№ 112
гр. Търговище, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно гражданско дело
№ 20223500500157 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивни жалби и на двете страни по гр.д.№
1282/2021 г. срещу постановеното по делото решение № 139/31.03.2022 г.,
което е ДОПУСНАТА СЪДЕБНА ДЕЛБА между А. Г. Д. от гр. Търговище и
И. И. П. от с.гр., на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор. 73626.509.169.3.6., находящ се на
административен адрес: гр. Търговище, ул. „А.К.“ № 3, ет. 2, ап. 6, с
предназначение: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, със застроена площ от 82 кв.м.,
със съседи: на същия етаж - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73626. 509.169.3.5.; под обекта - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 73626.509.169.3.3. и 73626.509.169.3.2.; над обекта -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73626.509.169.3.9. и
73626.509.169.3.8., ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата, като самостоятелният обект попада в сграда с идентификатор
73626.509.169.3 , ведно с 34/497 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор
73626.509.169. по КК на гр. Търговище, като ПИ целият е с площ от 497 кв.м.
Данъчната оценка на имота 43 045 лв., ПРИ ДЯЛОВЕ: А. Г. Д. -
1
16327.99/35805.99 ид.ч.; И. И. П. - 19477.99/35805.99 ид.части.
В депозираната чрез пълномощник адв. И., ТАК, въззивна жалба
въззивницата И. И. П. счита решението за неправилно, тъй като районният
съд не е съобразил и обсъдил всички доказателства по делото: доходите на
ищеца (в размер на 10329.76 лв.), нейните възражения за трансформация на
имущество, като неправилно РС е приел, че тя има право на 3 150 лв. от
продажба на личен имот на продавачите, а не на ½ от цената на този имот
(представя писмени доказателства) - сумата 4725 лв., а не 3150 лв., както е
приел раойнният съд. Моли за отмяна на решението и при съобразяване на
факта, че платените от ищеца средства за придобиване на процесния имот са
„малозначителни“ (позовавайки се на установен доход от сключването на
брака до деня на сделката в размер на 10 329.76 лв. , от които половината в
размер на 5164.88 лв. са „вложени в семейството“), моли искът за делба да
бъде отхвърлен, в условията на евентуалност – за изменение на квотите,
съответно за ищеца - 5 164.88/35 805.99 ид.ч., а за нея 30 641/35 805.99 ид.ч.
Ако това становище не бъде прието, моли за отмяна на решението и връщане
на делото за ново разглеждане, без съображения за това.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, насрещната страна, чрез пълномощник
адв. С., ТАК, е депозирала отговор със становище за неоснователност на
жалбата, с доводи, че са правилни крайните изводи на първоинстанционния
съд по отношение на презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК, по изложени
съображения. В същото време, позовавайки се на представена от него справка
от НОИ, удостоверяваща доходите му за 5 години преди закупуване на
жилището (общо над 33 000 лв.), излага доводи, че не е ясно защо съдът е
взел впредвид само доходите, спечелени след повторно сключения брак с
ответницата през септември 2008 г., както и защо РС е приел, че получените
пари от ответницата за продадената от нея идеална част от поземления имот
са вложени именно в закупуването на процесното жилище, още повече, че
предвид номерацията, поставена от нотариуса върху двата нотариални акта от
формална гледна точка става ясно, че първо е закупен апартамента, а
впоследствие е продаден парцела. Заявява, че не е доволен от квотите, при
които е допусната делбата, съображенията за което обаче били различни от
тези на насрещната страна, поради което заявява, че отделно подава насрещна
въззивна жалба.
2
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, съделителят А. Г. Д., е депозирал
НАСРЕЩНА въззивна жалба вх . № 4331/23.05.22 г., с която по изложени
съображения, че неправилно съдът е признал на ответницата извънбрачен
принос в придобиването на делбения имот, а оттам и на по-голям дял за нея
от имота, моли въззиввния съд да отмени първоинстанционното решение в
частта му, в която на ответницата е признат извънбрачен принос в
придобиването на делбения имот в размер на 3 150лв., като е допусната делба
на жилището при квоти 16 327.99/35 805.99 за ищеца и 19 477.99/35 805.99 за
ответницата и вместо това да постанови решение, с което да допусне делбата
на имота при равни квоти. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззивницата, чрез пълномощник адв. И.,
ТАК, е подала отговор със становище за неоснователност на насрещната
жалба, по изложени съображения, с искане същата да бъде оставена без
уважение и да бъде отхвърлен иска за делба.
След проверка по реда на чл. 269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, по същество частично неправилно.
Предявеният иск за делба е обоснован с обстоятелствата, че по време на
брака, страните са придобили недв.имот – апартамент в гр. Търговище, който
не могат да поделят доброволно, с молба да бъде допусната съдебна делба
при равни между страните квоти.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е възразила, с доводи, че имотът,
макар и придобит по време на брака, е нейна лична собственост, прехвърлен
й от продавача „А....“ съгласно клаузите на предварителен договор за
учредяване право на строеж срещу задължения за построяване на 2
апартамента и два гаража. В условията на евентуалност, моли делбата да се
допусне при „квоти 13 177.99 лв. за ищеца и 22 627.99 лв. за мен“, като бъде
приспадната сумата от 9450.00 лв., получена от продажбата на дворно място,
предмет на предварителния договор, както и и сумата 18 194.01 лв.- с „която е
погасен личен кредит на ищеца, след продажбата на гаража от ЧСИ Разград“.
След извършена самостоятелна оценка на събраните в
първоинстанционното производство, както и на приетите в настоящото
въззивно производство доказателства, съдът прави следните фактически и
правни изводи:
3
Страните са сключили граждански брак през 2008 г., прекратен през
2018 г.
По време на брака, на 22.02.2010 г., с нотариален акт № 92, т. І, рег.
№ 791, дело № 39/2010 г. на нотариус рег. № 223 на НК, съпрузите са
придобили чрез покупко-продажба от „А....“ ООД следните недвижими
имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда-Апартамент № 6, на трети /втори
жилищен/ етаж, с административен адрес: гр. Търговище, ул. „А.К.“ № 3, ет.3
/втори жилищен/, ап.6, със застроена площ от 82 кв.м., който е с
идентификатор 73626.509.169.3.6. по КК на гр. Търговище, при изрично
посочени граници и съседи и приложената схема № 15- 947158/27.08.2021г.,
изд. от СГКК-Търговище; 2. Самостоятелен обект в сграда - Гараж в сграда №
12, на първи етаж в сграда със същия административен адрес, който е с площ
от 13.79 кв.м. и с идентификатор 73626.509.169.3.12., ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата, като самостоятелните обекти
попадат в сграда с идентификатор 73626.509.169.3 , ведно с 34/497 ид.ч. от
Поземлен имот с идентификатор 73626.509.169. по КК на гр. Търговище,
целият с площ от 497 кв.м. за сумата от общо 54000 лв., която сума е
изплатена изцяло от купувачите на продавача - преди подписване на
договора.закупили апартамент (процесния) и гараж в гр. Търговище за сумата
от 54 000 лв., която, съгласно записването в нотариалния акт „е изплатена
изцяло от купувачите на продавача преди подписване на настоящия договор“.
На същата дата ищцата и нейните родители продали с нот.акт № 93, т. І,
рег. № 792, дело № 40/2010 г., на „А....“ ООД поземлен имот с площ от 389
кв.м.- идентификатор 73626.509.168 за сумата 9 450 лв., за която в акта е
записано, че е изплатена изцяло от купувача на продавачите преди
подписване на настоящия договор“.
Не се спори, установява се и от доказателствата по делото, че на
19.10.2007 г. между ответницата и нейния баща, като продавачи, и „А....“
ООД, като купувач, е сключен предварителен договор за учредяване право на
строеж, с нотариална заверка на подписите, по силата на който продавачите се
задължили да сключат окончателен договор, с който да прехвърлят на
купувача правото на строеж върху имот с идентификатор 73626.509.169,
срещу задължения за купувача да им построи два апартамента от по 75 кв. м.
и два гаража съответно в две четириетажни жил.сгради, които ще бъдат
4
изградени със средства на „А....“ на адм.адрес ул. „А.Кънчев“ 1 и на ул.
„А.Кънчев“ 3.
С нотариален акт №
От приложеното постановление за възлагане на недвижим имот от
27.10.2020 г. по изп.дело № 1631/2016 г. по описа на Георги Стоянов - ЧСИ с
район на действие ОС-Разград, вписан под № 912 в РКЧСИ / се установява, че
изп.дело е образувано 2016 г. т.е. по време на брака на страните, с длъжници
двамата съпрузи. С постановлението на ЧСИ е възложен на купувач Мехмед
Зюлкюф Мехмед самостоятелния обект в сграда, а именно гараж № 12 на
адрес в гр. Търговище, на ул. „А.К.“ № 3,, с площ от 13.79 кв.м., за сумата от
18 194.01 лв. От представеното Споразумение за разсрочване на парично
задължение Изх.№ МАЗ 00067723/09.08.2021г., между цесионера „Е.....“
ЕООД и ответницата И. И. П.-Д.а, е видно, че последната е съдлъжник по
Договор за кредит от 19.11.2012 г., сключен между съпруга й А. Г. Д. и „ОББ“
АД. Представени са 7 бр. служебни бележки /от м.09.2021г. до
м.03.вкл.2022г./ от „Изипей“ АД за внасяне по сметка на цесионера на суми
от по 50 лв. месечно /общо 350 лв./ съобразно погасителния план и разписка
от 17.08.2021г. за внасяне на сумата от 100 лв. за погасяване на заема. От
двете служебни бележки, изд. на 02.11.2021 г. и от 28.02.2022г. от
работодателя на ответницата е видно, че по изп.дело № 1631/2016г. е бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ответницата и по този
начин за период от м. 08.2017 г. до края на м.10.2021 г. й е била удържана
сумата от 1051.54 лв. , а за периода от 01.11.2021 г. до 28.02.2022г. и е
удържана сумата от 67.28 лв. Тези писмени доказателства обаче не променят
факта, че кредитът /не е ясен първоначалният му размер, тъй като не е
представен основният договор/ е изтеглен на 19.11.2012 г. по договор за
кредит с „ОББ“ АД, т.е. по време на брака между страните и след
закупуването на процесния апартамент и гараж през 2010 г.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК – за допускане на
съдебна делба между страните по отношение на придобит по време на брака
им недвижим имот, описан в исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК вещните права, придобити
5
от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са
придобити. Съвместният принос може да се изразява във влагане на средства,
на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството (ал. 2 ). По силата на
оборимата презумпция на чл. 21, ал. 3 от СК съвместният принос се
предполага до доказване на противното.
Безспорно е, че общата стойност, платена за описаните два
самостоятелни обекта /апартамент и гараж/ в нотариалния акт е 54 000 лв.,
сума, заплатена от купувачите на продавача преди подписване на договора за
продажба.
Във връзка с възражението за пълна, респ.частична трансформация на
средства, ответницата се е позовала на неизпълнение в пълнота на
задълженията на строителя по предварителния договор, поради което е
твърдяла, че сумата от 54 000 лв. не е заплащана на продавача. Доказателства
за такова неизпълнение, което да е породило право на ответницата да
придобие безвъзмездно от продавача „А....“ ООД имуществото, предмет на
нот.акт № 92/2010 г. ответницата не е ангажирала. Предварителният договор
за учредяване право на строеж установява само определени облигационни
отношения и задължения между страните по него.
Ответницата е страна по представения нотариален акт № 92/2010г., в
който като купувачи са записани и двамата съпрузи, закупили апартамент
(процесния) и гараж в гр. Търговище за сумата от 54 000 лв., и след като в
същия изрично е записано, че сумата е изплатена изцяло от купувачите на
продавача преди подписване на договора, оборването на това обстоятелство с
простото изявление, че сумата не е заплатена е недопустимо, това може да
стане с т.н. контра летр (обратно писмо), за какъвто обаче страната не твърди
да е подписван. Няма ангажирани и други доказателства в подкрепа на това й
твърдение.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователно, като недоказано
твърдението/възражението на ответницата за пълна трансформация на лично
имущество.
Налице са обаче доказателства, които според настоящата инстанция,
водят на извода на частична трансформация на лично имущество в
придобиването на СИО, и това е част от сумата, получена от продажбата на
6
ПИ (съсобствен на ищцата и трети лица – предмет на предварителния договор
от 19.10.2007 г.), съседен на ПИ, в който се намира процесния апартамент.
Изхождайки от представените по делото доказателства, в това число
съдържанието на предварителния договор от 2007 г., който не е оспорен от
ищеца, съдът намира за доказано, че с част от продажната цена на имота с
идентификатор 73626.509.169. е заплатена част от цената на придобития в
СИО делбен имот, и доколкото това са средства от продажбата на личен (в
съсобственост с други лица) имот на ответницата, по отношение на тази сума
сума е налице основанието по чл. 23, ал. 2 от СК.
Неоснователни в тази връзка са възраженията на ищеца в насрещната
въззивна жалба, изведени от последователността в номерацията на
нотариалните актове от 22.02.2010г., след като и в двата нотариална акта
изрично е записано, че сумите са изплатени изцяло от купувачите на
продавача/продавачите преди подписване на съответния договор.
Действително, в нот.акт не е посочено каква част от продажната цена е
получил всеки от продавачите, но видно от представените по делото
доказателства, в това число и приетите във въззивното производство,
съпругата е била собственик на 1/2идеална част от продадения ПИ с
идентификатор № 73626.509.168 (който съгласно отразеното в нот.акт №
93/22.02.2010 г., рег. № 792 д. 40/2010 г. на нотариус рег- № 223 на НК,
трети ред отдолу нагоре, е със „стар идентификатор 189, кв. 112, , парцел
ІХ“), на основание дарение съгласно нот.акт № 187 от 19.05.2005 г ., дело №
229/2005 г. на нотариус рег. № 317 от НК, по силата на който Стефан П.
Иванов продава на племенницата си И. И. П. 1/2ид.ч. от дв.място пл. № 189 и
постройки, за което е бил отреден съсобствен парцел УПИ ІХ-188,189,
записан на И. П. Иванов и Стефан П. Иванов (скица І 860/15.04.1998 г. на общ.
Търговище).
При така установеното, въззивният съд намира, че половината от
продажната цена от общо 9 450 лв. – 4 725 лв. се явява равностойността на
лично за съпругата имущество, вложено в придобитото в СИО имущество, в
какъвто размер следва да бъде отчетена и трансформация на лично
имущество на ответницата в СИО.
Неоснователни са доводите на ответницата във връзка с дължимостта и
изплащането на горецитирания по-горе кредит. Доколкото въпросният кредит
7
е изтеглен през 2012 г., макар и по време на брака, същият е от дата, следваща
датата на покупката от 2010 г., поради което и в полза на ответницата няма
как да бъде отчетена трансформация на лично имущество, а се касае само за
облигационни отношения.
Несъотносимо към определяне квотите в делбения имот е
обстоятелството за придобиване на гаража от трето лице на основание влязло
в сила постановление за възлагане в образуваното изпълнително
производство и механичното изваждане на покупната му цена от цената на
придобитото имущество през 2010 г., доколкото постановлението за
възлагане е от 2020 г.
Личните средства (4 725 лв.) се разпределят в апартамента и в гаража в
съотношението, в което са се отнасяли като стойности тогава (към датата на
покупката 2010 г.), т.е . съпругата е вложила лични средства 4725/54000
както в апартамента, така и в гаража, независимо кое от двете имущества на
каква стойност е. Затова това съотношение се запазва към стойността на
апартамента в момента, поради което, според въззивната инстанция, квотите,
при което следва да се допусне делбата са съответно : 24 637.50/54 000 ид.ч.
за ищеца и 29 362.50/54 000 ид.ч. – за ответницата.
Без значение е посоченото във въззивната жалба на ответницата и
сметките за доказан доход от ищеца за периода след сключване на
гражданския брак до датата на закупуване на имота. Приносът на всеки един
от съпрузите се предполага до доказване на противното (чл. 21, ал. 3 СК),
като може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в
работа в домакинството (чл. 21, ал. 2 СК). Не намира опора нито в правната
теория, нито в съдебната практика доводът на ответницата, че делът на ищеца
следва да се определи при съобразяване единствено с доходите му в общ
размер на 10 329.76 лв., половината от които, съгласно СК, били вложени в
семейството.
Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде изменено само в ЧАСТТА
относно определените от първоинстанционния съд квоти, като делбата се
допусне при квоти, съответно: 24 637.50 /54 000 ид.ч. за ищеца и 29 362.50/54
000 ид.ч. – за ответницата.
Предвид изхода на спора разноски за въззивната инстанция не следва да
8
бъдат присъждани на страните.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 139/31.03.2022 г., подстановено по гр.д.№
1282/2021г. по описа на Районен съд – Търговище, с което е допусната
съдебна делба между А. Г. Д. от гр. Търговище и И. И. П. от с.гр., на следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор.
73626.509.169.3.6., находящ се на административен адрес: гр. Търговище, ул.
„А.К.“ № 3, ет. 2, ап. 6, с предназначение: ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ, със застроена площ от 82 кв.м., със съседи: на същия етаж -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73626. 509.169.3.5.; под обекта
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73626.509.169.3.3. и
73626.509.169.3.2.; над обекта - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 73626.509.169.3.9. и 73626.509.169.3.8., ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата, като самостоятелният обект
попада в сграда с идентификатор 73626.509.169.3 , ведно с 34/497 ид.ч. от
Поземлен имот с идентификатор 73626.509.169. по КК на гр. Търговище,
целият ПИ с площ от 497 кв.м., при квоти: за А. Г. Д. - 16327.99/35805.99
ид.ч. и за И. И. П.- 19477.99/35805.99 ид.части, САМО В ЧАСТТА
относно определените ДЕЛБЕНИ КВОТИ, като вместо него в тази му
част ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ делбените квоти на съделителите в горепосочения
недвижим имот, допуснат до делба, както следва:
за А. Г. Д., ЕГН ********** - 24 637.50 /54 000 ид.части;
за И. И. П., ЕГН ********** - 29 362.50/54 000 ид.части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС от страните по
делото, в едномесечен срок от връчването му, при условията на чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10