Р E Ш Е Н И
Е
№
24.10.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и шести септември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 2695
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.74, ал.1, във връзка с ал.3 КТ.
Ищецът ТП – НОИ, гр. Стара
Загора твърди, че с настоящата искова молба на основание чл.71, ал.3 от Кодекса
на труда /КТ/, като контролен орган сезира съда, за да се произнесете по
недействителността на трудов договор № 53 от 01.10.2018 г., сключен между „Си
Ем Си Форест“ ЕООД, гр. Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от Е.С.К. в
качеството й на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството -
работодател Е.С.К. ЕГН ********** – работник.
Твърди се, че в ТП на НОИ,
гр. Стара Загора с вх. № Р-14-23-000-00-********** от 20.11.2018 г. по реда,
разписан в чл.11 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване /НПОПДОО/ и в сроковете посочени в чл.12, т.2 от същата
наредба било представено приложение № 9 към болничен лист № Е20181807047 за
периода от 15.11.2018 г. до 24.11.2018 г. от самоосигуряващото се лице -
земеделски стопанин Е.С.К.. По визирания болничен лист на 03.12.2018 г. било
изплатено парично обезщетение в размер на 133,79 лв. по декларираната от лицето
банкова сметка. ***трол и необходимостта от изясняване на съществени
обстоятелства по отношение осигурителния статус на лицето, както и съмнения за
неправомерно получено от него обезщетение, на основание чл.108, ал.1 от КСО и
заповед № ЗР-5-23-00540241 от 20.03.2019 г. на н-к на сектор КРДОО при ТП на
НОИ, гр. Стара Загора била инициирана и извършена проверка по разходите на
Държавното обществено осигуряване на „Си Ем Си Форест“ ЕООД, гр. Стара Загора.
В хода на проверката се установило, че за месец 11.2018 г. за г-жа К. имало
подадени данни на основание чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/ от осигурителя „Си Ем Си Форест“ ЕООД с код 01 /работници и служители/ и
22 работни дни, т.е. за пълен работен месец. Установило се също, че К. имала
регистрация като земеделски стопанин и се осигурявала като такава за периода от
09.05.2012 г. до 01.12.2018 г., а от 01.12.2018 г. е заявила осигуряване за
фонд „Пенсия“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“ като самоосигуряващо се
лице към осигурителя „Си Ем Си Форест“ ЕООД. Установило се още, че Е.С.К. била
едноличен собственик и управител на „Си Ем Си Форест“ ЕООД. От справка
„Регистър на трудовите договори по ЕГН **********“ се установявало, че от
осигурителя „Си Ем Си Форест“ ЕООД на 01.10.2018 г. било подадено уведомление
на основание Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението
по чл.62 от КТ за сключен трудов договор с Е.С.К., с дата на сключване -
01.10.2018 г. и посочена длъжност „счетоводител“. Трудовият договор не бил
прекратен и към настоящия момент. Изхождайки от наличната информация и факта,
че лицето е осигурено на няколко основания, в т.ч. и конкретния трудов договор
се променяла и базата, от която следвало да се изчисли размера на паричното
обезщетение, като осигурителният доход от трудовото правоотношение играел съществена
роля в определянето на същия този размер. При липса на трудово правоотношение,
липсвало и основание за осигуряване, респективно не би следвало да се вземе
предвид осигурителен доход при изчисляване на обезщетенията, като част от
изплатените вече суми щели да се явят неоснователно получени. Последното
определяло и обосновавало правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Излагат се следните
съображения за недействителност на атакувания трудов договор:
Видно от представения
трудов договор № 53 от 01.10.2018 г. сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от
/КТ/, във връзка с чл.70, ал.1 от КТ между „Си Ем Си Форест“ ЕООД, гр. Стара
Загора, представлявано от Е.С.К., наричан работодател и Е.С.К., наричан
работник, последната била назначена на длъжност „счетоводител“, при непълно
работно време - 4 часа при пет дневна работна седмица, с основно месечно
възнаграждение от 322.00 лв., считано от 01.10.2018 г. За месеците октомври,
ноември, декември на 2018 г. и януари и февруари 2019 г. К. била вписана в платежно - разчетната
ведомост на длъжност „счетоводител“, като имала положени подписи за получено
възнаграждение. В наличните отчетни форми за явяване/неявяване на работа
присъствали отразени данни за лицето. В „Регистър на осигурените лица“ (РОЛ) за
посочените месеци била подадена информация за К. като осигурено по трудово
правоотношение лице по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО.
Твърди се, че трудовият договор бил нищожен,
на основание чл.26, ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, поради
това, че имал невъзможен предмет - обективна липса на трудово отношение.
Едноличният собственик на дружеството не можел да сключва сам със себе си
трудов договор. В законодателството липсвало правна възможност при правоотношения,
които предполагат власт и подчинение, каквито били трудовите такива, едно и
също лице да бъде едновременно работодател и служител /респективно - работник/.
Невъзможно било едно лице с оглед на работодателската си правоспособност да
упражнява работодателската власт спрямо самия себе си. Недопустимо било едно и
също лице да възлага и изпълнява работата, да спазва трудова дисциплина, като
работи под свое ръководство, да си дава указания и да упражнява контрол над
самия себе. Недопустимо било и сам да си търси имуществена отговорност, да
извършва оценка на труда си и изпълнението си, сам да си налага дисциплинарни
наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да си прекратява трудовия
договор, а още повече - да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение /в
гражданския процес винаги има поне две страни - ищец и ответник/.
Твърди се, че трудовият
договор бил недействителен и поради противоречие със закона - чл.74, ал.1 от КТ, във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.38, ал.1 от ЗЗД представителят
не можел да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с
друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал
съгласието си за това. В конкретния случай такова съгласие от страна на
дружеството не било представено. В учредителния акт не била предвидена изрична
хипотеза, че управителят може да сключва договор сам със себе си.
Искането до съда е да
постанови решение, с което на основание чл.71, ал.2 от КТ да обяви трудов
договор № 53 от 01.10.2018 г. сключен между „Си Ем Си Форест“ ЕООД, гр. Стара
Загора, представлявано от Е.С.К., наричан работодател и Е.С.К., наричан
работник за недействителен.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК ответникът „Си Ем Си Форест“ ЕООД е подал отговор на исковата молба,
в който взема становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен.
Оспорва иска като
неоснователен по следните съображения:
Оспорва изложената
твърдението на ищеца за недействителността на процесния трудов договор, на основание
чл.26, ал.2 от ЗЗД - поради невъзможен предмет - „обективна липса на трудово
отношение” изцяло за неоснователна. В случая процесният трудов договор не бил
сключен при условията на договаряне сам със себе си между работодател и
работник. Това било така, тъй като в настоящата хипотеза правоотношението по
трудовия договор не било възникнало между Е.С.К. като собственик на капитала и
управител и физическото лице Е.С.К., а между юридическото лице „Си Ем Си
Форест” ЕООД, представлявано от управителя Е.С.К. и физическото лице Е.С.К.. В
случая „работодател” по смисъла на закона бил дружеството „Си Ем Си Форест”
ЕООД, което било различен правен субект от едноличния му собственик и управител
- Е.С.К.. Ето защо, обратно на тезата на ищеца, страните по сключения трудов
договор не били едно и също лице. Е.С.К. се е задължила да престира труд, като
счетоводител, не сама на себе си, а на юридическото лице „Си Ем Си Форест”
ЕООД, което представлявала. Отношенията на власт и подчинение (спорно било, че
ги има, но доколкото ги имало) били възникнали между тези два правни субекта,
каквато връзка законът не забранявал, т.е. приложимо било правилото, че онова,
което не било забранено от закона, е позволено на правните субекти. Позовава се
на т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 год., ОСГТК. В аналогичен
смисъл били постановките на Върховните съдии по въпроса, възприети в Решение №
11790 от 03.11.2016 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 13857/2015 г. - „Не
съществувала пречка управителят на еднолично дружество да управлява същото и
едновременно с това да упражнява трудовата дейност, след като трудовите функции
се различавали и не се покривали с правата и задълженията, които същият имал по
договора за управление”. Именно такъв бил настоящият случай - функциите на Е.С.К.
като счетоводител по трудовото правоотношение, несъмнено не се препокривали с
функциите на К. на управител, представляващ дружеството.
Оспорва и твърдяното
основание за недействителността на процесния трудов договор - „противоречие със
закона - чл.74, ал.1 от КТ, във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗД”. Твърди, че
отношенията в случая между представляван (дружеството) и представляващ (К.) са
техни вътрешни отношения, поради което в тези техни вътрешни отношения не
следвало да се допуска външна намеса от страна на трети лица, които не били
пряко засегнати от тези отношения. По отношение представителството на юридическото
лице - търговец, каквото се явявало процесното дружество работодател - „Си Ем
Си Форест” ЕООД, следвало да намерят приложение разпоредбите не на общия
граждански закон - ЗЗД, а на специалния такъв, уреждащ органното
представителство - ТЗ - Lex specialis derogat legl gnerali. Поради което в
случая следвало да е приложима нормата на чл.301 от ТЗ, а не на ЗЗД. От
разпоредбата на чл.301 ТЗ се извеждал извода, че след като дружеството „Си Ем
Си Форест” ЕООД не се било противопоставило изрично на действията на управителя
К. по сключването на процесния трудов договор, то тези нейни действия следвало
да се считат потвърдени, а сключеният трудов договор - валиден и обвързващ
юридическото лице, т.е. обратно на тезата на ищеца - действителен. В посочения
смисъл била и еднопосочната съдебна практика на съдилищата от страната (по
разбираеми причини липсвала и практика на ВКС, тъй като тези дела не подлежали
на касационно обжалване). Така например: Решение от 08.04.2016 г. по гр. д. №
8301/2015 г. на Районен съд Перник; Решение № 676 от 12.04.2019 г. по гр.д. №
720/2019 г. на Районен съд Плевен; Решение № 270 от 11.12.2015 г. по гр.д. №
494/2015 г. на Окръжен съд Шумен.
Твърди се, че било
подписано допълнително споразумение към трудовия договор (за увеличение на договореното
трудово възнаграждение), което било подписано между същия работодател „Си Ем Си
Форест" ЕООД, представлявано от другия управител Димитринка Костова и
същия работник Е.С.К..
По изложените съображения,
оспорва предявеният от ищеца - ТП на НОИ гр. Стара Загора, иск по чл.74, ал.1 и
ал.3 от КТ, за изцяло неоснователен. Претендира разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК ответникът Е.С.К. е подала отговор на исковата молба, в който взема
становище, че предявения е неоснователен.
Ответницата Е.С.К. заявява,
че завършва магистратура по счетоводство във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Във
връзка с това имала нужда от практическо приложение на придобитите теоретични
знания. Затова работила като счетоводител за това дружество и трупала
практически опит. Участвала в създаването и осчетоводяването на първичните
счетоводни документи; правела отчети; правила счетоводни записи по различните
счетоводни сметки; отнасяла разходите по съответните сметки; подавала месечните
справки-декларации по ДДС; внасяла социалните осигуровки; изготвяла регистри;
изготвяла отчети; заверявала същите с подписа си на счетоводител. Изобщо
извършвала един обем на чисто счетоводни функции, каквито никой управител на
търговско дружество не извършвал в рамките на функцията си на управление.
Твърди, че сключеният
трудов договор не бил лишен от предмет - имал престация на дружеството към нея
(уговорено възнаграждение), имал и престация на нейния труд като счетоводител
към дружеството.
Оспорва другото твърдение
за недействителност на договора - че било договаряне сам със себе си. Тя не
назначавала себе си за работа към самата себе си, т.е. не съвместявала
качествата работник и работодател. Ответницата като физическо лице заемала
длъжност по трудово правоотношение в едно юридическо лице, каквото било всяко
от притежаваните от ответницата повече от едно търговски дружества, на чийто
капитал била собственик. Това, че съм от една страна управител на
дружеството-работодател, а от друга страна работник по трудов договор в
търговско дружество, на чийто капитал била собственик, не представлявало
договаряне сам със себе си. Субектите (страните) по трудовото правоотношение
били различни лица, а не едно и също лице.
Твърди, че ефективно изпълнявала
функциите на счетоводител -т.е. срещу назначаването й по трудов договор стоял
определен извършван счетоводен труд, който можел да се види. Налице били
стотици страници счетоводни документи, който била създавала и/или обработвала
като счетоводител.
Твърди, че освен нея имало
и друг управител на дружеството и с него подписали допълнително споразумение
към трудовия договор, по силата на който изменили част от първоначалните
уговорки на трудовия договор.
Ответницата продължавала да
работя като счетоводител и извършвала работата си професионално и съвестно.
Моли иска да бъде
отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
заявява, че поддържа иска по изложените в исковата молба доводи.
В съдебно заседание ответното дружество „Си Ем Си
Форест“ ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва иска по изложените в
отговора възражения.
В съдебно заседание ответницата Е.С.К., редовно
призована, не се явява. Депозира становище по делото, с което моли искът да
бъде отхвърлен като неоснователен, поради това, че тя реално изпълнява длъжност
„счетоводител“ в ответното дружество.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представения по делото трудов договор № 53 от
01.10.2018 г. (л.8 от делото), същият е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1
във връзка с чл.70, ал.1 от КТ, между „Си Ем Си Форест“ ЕООД, представлявано от
управителя Е.С.К., като работодател и Е.С.К., като работник, по силата на който
трудов договор Е.С.К. е назначена на длъжност „счетоводител“, при непълно
работно време - 4 часа, при петдневна работна седмица, с основно месечно
възнаграждение от 322.00 лв. Видно от справка за подадени уведомления в НОИ, регистър
трудови договори (л. 26 от делото), уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ за
сключения трудов договор е подадено на 02.10.2018г.
По делото са представени и платежно - разчетните
ведомости на „Си Ем Си Форест“ ЕООД за месеците за периода от м.октомври 2018
г. и до м. февруари 2019 г. (вкл.) и отчетните форми за явяване/неявяване на
работа за същия период (л.9-л.18 от делото), в които са отразени получените от Е.С.К.,
като заемаща длъжност „счетоводител“ трудови възнаграждения помесечно срещу
подпис и присъствените отработени от лицето дни. В „Регистър на осигурените
лица“ за посочения период е била подадена информация за К. като осигурено по
трудово правоотношение лице по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО, видно от справка
„Данни от регистър на осигурените лица“ (л.19-23 от делото).
Видно от представените по делото разпечатки от
електронната страница на търговския регистър (л. 32 и л.42 от делото) „Си Ем Си
Форест“ ЕООД е учредено през 2012г. с едноличен собственик на капитала и
управител Е.С.К., като на 11.06.2019г. е вписана промяна по партидата на
дружеството, касаеща представителната власт на същото, като е вписана като
управител и Димитринка Костова Джапанова, наред с Е.С.К., с начин на
представляване на дружеството – заедно и поотделно. Видно от протокол на
едноличния собственик на капитала на „Си Ем Си Форест“ ЕООД от 14.06.2019г. е
било взето решение за освобождаване на Димитринка Костова Джапанова като
управител на дружеството. При извършената от съда служебна справка на
електронната страница на търговския регистър тази промяна е вписана на 20.06.2019г.
Видно от допълнително споразумение от 11.06.2019г. към
трудов договор № 53 от 01.10.2018 г. (л.41), същото е сключено между „Си Ем Си
Форест“ ЕООД, представлявано от управителя Димитринка Костова Джапанова, като
работодател и Е.С.К., като работник, с което е увеличен размерът на трудовото
възнаграждение на работника на 340 лева.
По делото е представено свидетелство за професионална
квалификация от 28.06.1996г. на Е.С. (л. 60) за завършена специалност „фирмен
мениджмънт и маркетинг“.
Представени са разпечатки от електронната страница на
НАП за подадени справки – декларации и VIES декларации по
ЗДДС, декларации, обр.1 и обр.6 за „Си Ем Си Форест“ ЕООД от Е.С.К..
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Фактите по делото, такива, каквито са
установени при изложението на фактическата обстановка, не са спорни между
страните.
Спорни са правните последици вследствие на
така осъществените факти, като основният спорен въпрос, на който съдът следва
да даде отговор е - може ли управителят
на еднолично дружество да управлява същото и едновременно с това да работи по
трудов договор с дружеството и съответно дали сключеният трудов договор между
дружеството, като работодател и управителят му, като работник, е действителен.
Ищецът твърди, че такъв договор е
недействителен на основание чл.26, ал.2 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/, поради това, че имал невъзможен предмет -
обективна липса на трудово отношение. При условията на евентуалност, навежда
възражение за недействителност на трудовия договор, поради противоречие с
чл.38, ал.1 от ЗЗД, твърдейки, че представителят не можел да договаря от името
на представлявания, нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също
представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.
Недействителността като правен институт на
трудовото право урежда основанията за недействителност, реда за нейното
обявяване, правните последици и възможността за саниране. Недействителността на
трудовия договор се характеризира с редица особености спрямо недействителността
на договорите по ЗЗД. В трудовото право не са уредени отделни основания за
нищожност и унищожаемост на договорите, а се използва общото понятие
недействителност. Страните или лицата по чл. 74, ал. 3 от КТ не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор
или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена от съд с влязло в
законна сила съдебно решение. Недействителността не се обявява, ако
недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен, като работодателят
не може да се позове на недостатък, който може да се отстрани дори, когато
трудовият договор бъде обявен за недействителен, ако работникът или служителят
е действал добросъвестно отношенията между страните по договора до момента на
обявяването му за недействителен се уреждат като при действителен трудов
договор. Тази специална уредба е свързана с особения характер на трудовите
правоотношения, обхващащи правото на труд, на трудово възнаграждение, което от
своя страна е свързано с осигуряване на средства за живот, а също така и с
оглед влиянието на трудовите правоотношения върху социално осигурителните права
на работника или служителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от КТ трудовият договор е недействителен, когато противоречи на закона
или на колективен трудов договор или го заобикаля.
Изхождайки от особеностите на института на
недействителността, през призмата на гореизложеното, съдът намира, че в
случая не е налице основание за недействителност
– невъзможен предмет по чл. 26, ал.2 ЗЗД. Процесният трудов договор е
сключен между два различни правни субекта – от една страна е юридическото лице,
в качеството му на работодател, а от друга страна е физическото лице, в
качеството му на работник. Така че неоснователни са доводите на ищеца, че едно
и също лице в случая са работодател и работник, че едно и също лице възлага и
изпълнява работата, че едно и също лице само си налага дисциплинарни наказания,
си разрешава отпуски и т.н. Неоснователността на тези доводи произтича именно
от това, че както бе посочено по – горе, не става въпрос за едно и също лице.
Никога не е съществувал спор в правната
теория и съдебна практика, че дружеството с ограничена отговорност, респ.
едноличното такова, е юридическо лице, самостоятелен субект на правото, различен
от своите органи на управление, различен от едноличния си собственик на
капитала. Ако се възприеме тезата на ищеца, то това означава да се отъждестви юридическото
лице с управителя му (респ. с едноличния му собственик на капитала), което е в
противоречие с цялостната уредбата на дружеството, залегнала в ТЗ (чл.113-157 ТЗ). Нещо повече, изрично възможността за сключване на договори между
едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него е
предвидена в чл.147, ал.3 от ТЗ. Така че на това основание не може да се
приеме, че трудовият договор е с невъзможен предмет. Липсва законова забрана
управителят на едно дружество да бъде назначен на трудов договор в същото
дружество. По този въпрос съдебната практика е непротиворечива и е в
горепосочения смисъл.
Налице е обаче противоречива
съдебна практика дали такъв трудов договор не противоречи на чл. 38, ал.1 ЗЗД и
оттам да е недействителен. В редица решения
различни съдилища приемат, че няма пречка управителят на еднолично дружество да
управлява същото и едновременно с това да работи по трудов договор с
дружеството, чийто едноличен собственик е, при положение, че трудовите функции
по този договор се различават и не се припокриват с правата и задълженията, които същият има по договора за управление
(какъвто безспорно е настоящия случай) и че не е налице противоречие
с нормата на чл. 38, ал.1 ЗЗД. В тази насока са: решение №11790 от 03.11.2016
г. по адм. д. №13857/2015 г. на Върховния административен съд; Решение от
01.12.2014 г. по адм. дело №684/2014 г. на Административен съд – Перник; решение
от 30.10.2015 г. по адм. дело №437/2015 г. на Административен съд – Монтана; решение
от 25.03.2015 г. по гр. дело №4588/2014 г. на Районен съд – Сливен; решение
№238 от 19.06.2015 г. по гр. дело №275/2015 г. на Окръжен съд – Сливен; Решение
№553 от 06.07.2015 г. по гр. дело №578/2015 г. на Районен съд – Шумен; решение
№ 270 от 11.12.2015 г. по гр. дело №494/2015 г. на Окръжен съд – Шумен; решение
8276 от22.12.2016 г. по адм. дело №5670/2016 г. на Административен съд – София,
решение от 25.03.2015 г. на РС - Сливен по гр. д. № 4588/2014 г., решение №
553/6.7.2015г. по гр.д. №578 /2015 год. на РС – Шумен и др.
В подкрепа на
горевъзприетото от съдилищата са разрешенията, дадени в ТР № 3 от 15.11.2013г.
по тълк. дело 3/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което към органното
представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от
едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две
търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Настоящият
съдебен състав изцяло възприема изложените мотиви в това тълкувателно решение,
а именно че когато едно лице действа като органен представител на две
юридически лица, няма лице - правен субект, различно от тях, което да изявява
своя воля като представител. Договарящи са юридическите лица. Волеизявлението е
на овластения представител, който на основание представителната власт, извършва
правни действия, пораждащи правни последици в сферата на представлявания. Не са
налице два самостоятелни правни субекта - представител и представляван. Не са
налице действия, извършени от лице, различно от представлявания, за да се
приложи ограничението на представителната власт на представителя по чл. 38, ал.
1 ЗЗД. Настоящият съдебен състав счита, че тези съображения са относими и напълно
приложими и в хипотезата на сключен договор (включително трудов такъв) между
юридическото лице, представлявано от неговия органен представител и същият като
физическо лице, защото отново се касае за два различни отделни правни субекти, като
изложените съображения за органното представителство важат и за юридическото
лице - работодател и няма как да се влияят от това кой е другият субект в
правоотношението – дали това е юридическо или физическо лице. В тази връзка
настоящият съдебен състав не възприема становището, обективирано в съдебно
решение 91/16.04.2018г. по гр.д. дело 3513/2017г. на ВКС, съгласно което „сключвайки
с представляваното от него дружество сделка като физическо лице, по силата на
която възникват трудовоправни правоотношения между представляваното от лицето
дружество и същото лице, като страна по това правоотношение в качеството му на
служител – физическо лице, в тези отношения управителят встъпва като
самостоятелен гражданско-правен субект,воден от собствен интерес. Поради това
спрямо него са приложими общите граждански разпоредби, включващи и забраната на
чл.38 ал.1 предл.1 ЗЗД да договаря в лично качество с представляваното от него
лице“. Според настоящият съдебен състав такова разграничение, водено единствено и само от интереса на правния
субект не намира опора в закона и противоречи на горепосоченото тълкувателно
решение. Затова настоящият съдебен състав приема, че процесният договор не е
недействителен на основание чл. 38, ал.1 ЗЗД. Още повече, че недействителността
по чл. 38, ал.1 ЗЗД е висяща и тя се санира с потвърждаване на действието от
представлявания (арг. чл. 42, ал.2 ЗЗД). Така че дори в случая да се възприемем
тезата за извършено действие в нарушение на чл. 38,ал.1 ЗЗД- сключване на
трудов договор без съгласие на представлявания, то този договор е потвърден с подписаното между
страните допълнително споразумение към трудовия договор, сключено между
дружеството, представлявано от неговия друг управител към онзи момент и
ответницата.
В заключение,
настоящият съдебен състав счита, че атакуваният в настоящото производство договор
е действителен, поради което предявеният иск за обявяване на неговата
недействителност на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД и на основание чл. 38, ал.1 ЗЗД,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответното дружество сумата от 720 лева– възнаграждение за един
адвокат. Ищецът, на основание чл. 84, ал.1 от ГПК, е освободен от заплащане на държавна такса по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТП на НОИ – Стара Загора, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. Руски 44, представлявано
от директора Димитър Василев Щерев против „Си Ем Си Форест“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Св. Княз
Борис 155, вх. Б, ет.8, ап.22 и Е.С.К., ЕГН: **********,***. Княз Борис 155,
вх. Б, ет.8, ап.22, иск за обявяване на недействителност на трудов
договор № 53 от 01.10.2018 г., сключен между „Си Ем Си Форест“ ЕООД и Е.С.К., на
основание чл. 26, ал.2 ЗЗД и на основание чл. 38, ал.1 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА ТП на НОИ –
Стара Загора със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. Руски
44, представлявано от директора Димитър Василев Щерев, да заплати на „Си
Ем Си Форест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. Св. Княз Борис 155, вх. Б, ет.8, ап.22, сумата
от 720 лева– разноски за процесуално представителство в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: