№ 13043
гр. С., 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. П.А
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110101360 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от ЗД „...“ АД срещу М. Д. М., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т .1 КЗ за сумата от 603,59 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“, вкл. ликвидационни разноски в размер на 25 лв. за вреди от
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 21.09.2021 г. в гр. С., причинени от ответника
при управлението на лек автомобил марка „...“ с рег. №.....
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на управлявания от ответника лек автомобил е настъпило
събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на л.а. „...“ с рег. № ....
Поддържа, че изплатил застрахователно обезщетение на застрахователя по имуществената
застраховка „Каско“ на увредения автомобил в размер на действителните вреди и разноските
по определянето им. Спрямо ответника, в качеството на делинквент, възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение, тъй като отказал да се подложи на
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Претендира сумата в размер
на 603,59 лв., представляваща сбор от платените 578,59 лв. за застрахователно обезщетение
и 25 лв. за ликвидационни разноски. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск като неоснователен с възражение за
1
изтекла погасителна давност. При условията на евентуалност изразява готовност за
сключване на спогодба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните
факти: че е налице договор за застраховка "Гражданска отговорност" между него и
собственика на увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие; плащане на
застрахователно обезщетение; причинените от него вреди; причинна връзка между
посоченото ПТП и настъпилите вреди; размерът на вредите, както и наличие на
предпоставка за възникване на регресното право по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно - че
ответникът е отказал да се подложи на проверка за наркотици. С оглед релевираното
възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на
факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е да
докаже плащане.
Страните не спорят, пордаи което с окончателния доклад по делото, приет без
възражения, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК всички материални предпоставки, включени във фактическия състав за
възникване на съдебно предявеното вземане, а именно обстоятелствата, че към датата на
процесното ПТП гражданската отговорност на ответника е била застрахована при ЗД "..."
АД; причинените вреди и платеното обещетение от ищеца в полза на застрахователя по
имуществена застраховка „Каско“ на увредения автомобил на стойност 603, 59 лв. което
включва и 25 лв. за ликвидационни разноски; отказът на ответника да се подложи на тест за
наркотични вещества.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват еднопосочно и от
съвкупния анализ на писмени доказателства по делото, в т.ч. от протокол за ПТП №1787088
от 21.09.2021г., застрахователна полица № 0306Х0613854, покана за уреждане на
взаимоотношения по предявени регресни претенции, както и от приетото преводно
нареждане от 24.03.2022г. /на л. 8 от делото/.
Механизмът на процесното произшествие се установява по безспорен начин от
протокол за ПТП № 1787088 от 21.09.2021 г. съставен от младши автоконтрольор при ОПП-
СДВР. От него се установява, че на 21.09.2021 г. около 18, 40ч. в гр. С. в района на ул. ... до
бл. .... при управлението на лек автомобил "...." с рег. №.... ответникът М. Д. М. поради
несъобразена с интензитета на движението скорост реализирал удар с паркирания лек
автомобил „....“ с рег. № ..., при което вследсвие на този удар отскочил в насрещно движеш
се автомобил, отклонил се и ударил трето паркирано МПС.
Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и
след посещение на място на местопроизшествието, поради което същият съставлява
2
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление. При протокол изготвен след посещение на място, съставителят удостоверява
пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП,
като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. При неоспорване на
автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ,
страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в
него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата
материална доказателствена сила на документа /в този смисъл Решение № 15/25.07.2014 по
дело № 1506/2013 на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на
ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело
№ 750/2011 г. на ВКС, II ТО /.
От гореизложения механизъм се установява по недвусмислен начин, че виновен за
процесното произшествие е ответникът М. Д. М., който при управление на МПС "...“ с рег.
№ ... не е съобразил скоростта на движение с интензивността на движението– нарушение
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което е довело и до нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, съгласно който
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
Ответникът не оспорва нанесените вреди върху МПС "..." с рег. № ..., тяхната
причинно-следствена връзка с процесното ПТП и стойността им, поради което съдът приема
същите за доказани.
Обстоятелството, че ответникът е отказал да се подложи на тест за наркотични
вещества не се оспора и се установява от съдържанието на описания по-горе протокол за
ПТП.
От така изложените обстоятелства се установява възникването на суброгационното
право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" спрямо виновния водач, както на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 4 КЗ –
поради отказ да се подложи на проверка за наркотици.
Предвид доказването на исковата претенция по основание и размер, на разглеждане
подлежи своевременно релевираното с отговора на исковата молба от ответника възражение
за изтекла погасителна давност.
Съгласно чл. 378, ал. 6 КЗ, регресните и суброгационни искове на застрахователя по
застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1
срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на
извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. В
случая плащането на застрахователното обезщетение е извършено на 24.03.2022 г., на която
3
дата ищецът се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор срещу ответника и за
вземането му е започнала да тече петгодишната давност. Исковата молба е подадена в съда
на 09.01.2025 г., с оглед което и погасителна давност за вземането към посочения момент не
е била изтекла, а възражението на ответника е неоснователно.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск за сумата от 603,59 лв. се явява изцяло
основателен.
Като законна последица от уважаването на иска в полза на ищеца се присъжда
поисканата законна лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 09.01.2025г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
само ищецът.
Съобразно представения по делото /на л. 62/ списък по чл. 80 ГПК ищецът е сторил
разноски на обща стойност 530 лв., в т. ч. 50 лв. за държавна такса и 480 лв. за платен
адвокатски хонорар, които му се следват от ответника
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. М. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. .... да заплати на основание
чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ на ЗД „...“ АД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. .... сумата 603,59 лева, ведно със законната лихва от 09.01.2025 г. до окончателното
плащане, представляваща регресно вземане във връзка с изплатено от застрахователя
застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" за имуществени
вреди, причинени от ответника, който с поведението си като водач на лек автомобил "...“ с
рег. № .... станал причина за настъпване на ПТП на 21.09.2021 г. в гр. С., на ул. .... до бл. ....",
с включени разноски за определяне и изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА М. Д. М. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. .... да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ЗД „...“ АД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ....
сумата от 530 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5