Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 14.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
Л. ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 3745 по описа за 2020 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 243065 от
14.10.2019 г.по гр.д. № 15091 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 77-ми
състав на основание чл. 422 във вр. чл 415, ал. 1 ГПК е признато за
установено, че Л.Н.Н. с ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** следните суми 1809,12 лв.
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2015 г. – 04.2018 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. “********вх.
********; 31,00 лв. – цена за извършена услуга дялово разпределение,
ведно със законната лихва върху тези суми от 30.11.2018 г. до окончателното им
изплащане, както и сумата от 122, 68 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2016 г. до 08.11.2018
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
76321/2018 г. по описа на СРС, като исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца лихва
за забава в плащането на топлинна енергия над уважения размер до предявения
размер от 123, 23 лв. и за сумата от 5, 74 лв. – лихва забава в плащането на
главницата за дялово разпределение за периода от 30.11.2015 г. до 08.11.2018 г.
са отхвърлени; на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК Л.Н.Н.
е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 632, 22 лв. – разноски в исковото
производство и сумата от 89,10 лв. – разноски в заповедното производство. Решението
е постановено с участието на трето лице -помагач на страната на ищеца “М.Е.”
ООД.
Срещу така постановено Решение в
частите, с които са уважени предявените установителни искове е депозирана
въззивна жалба вх. № 5183376/06.11.2019 г. по регистъра на СРС от ответницата
по исковете Л.Н.Н., уточнена с молба с вх. № 27246/02.03.2020 г. В жалбата се
съдържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в
атакуваната част. Жалбоподателката счита, че
претенциите на ищцовото дружество са останали недоказани, тъй като по
делото не е доказано наличие на валидно облигационно отношение между страните,
по което да дължи заплащане на процесните суми, нито е доказана реална доставка
на топлинна енергия в претендираното количество и качество, както и че
отчетните резултати от общия топломер са действителни. Иска се решението да
бъде отменено, а исковете срещу Л.Н.Н. да бъдат отхвърлени, както и да бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД.
Трето лице-помагач на
ищеца “М.Е.” ООД не е изразило становище по делото.
В
откритото съдебно заседание на 18.02.2021 г. въззивницата Л.Н.Н. не се явява, представлява се от адв. Г., който
поддържа въззивната жалба и претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД не изпраща
представител. По делото е постъпила подадена от юрисконсулт А.К.молба, с която се
оспорва въззивната жалба. Претендира разноски и оспорва претенцията за разноски
за адвокатско възнаграждение на въззивницата поради прекомерност.
Третото лице – помагач “М.Е.”
ООД не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2006931/24.03.2019 г., уточнена с молба с вх. № 5054469/28.03.2019
г. и молба с вх. № 14786/05.02.2020 г.на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу Л.Н.Н.,
ЕГН ********** с която дружеството е поискало от съда да признае за установено
на основание чл. 415 ГПК съществуване на вземанията му спрямо ответницата
за заплащане на сумата от 1969,09 лв., от които 1809, 12 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот за периода от м. 05.2015 г. до 04.2018 г. за реално потребена
топлинна енергия, отразена в Общи фактури № 00755559201/31.07.2016 г., №
**********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г., 123, 23 лв. –
законна лихва за забава върху главницата от 15.09.2016 г. до 08.11.2018 г., 31,00
лв. – главница цена на услугата дялово разпределение за периода от м.
10.2015 г. до 04.2018 г. и 5, 74 лв. – лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода 30.11.2015 г. до 08.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 30.11.2018 г. до окончателно изплащане на сумите, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедно дело № 76321/18
по описа на СРС, 75 с-в.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от Л.Н.Н., в който исковете са оспорени по
основание и по размер. Възразява се, че по делото липсват доказателства между
страните да съществуват облигационни отношения, както и че реално е доставяна и
отчитана топлинна енергия. Оспорва да е бил сключван договор за дялово
разпределение на доставяната топлинна енергия. Иска отхвърляне на предявените
искове.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК “М.Е.”
ООД е конституирано като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Към делото е приложено заповедно
дело № 76321/2018 г. на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3093668/30.11.2018
г. е издадена заповед за изпълнение от 07.12.2018 г. по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Л.Н.Н. да заплати на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1809,
12 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от
30.11.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 123, 23
лв. за периода от 15.09.2016 г. до 08.11.2018 г., 31,00 лв. –цена за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018
г., ведно със законната лихва от 30.11.2018 г. до изплащане на вземането, и 5,
74 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 30.11.2015 г. до 08.11.2018 г. и
89, 38 лв. - разноски по делото, както следва 39, 38 лв. – държавна такса и 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането
произтича от обстоятелствата, че длъжницата е ползвала топлинна енергия за
топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, вх. ********, аб.
№0049099 и не е погасила задълженията си. За заповедта длъжницата е уведомена
на 10.01.2019 г. и в срок е подала възражение по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК. На
14.02.2019 г. дружеството заявител е уведомено за необходимостта от представяне
в едномесечен срок от съобщението на доказателства, че е предявило иск за
установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива е представило на 14.03.2019
г.
Като писмено доказателство по
делото е приет Нотариален за покупко-продажба на недвижим имот № 95, том I, рег. № 3125, дело № 92 г. от 2003 г., от който
е видно, че на 31.10.2003 г. Н.И.Н.е продал на Л.Н.Н. собствения си недвижим
имот, а именно апартамент № 40, находящ се в гр. София, ж.к. „*-******3 с площ
от 65, 66 кв.м., заедно с избено помещение № 8.
По делото са приети като
доказателство Договор по общи условия за извършване на дялово разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост от 06.08.2005
г., сключен между „Т.С. ЕАД и „М.Е.“ ООД /герент на консорциум Сименс и Елвеко/,
по силата на който възложителят „Т.С.“ ЕАД е възложило, а изпълнителят „М.Е.“ ООД
е приело да извърши услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребители в сграда етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител, като възложителят заплаща извършваната услуга съгласно ценоразпис,
както и Договор от 08.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139а, ал. 2 от Закона за
енергетиката, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „М.Е.“ ООД с идентичен предмет
Като доказателство е приет Протокол
от 12.07.2002 г. на Общото събрание на етажните собственици от вх. ******в ж.к.
“******“, в който е обективирано взетото решение да се премине към индивидуално
разпределнеие на топлинна енергия – топлинно счетоводство, като услугата се
възложи на „Сименс и Елвеко“ – „М.Е.“ ООД. Протоколът съдържа подпис, по
отношение на който е придадено значение да е на титуляра на аб. № 49099 - Н.И.Н..
Приет е и договор от 31.07.2002 г., сключен между „М.Е.“ ООД – изпълнител и
Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „******“, бл. ******- възложител,
представлявана от упълномощени потребители с предмет доставка и монтаж на
електронни радиаторни разпределители на топлинна енергия и извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ за разпределение на консумираната топлоенергия,
измерена по общ топломер в абонатната станция и фактурирана от „Т.С.“ ЕАД
топлинна енергия между абонатите.
Приета като доказателство е
справка, издадена от „Т.С.“ ЕАД за абонатен № 049099, от която е видно, че в
счетоводството на топлинното дружество към 08.11.2018 г. по отношение на този
абонатен номер е отразено задължение за главница в размер на 1840, 12 лв.,
мораторна лихва в размер на 128, 97 лв., общо – 1969,09 лв. Вземанията за
главница представляват сбор от дължими суми по общи фактури от м.07.2016 г., м.
07.2017 г. и м. 07.2018 г., както и суми за дялово разпределение за периода от
м. 10.2015 г. до м.04.2018 г. Приети като доказателства са обща фактура №
********** от 31.07.2016 г. за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., в
която е отразена дължима сума от абоната в размер на 307, 66 лв., обща фактура
№ ********** от 31.07.2017 г. за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., в
която е отразена дължима сума от абоната в размер на 322, 09 лв. и обща фактура
№ ********** от 31.07.2018 г. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., в
която е отразена дължима сума от абоната в размер на 1179, 37 лв.
От третото лице – помагач “М.Е.” ООД са приложени: индивидуална справка за използване топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м. 04.2016 за абонатен № 049099, от която е видно, че начислената сума за отопление и топла вода за периода е в общ размер от 526,88 лв., а изчислената по дяловото разпределение е 307, 71 лв., поради което като изравнителна е отразена сума за връщане сума в размер на 219, 17 лв., индивидуална справка за използване топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м. 04.2017 за абонатен № 049099, от която е видно, че начислената сума за отопление и топла вода за периода е в общ размер от 334,04 лв., а изчислената по дяловото разпределение е 322,08 лв., поради което като изравнителна е отразена сума за връщане сума в размер на 11,96 лв. и индивидуална справка за използване топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м. 04.2018 за абонатен № 049099, от която е видно, че начислената сума за отопление и топла вода за периода е в общ размер от 373,55 лв., а изчислената по дяловото разпределение е 1179,32 лв., поради което като изравнителна е отразена сума за доплащане в размер на 805, 77 лв. Приложени са справки за показанията на измервателните уреди в ж.к. „************от 15.05.2016 г. и 08.05.2017 г., носещи подписите на абоната, от които е видно, че са отчетени уредите и в апартамент № 40, с абонат Л.Н.Н.. Приет е и констативен протокол за извършен отчет, от който е видно , че на 13.05.2018 г. – първа дата и на 21.05.2018 г. – втора дата не е отчетено потреблението в апартамент 40. Третото лице помагач е представило още протоколи от 28.06.2016 г., 06.06.2017 г. и 27.06.2018 г. за получаване на изравнителните сметки от представител на етажната собственост в сградата в ж.к. „****** ******
Приети са общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на
потребители в гр. София от 2016 г.
Пред първоинстанционния съд е прието още
заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото
лице при преценка на приложените документи по делото и предоставената
информация от „Т.С.“ ЕАД и фирмата за дялово разпределение „М.Е.“ ООД. Посочено
е, че количеството топлинна енергия, доставено в процесната сграда се измерва с
общ топломер, монтиран в абонатна станция на бл. 425 в ж.к. „****** 4“. Той се
отчита по електронен път от служители на „Т.С.“ ЕАД. От постъпилата в сградата
топлоенергия се изваждат топлинните загуби от работата на абонатната станция,
които са за сметка на топлопреносното предприятие и разликата е потребената
топлоенергия. Тя се разпределя между абонатите от фирмата за дялово
разпределение по действащата към процесния период нормативна уредба. В
процесния имот е извършен реален отчет за сезон 2015/2016 г. на 15.05.2016 г.,
за сезон 2016/2017 г. на 08.05.2017 г., а за сезон 2017/2018 г. не е осигурен
достъп. При извършения отчет на топлоразпределителите в жилището през 2016 г. и
2017 г. е установена липса на потребление на топлинна енергия за отопление и
уредите са с отчет 0, за периода 2017/2018 г. поради неосигурен достъп до имота
топлинна енергия за отопление е изчислена по служебен разход на максимална
мощност на радиатора. В процесното жилище няма редовен узаконен водомер на
топла вода. Сумите за битово горещо водоснабдяване са изчислени за абоната на
база един потребител. Сумите за сградна инсталция са изчислени по Методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия в сграда етажна собственост, като получената
енергия е разпределена между абонатите пропорционално на отопляемия обем на
жилищата им. На експерта са предоставени документи и свидетелства, удостоверяващи,
че общият топломер през процесния период е преминал на проверка и е изряден.
Прието по делото е и заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице след запознаване с
документи по делото и извършена документална проверка в информационния масив на
„Т.С.“ ЕАД,. От заключението се установява, стойността на подадената топлинна
енергия за аб.№ 049099 с с адрес в гр. София, ж.к. „****** ******, вх. ********
за периода от м.05.2015 г. до м. 04.2018 г., изчислена по текущите цени за
съответния период възлиза на 1809, 20 лв., като това задължение не включва таксите
за фирмата за дялово разпределение в общ размер на 31 лв. за исковия период.
Вещото лице е изчислило лихва за забава след издаване на общата фактура по
чл.32, ал. 2 от Общите условия на „Т.С.“ ЕАД, в сила от март 2014 г. за реално
потребента топлинна енергия и е изчислило лихва за забава върху главницата за
периода от 16.09.2016 г. до 08.11.2018 г. е размер на 122,68 лв.Експертът е
констатирал още, че по партидата на абоната няма данни за плащане на процесните
суми.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет на въззивно обжалване е
първоинстанционното решение, в частите, с които са уважени исковете за
установяване съществуването на вземания за заплащане на стойността на доставена
топлоенергия, за заплащане на обезщетение за забава върху главницата, за
заплащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията. В останалата
част, с която исковете са отхвърлени решението е влязло в сила.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно, а в обжалваната част -
допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част, която съдът прие за допустима:
Предявените искове, които са
предмет на обжалване, са с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр.
с чл. 124 ГПК вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД – за установяване съществуване на вземания за заплащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост
и за обезщетение за забавено изпълнение, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.
За да се уважи искът за
установяване съществуването на вземания за заплащане на стойността на доставена
топлинна енергия по делото следва да се установи, че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответницата топлинна енергия срещу задължение на
ответницата да заплаща стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил точно
своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е
суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ
вр. с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007
г./, поради което и за ответницата да е възникнало задължение за заплащане на
стойността на същото. По отношение на акцесорния иск за установяване
съществуването на вземане за заплащане на обезщетение за забава по делото
следва да се установи, че ответницата е изпаднала в забава.
По делото се установи, че по
заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство, по
което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Топлофикация-София“ ЕАД като Л.Н.Н. е осъдена да му заплати стойност на
потребена топлинна енергия и мораторна лихва върху главницата. Възражение срещу
заповедта е депозирано в срок, а заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода на
облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се
съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването
им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и
в действалите към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия /аналогична дефиницията за
потребител по см. на § 1, т. 42 от ЗДР на ЗЕ/ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не
желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното
предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или
горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Съдът приема, че по делото е
установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“
ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет
на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
Правилни са и изводите на
първоинстанционния съд, че ответницата Л.Н.Н. притежава
качеството „потребител на топлинна енергия“ по отношение на процесния имот. От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че същата е придобила процесния
недвижим имот въз основа на сключен договор за покупко-продажба. Освен това в
допълнение видно от приетите отчети на уредите за индивидуално измерване на
разходите за отопление, ответницата – посочена като абонат, е осигурила достъп
на фирмата за дялово разпределение и е подписала отчетите през 2016 г. и 2017
г. Липсват каквито и да било данни и доказателства, които да разколебават
качеството ѝ на собственик на имота. Ето защо Л.Н.Н. се легитимира като клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и отговаря за задълженията за
заплащане на нейната цена. Противно на оплаквания на жалбоподателката
законодателят не изисква нарочен договор, още по-малко на формален такъв,
сключен между титуляра на вещно право върху топлоснабден имот и
топлопресносното предприятие. В случая облигационното
отношение между страните по делото възниква с осъществяването на юридическия
факт на придобиване правото на собственост върху имота.
От приетото заключение по
техническа експертиза, се установява, че ищецът е доставял енергия в сградата,
отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция и през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия
на ищеца от 2014 г. и 2016 г. одобрени от ДКЕВР и действащи през процесния
период, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договорът между
потребителите на топлинна енергия и топлопреносното предприятие съдържа
качествени параметри, които са въведени от самия законодател. Това е така
защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на
топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да осигури
режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на
наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 ЗЕ.
Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима
на работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и
налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и
приетия температурен график за постигане на минимални разходи при
производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите
и следи за спазването им.
Настоящият състав приема, че от
събраните по делото доказателства - неоспорен протокол за отчет на уреди в
имота, изравнителни сметки и от заключенията на съдебно - техническата и
съдебно-счетоводната експертиза, които съдът изцяло кредитира като верни,
задълбочени и неопровергани от другите събрани по делото доказателства, по
делото е установено, че за периода от
м.05.2015 г. до м. 04.2018 г. доставената топлинна енергия, изчислена по
текущите цени за съответния период, възлиза на 1809, 20 лв. Тази енергия е начислена при условията на
установения по делото осигурен достъп до имота за отчет на уредите за 2016 г. и
2017 г. и на база един потребител при максимална мощност на доставената
топлоенергия за 2018 г., когато не е осигурен достъп – съгласно нормативните
изисквания, без да се вземат предвид просрочени или неплатени сметки за
предишни периоди. Доколкото по делото не се доказа плащане по партидата на
ответницата, а и вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза е
посочило, че липсват данни за такова, съдът намира, че сумата за доставена
топлинна енергия е дължима.
По отношение на акцесорния иск за забава
Приложими за вземане за забава върху
главницата за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г.. са Общите условия на „Т.С.“
ЕАД от февруари 2014 г. и тези от юни 2016 г.
За процесния период от м.05.2015 г. до
06.2016 г. действащи са разпоредбите на чл. 32 и чл.33 от Общите условия от
2014 г., одобрени с Решение на ДЕКВР от 03.02.2014 г. За задълженията,
възникнали при действието на тези ОУ, с чл. 32 и чл. 33 е уговорено да се
плащат след публикуване на фактура на интернет-страницата на ищеца, поради
което съдът приема, че това е съглашение изискуемостта на задълженията да
настъпва след покана за плащане. Изискуемостта настъпва след поведение на
кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към длъжника, което
искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при публикуване на
фактурата на интернет-страница на кредитора. По делото обаче не е установено ищецът да
е провел поведение, което да обоснове извод за настъпване изискуемостта на
вземанията, възникнали от май 2015 г. до юни 2016 г., поради което и настоящият
състав приема, че решението на първоинстанционния съд в тази част е неправилно
и следва да бъде отменено.
По отношение на вземанията, претендирани от Л.Н.Н.
след юни 2016 г. ответницата е изпаднала в забава съгласно правилата на чл. 33
от Общите условия от 2016 г., т.е. за вземанията по обща фактура от 31.07.2017
г. е изпаднала в забава на 14.09.2017 г., а за вземанията по обща фактура от
31.07.2018 г. е изпаднала в забава на 14.09.2018 г. Това е така, доколкото приетите по делото
приложими за случая ОУ одобрени от ДКЕВР през юни 2016г. установяват, че
потребителят изпада в забава на плащането на сумите по изравнителни сметки с
изтичане на 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
правилото на чл. 162 ГПК и като използва нарочна програма за изчисляване на
законна лихва, съдът намира, че ответницата дължи заплащане на обезщетение за
забава върху вземанията по посочените общи фактури в общ размер на 56,01
лв., зчислено за периода от 14.09.2017
г. до 08.11.2018 г. върху сумата от 322,09 лв. и за периода от 14.09.2018 г. до
08.11.2018 г. върху сумата от 1179, 37 лв., до който размер акцесорният иск за
забава е доказан по основание и по размер, в останалата част до пълния уважен
размер от 122, 68 искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията
По делото не се спори, а и се установява от
приетите решение на ОС на ЕС, договор от 2002г., изравнителни сметки, че за
процесния период разпределението на дяловото разпределение на енергията в
сградата е извършено от третото лице-помагач срещу възнаграждение по договор,
сключен с етажните собственици на сградата. При така установеното съдът приема,
че правото за получи възнаграждение за това разпределение принадлежи на третото
лице –помагач. Същото е изрично уговорено в договора , като това съответства и
на общите принципи на правото. По делото не е установено ищецът да е придобил
това вземане по предвидени от закона способи, поради което и съдът приема че
иск за плащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията е
неоснователен. Съглашение в договор, по който ответникът съответно третото лице
помагач не е страна, не могат да ги обвържат. Тези договори не са от естество
да обосноват извод за принадлежност на вземането за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията в патримониума на ищеца, нито негово право да предяви това вземане като свое и да търси
плащането му от ответника. Поради изложеното решението на СРС в частта, в която
е уважил иска за главница от 31 лв. следва да се отмени и искът за тези суми
следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото отговорността за
разноски следва да се разпредели между страните съобразно уважената част от исковете,
респ. уважената част на въззивната жалба.
Пред заповедния съд заявителят „Т.С.“ ЕАД е
направило разноски в общ размер на 89, 38 лв. и с оглед изхода на
производството, същите следва да бъдат уважени до общия размер от 84,95 лв., а
първоинстанционното решение в частта, с която вземането за разноски е уважено
над сумата от 84.95 лв. до присъдения
размер от общо 89,10 лв. следва да бъде отменено.
Пред първоинстанционния съд ищецът „Т.С.“
ЕАД претендира разноски по списък за държавна такса, възнаграждение на вещо
лице по СТЕ; възнаграждение на вещо лице по ССЕ и юрисконсултско възнаграждение
в общ размер от 673,22 лв. С оглед изхода на спора същите следва да бъдат
уважени до размера от 639, 55 лв., доколкото първоинстанционният съд е присъдил
разноски в по-малък размер от 632,22 лв., а положението на жалбоподателката не
може да бъде влошавано, то и решението в тази част следва да остане в сила.
Пред въззивния съд въззиницата е
претендирала съдебни разноски, като са представени доказателства, че са сторени
такива за държавна такса в размер на 39,26 лв. и 500 лв. адвокатско
възнаграждение, което видно от представения договор е платено в брой при
сключването му. Съдът намира за основателно направеното от въззивмаваемата
страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от
въззивника адвокатско възнаграждение. Процесният спор не се отличава с правна и
фактическа сложност, поради което и дължимото адвокатското възнаграждение
следва да бъде редуцирано до определения в чл. 9 от Наредбата от 09.07.2004 г.
минимум от 300 лв. С оглед изхода на производството следва да бъде присъдена
сумата от общо 17 лв., представляваща сторените по делото разноски.
Пред въззивния съд въззиваемата страна „Т.С.“
ЕАД е претендирала разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че
от процесуалния представител на въззиваемата страна не са извършени процесуални
действия, които да обосновават присъждането на юрисконсултско възнаграждение,
поради което и такова не се дължи. Юрисконсулт на „Т.С.“ ЕАД нито е подал
отговор на въззивната жалба, нито се е явил в открито съдебно заседание, за да
защити правата на дружеството, а единствено подадена уведомителна молба не
обоснова присъждане на възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 243065 от 14.10.2019 г.по гр.д. № 15091
по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 77-ми състав в частта, с
която на основание чл. 422 във вр. чл 415, ал. 1 ГПК е признато за установено, че Л.Н.Н. с
ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 31,00 лв. – цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г. за топлоснабден имот в
гр. София, ж.к. “********вх. ********, ведно със законната лихва върху тази
суми от 30.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата за разликата
над 56,06 лв. до 122, 68 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия, доставена в топлоснабден имот в гр. София, ж.к.
“********вх. ******** запериода м.05.2015г. – м.04.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 76321/2018 г. по описа на
СРС, както и в частта, с която Л.Н.Н. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата
над 84, 95 лв. до присъдения размер от 89,10 лв. – разноски в заповедното
производство И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** с правно основание на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 149 и сл., чл. 154-155 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че Л.Н.Н. с
ЕГН **********, с адрес *** дължи на
ищеца сумата от 31 лв. – цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода м.05.2015 г. – 04.2018 г. за топлоснабден имот в
гр. София, ж.к. “********вх. ********, ведно със законната лихва върху тази
суми от 30.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата над
56,06 лв. до уважения размер от 122, 68 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за доставена и незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. “********вх. ******** ,
абонатен № 0049099 за периода м.05.2015 г. – 04.2018 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедно дело 70775/2015 г.
по описа на СРС, 75 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 243065 от 14.10.2019 г.по гр.д. № 15091
по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 77-ми състав в частта, с която на основание чл. 422 във вр. чл 415, ал. 1 ГПК е признато за установено, че Л.Н.Н. с
ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 1809,12 лв. представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – 04.2018
г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. “********вх. ********.
В останалата част решението е влязло в
сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Л.Н.Н. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 17 лв. – разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца “М.Е.” ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.