Решение по дело №8375/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261613
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 19 юни 2021 г.)
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20203110108375
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

........................../..........................2021 г.

 

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ

 

при участието на секретаря Илияна Илиева,

като разгледа докладваното от съдията

гр. д. 8375 по описа за 2020 г. на РС-Варна,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е образувано по предявени от К.Н.М., с ЕГН ********** в лично качество и в качеството си на законен представител на В.И.М., ЕГН **********, действащи чрез адв. Д.Й. – ВАК,  срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, първоначално активно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумите както следва:

            - в полза на К.Н.М. сумата в размер на 8000.00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически увреждания, болки и страдания, представляващи лека телесна повреда и психическа травма в резултат от реализирано на 29.07.2018 г. в гр. В. ПТП; 337.78 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 8000.00 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.07.2020 г. до окончателното погасяване на задължението;

            - в полза на детето В.И.М. сумата в размер от 3000.00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически увреждания, болки и страдания, представляващи лека телесна повреда и психическа травма в резултат от реализирано на 29.07.2018 г. в гр. В. ПТП; 126.67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3000.00 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.07.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.

            В исковата молба ищецът твърди, че на 29.07.2018 г. около 13:15 часа в гр. В. на „А. м.“ в посока към центъра на града се е движил л.а. „М.“, с рег. № ***, управляван от С. Ф. със скорост около 50 км.ч. в най-дясната пътна лента. Поддържа се, че ищците са пътували на задната седалка, като пътници в л.а. „М.“, управляван от С. Ф.. Зад него в същата лента за движение и в същата посока се движил л.а. „А. *“, с рег. № ***, управляван от Т.М. със скорост по висока от тази на л.а. „М.“. Твърди се, че в същия ден е валяло дъжд, като времето е било мрачно, а пътната настилка влажна и мокра. В момента, в който управлявания от М. л.а. застигнал този, в който се возили ищците, същият е попаднал в локва, при което водачът М. е изгубил контрола над автомобила, доколкото се движел по инерция и е бил с изключени скоростни предавки и е блъснал със средата на предницата си л.а. „М.“ в заден десен калник, при което последното МПС рязко е ускорили движението си и се е блъснало в мантинелата под ъгъл около 22 градуса. ПТП-то е настъпило изцяло в дясната пътна лента, където се движели двата автомобила. За причиненото ПТП на виновния водач М. с влязло в сила решение, постановено по реда на чл. 78а от НК е наложено административно наказание „глоба“ за извършено престъпление по чл. 343А, ал. 1, б. „А“. предл. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал .1 от НК по н.а.хд. № 3155/2019 г. по описа на РС-В., 30-ти състав, за това че поради непредпазлИ.ст е причинил пет средни телесни повреди на лице, което не е страна по настоящото дело.

            Излага се ,че към момента на ПТТ виновният водач е бил страна по застрахователно правоотношение, учредено с ответника въз основа на застрахователна полица ***.

            Поддържа се, че вследствие на процесното ПТП на ищците са причинени неимуществени вреди, изразяващи се във временно разстройство на здравето неопасно за живота и негативни психически и емоционални преживявания и стрес.

            Твърди се, че с уведомително писмо, получено от ответника на 20.02.2020 г., последният е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като с приложени документи е отправено искания за изплащане на застрахователни обезщетения относно претърпените имуществени и неимуществени вреди. Сочи, се че ответникът е отказал да плати обезщетение за детето, а за К.М. е предложил да изплати 500.00 лева, което според ищците е крайно незадоволително.

            По същество се моли съдът да уважи предявените осъдителни искове досежно главницата и акцесорните задължения, имайки предвид забавата на ответното дружество.

            Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

            В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който не оспорва допустимостта на предявените искове, но твърди, че същите са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.

            Ответникът не оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение по застраховка „ГО“ на автомобилистите за процесния лек автомобил „А. *“, с рег. № ***.

            Оспорва обаче механизма на ПТП. Твърди, че ищците не са пострадали вследствие на събитието, доколкото не фигурират като пострадали лица в приложеното решение по чл. 78а от НК. Инвокира възражение за съпричиняване, като поддържа, че ищците със собственото си пведение са създали предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди. Твърди се, че ищците са пътували в блъснатия лек автомобил без поставен предпазен колан или поставено детско столче, с което са допринесли за увреждането си. Твърди се, че вредите произтичат от собственото им протИ.правно поведение. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между претърпените неимуществени вреди и процесното ПТП. Оспорва процесните неимуществени вреди по вид, характер и степен. Оспорва продължителността на оздравителния процес. Оспорва и негативните емоционални и психически преживявания на ищците и причинения им стрес. Оспорва и размера на предявените осъдителни искове. Оспорва и претенцията за обезщетение за забава, като сочи, че ищците не са уведомили ответника за изплащане на застрахователно обезщетение по л. 380 КЗ.

            По същество се моли съдът да остави без уважение предявените осъдителни искове и да присъди разноски в полза на ответника, като в условията на евентуалност е обективирано искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

            В хода на проведеното открито съдебно заседание ищците, редовно призовани, представляват се от адв. Д.Й., чрез който поддържат предявените искове и молят съда да ги уважи.

            Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 19.04.2021 г. поддържа отговора на исковата молба.

            Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

            По делото страните не спорят, че по отношение на л. а. „А. *“, с рег. № *** е сключен застрахователен договор по застраховка „ГО на автомобилистите“ със застрахователна полица ***. Не се спори, че застрахованият при ответното дружество лек автомобил е участвал в ПТП на 29.07.2018 г. в гр. В..

            По делото е ангажирано и решение, постановено по н.а.х.д. № 3155 по описа за 2019 г. на РС-В., НО, 30-ти съдебен състав, с което водачът на лекия автомобил „А. *“, е признат за виновен в това, че на 29.07.2018 г. в гр. В. при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазлИ.ст е причинил пет средни телесни повреди на В. И. Ф., като на основание чл. 78А от НК същият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева.

            От ангажираните гласни доказателства чрез разпита на свид. Т.М. – водачът на л.а. „А. *“ – се констатира, че на процесната дата същият се прибирал от „Л.“ от спортен лагер. Валяло е дъжд. При движение по А. м. е бил пуснал колата на свободна предавка. Движел се е по лявата лента на пътното платно. Впоследствие е попаднал в локва до мантинелата. Оттам колата е поднесла, при което се опитал да завие наляво, опитал се да завие надясно, но колата е тръгнала като шейна и след това се случил и ударът. Свидетелят сочи, че колата, която е ударил е била в дясната лента на пътното платно, като с предницата е блъснал в задната част другия автомобил.

            От показанията на свид. С. Ф. – водачът на блъснатия лек автомобил – се установява, че в процесното ПТП са участвали и ищците, които се возили на задната седалка на управлявания от него лек автомобил. Свидетелят сочи, че се връщали от плаж, когато се качили на А. м. е валяло дъжд. Свидетелят е видял в огледалото как ги връхлита колата на свид. М.. Сочи, че управляваното от последния МПС ги е блъснало отзад силно в мантинелата. Оттам ги изстреляло на моста чак и са отишли на 80-90 метра в платното.
Свидетелят сочи, че неговото дете и ищеца В. са били силно уплашени от случилото се, като започнали да реват, охкат, пискат. След инцидента ищците са посетили спешния център за оказване на първа медицинска помощ. В. бил с удар в ръката, а К. с удар в главата. Лицето ѝ било цялото с кръвонасядане, от носа и устата ѝ текло кръв. Имала е натъртване на главата – в дясната част. Била е във видимо недобро психическо състояние. Ревала е, прегръщала е детето, мъчела се е да го успокои.

            От показанията на свид. И. М. – баща на ищеца В.М. – се констатира, че от пътния инцидент от 2018 г., осъществил се в гр. В. на А. м. посока В. са пострадали и ищците. Свидетелят видял последните непосредствено след ПТП в Спешния център на Окръжна болница. Констатира се, че детето е било силно стресирано, доста уплашено. Имало е кръв по момчето и дрехите му. Детето не е говорило, на зададените въпроси не отговаряло. Майката на детето е била в по-тежко състояние. Лицето ѝ видимо било доста наранено, с отоци, подута, сцепено, с кръв. Била е видимо неадекватна, като не говорила с никой. След инцидента и двамата ищци се страхували да се возят с кола, за да не ги сполети отново някой инцидент. Детето е отслабнало и се стряскало през нощта по време на сън, като това е продължило около половин година след инцидента.

            От приобщеното към материалите по делото заключение по назначената САТЕ се констатира, че при излизането си от завода л.а. „М. П.“, с рег. № *** е оборудван с инерционни триточкови предпазни колани за водача и пътниците. Констатира се още, че поставянето на предпазен колан ограничава движението на тялото в купето на автомобила вследствие на инерционните сили, които действат върху него. С оглед ограниченото пространство на задната седалка на автомобила е възможно дори с поставен предпазен колан тялото на пътник, седящ от външната страна на задна седалка да влезе в контакт с вътрешни детайли от купето на автомобила. В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.

            От заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ се установяват по несъмнен начин следните травматични увреждания по отношение на К.М.: контузия на главата, изразяваща се с травматичен оток в лявата половина на лицето и сътресение на мозъка. Контузията на главата, сътресението на мозъка и травматични оток са медицински диагнози и се определят като състояния, показващи осъществено механично въздействие. Предвид конкретната обстановка – ПТП – пострадалата би могла да травмира лицето си, удряйки се в части от купето при рязкото отклоняване на главата в посока травмиращите сили. Вещото лице сочи, че вероятно се касае за единичен удар, тъй като не е налице локализирана друга област от главата с видимо външно увреждане. Тази травма обуславя медикобиологичния квалификационен признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Непосредствено след инцидента пострадалата е посетила спешен сектор на МБАЛ „С. А. – В.“, където е осъществен общ медицински преглед и консулт с неврохирург. Назначени са образни изследвания на черепни кости и шийни прешлени. За образно изследване на главен мозък е предложена хоспитализация. Няма данни за приложено специфично лечение. Дадени са препоръки при поява на общомозъчни симптоми да се проведе нов медицински преглед. Констатира се от експертното заключение, че наличните резултати от прегледи не показват развитието на усложнения и здравословни проблеми към настоящия момент, които да са свързани с травмата. Възстановяването след подобни травматични увреждания е от порядъка на около две три седмици. Констатира се още от заключението, че общото здравословно състояние на ищцата К. преди инцидента е сравнително запазено, което е в унисон и с ангажираните писмени документи – етапна епикриза – с нарушения основно от периодично обострящи се болки, свързани с дегенеративни изменения в междупрешленните дискове на гръбначния стълб. Но съобразно посочените дати на консултативните прегледи, подобни оплаквания са били проявени както преди времето на застрахователното събитие, така и впоследствие.

            Установява се още от експертното заключение по СМЕ, че предпазните колани не са абсолютно предпазно средство. Области от тялото, които са относително подвижни, каквито са главата и крайниците, много лесно могат да бъдат травмирани по време на инциденти в купето на автомобил особено при катастрофи с разнопосочни удари, по-голяма сила на ударите и/или значителни деформации по автомобила. Вещото лице сочи, че видът и разположението на нараняването при К.М. от медицинска гледна точка допускат то да е получено и при поставен предпазен колан. 

            Във връзка с ПТП по отношение на детето не се установяват травматични увреждания в нито една област от тялото. Не са налице данни и за последващи оплаквания, свързани с инцидента. От заключение по СМЕ, почиващо на данните предоставени от личния лекар на В.М., се констатира, че детето се намира в нормално физическо и нервно-психическо развитие, съответно за възрастта му както преди, така и след процесния инцидент.

            В хода на откритото съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

            Районен съд – В. е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015 г. в сила от 1 януари 2016 г./ и чл. 86 от ЗЗД. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по предявения пряк иск, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между виновния водач и застрахователя – ответник; 2./ настъпването на процесното застрахователно събитие по време на действие на договора за застраховка „ГО“; 3./ всички елементи от обективната и субективна страна на деликта – 3.1./ деяние /действие или бездействие/; 3.2./ протИ.правност на деянието; 3.3./ вредоносния резултат; 3.4./ причинната връзка между вредите и протИ.правното деяние; 4./ размера на претендираните вреди, включително характера, степента, интензитета, продължителността на претърпените неимуществени вреди и всички конкретни факти по делото, обуславящи справедливия им размер; 5./ изискуемостта на главните вземания, т.е. изпадането на ответното дружество в забава.

            В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

            Районен съд – В. е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015 г. в сила от 1 януари 2016 г./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане в позла на ищците на обезщетение за неимуществени вреди, ведно с мораторната лихва. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по предявените преки искове, в тежест на ищците е да докажат кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между виновния водач и застрахователя – ответник; 2./ настъпването на процесното застрахователно събитие по време на действие на договора за застраховка „ГО на автомобилистите“; 3./ всички елементи от обективната и субективна страна на деликта – 3.1./ деяние /действие или бездействие/; 3.2./ протИ.правност на деянието; 3.3./ вредоносния резултат; 3.4./ причинната връзка между вредите и протИ.правното деяние; 4./ размера на претендираните вреди, включително характера, степента, интензитета, продължителността на претърпените неимуществени вреди и всички конкретни факти по делото, обуславящи справедливия им размер; 5./ изискуемостта на главните вземания, т.е. изпадането на ответното дружество в забава.

            В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.

            В конкретиката на настоящия казус не се спори между страните, че лекият автомобил марка „А., модел „*“ с peг. № ***, управляван от свид. Т.М., е застрахован по застраховка „ГО на автомобилистите" при ответника - застрахователна компания „Б. И.“ АД, което обуславя извода за възникването на облигационна връзка между страните. Не се спори също, че в срока на действие на сключения помежду им договор за застраховка, с участието на процесния автомобил на 29.07.2018 г. е реализирано пътно-транспортно произшествие в гр. В. на А. м..

            Във връзка с оспорването на механизма на ПТП настоящият съдебен състав приема, че същият е доказан по несъмнен начин посредством ангажираните гласни доказателства чрез разпита на водачите на двете МПС-та – свид. М. /водачът на застрахованото МПС/ и свид. Ф. /водачът на блъснатия л.а./, участвали в пътния инцидент, които съдът напълно кредитира, доколкото същите са обективни, пълни, вътрешно непротИ.речиви, взаимнодопълващи се и във връзка с останалата доказателствена съвкупност, депозирани чрез разпита на незаинтересовани от изхода на делото лица. От същите се констатира, че свид. М., чиято гражданска отговорност от непозволено увреждане е застрахована при ответника, на 29.07.2018 г. на обяд се  движил по инерция с несъобразена с атмосферните условия скорост по А. м. посока центъра на гр. В. на свободна предавка в дъждовно време. След попадане в локва с вода, която се била събрала в лявата част на пътното платно до мантинелата, е блъснал с предната част на своето МПС, движещото се пред него в дясната част на пътното платно л.а. „М.“ – в задната ѝ част, в чиято задна седалка се возили и ищците.  

            С гореописаното деяние делинквентът е нарушил установения правов ред в държавата - в частност правилата за поведение, обективирани в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което обуславя и неговата протИ.правност, като елемент от обективната страна на деликта.

            Причинната връзка между протИ.правното деяние и настъпилите неимуществени вреди се констатира по несъмнен начин от заключението по СМЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено от страните. В същото вещото лице с категоричност сочи, че е възможно процесните травматични увреждания по ищцата К.М. да се получат при ПТП и по описания в конкретния случай механизъм. Причинната връзка се констатира и от показанията на свид. И. М., който е видял двамата ищци във видимо влошено състояние непосредствено след инцидента в Спешния център, ценени при условията на чл. 172 от ГПК, като съдът им дава вярна с оглед тяхната връзка с останалата доказателствена съвкупност.

            Вината в обективното гражданско право се предполага до доказване на противното – арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като въведената от законодателя оборима презумпция размества тежестта на доказване. В конкретния случай ответникът не е ангажирал никакви доказателстве досежно невиновността на делинквента. За пълнота следва да се посочи, че по делото от представеното решение по чл. 78А от НК по категоричен начин се доказа и субективния елемент от фактическия състав на иска.

            Ето защо съдът намира за несъстоятелни доводите на ответника за недоказаност на механизма на ПТП и липсата на причинна връзка между протИ.правното деяние и вредите.

            С оглед на изложеното съдът счита, че предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди са доказани по основание.

            В тежест на ищците е да докажат предявените граждански притезания и по размер, като ответникът изрично е инвокирал възражение и в тази насока, като е оспорил размера на обезщетението за неимуществените вреди с оглед вида, характера, степента, интензитета и периода на възстановяване на претърпените от ищците травматични увреждания, негативни емоционални и психически преживявания и другите конкретни данни по делото.

            Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД

, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.

            Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на конкретни обстоятелства от обективната действителност. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др - в този смисъл е задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС.

            Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението. Обезщетението не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване.

            При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.

            Предвид конкретните данни по делото, настоящият съдебен състав при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по отношение на К.М. взе предвид следните обстоятелства, а именно: вида на телесната повреда, който се установява от заключението по СМЕ - лека, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за жИ.та;  характера на леките телесни повредиконтузия на главата, изразяваща се в травматичен оток в лявата половина на лицето и сътресение на мозъка; интензитетът на уврежданията по тялото на ищеца – няма данни за приложено специфично лечение, след назначените образни изследвания на черепни кости и шийни прешлени и осъществен общ медицински преглед и консулт с неврохирург; периодът на възстановяване на процесните травми – около 2-3 седмици. Съдът съобрази и факта, че към настоящия момент не са налични следи от травмите по кожната повърхност и не се установява дефицит в движението на тялото на М..

            Съдът съобрази и негативните емоционални и психически преживявания на ищцата след инцидента, установени посредством показанията на свид. И. М.. Съдът съобрази и годините на пострадалата42 г. /39 г. към датата на ПТП/, като младата възраст обуславя по-високия праг на търпимост към физическите болки и страдания, но безспорно по-доброто общо физическо и психическо здраве е от особена важност на тези години особено за работоспособен човек, издържащ семейство с малко дете. Следва да се вземе предвид и начинът, по който е причинено увреждането – в резултат на ПТП, което е довело до това ищцата да се страхува от управление на МПС, което за един шофьор, представлява неудобство в личния му жИ.т.

            Съдът взе предвид при определяне размера на обезщетението и факта, че ищцата М. при процесното ПТП е пътувала със своя син, който към онзи момент е бил на 10 г., което неминуемо е предизвикало голям стрес и страх у ищцата, породени от опасността за живота и здравето на детето, възникнала от застрахователното събитие.

            При съобразяване с посочените критерии, от една страна, и от друга – със съществуващите обществено-икономически условия в страната, съдът намира, че пълният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 2000.00 лева, като за разликата до предявените 8000.00 лева следва да се отхвърли като неоснователен.

            Предвид конкретните данни по делото при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по отношение на детето В.М. съдът взе предвид, че  в резултат на пътния инцидент ищецът не е претърпял травматични увреждания. Не са налице и данни за последващи оплаквания от медицинска гледна точка, свързани с инцидента.

            Следва да се отчете обаче страхът и стресът, които невръстното дете е преживяло от процесното ПТП. От гласните доказателства по несъмнен начин се установява, че детето е спряло да говори. Страхувало се е да се вози в кола. През нощта се будело и стряскало, като това е продължило около половин година след събитието.

            Съдът съобрази и годините на пострадалото дете13 г. /10 г. към датата на ПТП/, като ниската възраст обуславя и по-ниския праг на търпимост към физическите болки и страдания, като по-доброто общо физическо и психическо здраве е от особена важност за подрастващо дете.

            При съобразяване с посочените критерии, от една страна, и от друга – със съществуващите обществено-икономически условия в страната, съдът намира, че пълният размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 1000.00 лева, като за разликата до предявените 3000.00 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.

            Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 1 от ЗЗД:

            Възражението за съпричиняване не е волеизявление, с което се упражнява потестативно право, а е твърдение за факт. В конкретния случай ответникът поддържа, че ищците са пътували в блъснатия автомобил без поставен предпазен колан или детско столче, с което същите са допринесли за вредоносния резултат. Когато за настъпването на вредите има значение и поведението на увреденото лице, то това поведение изключва отговорността на делинквента само в случай, че прекъсва причинната връзка между действията на делинквента и настъпилите за пострадалия вреди, т. е. без значение е дали поведението на увреденото лице е правомерно или не, от значение е наличието на обективна връзка между неговото поведение и настъпилите щети – арг. от Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3174/2014 г., IV г. о., ГК. В конкретния случай, видно от заключението на вещото лице по САТЕ и СМЕ, причините за застрахователното събитие са няколко и всичките са свързани с поведението на делинквента – управлявал е лекия автомобил с несъобразена с атмосферните условия скорост. Съдът счита, че ищците по никакъв начин не са допринесли за увреждането си, доколкото техните действия не са повлияли на причинно-следствената връзка между противоправното деяние на делинквента и вредоносния резултат. И в двете експертизи ясно е посочено от вещите лица, че процесните травматични увреждания по К.М. е възможно да настъпят и при поставен предпазен колан.       

            Крайният извод на съда е, че са доказани в тяхната кумулативност елементите на фактическия състав на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от ГПК, като липсват данни дължимите обезщетения, предмет на исковете за неимуществени вреди, да са заплатени до посочените размери на пострадалите лица, поради което същите следва да бъдат частично уважени, а исковете за имуществени вреди – изцяло уважени.

            Основателността на главните искове за неимуществени вреди до посочените суми, обуславя дължимостта на акцесорнитте вземания за обезщетение за забава в размер на законната лихва. Оплакванията на ответника относно липсата на уведомяване за застрахователното събитие и претенцията са несъстоятелни, доколкото от ангажираната покана и обратна разписка /л. 15-л.17/ се констатира, че ищците още на 20.02.2020 г. са изпълнили своето законово задължение, произтичащо от чл. 380 от КЗ, като няма данни за удовлетворяване на вземанията на пострадалите лица. От датата на уведомяване на застрахователя /20.02.2020 г./ до момента на удовлетворяване интереса на кредиторите чрез погасяване на вземанията им за главница от 2 000.00 лева и 1 000.00 лева се дължи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, която има парична стойност – арг. от чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. С оглед на изложеното дължимата мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 2000.00 лева за периода от 20.02.2020 г. до 20.07.2020 г. е в размер на 84.45 лева за К., а върху обезщетението за неимуществени вреди от 1000.00 лева за същия период е в размер на 42.23 лева за В., като обезщетенията са начислени посредством лихвения калкулатор от официалния сайт на НАП - http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp.

            Претенциите на К.М. за горницата над 84.45 лева до 337.78 лева и на В.М. за горницата над 42.23 лева до 126.67 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.07.2020 г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            Относно съдебно-деловодните разноски:

            При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове, чийто общ размер възлиза на 449.09 лева, от които – 40.00 лева – депозит за вещо лице по СМЕ и 409.09 лева – адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ и съдействие, имащ характер на разписка – по арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В представения списък по чл. 80 от ГПК ищците са обективирали искане и за присъждане на държавна такса в размер от 440.00 лева, но видно от постановеното по настоящото дело определение № 260758/10.09.2020 г. съдът на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е освободил същите от заплащането на държавна такса и такава не е заплатена по делото.

            На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, чийто общ размер възлиза на 978.18 лева, от които: 109.09 лева – депозит за СМЕ; 58.18 лева – депозит за САТЕ; 21.82 лева – депозит за свидетел; 3.64 лева – държавна такса за съдебно удостоверение и 785.45 лева с ДДС – адвокатски хонорар.

            Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА, на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумите, както следва: 2 000.00 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически увреждания, болки и страдания, представляващи лека телесна повреда и психическа травма в резултат от реализирано на 29.07.2018 г. в гр. В. ПТП; 84.45 лева /осемдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2 000.00 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.07.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, КАТО

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***  против З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за следните суми: 6 000.00 лева /шест хиляди лева/, представляваща горницата над уважения размер от 2000.00 лева до предявения от 8000.00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически увреждания, болки и страдания, представляващи лека телесна повреда и психическа травма в резултат от реализирано на 29.07.2018 г. в гр. В. ПТП;  253.33 лева /двеста петдесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща горницата над уважения размер от 84.45 лева до предявения от 337.78 лева - мораторна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 6000.00 лева, считано от 20.07.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.

 

            ОСЪЖДА, на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на В.И.М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител К.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумите, както следва: 1000.00 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в неблагоприятни емоционални и психически преживявания в резултат от реализирано на 29.07.2018 г. в гр. В. ПТП; 42.23 лева /четиридесет и два лева и двадесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2000.00 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.07.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, КАТО

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от В.И.М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител К.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** против З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за следните суми: 2000.00 лева /две хиляди лева/, представляваща горницата над уважения размер от 1000.00 лева до предявения от 3000.00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в неблагоприятните емоционални и психически преживявания в резултат от реализирано на 29.07.2018 г. в гр. В. ПТП;  84.44 лева /осемдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща горницата над уважения размер от 42.23 лева до предявения от 126.67 лева - мораторна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2000.00 лева, считано от 20.07.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.

 

            ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** и В.И.М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител К.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер от 449.09 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които – 40.00 лева – депозит за вещо лице по СМЕ и 409.09 лева – адвокатско възнаграждение.

 

            ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** и В.И.М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител К.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата в общ размер от 978.18 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които: 109.09 лева – депозит за СМЕ; 58.18 лева – депозит за САТЕ; 21.82 лева – депозит за свидетел; 3.64 лева – държавна такса за съдебно удостоверение и 785.45 лева с ДДС – адвокатски хонорар.

 

            Присъдените в полза на К.Н.М., ЕГН ********** суми да се преведат по следната банкова сметка: ***-***, открита в „О.“ АД.

 

            Присъдените в полза на В.И.М., ЕГН ********** суми да се преведат по следната банкова сметка: ***-***, открита в „Банка Д.“ АД.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от съобщението.

 

            Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: