РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Бургас , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100500914 по описа за 2021 година
Производството по делото е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба на М. Т. Г. с ЕГН **********, предявена чрез процесуален представител
адвокат Тошко Стоянов Дичев, адвокат при АК-Бургас със съдебен адрес:
гр.Бургас,ул.“Жени Патева“№1, против Решение № №89/18.03.2021г., постановено по гр.д.
№ 5014/2020г. по описа на РС-Бургас , с което по молба за защита по Закон за защита от
домашно насилие, предявена от Д.С.Г. с ЕГН ********** срещу ответника-въззивник М. Т.
Г. за домашно насилие, осъществено на 14.08.2020г. и на 23.08.2020г. , е наложена мярка за
защита на Д.Г., като М.Г. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Д.Г.; забранява Г. да приближава на по-малко от 50-метра жилището на Д.Г.,
находящо се на адрес: гр. *** ж.к. *** бл.** вх.* ет.* ап.**, местоработата й, както и местата
за социални контакти и отдих , за срок от 3 месеца; ответникът М.Г. е задължен да посещава
специализирана програма за извършители на насилие в Център за превенция на насилието и
престъпността в гр.Бургас,бул.“М.Луиза“№9 за срок от 3 месеца;наложена е глоба на Г. в
размер на 200 лева;присъдени са разноски в полза на Г. и Г. е осъден да заплати по сметка
на БРС държавна такса от 25 лева. С решението на БРС е оставена без уважение молбата на
Г. за защита от домашно насилие срещу Г. за твърдяно осъществено такова на 25.08.2020г.
Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е необосновано,
неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, и при
съществени процесуални нарушения.Твърди, че първоинстанционния съдебен акт е
постановен само въз основа на депозираната молба от Д.Г., че по два пункта 1/от
изложените в молбата дати/ са извършени актове на домашно насилие, като е оставил без
уважение молбата за защита относно твърденията на молителката за конкретна дата, а
именно: 25.08.2020 година. Липсвало произнасяне и анализ в мотивите на решението по
отношение на изложените от ответника аргументи; въпреки направените доказателствени
искания,БРС не допуснал да бъде извършена съдебно-психиатрична експертиза, както и
1
необосновано и немотивирано оставил без уважение искането за допускане до разпит
/изслушване/ на детето на страните. В първото по делото съдебно заседание, по повод
указание на съда, молителката съобразно дадените й указания от съда следвало да внесе
изрично уточнение относно твърдяните и изложени от нея факти и обстоятелства, свързани
с конкретните дати на твърдяното от нея насилие,което обаче в предоставения й срок тя не
направила, поради което и с оглед на „злоупотребата с процесуални права“, това уточнение
не би следвало да бъде приемано, производството по делото - прекратено, поради
неизпълнение на изрични указания в предоставен от съда срок.Освен това извън
преклузивния срок било заявено искането на молителката Г. за допускане до разпит при
условията на довеждане.Обсъдени са показанията на разпитани по делото свидетели, като се
изтъкват и доводи относно представен по делото социален доклад на ДСП-Бургас, от който
ставало ясно, че детето на страните никога не е бил свидетел на осъществено насилие от
страна на баща му към майката, и че бил свидетел на кавги между двамата,но не и на
насилие. Въззивникът заявява, че единственото вярно заключение на съда било свързано с
т.нар “увреждания“ на молителката Г., причинени от действия на г-н Г. при и по повод
спорове между двамата за кафе-машина на конкретна дата /25.08.2020 година/. Това ставало
ясно от заявеното от детето пред социалния служител, че и двамата са държали и дърпали
машината всеки към себе си, като впоследствие същата е била изпусната, но това по себе си
като обстоятелство, не може да бъде разглеждано като акт на насилие.Твърди се наличие на
съществени противоречия и разминавания в твърденията на молителката и тези на детето,
дадени пред социалния работник П., относно първия от така изложените в молбата за защита
„акт на насилие“. Г-жа Г. в молбата си заявила, че в присъствието на детето е била обиждана
от съпруга си, влачена по земята, че е получила нараняване по устната си, докато самото
дете отричало за такива действия на баща си.Заявява доводи и съображения за това, че
съдебното решение било постановено при непълнота на доказателствения материал,
свързани с недопускане на конкретни доказателствени искания от ответника и отнемане на
процесуалните възможности за защита на М.Г., с оглед на което моли да бъде допусната
СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКА експертиза, която да отговори на въпроси, подробно
посочени в нарочно заявление до районния съд от 22.12.2020 година- относно психическото
състояние, психологични изменения, феномени, маниакалност и др.въпроси,
конкретизирани в посочената молба;моли извършването на нов социален доклад, изготвен
от друг социален работник, психолог със съответната квалификация за работа с деца, и
педагог /различни от Л. П./, относно годността на детето да бъде изслушано от съд, респ.да
дава показания, и в зависимост от заключението, същото да бъде допуснато до розпит,
респ.изслушване от въззивния съд.Моли постановяване на решение, с което да се отмени
изцяло решението на Районен Съд — Бургас по гр.дело №: 5014 / 2020 година, и да се
остави молбата на Д.С.Г. без уважение.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от Д.Г. чрез процесуалния й
представител М.И. К., в който се заявяват съображения срещу твърденията на въззивника за
това:1/ че по делото не били събрани доказателства/ 2освен декларацията по чл.9 ЗЗДН/; 2/
за безспорно доказване актовете на насилие срещу Г. ,осъществени от Г.; 3/ за нарушаване
на процесуалните срокове от молителката при събиране на доказателствата по делото.
Възразява се срещу доказателствените искания на въззивника като се изтъква, че исканата
психиатрична експертиза очевидно е за изследване на факти , които не са предмет на делото
, а именноевентуалните последици върху личността на молителката от оказаното домашно
насилие. Тези факти биха имали правно значение за определяне на щетите от
насилието,което би било предмет на друго дело. Сочи се, че правното значение на щетите от
насилието върху молителя би имало правно значение по дело по ЗЗДН единствено и само
ако на тях е основана молбата по делото или определяне на размера на наложената от съда
санкция,каквито твърдения и искания обаче не били заявени от молителката и поради това
искането се намира за неотносимо по правния спор. Заявено е възражение срещу искането за
2
разпит на свидетел- ненавършилото пълнолетие дете на страните, като се изтъква, че :1/
искането не се основава на правната позиция на ответника и на неговите твърдения,респ.-
твърденията на ответника,заявени по делото, не предпоставят събиране на доказателства от
този вид.2/налице са процесуални пречки за изслушването на детето като свидетел,поради:
а/ недопустимост на показания,давани от недееспособен поради противоречие с чл.2 и сл. на
ЗЛС; б/ противоречие с нормата на чл.15 ЗЗакрД,която предвижда изслушване на дете в
съдебно производство само когато се засягат негови законни интереси,а в случая съдебното
производство е за защита от домашно насилие и не навлиза в тази правна сфера.Моли се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските във въззивното
производство. Съдът констатира, че първоинстанционното решение не е обжалвано в частта,
с която е оставена без уважение молбата на молителката Г. срещу ответника Г. за налагане
мярка за защита срещу осъществено домашно насилие на 25.08.2020г., поради което в тази
му част решението е влязво л законна сила. Въззивната жалба е предявена от процесуално-
легитимирана страна, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса,
поради което следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните по делото. Доказателственото искане на въззивника- за изслушване на
ненавършилото пълнолетие дете на страните следва да се остави без уважение, тъй като
детето не е страна в настоящето съдебно производство, за да се постанови изслушването му
по чл.15 ЗЗД, в каквато насока е било заявено искането на ответника в писмения му отговор
по молбата по ЗЗДН,респ. – о.с.з. на 19.10.2020г. и е доразвито в настоящата въззивна
жалба.Доказателственото искане за допускане на съдебно-психологическа експертиза по
задачи, формулирани с нарочна молба пред БРС с вх.дата от 22.12.2020г.,като неотносими
към спора по ЗЗДН, се моли да бъдат оставени без уважение.
С определение № 494/10.06.2021г. съдът е оставил без уважение доказателственото
искане на въззивника за изслушване на ненавършилото пълнолетие дете на страните по
съображения, че детето не е страна в настоящето съдебно производство, за да се постанови
изслушването му по чл.15 ЗЗД.Доказателственото искане за допускане на съдебно-
психологическа експертиза по задачи, формулирани с нарочна молба пред БРС с вх.дата от
22.12.2020г., е оставено без уважение като неотносимо към спора по ЗЗДН .
Производството е инициирано по молба с правно основание чл. 3,т.1 ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалвана част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският
окръжен съд намира, че първоинстанционно решение в обжалваната част е валидно и
допустимо , а като краен резултат – правилно.
При разглеждане на спора по същество по изложените във въззивната жалба
съображения и след самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, въззивната инстанция приема за установена фактическа обстановка,
идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение, поради което не е
3
необходимо да я преповтаря и затова на основание чл. 272 ГПК препраща към нея.
При разглеждане на делото БРС е обсъдил събраните доказателства и на база
преценката им е приел за доказано, че на посочените в молбата дата – 14.08.2020г. и на
23.08.2020г., ответникът Г. е осъществил спрямо молителката Г. актове на психическо и
физическо насилие, изразяващи се в отправяне на обидни изрази,заплахи,нараняване в
областта на устата и бутане и дърпане, в резултат на което скъсал нощницата на
молителката.Съдът е приел, че актовете на насилие са доказани от представената и
изходяща от пострадалата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, както и от събраните по делото
гласни доказателства и е уважил молбата за налагане на мерки за защита като основателна.
Мотивите в обжалваното решение, обсъждащи доказателствата по изясняването на
спора от фактическа страна, напълно се възприемат от въззивния съд. БРС се е произнесъл в
съответствие със събрания доказателствен материал и е изложил фактически и правни
изводи, които изцяло се споделят от БОС. Съдът намира за правилни и решаващите правни
изводи на районния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към решението и
в тази част и по този начин същите стават част и от настоящия съдебен акт.
По наведените в жалбата доводи и за пълнота следва да се отбележи следното:
В настоящият случай по делото е безспорно, че към месец август 2020година
молителят и молителката са били съпрузи, като е било висящо и бракоразводно дело №
4451/2020г. по описа на БРС за разтрогване на брака им.
От изявленията на всяка от страните по делото става ясно, че в този период от
време отношенията им били напрегнати и конфликтни.На 14.08.2020г., след употреба на
алкохол ответникът Г. започнал да обижда молителката и поискал да вземе ключовете от
семейния автомобил,намиращи се в раница на молителката Г.. Последната държала раница
и не му позволявала да я вземе, поради което той започнал да я дърпа от ръцете й и по този
начин да влачи Г. по пода.От това стълкновение и поради нараняване от ципа на раницата,
от устата на молителката Г. започнала да тече кръв, а коленето й били ожулени.
На 23.08.2020г. ,около 20.00 часа ,след като ответникът се прибрал с детето в
семейното жилище, разпитвал Г. къде е била на 21.08.2020г. и в този разговор започнал да
я обижда с обвинения за изневери, започнал да я бута с тялото си, да проявява агресия
спрямо нея,в резултат на което скъсал дясната презрамка на нощницата й.Г. се заключила в
банята и от там подала сигнал на телефон 112.Тези обстоятелства се установяват както от
представената с молбата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която законодателят е придал
абсолютна презумптивна доказателствена сила, но се установява и от показанията на
разпитаните по делото свидетели и приложена преписка вх.№ 434000-9998/2020г. на Второ
РУ МВР.
С въззивната жалба се въвеждат твърдения за липса на преки непосредствени и
4
убедителни доказателства за това, че са били осъществени актове на домашно насилие
спрямо молителката от ответника; изтъква се необосновано недопускане от районния съд
на искана от ответника съдебно-психиатрична експертиза на молителката с изследване на
данни за предхождащо или съпътстващо психологическо разстройство; данни за повишена
тревожност,агресия, отчаяние и състояния на силни раздразнения у молителката; както и се
претендира допускане до разпит на малолетното дете на страните, тъй като последните две
доказателствени искания щели да установят обективната истина по делото, но не били
допуснати от районния съд.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Процедурата по ЗЗДН е
предвидена да даде защита на физическите лица от упражнявано срещу тях насилие и има за
цел предпазване на жертвата от посегателство срещу живота, здравето, нейното
достойнство, емоционално и психично състояние. За да се проведе успешно доказване на
твърденията на молителката за осъществени спрямо нея актове на домашно насилие, същата
следва да установи, че спрямо нея е реализирано домашно насилие чрез действия от страна
на ответника, изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в
приложното поле на чл. 2 ЗЗДН, дефиниращ понятието "домашно насилие".
В случая, установената в пълнота от районния съд фактическа обстановка по
делото категорично установява извършено от ответника домашно насилие по смисъла на чл.
2 ЗЗДН спрямо молителката на посочените дати, изразяващи се в упражнено спрямо нея
физическо и психическо насилие, като възраженията на въззивника са изцяло
неоснователни.
От представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН по категоричен начин
се установяват извършените от Г. действия спрямо съпругата му Г., квалифицирани като
домашно насилие, по начина, по който това е описано в молбата и в декларацията, на която
закона е придал значението на абсолютно доказателство – чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Тук следва да
се има предвид, че ЗЗДН регламентира отношенията между лица в близка или родствена
връзка, като за тези отношения в голяма част от случаите няма преки доказателства
(очевидци) и именно в тази връзка, целейки да осигури адекватна защита на пострадалите
лица, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, че когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация,
т. е. същата има обвързваща съда презумптивна доказателствена сила. Следователно, извод
за осъществено домашно насилие може да бъде направен дори и само въз основа на
представената от молителката декларация. В случая обаче по делото са събрани и други
доказателства – показанията на св. Ж., която сочи, че е видяла молителката Г. с разкървавена
уста и по този повод узнала как се е случило това. Свидетелката Ж. получила по месинджър
5
съобщение от молителката за това, че последната се обадила на 112 и по този повод
трябвало да даде показания в полицията. От показанията на полицаите, посетили дома на
страните при инцидента на 23.08.2020г. и разпитани като свидетели от БРС, се установява,
че нощницата на молителката Г. била скъсана /св.У./; Г. била изплашена и притеснена /св.У.
и св.Б./, поради което полицай У. поговорила с нея и я успокоила.
В тази връзка, БОС намира за неоснователни възраженията на въззивника за това,
че по делото останали недоказани актовете на домашно насилие.Вярно е , че свидетелката
Ж. не е била техен пряк очевидец, но е видяла както разкървавената уста на молителката,
така и е била уведомена от молителката по месинджър за това, че последната се обадила на
телефон 112. Свидетелите У. и Б. разбираемо не са били преки очевидци на самия акт на
домашно насилие на 23.08.2020г., но споделят пред съда за последиците, които се видели
след посещение дома на страните след подадения от молителката сигнал на тел.112. При
внимателния и съвкупен анализ на така събраните по делото доказателства, преценени във
връзка и с данните, съдържащи се в декларацията по чл.9,ал.3 ЗЗДН, районният съд
правилно е кредитирал тези гласни доказателства.
Неотносими към спора и не подлежат на обсъждане заявените от въззивника
съмнения за това,че детето на страните не е било свидетел на актовете на домашно
насилие, което счита за необяснимо пред вид заявения от молителката интензит на същите/
бутане, влачене по земята при дърпане на раницата и т.н./. Видно от социалния
доклад,изготвен от ДПС-Бургас, малолетното дете на страните става силно тревожно,
обърква се и дори заеква във всеки случай, когато се спомене за съдебен спор между
родителите му, което би могло да бъде индиция за това, че дори и детето да е било очевидец
на тези актове, е силно стресирано и не желае да говори и споделя за тях;в тази връзка
детето не би следвало да се допуска и разпитва като свидетел по делото.
Съдът намира, че действията на ответника съставляват именно актове на
психическо и физическо насилие над молителката, като употребата на физическо насилие е
в най-висша степен незачитане на личната неприкосновеност и достойнство на молителката.
За отговорността по ЗЗДН е без значение дали се касае за единичен случай или системно
поведение, както и дали ответникът е бил провокиран от молителката или не, каквато теза
поддържа в писмения си отговор пред БРС. Дори и поведението на въззивника да е било
провокирано по някакъв начин от други обстоятелства, обострили отношенията между
страните, това по никакъв начин не може да оправдае извършените от него актове на
насилие и да неглижира предприетото от него агресивно поведение към молителката,
поради което в случая са налице предпоставките за налагане на мерки за защита и
ответникът следва да понесе отговорността, предвидена в закона.
Затова и настоящият съдебен състав напълно споделя изложените от
първостепенния съд мотиви, към които препраща изцяло на осн. чл. 272 от ГПК;
направените от първостепенния съд изводи са задълбочени и се базират на цялостен анализ
6
на всички събрани по делото доказателства, като съдът правилно е изходил и от самото
естество на производството, неговите цели и значение.Ето защо, като е уважил молбата и е
издал поисканата от молителката заповед за защита, районния съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК
и чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, въззивникът следва да бъде осъден да заплати направените от
насрещната страна разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатен адвокатски
хонорар за водене на настоящото производство.
Мотивиран от горното, на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № №89/18.03.2021г., постановено по гр.д.№
5014/2020г. по описа на РС-Бургас в обжалваната част, с което по молба за защита по Закон
за защита от домашно насилие, предявена от Д.С.Г. с ЕГН ********** срещу ответника-
въззивник М. Т. Г. за домашно насилие, осъществено на 14.08.2020г. и на 23.08.2020г. , е
наложена мярка за защита на Д.Г., като М.Г. е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Д.Г.; забранява се Г. да приближава на по-малко от 50-метра
жилището на Д.Г., находящо се на адрес: гр. *** ж.к. *** бл.** вх.* ет.* ап.**,
местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих , за срок от 3 месеца;
ответникът М.Г. е задължен да посещава специализирана програма за извършители на
насилие в Център за превенция на насилието и престъпността в гр.Бургас,бул.“М.Луиза“№9
за срок от 3 месеца;наложена е глоба на Г. в размер на 200 лева, присъдени са разноски в
размер на 600лв. и държавна такса от 25 лева, платима по сметка на БРС.
ОСЪЖДА М. Т. Г. с ЕГН ********** от гр.*** ж.к.*** бл.*** вх.* ет.* ап.**, да
заплати на Д.С.Г. с ЕГН ********** от гр.*** к-с *** бл.** вх.* ет.* ап.**, съдебно-
деловодни разноски, извършени пред БОС в размер на 600 лева/ шестотин лева/ за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7