№ 4630
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110159896 по описа за 2024 година
Ищецът Г. С. М. твърди в исковата си молба, че работил при ответника „.........“ ООД по
силата на трудов договор от 4.4.2024 г., като заемал длъжността „кофражист“, на
четиричасов работен ден, с трудово възнаграждение в размер на 466.50 лв. Със заповед №
........../22.08.2024 г., връчена на същата дата, трудовото му правоотношение било прекратено
с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Ищецът твърди, че заповедта е
незаконосъобразно издадена поради неспазване чл. 193 и чл. 195 КТ – не е посочено мястото
на извършване на нарушенията. По същество твърди липса на извършени нарушения, както
и извършени спрямо него незаконосъобразни действия, за които сигнализирал органите на
МВР и Инспекцията по труда. Поддържа и че работодателят не му заплатил дължимите
трудови възнаграждения от постъпването на работа до прекратяването на трудовия договор
/от 4.6 до 22.8.24 г./ – в размер на 1233 лв. Моли съда да признае извършеното уволнение за
незаконосъобразно и да го отмени и да осъди работодателя да му заплати дължимото
трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до изплащането на сумата. Претендира разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
исковете. Твърди извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, обусловили
уволнението му. Твърди плащания на трудовите възнаграждения. Моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 128, т.2 КТ.
Не е спорно по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по което ищецът заемал длъжността „кофражист“, на четиричасов работен
1
ден, с трудово възнаграждение в размер на 466.50 лв., платимо до 20-то число на следващия
месец. Ищецът следвало да постъпи на работа на 5.6.24 г., от когато е започнало
изпълнението на трудовия договор.
На 22.08.2024 г. на ищеца е връчена заповед № А-15/22.08.2024 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.187, ал.1, т.1,т.8, т.9, т.10 КТ, вр. чл.
190, ал.1, т.2, т.4, т.7 КТ, а именно: неявяване на работа в три последователни работни дни –
19, 20 и 21.08.24 г., уронване доброто име на дружеството, присвояване, неотчитане и
кражба на имущество на стойност 8180 лв. и предоставени му в качеството на подотчетно
лице, нарушаване на правилника за вътрешния трудов ред, с място на изпълнение – обекти
на фирмата. Нарушението по т.8, т.9 и т.10 е извършено в периода 1.8.24 г.-16.08.24 г.
Със заповедта е прекратено трудовото правоотношение считано от посочената в нея дата
22.08.2024 г.
По делото са представени разходни касови ордери за платени на ищеца аванси/средства за
обекти на дружеството, както и РКО от 27.7.24 г. за платени 1200 лв. без посочено
основание.
Представено е постановление на РП Елин Пелин за образувана прокурорска преписка по
подаден сигнал от Г. М. срещу К. А. /управител на ответното дружество/ за отправени закани
на 16.8.24 г. на строителен обект в района на град Елин Пелин. По образуваната полицейска
проверка по заявление на Г. М. е отправено предупреждение срещу К. А. и Е. А..
По подаден от ищеца сигнал са предприети действия по проверка от Главна инспекция по
труда на ответното дружество, която не е извършена поради непредставяне на всички
документи.
Други доказателства по делото не са събрани.
За да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си на дисциплинарно уволнение,
работодателят следва да установи, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване
на процесуалноправните и материалноправните изисквания за ангажиране дисциплинарната
отговорност на работника, а именно да е поискано обяснение от работника съобразно
изискванията на чл. 193 КТ за нарушението, за което е наказан; заповедта да е мотивирана и
да съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; ищецът да е извършил виновно твърдяното
нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното му наказание да е съответно на
нарушението. Твърденията на ищеца за незаконност на наложеното наказание очертават
основанието на иска и рамките на съдебната защита. В случая тези твърдения са за
допуснати нарушения на формални изисквания при провеждане на дисциплинарното
производство – на чл. 193 и чл. 194 КТ, и по същество – за неизвършване на визираните в
заповедта нарушения.
Изцяло основателен е доводът на ищеца за неспазване на чл. 193 КТ. Съгласно разпоредбата
на чл. 193, ал. 1 и 2 КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения,
като когато предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел
писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание на формално основание.
Задължението за изслушване или приемане на обяснения от субекта на дисциплинарна власт
2
в рамките на дисциплинарното производство и по повод на дисциплинарното наказване на
работника или служителя е съществена част от дисциплинарното производство и единствено
средство за защита на подлежащото на наказване лице, като задължението следва да бъде
изпълнено преди налагането на дисциплинарното наказание. Законът не предвижда
изискване за форма, в която тези обяснения да бъдат изискани и дадени, нито пък има
изискване за формално иницииране на дисциплинарното производство. Работодателят не е
длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на
дисциплинарната му отговорност. Когато обаче на работодателя станат известни
обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да изиска от работника
обяснения по тези обстоятелства. Т.е. необходимо и достатъчно е по разбираем за
работника/служителя начин да бъде изложено, че се изискват обяснения за конкретни
нарушения на трудовата дисциплина. В този смисъл основателни са възраженията на ищеца
за нарушение на тези изисквания, тъй като не се доказа по делото работодателят да е изискал
от него каквито и да е обяснения по повод на твърдените нарушения. По делото не са
събрани нито писмени /напр. връчено при отказ искане за обяснения, неполучено писмо/,
нито гласни доказателства за това работодателят да е изискал от ищеца излагане на
обяснения по факти, които след това в заповедта е приел като извършени нарушения.
Възможността на работника/служителя да се защити в процедурата по чл. 193 КТ е
съществена част от дисциплинарното производство и неспазването й е абсолютно
отменително основание, поради което чл. 193, ал.2 от КТ предвижда съдът да не разглежда
трудовоправния спор по същество. Поради гореизложените съображения и предвид
неспазване на императивните законови изисквания, наказанието на ищеца се явява
незаконосъобразно наложено и подлежи на отмяна.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
При наличието на трудово правоотношение насрещната престация на работодателя за
предоставената му и използвана работна сила е задължението му да заплаща в установените
срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение – в този смисъл е
разпоредбата на чл.128 КТ. Докато съществува трудовото правоотношение, страните по него
имат всички права и задължения, произтичащи от трудовия договор. При предявен иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, в доказателствена тежест на ищеца е да установи
възникването на трудовото правоотношение и че е постъпил на работа при работодателя,
започвайки така изпълнението му, което с оглед уредената в чл. 8, ал. 1 КТ презумпция,
установява, че е изпълнявал трудовите си задължения.
Предвид гореизложеното, по делото е установено, че през периода 5.6.24 г.-22.08.24 г. между
страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е изпълнявал
уговорената в договора длъжност. Като отрицателен факт, не подлежи на доказване от
работника обстоятелството, че възнаграждението за положения труд не му е платено от
работодателя. Напротив, в тежест на работодателя е да установи, при условията на главно и
пълно доказване, плащането на падежа и по установения ред на дължимото трудово
възнаграждение.
По делото не се събраха доказателства за изплащане на ищеца на дължимите му
3
възнграждения. Не могат да се приемат за такива представените разходни касови ордери с
основание аванси за обекти. Предаването на суми, надхвърлящи многократно уговореното
възнаграждение и с така посочено основание изчлючва извода, че е извършено по
трудовото правоотношение и за заплащане на дължимото по него трудово възнаграждение
на работника. Въпросът относно основанието на ищеца да задържи тези плащания ще
възникне при заявена от ответника претенция за връщането им.
Предвид гореизложеното, предявеният от ищеца иск за заплащане на трудово
възнаграждение е доказан по основание. Относно размера му, същият на база уговореното
в трудовия договор и за периода 5.6.24 г.-21.08.24 г. вкл. възлиза на 1204.42 лв., за които
искът следва да се уважи.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят
разноските за адвокат, съразмерно с уважените искове, в размер на 395.36 лв. Съгласно чл.
78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска за трудово възнаграждение, на
ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 15.02 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса върху уважените искове в размер на 100.00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, по предявения иск с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1 КТ, уволнението на Г. С. М., ЕГН **********, гр. София, ............., извършено със
заповед № А-15/22.08.2024 г. на управителя на „.........“ ООД, ЕИК *********, с която му е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.187, ал.1, т.1,т.8, т.9, т.10
КТ, вр. чл. 190, ал.1, т.2, т.4, т.7 КТ.
ОСЪЖДА „.........“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Кирчево,
............, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. С. М., ЕГН **********, гр. София, ............., на основание чл.
128 КТ, сумата от 1204.42 лв. представляваща трудово възнаграждение за периода
05.06.2024 г.-21.08.2024 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата считано от 9.10.2024
г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1204.42 лв. до предявените 1233
лв.
ОСЪЖДА „.........“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Кирчево,
............, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. С. М., ЕГН **********, гр. София, ............., на основание чл.
78, ал.1 ГПК, сумата от 395.36 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. С. М., ЕГН **********, гр. София, ............., ДА ЗАПЛАТИ НА „.........“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Кирчево, ............, на основание чл. 78,
ал.3 ГПК, сумата от 15.02 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „.........“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Кирчево,
............, да заплати по сметка на СРС държавна такса върху уважените искове в размер на
100.00 ЛВ.
4
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от 19.03.2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5