РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. Перник, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241720201293 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от К. Б. К., ЕГН ********** - непълнолетен,
действащ лично и със съгласие на родителите си С. П. - К. и Б. К., срещу
Наказателно постановление №**********/03.07.2024г., издадено от ВПД
началник Второ РУ - ОД на МВР - Перник, с което на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН, вр. с чл.27, ал.4, вр. с чл.15, ал.2 от ЗАНН и чл. 81, ал.2, т.2 от Закона за
българските лични документи /ЗБЛД/ е наложено административно наказание
обществено порицание за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на издаденото
наказателно постановление и моли за отмяната му. Релевира възражения, че
при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и че
отговорността му за вмененото административно нарушение е ангажирана в
нарушение на материалния закон. В условия на алтернативност обосновава
теза, че се касае за маловажен случай на нарушение и е приложима нормата
на чл.28 от ЗАНН.
Същата позиция жалбоподателят застъпва в съдебно заседание.
Пълномощникът му - адв. Р. З. поддържа възраженията в жалбата, излага
допълнителни доводи в тяхна подкрепа и пледира за отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт. Претендира и за определяне на
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
1
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като
наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните
изисквания и в съответствие с материалния закон. В съдебно заседание
представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ
на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са
следните:
Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е по чл.7, ал.1 от ЗБЛД. Същото е установено с
акт за установяване на административно нарушение
№**********/30.05.2024г. В съдържанието му е посочено, че на 30.05.2024г.,
около 15.50 часа, К. К. се явил във Второ РУ – Перник и посочил, че е изгубил
лична карта с №*****, издадена на негово име от ОДМВР – Перник. Същото
обстоятелство жалбоподателят декларирал и писмено в саморъчно попълнена
и подписана декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, като уточнил, че не знае кога и къде е изгубил
документът. Нарушението е констатирано от свид. К. К. К. – младши експерт
във Второ – РУ – Перник въз основа данните в подадената декларация и след
устно потвърждение на същите от лицето.
Въз основа на така установеното фактическо положение на 30.05.2024г.
в сградата на полицейското управление срещу К. К. било образувано
административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като
актосъставителят – свид. К. К. приел, че виновно е нарушил разпоредбата на
чл.7, ал.1 от ЗБЛД.
При съставяне на АУАН не били отразени обяснения и възражения на
нарушителя. Същият подписал акта и приел връченият му препис срещу
разписка.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
На 03.07.2024г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и въз
основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел,
че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.81, ал.2, т.2 Закона за българските
лични документи ангажирал административнонаказателна отговорност на К.
К., като предвид непълнолетието му, на основание чл.15, ал.2 от ЗАНН
заменил предвиденото за нарушението административно наказание глоба и
наложил обществено порицание.
В горния обем изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите К. К. К. и В. П. А., както и от писмените
доказателства: заверени копия на АУАН с №**********/30.05.2024г.,
Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
2
документи, Удостоверение за раждане №*****, издадено на *****. от
Столична община, Удостоверение, изх. №226/24.09.2024г., издадено от
директор на *****, гр. Перник, Заповед №8121з-1233/27.09.2022г. на МВР,
допълнена със Заповед № 8121з-1988/28.11.2023г.
От правна страна съдът намира следното:
При извършване на служебна проверка за законосъобразност,
съобразявайки и възраженията в жалбата, съдът констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство, имащи за
последица отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.
Съображенията са следните:
Основателни са възраженията, че акта и наказателното постановление
не отговарят на императивните изисквания в чл.42, т.3 и т.4, респ. чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, тъй като липсва пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване датата и мястото
на извършване на нарушението.
Нормата на чл.7, ал.1 от ЗБЛД, сочена като нарушена, вменява на
гражданите - притежатели на български лични документи, задължение да ги
пазят от повреждане, унищожаване или загубване. Санкцията за
неизпълнение на това задължение е установена в чл.81, ал.2 , т.2 ЗБЛД, който
предвижда, че се наказва с глоба от 30 до 200 лв. лице, което изгуби, повреди
или унищожи български личен документ.
При образуването на административнонаказателното производство и
при издаване на наказателното постановление на жалбоподателя не е вменено
нарушаване на задължение да пази от загубване издадения му личен
документ. Вместо това е посочено, че на 30.05.2024г., около 15.50 часа, К. К.
се е явил във Второ РУ – Перник и е заявил, че е изгубил личната си карта,
което и писмено декларирал.
Явяването в съответната структура на МВР, заявлението, че личен
документ е изгубен и подаването на декларация за това обстоятлство не
нарушава нито задължение в чл.7, ал.1 от ЗБЛД, нито която и да е друга
разпоредба. Напротив, именно такова е вдължимото поведение установено в
нормата на чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
документи, която предвижда „В случаите на изгубване, кражба, повреждане
или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в
срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6
относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР,
ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР“.
Фактическия състав на нарушението по чл.7, ал.1 от ЗБЛД включва
неизпълнение от дееца на задължението да пази от повреждане, унищожаване
или загубване издадените му български лични документи.
Видно е, че описанието на нарушението в случая не съответства на
сочената като нарушена административнонаказателна разпоредба. Така
изложените в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление
фактически констатации ограничават правото на наказания /особено предвид
обстоятелството, че е непълнолетен/ да разбере за какво нарушение в
3
действителност е привлечен към отговорност - дали за това, че не е пазил и е
изгубил личната си карата, или за това, че се е явил в РУ на МВР, за да
уведоми за този факт.
Последица от неточното и непълно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено е и липсата на означени дата и място
на извършването му. Вписаните в акта и постановлението дата 30.05.2024г. и
място /Второ РУ – Перник/ в действителност са датата и мястото, на които
нарушението е установено, тъй като тогава жалбоподателят се е явил в
районното управление на МВР и е декларирал, че е загубил личната си карта.
Безспорно, датата и мястото на установяването/откриването на
нарушението са различни от тези на извършването му и затова са неотносими
към изискванията в чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
С оглед обвързването на задължението за подаване на декларация по
чл.17, ал.1 от ПИБЛД с конкретен срок и в най-близкото РУ на МВР, то
актосъставителят е следвало да събере данни за това кога и къде е загубен
документът, респ. кога нарушителят е констатирал липсата му. В случая
отсъстват доказателства за извеждане на единствено възможно заключение
загубването на документа да съвпада с датата, на която лицето е съобщило за
този факт, за да се приеме същата като дата на извършване на нарушението.
Касае се за липса на императивни реквизити от съдържанието на акта и
постановлението, предпоставящи решаването на важни правни въпроси –
относно местната подсъдност за разглеждане на делото, материалната
компетентност на актосъставителя и наказващия орган, относно приложимия
закон, спазването на срока по чл.34 ЗАНН, а и самата възможност за
упражняване правото на защита от наказания субект, което винаги се
осъществява спрямо определен във времето момент. Допуснатата в случая
неопределеност досежно визираните реквизити представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, неподлежащо на саниране.
Не на последно място следва да се отбележи още, че съгласно чл.4 от
Закона за лицата и семейството лицата от 14 години до навършване на 18-
годишна възраст са непълнолетни и извършват правни действия със
съгласието на техните родители или попечители.
От съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение е видно, че административнонаказателното производство срещу
непълнолетния жалбоподател е образувано във Второ РУ – Перник,
непосредствено след установяване на нарушението, без да е осигурена
възможност за присъствие на родител. Предявяването на акта за запознаване,
подписването му от нарушителя, упражняването на правото на обяснения и
възражения, връчването и получаването на препис са все правни действия,
които съгласно чл.4 от Закона за лицата и семейството непълнолетният приема
и извършва със съгласие на родител – изискване, което не е спазено.
Констатираните нарушения на закона са съществени, неотстраними са и
налагат извод за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт, като
незаконосъобразен.
По разноските:
Страните не са направили разноски по делото. От приложените
4
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 17.05.2024г.,
сключен между К. К. и адв. Р. З. се установява, че пълномощникът е оказал
безплатно правна помощ и съдействие в хипотезата на чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Предвид изхода на делото, направеното от пълномощника искане за
определяне на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
производството на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата е
основателно и следва да се уважи. Съгласно цитираната разпоредба
възнаграждението на адвоката се определя в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА /Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Съобразявайки
характера на делото, което не е с фактическа и правна сложност, както и
Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С- 438/22 г.,
съдът намира, че на адв. З. следва да се определи възнаграждение в размер 400
/четиристотин/ лева за оказаната от него безплатно адвокатска помощ и
съдействие. Тези разноски съдът възлага на структурата на МВР, в която е
органът, издал отменения административнонаказателен акт.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.1 и 2, вр. ал.2,
т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №**********/03.07.2024г.,
издадено от ВПД началник Второ РУ - ОД на МВР - Перник, с което на
основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.27, ал.4, вр. с чл.15, ал.2 от ЗАНН и
чл.81, ал.2, т.2 от Закона за българските лични документи на К. Б. К., ЕГН
**********, с адрес гр. ***** - непълнолетен, действащ лично и със съгласие
на родителите си С. П. - К. и Б. К., е наложено административно наказание
обществено порицание за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул.
„Самоков“ №1, да заплати на адвокат Р. З. – АК – Перник, сума от 400
/четиристотин/ лева, представляваща определено адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатно
правна помощ и съдействие на жалбоподателя К. Б. К. в производството по
а.н.д. №01293/2024г. по описа на РС – Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5