Решение по дело №1745/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба от М. О. Д., [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Варна, [улица], подадена чрез адв. Й. С. Л.-П., срещу Уведомително писмо с изх. № 02-030-6500/3018 от 25.07.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта ,в която е отказано заплащане на субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2020 г. в размер на 7 236.46 лв.

С жалбата се сочи, че уведомителното писмо, в оспорената част, е незаконосъобразно, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Сочи се, че постановеният административен акт противоречи на решението по адм. дело № 360/2023г. по описа на Административен съд гр. Варна, потвърдено с решение № 3690/26.03.2024 г. по адм. дело № 9827/2023г. по описа на ВАС на РБ. Счита, че при постановяване на акта не са съобразени дадените в решението указания - липсва обосноваване в акта по отношение на обстоятелството, че пожарът е възникнал на 02.10.2020 г., т.е. след добива на мед от направлението биологично пчеларство, доколкото резултатите от дейността - добивът на мед, обичайно е в периода месеците юли - август, а и стопанската 2020 година приключва на 01.10.2020 г.; не е обсъден приложимия Регламент № 1306 от 2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти, след като е безспорно доказано наличието на форсмажорни обстоятелства; не е извършена преценка за относимостта към правния спор на образуваното пред Съда на ЕС дело № С-6/2023 година. Излага допълнителни аргументи за липсата на мотиви за наложената санкция, а именно в какво се явява неправомерното поведение, какви базови и други изисквания не са спазени, какви задължения, поети от жалбоподателя не са изпълнени. В уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Искането е да се отмени процесното уведомително писмо, в оспорената част. Моли за присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Моли за отмяна на уведомителното писмо, с което е отказано субсидия в размер на 7236.46 лв.

Ответникът – заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с писмено становище по жалбата и в хода по същество на делото, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Д. М., счита жалбата за неоснователна, като излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт. Сочи се, че в жалбата неправилно е извършено смесване на двете мерки – мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. и 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., поради факта, че финансирането по двете се извършва по различни правила. По мярка 6.3 финансирането е за инвестиция, която в следствие на пожара е унищожена, а по мярка 11 се извършва подпомагане на земеделската дейност на стопанства извършващи биологична дейност за цялата календарна година, а не за стопанска година. Счита за безспорно, че са погинали 148 броя пчелни семейства. Позовава се на чл. 14, ал. 1, т. 6 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014–2020 г. / Наредба № 4 от 24.02.2015г./, предвиждащ че финансова помощ за годината за подаване на заявление по чл. 6, ал. 2 по съответното направление не се предоставя или се намалява, когато: при административни проверки и/или проверка на място се установи по-малък брой животни или пчелни семейства от заявените за подпомагане животни или пчелни семейства. Изплатената финансова помощ е за установените 22 брой пчелни семейства, като не са наложени други административни санкции за умрелите пчелни семейства. Твърди, че с Докладна записка 05-2-030/160 от 11.04.2024 г. на директора на Д. П. е обсъдено дело № С-6/2023 г. образувано пред съда на ЕС, като е счетено за неотносимо към настоящия казус. Искането е да се отхвърли жалбата, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, изхожда от надлежно легитимирана страна с правен интерес и е насочена срещу подлежащ на обжалване административен акт. Актът е съобщен на лично на М. Д. на 31.07.2024 г., видно от отбелязването върху него, а жалбата е подадена на 11.08.2024 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване, т.е. в 14-дневния срок за оспорване съгласно чл.149,ал.1 от АПК.

По основателността на жалбата:

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят М. О. Д. е регистриран земеделски производител с Уникален регистрационен номер /УРН/ 513500 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.

С Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020, с изх. № 02-030-6500/2151 от 07.12.2016 г. Д. е уведомен, че е одобрен за участие по направление „Биологично пчеларство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ за пчелини и пчелни семейства, като следва да поеме [възраст] ангажимент за извършване на биологични дейности по това направление.

На 13.05.2020 г. Д. подава заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 03/180620/86797 по Мярка 11 „Биологично земеделие“, като в табличен вид заявява пчелните семейства за стопанството през 2020 г. – 170 броя. В приложението за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ 2020 е отбелязал, в заявени за подпомагане направления – Биологично пчеларство. Към заявлението са представени изискуемите документи, в това число и стандартен договор за инспекция на биологична селскостопанска продукция и Анекс-3 към същия договор.

На 29.09.2020 г. е извършена инспекция и оценка на пчеларството за постигане на съответствие с Регламенти №№ 834/2007, 889/2008 и Наредба № 5/2018 на МЗХ, обективирана в Доклад, сочещ че операторът отговаря на изискванията на Регламенти №№ 834/2007, 889/2008 и Наредба № 5/2018 на МЗХ и се препоръчва за сертифициране.

На 09.10.2020 г. оспорващият подава до ДФЗ-РА уведомление за възникване на форсмажорни обстоятелства, в което се сочи че на 02.10.2020 г., около 14:13 часа, в землището на с. Равна гора, в близост до неговия пчелин с № 9124А-0006, е възникнал пожар, като голяма част от наличните кошери са изгорели. Уведомлението е регистрирано в ДФ „Земеделие“ – Варна с вх. № 02-033-6500/137 и към него е приложило Удостоверение изх. № 716901-114/05.10.2020 г. от Втора районна служба „Пожарна безопасност и защитна на населението“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна и Удостоверение изх. №552000-16717/07.10.2020 г. от ОД на МВР – Варна, ІV Районно управление на МВР – Варна. Приложени са също регистрационни данни за пчелина, регистър на пчелните семейства и ветеринарномедицински дневник на пчелите, в който е отбелязано, че към месец септември 2020 г. пчелните семейства са 170 броя.

С Решение № 03-030-РД/234/11.12.2020 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Варна, във връзка с подаденото уведомление за форсмажорни обстоятелства, на Д. е признато наличието на тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството му, и е прекратен Договор № 03/06/3/0/00152 от 03.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ и подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ по ПРСР 2014-2020 г. Отбелязано е, че ползвателят не дължи възстановяване на получената по договора финансова помощ.

На 28.10.2020 г. земеделският стопанин подава Анкетна карта за регистрация, в която е посочил, че за стопанската 2020-2021 г. отглежда 22 пчелни семейства. За 2021 г. Д. подава на 13.05.2021 г. заявление за подпомагане за 65 броя пчелни семейства.

На 15.11.2022 г. е издадено уведомително писмо с изх. № 02-030-6500/3018, с което Д. е уведомен, че за кампания 2020 г. оторизираната сума е в размер на 1 075,69 лева. Към акта е приложена таблица с изчисление на финансовото подпомагане по направление „Биологично пчеларство“ – заявени пчелни семейства - 170 броя; установени пчелни семейства“ - 22 броя; установени пчелни семейства след проверка за базови и други изисквания - 22 броя. В таблицата се сочи, че санкционирани пчелни семейства са 148 броя, като според поясненията това са недопустими за подпомагане пчелни семейства. В колона „Неспазване на базови и други изисквания“, раздел „Санкции и редукции на субсидията“ е посочена сума в размер на 7 236,46 лева.

Уведомителното писмо от 15.11.2022 г. е оспорено пред Административен съд - Варна, като е образувано адм. дело № 360/2023 г. С Решение № 1113/26.07.2023г. съдът е отменил оспорваното уведомително писмо с изх. № 02-030-6500/3018 от 15.11.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта, с което е отказано изплащането на субсидия на М. О. Д. в размер на 7 236,46 лева и е изпратил административната преписка на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне в 14 – дневен срок от влизане в сила на решението по подаденото на 13.05.2020 г. от М. О. Д. заявление за подпомагане с УИН 03/180620/86797 по Мярка 11 „Биологично земеделие“, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решение.

В мотивите съдът е приел, обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неясни мотиви в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и в нарушение на материалноправните разпоредби. Установил е липсата на фактическите и правни основания, които да си кореспондират с доказателствата по делото и препятства извършването на контрол за законосъобразност. Административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, а едва в хода на съдебното производство са представени данни за спорното право, обективирани в писмо изх. № Ю-404 от 08.06.2023 г. на БАБХ.

Съдът е приел, че административният орган не е съобразил въведените от контролиращото лице данни; отсъствието на проверки на място; датата, на която е възникнал пожарът – след края на стопанската година 01 октомври; не е изяснено за санкция за неспазени базови и други изисквания ли става въпрос в конкретния случай или за частичен отказ от изплащане на субсидия поради погиване на пчелните семейства; не е направен извод досежно прилагането или неприлагането на административни санкции съгласно Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти, във връзка с възникналия пожар, доказано предизвикан от трето лице. При тези мотиви решаващият съд е постановил решението си като е разпоредил при новото произнасяне да бъде съобразено дело № С-6/2023 година, образувано пред Съда на ЕС и да се прецени относимостта му към настоящия спор.

Решение № 1113/26.07.2023г. по адм. дело № 360/2023г. е обжалвано пред Върховен административен съд на Република България. С Решение № 3690/26.03.2024 г. по адм. дело № 9827/2023 г. ВАС е оставил в сила решението по адм. дело № 360/2023г.

На 25.07.2024 г. е издадено оспорваното в настоящото производство Уведомително писмо с изх. № 02-030-6500/3018 за извършена оторизация и изплащане на финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. за компания 2020. В установителната част на писмото се сочи, че то е издадено в изпълнение на влязло в сила съдебно Решение № 3690 от 26.03.2024 г. на ВАС по адм. дело № 9827 от 2023 г., с което е потвърдено Решение № 1113 от 26.07.2023 г. на АС гр. Варна по адм. дело № 360 от 2023 г. и при спазване на указанията, дадени в мотивите му.

Посочено е, че след извършени допълнителни административни проверки, след разглеждане на заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 03/180620/86797 и допълнително предоставени от страна на кандидата документи, удостоверяващи възникване на пожар, е приета оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2020 в размер на 1075.69 лв. Сочи се, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2020 г. пчелни семейства по мярка 11 „Биологично земеделие”, направление „Биологично пчеларство" е пета поредна година от поетия от кандидата многогодишен биологичен ангажимент по това направление. В резултат на извършените проверки са санкционирани 148 бр. пчелни семейства, като наложената санкция е за неспазване на базови и други изисквания в размер на 7 236.46 лв.

Прието е, че кандидатът доброволно е поел ангажименти по различни схеми и мерки, които от своя страна имат различни изисквания за изпълнението им съгласно европейското и национално законодателство. Изпълнението на заложените цели по мярка 6.3, не обвързват и не са в пряка връзка с изпълнението на изискванията по Мярка 11 “Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“, за която има поет пет годишен ангажимент от кандидата. Относимата по мярка 6.3 наредба е НАРЕДБА № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Редът за изпълнението на ангажимента по Мярка 11 “Биологично земеделие“ е съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г., за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.

Изготвена е таблица № 1, в която в колона 1 са описани декларираните пчелни семейства по идентификационен номер, а в колона № 3 са данните за проверка извършена в БАБХ към края на 31.12.2020 г., като е въведената информация срещу всяко пчелното семейство заявено за участие по мярка 11 от кандидата - общо 170 бр. Колона 2 отразява кода на дейността, а колена 4 установеното състояние /биологично или преход/ за всяко едно пчелно семейство. Преди извършване на оторизация по заявлението на кандидата са извършени проверки за всички общо заявени пчелни семейства 170 бр. в регистъра на БАБХ към края на 31.12.2020 г., в резултат на която са получени данните в колона 3 и тя е следната (Y/N): Декларираните 22 бр. пчелни семейства отбелязани с „У“ е установено че те са собственост на кандидата и живи през цялата 2020 г. (допустими за подпомагане при тази проверка). Декларираните 148 бр. пчелни семейства отбелязани с „N“ в таблицата не са установени в животновъдния обект (ЖО) на земеделския стопанин. Информацията въведена от ветеринарния лекар за тях е, че към месец октомври 2020 г. 148 бр. са отбелязани с причина „умряло пчелно семейство“.

Изложени са мотиви, че проверката е извършената от контролиращото лице, с което кандидатът има сключен договор, съгласно разпоредбите на глава четвърта, чл. 21 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а резултатите са въведени в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС, която се отнася за цялата календарна година (2020). Извършените проверки целят да проверят изпълнението на разписаните изисквания заложени в чл. 1, ал. 3, т. 10 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. като подпомагането се предоставя под формата на годишно плащане при спазване изискванията на Наредба № 5 от 2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица и проверка дали кандидатите по мярка 11 в стопанствата си спазват изискванията на чл. 33, ал.1, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.

Направен е извод, че при спазване изискванията на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. финансовото подпомагане по направлението е извършено за установения брой пчелни семейства собственост на кандидата, за които е извършена биологична дейност, изпълнявана през цялата календарна година с цел спазване принципите на биологично производство и изискванията на Регламентите за биологичното производство и тяхното етикетиране. Допустимите за плащане пчелни семейства са отразени с Y ( 22 бр.) и за тях е извършено финансово подпомагане на кандидата за 2020 г. На 29.09.2020г. контролиращото лице, след края за подаване на заявления за подпомагане 2020, е извършило проверка на пчелин с ID 9124А-0006 на кандидата М. Д., в резултат на което е издал инспекторски доклад. Издаденият доклад от извършената инспекция е преди съответните органи да издадат документи за опожарените пчелни семейства. В доклад издаден в края на месец септември е констатирано, че кандидатът спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията и Наредба № 5 [рег. номер] МЗХ, които данни са отразените й в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Прието е, че кандидатът е уведомил ДФЗ-РА с писмо вх. № 02-033-6500/137 от 09.10.2020 г. за възникване на форсмажорни обстоятелства. Директорът на ДФ “Земеделие“ гр. Варна се е произнесъл с Решение № 03-030-РД/234, отнасящ се за мярка 6.3 «Стартова помощ за развитието на малки стопанство“ за прекратяване на договора, по нея мярка. Видно от официалните документи на дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и от 4-то РУ при ОД на МВР гр. Варна с № 716901-114 2 от 05.10.2020 г., е възникнал пожар в следствие от запалени сухи треви и дребни храсти по непредпазливост и е унищожено имущество. В резултат на пожара са загубени напълно 90 бр. пчелни кошера и частично обгорели 80 бр. пчелни кошери или загубени 166 бр. био пчелни семейства.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., при наличие на форсмажорни обстоятелства, за кандидатът настъпват следните последствия: случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства поетият ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. В случая установеният брой пчелни семейства заявени за подпомагане по направлението, отговарящи на условието да са собственост на кандидата и за които е извършена биологична дейност за цялата календарна година е 22 бр. пчелни семейства, като за тях кандидатът е получил сума в размер 22бр.*48.895 лв. (ставка пчелно семейство за кампания 2020 равняваща се на 25 евро) = 1075.69лв.

В хода на съдебното производство е приобщено към доказателствата по делото адм. дело № 360/2023 г. по описа на Административен съд – Варна. Прието е и Решение на СЕС по дело № С-6 от 11.04.2024 г. и Докладна записка от И. Б. – Директор на Дирекция „Правна“ в Областна дирекция – Варна при ДФ „Земеделие“.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Уведомително писмо с изх. № 02-030-6500/3018 от 25.07.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта в която е отказано заплащане на субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2020 г. в размер на 7 236.46 лв., издавено във връзка с Решение № 1113/26.07.2023г. по адм. дело № 360/2023г. на Административен съд – Варна, потвърдено с Решение № 3690/26.03.2024 г. по адм. дело № 9827/2023 г. на ВАС и заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 03/180620/86797 на 13.05.2020г. Писмото макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП предвижда възможност Изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

Видно от т. I-2 от Заповед № 03-РД/3203 от 24.07.2023 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ [населено място] С. правомощия да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни и пчелни семейства, както и за неизпълнените ангажименти по мерки 214 „Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“. Следователно, оспореното Уведомително писмо с изх. № 02-030-6500/3018 от 25.07.2024 г. е издадено от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

Обжалваното уведомително писмо е обективирано в писмена форма, като при издаването му са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за посочване на фактически и правни основания. Не са допуснати съществени нарушения на относимите специални административно-производствени правила, регламентирани в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Настоящия състав на съда намира, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалния закон.

Мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за 2014-2020 г е изцяло нормативно уредена в Регламент ЕС № 1305/2013г на ЕП и съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР като съобразно чл. 29 § 1 от него подпомагането се предоставя на хектар земеделска площ, на земеделски стопани или групи земеделски стопани, които доброволно се ангажират да преминат към биологично земеделие или да поддържат практиките и методите за биологично земеделие, определени в Регламент (ЕО) № 834/2007, и които са активни земеделски стопани по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, така както се прилага в съответната държава членка. Съгласно чл. 29 § 3 от горепосочения Регламент ангажиментите по мярката се поемат за период от пет до седем години, като при предоставяне на помощта държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период за преминаване към биологично земеделие, като в Република България е приет петгодишен ангажимент. Според чл. 29 § 4 и 5 от Регламента, помощта се отпуска чрез годишни плащания, които покриват изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснати доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите задължения, но не могат да надвишават размерите в приложение II. По приложението на посочената мярка е издадена Наредба № 4 от 22.02.2015 г., с която се уреждат реда и условията за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПСР 2014-2020, като съгласно чл. 12, ал. 1 /в редакцията от ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г. финансовата помощ се предоставя за парцели, животни и пчелни семейства, които са одобрени за участие и за които земеделските стопани са поели задължение да спазват всички изисквания и да изпълняват дейности по съответното направление за период от пет последователни години.

Няма спор по делото, че по отношение на Д. от страна на ДФЗ –РА има поет петгодишен ангажимент за плащания по м. 11 "Биологично земеделие", като за същите декларирани от жалбоподателя пчелни семейства, му е отпускана помощ за предишните четири години. След подадено заявление за подпомагане с УИН 03/180620/86797 от 13.05.2020 г. за петата година е изплатената финансова помощ за 22 брой пчелни семейства и е постановен отказ за финансово подпомагане за 148 броя пчелни семейства, за които след установяване, че са увредени от пожар.

Основните възражения на жалбоподателя са, че при повторното издаване уведомителното писмо, административния орган не е съобразил задължителните указания на съда. В настоящия случай, макар като диспозитив уведомителното писмо да възпроизвежда отмененото уведомително писмо, с което се отказва плащане за 148 пчелни семейства, в него са изложени подробно фактическите установявания и правните изводи на административния орган. Последният е извършил нова преценка на доказателствата и е изложил мотиви за постановения отказ, като сочените от него фактически и правни основания не са били предмет на контрол за законосъобразност при предишното обжалване.

Въпреки това, настоящия състав счита, че административния орган не е съобразил всички задължителните указания, дадени в решение № 1113/26.07.2023г. по адм. дело № 360/2023г. по описа на Административен съд – Варна, потвърдено с решение № 3690/26.03.2024 г. по адм. дело № 9827/2023 г. ВАС, относно обстоятелствата, които следва да се съобразят при новото издаване на административния акт.

В случая безспорно органът е приел наличието на форсмажорни обстоятелства, въз основа издадените и приложени документи от дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна и ІV Районно управление на МВР – Варна, удостоверяващи възникнал пожар. Т.е. безспорно административният орган е приел наличието на форсмажорни обстоятелства, настъпили в следствие на пожар. Уведомителното писмо съдържа обосновка, по отношение на обстоятелството, че пожарът е възникнал на 02.10.2020 г., след добива на мед от направление „биологично пчеларство“ и след края на стопанската година. Административният орган се позовава на изискванията на Наредба № 4 от 24.02.2015 г., предвиждаща финансово подпомагане по направлението, въз основа на установения брой пчелни семейства, през цялата календарна година.

Основателно е обаче възражението, че уведомителното писмо не е съобразено със задължителните указания дадени по адм. дело № 360/2023г. по описа на Административен съд – Варна относно приложението на чл. 77, § 2 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. по отношение на настъпилото форсмажорно обстоятелство.

Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. предвижда налагане на административни санкции при неизпълнение изисквания по същата, които са съобразени с разписаните такива в Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти.

Съгласно чл. 77, § 4 от Регламент ЕС № 1306/2013 Административните санкции могат да приемат следните форми: а) намаляване на размера на помощта или подпомагането, които се изплащат или ще се изплащат във връзка със заявленията за помощ или исканията за плащане, свързани с неспазването, и/или във връзка със заявления за подпомагане или искания за помощ за предишни или следващи години; б) плащане на сума, изчислена на базата на съответното количество и/или период, свързани с неспазването; в) изключване от правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане. Видно от изложеното, чл. 77, § 4 от Регламент ЕС № 1306/2013 приема, че намаляване на размера на подпомагането, което ще се изплаща на жалбоподателя е вид санкция.

Съгласно чл. 77, § 2, б. "г" от Регламент № 1306/2013 не се прилагат административни санкции, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазване на задължението по § 1 или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. От събраните доказателствата по делото безспорно се установи, че по отношение на процесните 148 пчелни семейства, заявени за подпомагане през 2020 г. е настъпило непредвидимо обстоятелство на 02.10.2020 г. – пожар, който е предизвикан от трето лице и представлява форсмажорно обстоятелство. Това обстоятелство е основание за неприлагане на административна санкция и в случай, че беше съобразено от ответника, би довело до неприлагането й. Незаконосъобразно административният орган е наложил санкция на жалбоподателя, доколкото са налице основания по чл. 77, § 2 б "г" от Регламент ЕС № 1306/2013г и жалбоподателят не носи отговорност за неспазването на задълженията.

По изложените съображения съдът счита, че уведомителното писмо в оспорената му част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания по прилагането на закона.

Жалбоподателят е заплатил държавна такса в размер на 10 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 1900 лева по Договор за правна защита и съдействие сключен на 02.08.2024г., като сумата по договора е заплатена в брой. С оглед надлежно направеното възражение за прекомерност от ответната страна, предвид фактическата и правна сложност на делото, която настоящият състав отчита като средна, обема и качеството на осъществената от процесуалния представител на жалбоподателя защита, и с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определяща минимален размер на адвокатското възнаграждение в размер на 1 025 лева, съдът приема че възражението за прекомерност за основателно.

На жалбоподателя на основание чл. 143, ал.1 от АПК следва да се присъди сумата в размер на 1035 лева, платима от бюджета на ДФ „Земеделие“, към която е административния орган постановил обжалвания административен акт.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-030-6500/3018 от 25.07.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта, с която на М. О. Д., [ЕГН] е отказано изплащането на субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2020 г. в размер на 7 236,46 лева.

ИЗПРАЩА административната преписка на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по подаденото на 13.05.2020 г. от М. О. Д. заявление за подпомагане с УИН 03/180620/86797 по Мярка 11 „Биологично земеделие“, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение за произнасяне на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ с административен акт по подаденото на 13.05.2020 г. от М. О. Д. заявление за подпомагане с УИН 03/180620/86797.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на М. О. Д., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица], сума в размер на 1035 (хиляда и тридесет и пет) лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.