреди – стрес, негативни изживявания, влошено
здравословно /психично/ състояние.
Следователно
предявеният срещу Г.Г. иск е доказан по основание.
По
отношение твърденията за противоправно поведение на другия въззиваем –
купувачът М.К., в резултат на което се твърди, че са претърпени същите вреди,
съдът намира, че такова не се установява.
При
извършения въвод във владение ЧСИ е описал конкретно посочени движими вещи, на
които първоначално за пазач е назначена наемателката на апартамента, а
впоследствие и К.. По отношение на тези вещи е проведена публична продан /търг
с явно наддаване/, при която същият е закупил част от тях. Непродадените
/кухненски ъгъл и кухненска маса/ са върнати на въззивницата на 06.11.2013г., а
относно спалния комплект е постигнато съглашение между него и въззивницата за
придобиването им от него за сумата от 700 лева /изрично вписано в протокола от
06.11.2013г./. Отговорност за пазене на други вещи не му е вменявана, а
недопускането на въззивницата в имота му, след датата на въвода не може да се
приеме за противоправно поведение, при условие, че задължение за осигуряване на
достъп до имота не му е поставяно от водещия принудителното изпълнение съдебен
изпълнител.
Ето
защо, настоящият състав намира, че не е налице хипотезата на чл.53 ЗЗД, поради
което отговорен за претърпените от въззивницата имуществени и неимуществени
вреди е единствено въззиваемият Г.Г.
Направеното
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно.
На
основание чл.114 ал.1 вр. ал.3 ЗЗД и чл.84 ал.3 ЗЗД давностният срок тече от
датата на увреждането. В случая увреждането е настъпило към 06.11.2013г.,
когато с оглед твърденията на купувача и действията на ЧСИ е отказано, респ.
установена липсата на претендираните от въззивницата вещи. До този момент ЧСИ е
дължал извършването на съответните действия, за което е бил сезиран от
въззивницата с отправените искания и твърдения за останало имущество, поради
което и не може да се възприеме тезата за настъпило увреждане от датата на
извършване на въвода във владение. Аргумент е и извършеният опис на движими
вещи на 18.02.2010г. и последвалите действия по продажбата им.
Исковата
молба е подадена на 31.10.2018г., т.е. преди изтичане на 5-годишния давностен
срок.
По размера на вредите:
Въззивницата
претендира заплащане равностойността на посочените в уточнителните молби от
07.03.2019г. и 29.07.2020г. вещи. С оглед установеното от обсъдените по-горе
доказателства исковата й претенция се явава доказана само досежно следните
движими вещи: лира за баня; кюнец с криви за ъгли и криви съединителни;
аспиратор; кухненски смесител „Видима“; смесител за баня „Видима“, стъклена
етажерка и поставка-чаша в банята; 1 бр. осветително тяло за баня,
водоустойчиво; смесител с душ, тръбно окачване, марка „Видима“; огледало за
баня; външни ролетни щори – 1 бр.; вътрешни щори – 1 бр.; телевизор марка „Sony“, 32 инча;
полилеи – 3 бр. от спалня, хол и кухня и осветителни тела за коридор – 2 бр.
Стойността на така посочените вещи към 06.11.2013г., която дата следва да се
приеме за момент на увреждането, съобразно заключението на в.л. по СОЕ е в общ
размер на 1 669 лева.
По
отношение на останалите претендирани вещи не следва извод, че същите са част от
претърпяната вреда. Част от тях нямат характер на движими, тъй като с оглед естеството
си следва да се приеме, че съставляват подобрения в имота – ламиниран паркет,
вградени мивка в кухнята, плотове в кухнята, мивка за баня с ботуш,
съединителни тръби за парно. Претендираните ел.помпа и разширител за парно са
част от описаната и продадена печка, тип камина с водна риза.
Продадените
на публична продан движими вещи също не са част от претърпяната вреда. Съгласно
обсъдените по-горе материали от изпълнителното дело досежно тези вещи е налице
признание от страна на въззивницата, че не са нейна собственост, поради което и
неоснователно е твърдението за извършена продажба на несеквестируеми вещи,
респ. че е претърпяла вреди от продажбата им на занижена цена. По тези
съображения съдът не обсъжда и наведените от въззивницата оплакания за процесуални
нарушения при реализирането продажбата им.
По
отношение на претендираната кухненска посуда и облекло съдът намира исковата
претенция за недоказана по размер, независимо, че от показанията на свидетелката
М.да се установява, че вещи от този вид е имало в имота към датата
на въвода и при напускането й в края на 2010г. Свидетелката сочи, че е имало
посуда, но не уточнява поне приблизително какво включва. Същата сочи и за
наличието на дрехи, но в същото време свидетелства, че при посещение в имота
въззивницата си е взела някои от тях, както и не знае дали и какви завивки и
одеала на въззивницата е имало в имота. Наред с това, според показанията св.Р. на 06.11.2013г.
на въззивницата е било дадено някакво облекло, макар изрично в съставения от
ЧСИ протокол това да не е отразено.
За
всички останали вещи, вън от коментираните до тук не се установява, че са били
в имота или не са могли да бъдат оценени от вещото лице.
В
заключение искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди се
явява основателен по отношение на ЧСИ Г.Г. до размер на сумата от 1 669 лева, като за
горницата над тази сума до претендираните 14 970 лева, както и по искането
за солидарното осъждане на ответника М.К. претенцията следва да се отхвърли.
Що
се отнася до иска за обезвреда на претърпените неимуществени вреди, настоящият
състав приема, че справедлив еквивалент на същите по см. на чл.52 ЗЗД,
съобразно разясненията,
дадени в ППВС № 4/1968г. е сумата от 3 000 лева. При определяне на този размер
съдът отчита, че в резултат на невъзможността на вземе свое лично имущество от
продадения й апартамент въззивницата е претърпяла значителни по интензитет
негативни изживявания, стрес и безпокойство, които впоследствие са обусловили и
проявата на депресивно разстройство и прием на антидепресанти, повишено кръвно
налягане. Казусът относно тези вещи е станал достояние и в общественото
пространство /отразяване в телевизионна медия, съгласно показанията на св.Н./. В същото време, следва да
се отчете, че тревогите и притесненията на въззивницата са свързани, не само с
това обстоятелство, но и със загубата на жилището, предмет на принудителното
изпълнение. Същата е била наясно с предприетите действия по публичната продан
на имота й и с нейното извършване, поради което до датата на въвода е могла да
предприеме съответни действия по опразване на жилището.
Установените по
делото други заболявания, от които страда въззивницата - костно-ставни,
псориазис, възли на щитовидна жлеза, бъбречно-каменна болест, хемороиди,
датират отпреди принудителното изпълнение и според заключението на СМЕ
развитието им не е в пряка причинна връзка с негативни преживявания и стрес.
Ето защо тази
искова претенция следва да бъде уважена до този размер, а за горницата до
претендираната сума от 100 000.02 лева и за солидарното осъждане на
въззиваемия М.К. същата следва да бъде оставена без уважение.
На основание
чл.86 ЗЗД вр. чл.84 ал.3 ЗЗД върху присъдените главници се дължи лихва за
забава, считано от увреждането /06.11.2013г./ до окончателното им изплащане.
С оглед направените от настоящата инстанция
изводи по съществото на спора и несъвпадането им с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъда отменено в частта, в която е отхвърлен
предявения като главен иск за солидарното осъждане на ответниците да заплатят
сумата от 14 970 лева, претендирана като дължимо обезщетение за претърпени
имуществени вреди до размер на сумата от 1 669 лева по отношение на въззиваемия
Г.Г. Постановеното по останалата
част от този иск решение следва да бъде потвърдено.
Произнасянето и
частичното уважаване на главния иск обуславя несбъдване на процесуалното
условие за разглеждане на предявените като евентуални искове за разделно
осъждане на ответниците за заплащане на сумата от 7 425 лева от Г.Г. и на сумата от 7 545
лева от М.К.. Поради това произнасянето на първоинстанционния съд по тези
искове се явява недопустимо и в тази част решението му следва да бъде
обезсилено.
Обжалваното решение
следва да бъде отменено изцяло в частта относно произнасянето по исковата
претенция за неимуществени вреди и вместо него постановено друго, съобразно
уточнената искова молба и направените от настоящата инстанция изводи по
съществото на този спор.
Страните не са
претендирали разноски.
На основание
чл.78 ал.6 ГПК въззиваемият Г.Г. следва да бъде осъден
да заплати направените от бюджета на съда разноски за вещи лица и изплатени
пътни на свидетел /общо в размер на 679.14 лева/, както и следващите се
държавни такси за производството в двете инстанции съобразно уважения размер на
исковете, които такси са в размер на 280.14 лева, или общо 959.28 лева.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ
решение № 43/06.03.2020г. на ОС – Силистра, постановено по гр.д. № 264/2018г. в
частта, която е отхвърлен предявения като главен иск за солидарното осъждане на
ответниците да заплатят сумата от 14 970 лева, претендирана като дължимо
обезщетение за претърпени от ищцата Е.Ш. имуществени вреди до размер на сумата от 1 669 лева по отношение на въззиваемия Г.Г., както и в частта, в която са отхвърлени
предявените от Е.Ш. искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на по 50 000.01 лева от всеки един от
ответниците И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Г.П.Г., ЧСИ с рег. № 767, район на действие Окръжен съд – Силистра ДА ЗАПЛАТИ на Е.Т.Ш., ЕГН **********
сумата от 1 669 /хиляда шестстотин шестдесет и девет/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено от ответника, в качеството
му на ЧСИ, рег. № 767 по изп.д. № 315/2009г. и изразяващи се в равностойността
на невърнати й лични движими вещи - лира за баня;
кюнец с криви за ъгли и криви съединителни; аспиратор; кухненски смесител
„Видима“; смесител за баня „Видима“, стъклена етажерка и поставка-чаша в
банята; 1 бр. осветително тяло за баня, водоустойчиво; смесител с душ, тръбно
окачване, марка „Видима“; огледало за баня; външни ролетни щори – 1 бр.;
вътрешни щори – 1 бр.; телевизор марка „Sony“, 32 инча;
полилеи – 3 бр. от спалня, хол и кухня и осветителни тела за коридор – 2 бр.,
на основание чл.441 ал.1 ГПК вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.11.2013г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.86 вр. чл.84 ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Г.П.Г., ЧСИ с рег. № 767, район на действие Окръжен съд – Силистра ДА ЗАПЛАТИ на Е.Т.Ш., ЕГН **********
сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от нея в резултат на процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение, проведено от ответника, в качеството му на ЧСИ, рег. №
767 по изп.д. № 315/2009г., на основание чл.441
ал.1 ГПК вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.11.2013г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 вр.
чл.84 ал.3 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Е.Т.Ш. срещу Г.П.Г., в качеството му на ЧСИ с рег. № 767 за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдените 3 000
лева до предявения общ размер от 100 000.02 лева, при условията на
солидарност, както и иска на Е.Т.Ш. срещу М.С.К. за солидарно заплащане с
ответника Г.П.Г. на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от
100 000.02 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43/06.03.2020г. на ОС – Силистра, постановено
по гр.д. № 264/2018г. в частта, в която са отхвърлени предявените от Е.Ш. срещу
Г.П.Г., в качеството му на ЧСИ с рег. № 767 иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди за горницата над 1 669 лева до предявения размер от
14 970 лева, при условията на солидарност и иск срещу М.С.К. за солидарно
заплащане с ответника Г.П.Г. на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата
от 14 970 лева.
ОБЕЗСИЛВА първоинстанционното решение в частта, в която са
отхвърлени предявените като евентуални от Е.Т.Ш. искове за разделното осъждане
на ответниците за заплащане на сумата от 7 425 лева от Г.Г. и на сумата от 7 545
лева от М.К..
ОСЪЖДА
Г.П.Г., ЧСИ с рег. № 767, район на действие Окръжен съд – Силистра ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на съда сумата от 959.28 лева /деветстотин петдесет
и девет лв. 28 ст./, представляваща направени разноски и дължими държавни такси
за двете инстанции, съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78
ал.6 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна
жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.