Определение по дело №1070/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1317
Дата: 19 юни 2020 г.
Съдия: Йова Петкова Проданова
Дело: 20207050701070
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………………, …….………..2020 година

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четиринадесети състав, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

 

                                                                   СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Йова Проданова адм.дело № 1070  по описа за 2020 год. за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК вр. чл.211 от Закона за министерство на вътрешните работи.

Образувано е по искане на Д.И.П., ЕГН **********,***, за спиране на изпълнението на Заповед № 8121к-6196/12.05.2020г. на Министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство в частта за временното му отстраняване от длъжност.

Искането е основано на доводи за нарушаване на конституционно закрепеното право на искателя на труд,  на принципа за невиновност до доказване на противното, наред с обявената епидемична обстановка в страната и налагащите се от нея разходи.

Съдът, въз основа на събраните в административното производство и представените с искането доказателства, приема следното:

Със Заповед № 8121к-6196/12.05.2020г. Министърът на вътрешните работи разпорежда образуване на дисциплинарно производство срещу инспектор Д.И.П. – разузнавач ІV степен в сектор „Индустрия и търговия“ към отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Варна, както и отстраняването на инспектор Д.П. временно от длъжност. Заповедта е издадена на основание чл.207, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Искането за спиране е предявено заедно с оспорването на законосъобразността на Заповед № 8121к-6196/12.05.2020г. Министърът на вътрешните работи, при висящо съдебно производство, което определя и задължението на съда за произнасяне по него по същество.

Разпоредбата на чл.211, ал. 1 от ЗМВР предвижда оспорване на заповедта по чл.214, ал.1, т.1 и ал.3 по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като изр. второ на текста дерогира общата разпоредба на чл.166, ал.1 от АПК, като предвижда изрично, че обжалването на заповедта по чл.214, ал.1, т.1 и ал. 3 не спира нейното  изпълнение. В тези случаи на допуснато от закона предварителното изпълнение в прерогативите на съда е, съгласно нормата на чл.166, ал.4 от АПК, при наличие на съответните, предвидени в закона условия, да постанови спиране на изпълнението на оспорения акт. В хипотезите на чл.214 от ЗМВР основанията за допуснатото от закона предварително изпълнение са съобразени от самия законодател при преценката на значимостта на обществения интерес.

Презумпцията за наличие на значим държавен, респ. обществен интерес, вложена в закона, възлага доказателствената тежест за установяване предпоставките за спиране, посочени в ал.2 на чл.166 АПК, на страната, която претендира спиране на изпълнението на административния акт. Жалбоподателят, претендиращ спиране на оспорения акт следва да докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, при което засягането на неговите интереси би било съизмеримо с основанията, посочени в чл.60, ал.1 от АПК. Наред с необходимостта от доказване на значителното засягане на интереси на адресата на акта, законът в изр. второ на чл.166, ал.2 от АПК ограничава възможността за спиране на изпълнението, като го допуска само при наличието на „нови обстоятелства“, такива, които са се проявили за искателя във времето от постановяване на административния акт до произнасянето на съда.

Преценявайки предявените от искателя доводи, съдът ги намира за неоснователни, както и искането за спиране на заповедта, с която е разпоредено временното отстраняване на жалбоподателя от длъжност.

Разпоредбите на чл.211 и чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР е действащо право, с което, както административният орган, така и съдът са длъжни да се съобразят. Настоящият съд не разполага с правомощие да преценява и съответно да не прилага законова разпоредба по съображения за противоречието й с конституцията. Предвидената от закона последица на временното отстраняване от длъжност - неполучаването на трудово възнаграждение, е съобразено от законодателя при нормативното разрешение на допуснато предварително изпълнение на заповедта. Обстоятелствата, че отстраненото от длъжност лице не може да сключи за времето на отстраняването трудов договор и да получава възнаграждение следват от издадената заповед и не представляват нови факти, настъпили независимо и след издаването й, поради което не е изпълнено изискването на изр. второ на ал.2 на чл.166 АПК.

При изложените съображения съдът намира за недоказано наличието на „особено важен интерес“ на адресата на заповедта по смисъла на ал.1 на чл.60 АПК, който да надделява над защитения с допуснатото от закона предварително изпълнение обществен и държавен интерес. Не са доказани предвидените в ал.2 на чл.166 от АПК изисквания като основания за спиране на предварителното изпълнение, поради което съдът намира искането неоснователно и                                  

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Д.И.П., ЕГН **********,***, за спиране на изпълнението на Заповед № 8121к-6196/12.05.2020г. на Министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство в частта за временното му отстраняване от длъжност.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщението до страните.

 

                                                                        СЪДИЯ: