Р Е Ш Е Н И Е
303/24.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На първи юли през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №787 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №20-0869-001154/14.04.2020 год. на Началника на сектор към ОД на
МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, Шумен, с което на М.М.М., с ЕГН**********,***
са наложени административно наказание “глоба” в размер на 750 /седемстотин и
петдесет/ лева и „лишаване от прав ода управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца
на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично като
изразява становище по съществото на спора, заявявайки, че желае наказателното
постановление да бъде изменено.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли издаденият електронен фиш да
бъде потвърден изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.03.2020 год. около 14.36 ч. жалбоподателят
управлявал лек автомобил марка „Ауди А3“ с рег.№Н7617ВТ, собственост на Г.Г. М.,
с ЕГН**********, като се движел в гр.Шумен, по бул.“Велики Преслав“, в посока
от кв.Дивдядово към центъра на гр.Шумен. Поради движението си с превишена скорост автомобилът
бил заснет с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система за контрол
на скоростта на МПС ARHCAMS1
№11743С3. При
ограничение на скоростта на движение в населено место до 50 км/час.,
автомобилът се движел със скорост от 107 км/ч. Впоследствие, след установяване
собствеността на автомобила и подадена декларация от последния за предоставяне
на информация, във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, в която
собственикът е посочил лицето, управлявало автомобила в деня на нарушението, на
жалбоподателя М.М.М. на 27.03.2020
год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №1154,
бланков номер 266103, който бил подписан от нарушителя лично, като е изложил,
че няма възражения. Актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е била
нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не е депозирал възражения. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №20-0869-001154 от 14.04.2020 год. на Началника на
сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, Шумен, с което на М.М.М., с
ЕГН**********,*** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 750
/седемстотин и петдесет/ лева и „лишаване от прав ода управлява МПС“ за срок от
3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-конкретно от гласните
доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя С.С.К.
и на свидетеля Х.П.Х., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
По отношение на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.С.К. и Х.П.Х.
съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло. Показанията на
посочените свидетели са категорични и непредубедени и кореспондират както
помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП
допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на
същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.
Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 06.03.2020 год. в 14.36
часа лек автомобил марка „Ауди А3“ с рег.№Н7617ВТ се е движел по в гр.Шумен, по
бул.“Велики Преслав“, в посока от кв.Дивдядово към центъра на гр.Шумен, като
посоченият пътен участък е в рамките на населено место, поради което
ограничението на скоростта за движение е била до 50 км/ч. В същото време от
материалите по делото се установява по безспорен начин, че автомобилът е бил
управляван от жалбоподателя и че същият се е движил със скорост 107 километра в
час. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на
скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на
моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в
настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо
средство – мобилна радарна система ARHCAMS1 №11743С3. Системата е заснела и
записала скорост на движение на автомобила 111 км/ч., като след приспадане на
допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 107
км/ч. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки,
изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената
скорост е била засечена на 06.03.2020 год. в 14.36 часа, както и че
регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената
скорост е Н7617ВТ. Доколкото посочените снимки са изготвени със система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно
от представените като писмени доказателства по делото Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система от 06.03.2020 год. и Снимков
материал техническото средство, с което
е извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно
изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните
работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год.
С оглед на изложеното се налага извода, че управляваният
от жалбоподателя автомобил се е движел с посочената скорост от 107 км/ч. и то в
рамките на населено место при ограничение на скоростта от 50 км./ч. при което следва да се приеме, че
наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е
била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, при превишаване
над 50 км./ч - глоба 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 км./ч превишаване над 50
km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е
законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе
разпоредба, като правилно е изчислил, че размера на „глобата“ следва да лъде в
размер на 750 лева ,доколкото превишението над 50 км./ч. е 7 км.
Авторството на деянието се установява по безспорен
начин, доколкото в представената като писмено доказателство по делото
Декларация от 27.03.2020 год., както собственикът на автомобила, така също и
жалбоподателят са декларирали, че именно последният е управлявал автомобила към
момента на извършване на нарушението. От страна на жалбоподателят не са
изложени доказателства, които да поставят под съмнение така изложената и приета
за установена от съда фактическа обстановка.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя,
изложени в жалбата и в съдебно заседание, че на посоченото место, където е било
монтирано техническото средство, измерващо скоростта на движение е липсвал
поставен пътен знак В26, въвеждащ съответното ограничение в скоростта. В този
смисъл съдът съобрази обстоятелството, че както бе посочено и по-горе
нарушението е извършено в рамките на населено место, при въведено със
законовата разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение на скоростта от 50
км./час. Нарушителят е наказана именно за деяние, изразяващо се в превишаване
на установената по силата на закона максимално разрешена скорост, поради
което липсват каквито и да е индиции в
посочения участък да е имало въведено ограничение на скоростта, различно от
посоченото в закона, поради което не е имало и наличен пътен знак В26.
За прецизност следва да бъде посочено, че деянието
на жалбоподателя не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че с оглед естеството на казуса и с
оглед тежестта на извършеното нарушение, доколкото отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за превишение на скоростта в рамките на населено
место и то с превишение над 57 км/ч., то деянието е със значително висока
степен на обществена опасност, доколкото крие сериозен риск не само за водача и
пътуващите в автомобила пътници, но и за останалите участници в движението. В тази връзка следва да бъде отчетен факта, че
управлението на МПС е правно регламентирана дейност, която се подчинява на
строго предвидени правила и норми и следва да се осъществява само по съответния
ред, имащ за цел опазване здравето и живота на участниците в движението. А с
оглед на изложеното съдът намира, че деянието, описано в обжалваното
наказателно постановление с оглед степента на неговата обществена опасност и
риска, който носи за околните, не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Водим от горното, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на
делото и обстоятелството, че от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по
обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази
връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятлеството, че
настоящото производсто не се отличава с фактическа и правна сложност намира, че
размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0869-001154/14.04.2020
год. на Началника на сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, Шумен,
с което на М.М.М., с ЕГН**********,*** са наложени административно наказание
“глоба” в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и „лишаване от прав ода
управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М.М.М., с ЕГН**********,*** да
заплати на ОД на МВР – Шумен сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: