Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Пазарджик, 11.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х състав, в публичното
заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова
АНД № 1054/2020 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от С.Д.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. А.П. ***,
против Наказателно постановление № 19-1006-001451 от 02.05.2019 г. издадено от
Началник Група КПДГПА при ОДМВР- Пазарджик, с което е санкционирана за
следното:
- за
нарушение на чл.24 ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 20 лева;
- за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП-
с глоба в размер на 10 лева.
В жалбата обобщено се изнасят твърдения, че НП е незаконосъобразно, като
издадено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради
което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява, но
изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства. В хода по същество процесуалният представител прави искане за
отмяна на НП единствено в частта относно нарушението по чл.24 ал.1 от ЗДвП, излагайки
аргументи за незаконосъобразността на НП в тази му част частта относно
нарушението по пункт 1 с искане да бъде отменено в тази част, като не се
оспорва изрично нарушението по пункт 2 на НП и се сочи изрично, че не се иска
отмяна на същото в тази част. Прави се искане за присъждане в полза на
жалбоподателката на сторените по делото разноски за заплатен адвокатски
хонорар.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща законов или процесуален представител. По делото е
депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за законосъобразност на
НП, чието потвърждаване се иска. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните
и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателката
е санкционирана с НП, за това че на 04.04.2019 г., в Община Пазарджик, на АВ
Тракия км 83, в посока гр. Пловдив, е управлявала лек автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на Г.Г. Ф. от гр. София, като движейки се по АМ, рязко е намалила
скоростта си с цел да отбие вдясно и да спре, като не се убеждава, че няма да
създаде опасност за движещия се след нея товарен автомобил „***“ с рег. № *** с
водач А. А.П.от гр. А., който не успява да спре и я блъска в задната част на
автомобила, при което настъпва ПТП с материални щети. При извършената й
проверка жалбоподателката не носи КТ към СУМПС.
Горното било възприето от служители в група КПДГПА при
ОДМВР- Пазарджик, в чиито състав бил св. К.В.- мл. автоконтрольор. За така констатираното
на жалбоподателката бил съставен АУАН с № 1237734/04.04.2019 г. в нейно
присъствие, след което й бил предявен и връчен срещу подпис. Жалбоподателката
посочила при предявяване на акта, че нямала възражения за така констатираното
от контролния орган.
В законоустановения срок срещу АУАН било подадено
писмено възражение, което не било уважено от АНО и на 02.05.2019 г. било
издадено обжалваното НП. Същото не било връчено на жалбоподателката, тъй като
не била открита на постоянния й адрес на местоживеене. В тази връзка върху НП
било отбелязано, че същото било влязло в сила на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН.
Съдът намира, че НП не е влязло в сила, тъй като не са били налице визираните в
цитираната разпоредба предпоставки. НП е било изпратено за връчване на
жалбоподателката чрез 02 РУ при ОДМВР- Пловдив по постоянния адрес на
местоживеене ***. Жалбоподателката е била търсена на 21.05.2019 г. от
полицейски служители и не е била открита, като по данни на съсед живеела и
работела в Германия. Не става ясно обаче дали са открити нейни близки, живущи
на посочения адрес, на които да се връчи НП. Липсват данни дали лицето има нов
адрес на местоживеене, неизвестен на АНО. В извършената справка в Регистър НБДН
се установява, че жалбоподателката има и настоящ адрес в Германия от 2001 г.
Видно от справката й за пътувания извън страната е че 08.06.2019 г. Ф. се е
завърнала в РБ за няколко дни, отсъствала е от страната, след което отново се е
завърнала в РБ и така няколко пъти в продължение на 1 година. Вярно е, че адм.
орган не би могъл постоянно да търси жалбоподателката, но е следвало да извърши
проверка в информационните масиви и да установи горните данни. Освен това
адресът й на местоживеене е постен само веднъж и няма данни да са установени
контакти с близките на жалбоподателката. Тя няма и нов адрес на местоживеене
освен посочения от нея. Освен това е била открита за връчване на уведомително
писмо в отговор на подаденото възражение срещу АУАН именно на посочения от нея
постоянен адрес. При това положение не са били налице предпоставките на чл.58
ал.2 от ЗАНН. Освен това е неясно и кога АНО е направил отбелязването върху НП
на извършеното задочно връчване на НП, поради липса на посочена дата. Неясно е
и откъде в информационната система е почерпана информация, за да се впише, че
НП е връчено на 19.08.2019 г., видно от справката за нарушител/водач (л.18).
Поради всичко това съдът намира, че НП не е връчвано и не е влязло в сила. С
оглед на това и депозираната чрез надлежно упълномощеното от санкционираната
лице жалба до съда е процесуално ДОПУСТИМА.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото доказателства- показанията на актосъставителя св.
К.В., които съдът кредитира в цялост, тъй като същите
са логични, последователни, еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви и съответни
на приобщените по делото писмени и веществени доказателства. Макар свидетелят
да се намира в служебни отношения с АНО, това не го прави автоматично
заинтересован от изхода на делото, тъй като липсват каквито и да било
доказателства, че той има личен интерес да уличава жалбоподателката в
нарушение, което тя да не е извършила. Съдът възприема и приобщените по делото
писмени и веществени доказателства, тъй като при преценката им не са налице
основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на АНП и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец. Съставен е от компетентен орган
в кръга на правомощията му, с оглед на това, че актосъставителят К.В. е заемал
длъжността мл. автоконтрольор в ОДМВР- Пазарджик и съгласно т.1.3 от Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи е имал тази
компетентност (виж заповед на л.19-20). НП също е съставено от компетентен
орган, съгласно т.2.12 от посочената заповед, тъй като съставителят на НП е
заемал длъжността началник Група КПДГПА при ОДМВР- Пазарджик.
Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за
съставяне на АУАН, а също и за издаване на НП. Относно направеното възражение
за датата на съставяне на НП, която не отговаряла на посочената в акта и водела
до незаконосъобразност на същото, съдът намира за неоснователно. Основният
аргумент сочен от процесуалния представител на жалбоподателката е, че
полученото от нея уведомително писмо в отговор на направеното срещу АУАН
възражение е с дата 21.05.2019 г., а в него се сочело че възражението няма да
бъде уважено и на жалбоподателката ще се издаде НП, а в последното като дата на
съставянето му била посочена 02.05.2019 г. Всичко това е вярно, но съдът
намира, че в уведомителното писмо е допусната техническа грешка в месеца на
датата на изх. му номер, като вместо 04. е записано 05., респ. е налице
технически пропуск, ако писмото е издадено на посочената дата, като неговият
автор не е съобразил, че НП вече е издадено. Съдът смята, че към 21.05.2019 г.
НП вече е било издадено, не само заради отразеното в информационната система,
намерило отражение и в справката за нарушител/водач, но и поради
обстоятелството, че от ДЗ от 02 РУ- ОДМВР- Пловдив (л.17) се установява, че
постоянният адрес на жалбоподателката е посетен за връчване на процесното НП на
21.05.2019 г. Което означава, че дори ида се приеме, че НП не е съставено на
02.05.2019 г., то вече е било издадено към 21.052019 г., което е потърсена Ф.
за връчването му. Тоест дори ида се приеме, че има процесуално нарушение- в
некоректно посочване на датата, то НП пак се явява издадено в шестмесечния
преклузивен срок от съставяне на АУАН.
По-нататък при съставянето на двата акта са спазени и
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочени са дата и място на извършване
на нарушението, с посока на движение. Нарушението е описано точно и ясно, като
са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото,
съгласно възприетата правна квалификация. Каото съдът не споделя направеното
възражение за непълнота на описанието на нарушението, тъй като в същото не било
посочено, че спирането е направено във връзка с подаден светлинен и звуков
сигнал за спиране на водача от орган за контрол. Тези обстоятелства не са
съставомерни. Достатъчно е, че е посочено, че водачът е намалил рязко скоростта
си с цел да отбие вдясно и да спре. какъв е поводът за това за състава на
нарушението е без значение.
Видно от АУАН и НП е, че е посочено качеството на
субекта на нарушението, а именно водач на процесното МПС. Посочени са
действията на водача и неговата цел за рязкото намаляване на скоростта. Налице
е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба.
Съдът намира и че с оглед
на събраните доказателства и установената фактология жалбоподателката е
осъществила вмененото й административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.24 ал.1
от ЗДвП водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта
рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно
произшествие. В конкретния случай рязкото намаляване на скоростта на движение
на жалбоподателката не се е наложило от необходимостта да се предотврати ПТП, а
за да отбие вдясно и да спре. Причината за това е бил подаденият й от контролен
орган (АП на Група КПДГПА при ОДМВР- Пазарджик) светлинен и звуков сигнал да
отбие и да спре. Този сигнал, както се установи от показанията на св. В. е
подаден, тъй като намиращото се в патрулния полицейски автомобил АТСС е
засякло, че автомобилът управляван от жалбоподателката е бил без ЗЗГО. Пак от
неговите показания се установи, че няколко пъти й е подаван сигнал и указано от
служителя в патрулния автомобил- да отбие и да спре. Когато забелязала
полицаите жалбоподателката рязко „набила спирачки“ и движещия се зад нея
автомобил не успял да спре навреме и блъснал автомобила й.
Съдът не намира за
основателно възражението на процесуалния представител, че вина за реакцията на
жалбоподателката имал полицейският АП, който подал сигнала на АМ и по негови
твърдения се намирал в аварийната лента за движение (без затова да има каквото
и да е доказателство по делото), затова жалбоподателката не могла да отбие
вдясно в аварийната лента и да спре. Дори и хипотетично да се приеме, че това
твърдение е вярно, то отново жалбоподателката не имала основание и причина да
намалява рязко скоростта си на движение, за да отбие и да спре. В разпоредбата
на чл. 103 от ЗДвП е посочено задължението на водача на ППС, когато му е
подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. В случая на жалбоподателката е
подаден сигнал за спиране и е указано да отбие вдясно. Тя е трябвало плавно да
намали скоростта си, да отбие вдясно в лентата за принудително спиране и не е
имало никаква пречка това да бъде пред или зад полицейския автомобил, дори и
той да се е намирал в тази лента. Този сигнал не я освобождава от задължението
и по чл.24 ал.1 от ЗДвП, нито от спазването на останалите правила за движение.
Не е била налице опасност от предизвикване на ПТП, което да е налагало рязкото
намаляване на скоростта. Напротив именно това безпричинно рязко намаляване на
скоростта на управлявания от жалбоподателката автомобил, е довело до
предизвикване на ПТП с материални щети и по двата автомобила- този на
жалбоподателката и движещия се зад нея автомобил. Без значение в случая е и обстоятелството,
че движещия се зад жалбоподателката автомобил също не е бил на разстояние,
което да му позволява да намали скоростта или да спре при възникнала опасност. Тоест
рязкото намаляване на скоростта се явява
неоправдано, то не е било необходимо, дори и в хипотезата представена от
защитата, като е застрашило безопасността на движението и е довело до ПТП.
С оглед на всичко това съдът намира,
че жалбоподателката е осъществила състава на нарушението по чл.24 ал.1 от ЗДвП.
Макар възражения в тази насока да
липсват, съдът намира за необходимо да посочи, че настоящият случай не е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Независимо, че нарушението е извършено
за първи път и независимо, че до този момент водачът не е санкциониран за
нарушения на правилата за движение. Следва да се има предвид, че обществената
опасност на това нарушение е типична за обичайния случай на нарушение от този
вид. Следва да се има предвид, че в резултат на извършване на нарушението са
настъпили и други вредни последици- предизвикано ПТП с материални щети по две
МПС. Освен това нарушение жалбоподателката е извършила още две- управлявала е
автомобила без същия да има ЗЗГО и не е носела КТ към СУМПС. Освен това МПС е
управлявано по АМ, през деня когато интензивността на движенето е голяма. Всичко
това прави деянието и дееца със завишена степен на обществена опасност и
изключва маловажността на случая.
Правилно АНО е приложил санкционната
разпоредба на чл.185 от ЗДвП за извършеното нарушение, която предвижда
абсолютно определена санкция- глоба в размер на 20 лева.
В този
смисъл НП в тази му част относно нарушението по чл.24 ал.1 от ЗДвП следва да се
потвърди.
Процесуалният представител на
жалбоподател в хода по същество поясни, че санкционният акт не се обжалва
досежно останалата му част по отношение на наложените санкция за извършено
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, поради което съдът намира, че макар
жалбата да е подадена срещу НП в цялост, то е десезиран да се произнесе относно
законосъобразността на НП в частта му за нарушението по пункт 2. Освен това в
самата жалба, изложените аргументи и направените искания са свързани единствено
с нарушението по пункт 1 от НП, макар формално да е посочено, че се обжалва НП
без пояснението дали в цялост или частично и в коя точно част. Поради всичко
това съдът намира, че НП в частта относно нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП следва да бъде обявено за влязло в сила.
С оглед изхода на делото-
потвърждаване на НП, а не неговата отмяна, съдът намира, че претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в негова полза на
сторените разноски за заплатен адвокатски хонорар се явява неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Пак с оглед изхода на делото,
основателна се явява претенцията на процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
Пред въззивната инстанция АНО бе представляван от представител с юридическо
образование, който своевременно прави искане за присъждане на разноски. Съдът
намира, че на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива.
Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на ОДМВР-
Пазарджик, чието структурно звено е Група КПДГПА, доколкото последното няма
статут на ЮЛ, а такъв има ОДМВР- Пазарджик. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5
от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на
чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба
на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
120 лева. Настоящото производство се разгледа две съдебни заседания, с разпит
на 1 свидетел, но не е с фактическа и правна сложност, а процесуалният
представител на АНО не е участвал в с.з., като само е представил кратко писмено
становище по същество. С оглед на това следва да бъде определено и присъдено
минимално възнаграждение от 80 лева.
Така мотивиран
и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на
установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1006-001451 от 02.05.2019 г. издадено от Началник Група КПДГПА при ОДМВР- Пазарджик, В ЧАСТТА, с която С.Д.Ф.,
ЕГН **********, с адрес ***, е санкционирана за нарушение на чл.24 ал.1 от ЗДвП
на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева, като
законосъобразно.
ОБЯВЯВА за влязло в сила НП в останалата му част.
ОСЪЖДА С.Д.Ф., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР гр. Пазарджик, представлявана от директор,
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на въззивника за
присъждане в негова полза на разноските за заплатен адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: