№ 14712
гр. София, 27.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110117416 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от фирма срещу П. Й. Ц. - И.,
ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК е предявен иск с
правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. чл. 557 КЗ за сумата от 1939,00 лева,
представляваща изплатено от ищеца на собственика на лек автомобил „Фиат Пунто“,
рег. *** /К. М./ обезщетение за имуществени вреди, възникнали от ПТП, причинено от
ответника на 15.10.2021 г. в гр. София ПТП с включени ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва от 17.11.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 03.12.2021 г. (съобразно направено от ищеца уточнение на
исковата молба в проведеното по делото открито съдебно заседание) в гр. София
ответникът е причинил ПТП, управлявайки собствения си лек автомобил „Опел
Зафира“, рег. № **** с несъобразена скорост и поради неспазване на дистанция, е
ударила отзад движещото се пред нея МПС, което отскочило от удара и ударило
преднодвижещото се МПС. Твърди, че в резултат от причиненото от противоправното
поведение на ответника произшествие за К. С. М., собственик на лек автомобил „Фиат
Пунто“, рег. *** са възникнали имуществени вреди. Доколкото към датата на
настъпване на произшествието за управлявания от ответника автомобил не е била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, то и увреденото лице
е предявило претенции към ищеца, който е удовлетворил същите като е изплатил
обезщетение по образуваната преписка № 21110363/06.12.2021 г. Ответникът е бил
поканен да плати извънсъдебно задълженията си, но плащане не последвало. Моли за
уважаване на иска и за присъждане на разноски.
Ответникът, чрез упълномощен представител, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва
предявения иск с доводи за неоснователност. Оспорва с поведението си да е станала
причина за възникване на имуществени вреди в правната сфера на лицето, на което
ищецът е изплатил обезщетение. Намира, че същото е било преждевременно
изплатено, с оглед липсата на произнасяне от страна на наказателния съд с влязъл в
1
сила съдебен акт по въпроса за „вината“ за настъпване на произшествието, вкл. и
наличието на съвина. Поддържа, че наказателното постановление, което е било
съставено във връзка със случая, е било отменено от съда, т.е. липсвала вина от страна
на ответника. В обобщение заявява, че ищецът е платил без правно валидно
основание, поради което моли за отхвърляне на иска
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се от събраните по делото доказателства, че за процесното събитие, в
което ответникът не оспорва да е участвала, са били съставени протоколи за ПТП №
1817130/03.12.2021 г., №1817131/03.12.2021 г. и № 1817130/03.12.20201 г. съгласно
които е настъпило произшествие на същата дата в 17:30 часа в /населено място/“, при
което ответникът е управлявал л.а. Опел Зафира, рег. № ***, нейна собственост, без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
като движейки се по бул. „Акад. Ив. Е. Гешов“ с посока от бул. „България“ към ул.
„Охридско езеро“ в района срещу бензиностанцията се ударила в намиращото се пред
нея МПС 2 л.а. „Рено“, рег. № ****, което от удара отскочило и ударило намиращото
се пред него МПС 3 л.а. „Фиат Пунто“, рег. № ***, собственост на К. С.ов М., което от
своя страна се ударило в МПС 4 л.а. „Опел Мерива“, рег. № ***. Длъжностното лице,
посетило произшествието и съставило протоколите, е възприело, че собственият на
ответника автомобил е бил увреден в неговата предна част, а МПС 2 и МПС 3 – в
областта на предна и задна част, а МПС 4 - в задната му част. Видно е от схемата на
ПТП в обсъжданите протоколи, че леките автомобили, участвали в произшествието, са
се намирали в колона (един пред друг), като най-отзад се е намирала ответницата с
управлявания от нея „Опел Зафира“.
Установено е също така, като това обстоятелство не е спорно между страните, че
във връзка с произшествието по отношение на ответника е било взето
административно-наказателно отношение, бил е съставен АУАН, въз основа на същия
е било издадено Наказателно постановление № 21-4332-025973/16.12.2021 г.
Последното по жалба на ответника е било отменено с влязло в законна сила решение
№ 418/25.01.2023 г., тъй като съдът е приел, че е налице нарушение на материалния
закон – нарушителят е бил наказан за друго нарушение, а не за това, което е извършил.
Не се оспорва от ответника обстоятелството, че към датата на събитието за
управлявания от него автомобил не е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
Доказано по делото е, че във връзка с процесното произшествие при ищеца е
постъпило уведомление за имуществени вреди от К. С.ов М. във връзка с
уврежданията по лек автомобил „Фиат Пунто“ от процесното произшествие,
настъпило на 03.12.2021 г. След извършен оглед и оценка на вредите, на 18.02.2022 г.
в полза на К. М. е заплатена сума в размер на 1926 лева.
По делото е изслушано и прието заключението на съдебната автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, изготвено от
експерт, притежаващ необходимите специални знания от областта на техническите
науки. Съгласно същото на 03.12.2021 г. в гр. София, бул. „Ак. И.Е. Гешов“, с посока на
движение от бул. „България“ към ул. „Охридско шосе“, е настъпило ПТП между
четири броя МПС - лек автомобил „Рено“, с рег.№ ****, лек автомобил „Опел Зафира“
с рег.№ ***, лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.*** и лек автомобил „Опел Мерива с
рег.№ ***. Лек автомобил „Рено“, с рег.№ **** се движил по булеварда и преди
бензиностанция „ОМВ“ предприел спиране, в резултат на което и поради неспазване
на необходимата дистанция от водача на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ ***,
2
настъпило контактно ПТП. Вследствие на удара в задната част на лекия автомобил
„Рено“, и в резултат на създалите се инерционни сили, този автомобил отскачил и
ударил намиращия се пред него лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.***, който от своя
страна също отскочил и ударил спрелия пред него лек автомобил „Опел Мерива“ с
рег.№ ***. Вещото лице е заключило, че щетите по лек автомобил „Фиат Пунто“ с
рег.*** се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 03.12.2021
г. произшествие.
Експертът, извършвайки собствено проучване на цените на независими сервиза, е
констатирал, че по средни пазарни цени възстановителната стойност, необходима за
отстраняване на уврежданията по автомобила, е в пъти по-голяма от изплатеното от
ищеца на пострадалите лица. Съгласно заключението стойността, необходима за
възстановяване на МПС – „Фиат Пунто“ с рег.***, изчислена по Методиката към
Наредба № 24/08.03.2006 г. към датата на ПТП е в размер на сумата 2 804,67 лв., а по
средни пазарни цени възлиза на сумата 4 990,90 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
С оглед твърденията на ищеца и заявения с исковата молба петитум, съдът
приема, че е сезиран с искове по чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1 КЗ.
В доказателствена тежест на ищеца по предявените е да докаже, че на посочените
в исковата молба дата и място е настъпило ПТП в следствие противоправното
поведение на ответника, който към момента на събитието е управлявал л.а. „Опел
Зафира“ с посочения в исковата молба регистрационен номер без валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, наличието на причинно-следствена
връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилите имуществени
вреди, техния размер, изплащането на обезщетение на увреденото лице в размер на
действителната стойност на имуществените вреди.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да установи
погасяване на вземанията на ищеца, както и положителните факти, на които основава
възраженията си.
Съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му,
следователно има право да получи платеното на увредения обезщетение, когато при
настъпването на пътнотранспортното произшествие водачът, причинил същото, е
управлявал моторното превозно средство без валидна застраховка „Гражданска
отговорност". По силата на законовата разпоредба фондът се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е управлявал МПС без
задължителната застраховка.
Следователно предпоставките за предвидената суброгация са: 1/. управление на
МПС без задължителна застраховка "Гражданска отговорност" от страна на деликвента
2/. фирма да е изплатил на увреденото трето лице обезщетение за причинените му
вреди, 3/. вредите да са причинени от деликвента чрез неговото виновно и
противоправно поведение.
От представените в хода на производството писмени доказателства и
заключението на САТЕ, на което съдът дава вяра, настоящият състав приема, че по
делото са доказани всички предпоставки за основателност на предявения иск.
Установено е, че ответникът е управлявал лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № рег. №
*** без действащ застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, като при управлението му на 03.12.2021 г. е предизвикал
3
настъпването на верижно пътнотранспортно произшествие, тъй като не е спазвал
правилата за дистанция (чл. 23, ал. 1 ЗДвП). В случая от самия механизъм на
произшествието, местоположението на автомобилите, участвали в същия, възприетите
от длъжностното лице, съставило протокола материални щети по превозните средства,
не на последно място заключението на САТЕ, съдът приема за установено, че е
произшествието е настъпило поради противоправното поведение на ответника –
последната не се е движила на такова разстояние от движещото се пред нея друго
превозно средство, че да може да избегне удар в него, в случай че то намали скоростта
или спре рязко. Поради последното, ответникът е ударила намиращото се пред нея
МПС „Рено“, което от своя страна е отскочило и е ударило лекия автомобил „Фиат“, за
уврежданията по който ищецът е изплатил обезщетение на правоимащото лице.
За да настъпи ПТП съгласно установения по делото механизъм, съдът приема, че
ответникът е нарушил правилата относно нормативно установения начин на движение
на автомобилите по пътното платно, като не е контролирал надлежно управляваното
МПС, не е спазвал дистанция, поради което не е успял да спре без да настъпи
съприкосновение с намиращия се пред него автомобил. Следва също така да се
посочи, че установените по автомобилите увреждания подкрепят извода на съда, че
ответникът не се е движил на безопасно разстояние, както изисква разпоредбата на чл.
23, ал. 1 ЗДвП. Следователно и е допуснал противоправно поведение, което е станало
причината за реализиране на произшествието, от което за третото лице (К. М.) са
настъпили вреди, които ищецът е обезщетил.
Ето защо и съдът приема, че неоснователно от страна на ответника в
производството се поддържа, че противоправното му поведение е било отречено с
влязло в сила решение на административно-наказателния съд, респ. не е било
доказано, както и че гражданският съд не би могъл в настоящото производство да
изследва обстоятелството налице ли е противоправно поведение (граждански деликт)
в случая, основание за ангажиране на отговорността му.
Във връзка с доводите на ответника относно доказателствената стойност на
протокола за ПТП следва да се посочи, че за конкретното произшествие е съставен
протокол за ПТП от компетентно длъжностно лице към МВР в кръга на функциите му
и по установен в закона ред. В трайната практика на ВКС се приема, че протоколът за
ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща
съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в
него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверено волеизявление - решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г.
на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I
ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение №
98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО.
Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими
за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в
ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото
на произшествието и други. Изводите на служителя на МВР коя норма от закона е била
нарушена обаче са правни и същите не обвързват съда (както става ясно и от
съдебното решение, на което ответникът се позовава). В случая обаче от ответната
страна не са ангажирани доказателства за провеждане на насрещно доказване на
обстоятелствата около настъпване на произшествието – напр. че не ответницата е била
водач на последния автомобил в колоната на превозните средствам участвали в
производство, че е налице съпричиняване на вредите от страна на водача на
движещото се пред нея МПС, че е било налице случайно събитие или друго. Обратно,
4
отразеното в протоколите за ПТП в частите, в които тези документи се ползват с
доказателствена сила, кореспондира с отразеното в описите на служителите на фирма,
а по въпроса за механизма на произшествието и наличието на причинна връзка между
настъпването на инцидента и причинените по леките автомобили увреждания е
изслушано заключението на САТЕ, на което /както се посочи и по-горе/ съдът дава
вяра и ползва същото при формирането на изводите си за правнорелевантните за спора
факти.
По доводите на ответника, че за обосноваване претенцията на ищеца по делото са
представени частни свидетелстващи документи, които не могат да се противопоставят
по съдържание на ответника, неучаствал при съставянето им, следва да се посочи, че
всички частни документи се ползват с обвързваща съда формална доказателствена
сила относно авторството, щом са подписани, а в хипотезите на чл. 181 ГПК имат и
достоверна дата за трети лица. Свидетелстващите документи (частни и официални)
разполагат и с материална доказателствена сила, но тя има обвързващо съда действие
единствено при официалните свидетелстващи документи. Следователно частните
свидетелстващи документи са годни доказателствени средства (допустими според
процесуалния закон), стига да няма забрана според действащия по време и мястото на
съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които
свидетелства, а съдът ги преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички
обстоятелства по делото.
В конкретния случай представените от ищеца писмени документи, приети като
доказателства по делото, кореспондират помежду си, като преценявайки ги обстойно и
по вътрешно убеждение, съдът формира извод за основателност на предявените
искове, доколкото от същите се установява противоправно и виновно /по арг. от чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, доколкото вината се предполага/ поведение на ответника, във връзка с което
са били причинени имуществени вреди, за които ищецът е изплатил обезщетение на
основание чл. 557, ал. 1, КЗ.
Възраженията на ответника, че в настоящото производство не може да се
изследва въпросът дали поведението на ответника е причина за настъпване на пътно-
транспортното произшествие, доколкото е постановено влязло в сила решение, с което
съставеното наказателно постановление е било отменено, са напълно неоснователни.
Принципен е въпросът, че административно-наказателната отговорност е допустимо
да се кумулира с гражданската отговорност на дееца. Нито мотивите, нито
диспозитива на постановеното съдебно решение, на което се позовава ответникът, са
задължителни за съда, който изследва противоправното поведение като основание за
възникване на гражданска отговорност и репариране на гражданско-правните
последици от деянието. В тази насока следва да се посочи, че ищецът се позовава
именно на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в неспазване на
правилата за дистанция, а не на правилата, въведени с чл. 20 ЗДвП, за нарушаването на
които е било съставено наказателното, постановление, отменено от съда.
Именно по горните съображения съдът приема, че от силата на пресъдено нещо
на решението по НАХД № 1664/2022 г. на СРС, 107 състав, не се обхваща
релевантният за настоящото производство факт дали извършеното от ответника
нарушение на правилото на чл. 23, ал. 1 ЗДвП съставлява деликт и основание за
ангажиране на гражданската й отговорност по реда на чл. 558, ал. 7 КЗ. В този смисъл
са напр. Определение № 3833 от 30.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2023 г., III г. о.,
ГК, Решение № 101 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6111/2014 г., III г. о., ГК и др.
В аспекта на изложеното и предвид заключението на САТЕ, от което се
установява, че ищецът е изплатил обезщетение в размер, значително по-нисък от
дължимото такова по средните пазарни цени по смисъла на закона и съдебната
5
практика, съдът приема, че с изплащането му ищецът се е суброгирал в правата на
увредения и има право да претендира от ответника заплатената сума. Ищецът е
предявил претенция и за присъждане на ликвидационни разноски в размер на сумата
13 лева, която съдът на основание чл. 162 ГПК намира, че съответства на обичайните
такива.
Предявения искове, като основателни и доказани, следва да се уважат за пълните
предявени размери.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
производството се следват само на ищеца. Същите са в размер на сумата 588,78 лева
/държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП/. Сума в посочения размер
следва да се възложи в тежест на ответника.
Следва да се присъдят и разноските за заповедното производство в размера по
заповедта за изпълнение (38,78 лева за държавна такса).
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по предявения от фирма, БУЛСТАТ ****, с
адрес: /населено място/ по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 558,
ал. 7 КЗ, вр. чл. 557 КЗ, че П. Й. Ц. – И., ЕГН **********, със съдебен адрес:
/населено място/ I” № **, дължи на фирма сумата от 1939 лева, ведно със законна
лихва от 17.11.2023 г. до изплащане на вземането, представляваща регресно вземане за
изплатено обезщетение за имуществени вреди, причинени на К. С.ов М. от
уврежданията по собствения му лек автомобил „Фиат Пунто“, с рег. ***, настъпили от
пътно-транспортно произшествие на 03.12.2021 в гр. София в резултат от поведението
на П. Й. Ц. – И., и ликвидационни разноски за определяне и изплащане на
обезщетението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №36000 от 30.11.2023 г. по ч.гр.д. № 64427/2023 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 106500 от 27.07.2024 г.
ОСЪЖДА П. Й. Ц. – И., ЕГН **********, със съдебен адрес: /населено място/
I” № **, да заплати на фирма, БУЛСТАТ ****, с адрес: /населено място/ на основание
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата 588,78 лева – разноски за настоящото производство,
както и сумата 38,78 лева – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6