№ 39
гр. гр. Димитровград , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и
девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Огнян Х. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия И. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Х. Гълъбов Гражданско дело №
20205610100919 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба ищецът „***“АДСИЦ, с предишно наименование „Алфа
кредит“АДСИЦ, твърди, че на 19.05.2020г. в РС-Димитровград било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на ищеца срещу ответника С.
М. С.. Образувано било ч.гр.д.№451/2020г. по описа на съда, като била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, редовно връчено на С. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. С
разпореждане от 29.07.2020г. съдът указал на ищеца възможността в едномесечен срок да
предяви иск против длъжника С. М. С. за установяване съществуването на вземането по
посочената заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№451/2020г. В тази връзка, ищецът
поддържа, че с договор за продажба на вземания от 25.03.2010г. „Алфа банк“А.Е. чрез клона
си „Алфа Банка- Клон България“ прехвърлила възмездно на „С.Г.Груп“ООД вземания към
свои длъжници, произтичащи от сключени договори за потребителски кредити. С
последващ договор за продажба на вземания от 26.03.2010г. „С.Г.Груп“ООД прехвърлило
възмездно на „МТ Проджект“ЕООД гореописаните вземания. От своя страна, на
29.03.2010г. с договор за прехвърляне на вземания „МТ Проджект“ЕООД прехвърлило
възмездно на „Алфа кредит“АДСИЦ, с ново наименование „***“АДСИЦ гореописаните
вземания, ведно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях,
включително с начислената до датата на прехвърлянето лихва. Сред цедираните вземания,
описани в приложенията към горепосочените договори за прехвърляне на вземания,
фигурирало и това на „Алфа Банка-клон България“ срещу С. М. С., произтичащо от
1
сключения между него и Банката Договор за потребителски кредит -Ваканция №512-
36/01.02.2008г. Съгласно този договор, Банката предоставила на ответника кредит за текущи
потребителски нужди в размер на 5000 лева за периода от 01.02.2008г. до 01.02.2013г., като
той се задължил да го върне заедно с начислените договорни лихви, разсрочено, съгласно
погасителен план, на 60 месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 107,47 лева,
при падеж първо число на месеца и последна вноска с падеж на 01.02.2013г. Твърди, че в
срока на действие на Договора С. не изпълнявал коректно задълженията си за плащане на
дължимите вноски, поради което към 25.03.2010г. непогасената от него сума възлизала на
5344,23 лева. В съответствие с чл.99 ал.3 от ЗЗД той бил уведомен за прехвърлянето на
вземанията и за новия кредитор. На 24.05.2010г. между ответника и упълномощен
представител на „МТ Проджект“ЕООД било сключено споразумение, с което С. признал, че
дължи сумата от 5345 лева, представляваща неплатено задължение по горепосочения
договор за потребителски кредит. Страните се договорили ответника да заплати
задълженията си разсрочено за периода от 30.05.2010г. до 30.04.2016г., на 72 месечни
вноски съгласно погасителен план, при вноска в размер на 100 лева. Поддържа, че С. не
извършил нито едно плащане за погасяване на договорените анюитетни вноски, поради
което ищеца подал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, за 14бр.неплатени ежемесечни вноски за главница с настъпил падежи в
периода от 30.03.2015г. до 30.04.2016г. Иска съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумите предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№451/2020г. по описа на РС-Димитровград, а именно: 1294,30 лева- представляваща
14бр.неплатени ежемесечни вноски за главница, с настъпили падежи в периода от
30.03.2015г. до 30.04.2016г., дължими съгласно Споразумение от 24.05.2010г., 354,19 лева
мораторна лихва за времето от 15.05.2017г. до 12.03.2020г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на депозиране заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата. Претендира присъждане на направените разноски в настоящото производство ,както
и на тези от заповедното производство.
Ответникът С. М. С., чрез назначения му от съда особен представител адв.М.К.,
депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че налице е противоречие между
обстоятелствената част на исковата молба и приложени писмени доказателства. В исковата
молба се твърдяло, че между ищеца и ответника е сключено споразумение за разсрочване на
дълга на 24.05.2010г., а с исковата молба е представено споразумение с дата 24.05.2020г.
Във връзка с развилото се производство за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК не бил посочен релевантния правопораждащ факт въз основа на който ищеца търси
паричната си претенция: въз основа на писмено споразумение и/или въз основа на
сключения договор за кредит, т.е. не бил посочен правопораждащия факт за очертаване
рамките на материалноправната претенция. На следващо място, прави възражение за
ненастъпване на предсрочна изискуемост на вземането, тъй като не бил осъществен състава
на чл.20а от ЗЗД. Поради това налице било ненадлежно проведено производство по издаване
2
на заповед за изпълнение и установителния иск бил недопустим. Оспорва твърдението, че
ответника е уведомен за прехвърляне на вземанията, като от представените уведомления не
се установява връчването им на С.. На следващо място, оспорва уведомлението за
прехвърляне на вземането, изходящо от „С.Г.Груп“ООД без изходящ номер, без дата, с
отбелязване „уведомен съм лично“ и калиграфски подпис, тъй като не може да се установи
към кой момент е връчено това уведомление и дали въобще е връчено лично на ответника.
Оспорва подписа на уведомлението. Оспорва приложеното споразумение, носещо дата
24.05.2020г. със закрепен към него погасителен план. Това оспорване касае частен документ
относно достоверността на дата и подпис срещу „длъжник“ с твърдение, че ответника не е
автор на този подпис. Позовава се на изтекла петгодишна погасителна давност по
отношение на вземането на ищеца, произтичащо от договор за банков кредит. Алтернативно
се позовава на петгодишна погасителна давност по отношение на търсените вноски за
30.03.2015г., 30.04.2015г., 30.05.2015г., 30.06.2015г. и 30.07.2015г., произтичащо от
твърдението на ищеца за сключено споразумение за разсрочване на дълга. Оспорва исковата
молба по размер, като твърди, че за периода през който се търси плащане, произтичащо от
твърдяното споразумение, ответника е извършвал плащания по дълга. Твърдението на
ищеца, че ответника не бил извършил никакви плащания не било подкрепено с
доказателства, поради което също се оспорва. На последно място, оспорва се по размер
претенцията за мораторна лихва, като се прави възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност за май, юни и юли 2017г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молба-декларация за потребителски кредит от 22.01.2008г. С. М. С. се обърнал
към „Алфа Банк“ клон България с искане за предоставяне на кредит в размер на 5000 лева.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит –
Ваканция №512-36/2008 от 01.02.2008г., „Алфа Банк“ клон България, предоставила на
ответника кредит в размер на 5000 лева за текущи потребителски нужди, който трябвало да
бъде издължен в срок от 60 месеца. Погасяването на кредита трябвало да се извърши на 60
равни месечни вноски, всяка от които в размер 107,47 лева, като общия дължим размер на
задължението бил 6448,20 лева. Към Договора е приложен и Погасителен план, от който се
установява, че първата погасителна вноска е дължима от кредитополучателя на 04.03.3008г.,
а последната на 01.02.2013г. Уговорената сума от 5000 лева е била преведена на С. М. С. по
по посочена от него банкова сметка на 01.02.2008г.
Съгласно представения с исковата молба препис от Договор за продажба на вземания,
на 25.03.2010г. „Алфа Банк“ клон България прехвърлил в полза на купувача „С.Г.Груп“ООД
порфейл от свои вземания по договори за потребителски кредити, като видно от
приложеното извлечение, с Договора е прехвърлено и вземането на банката към С. М. С. по
Договор №512-36/2008г. на стойност от общо 5344,23 лева. За така извършената цесия, по
делото е приложено Уведомление до ответника, издадено от „Алфа Банк“ клон България.
3
От приетия като доказателство по делото Договор за продажба на вземания от
26.03.2010г., се установява, че „С.Г.Груп“ООД е прехвърлило в полза на „МТ
Проджект“ЕООД портфейл от вземания, като съгласно съставения между страните
Протокол от 30.03.2010г. сред тях е и това по отношение на С. М. С., произтичащо от
Договор №512-36/2008г. С Уведомление за прехвърляне на вземания „С.Г.Груп“ООД
уведомило ответника, че първоначално е придобило от кредитора му по Договор №512-
36/2008г. „Алфа Банк“ клон България вземанията към него в размер на 5344,23 лева, а в
последствие на 26.03.2010г. е прехвърлило същите в полза на „МТ Проджект“ЕООД, като
той е новия му кредитор. В Уведомлението е положен ръкописен текст „Уведомен съм
лично“, както и саморъчен подпис.
Видно от представения с исковата молба Договор за прехвърляне на вземания от
29.03.2010г., „МТ Проджект“ЕООД е прехвърлило в полза на „Алфа кредит“АДСИЦ
портфейл от вземания, изброени в Приложение №1 към Договора. Съгласно извлечение от
Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010г., след
прехвърлените вземания е и това по отношение на С. М. С. в размер на 5344,23 лева,
произтичащо от Договор №512-36/2008г. от 01.02.2008г. С Уведомление за прехвърляне на
вземания „МТ Проджект“ЕООД уведомява С. М. С., че първоначално „С.Г.Груп“ООД е
придобило от „Алфа Банк“ клон България вземанията по сключен от него Договор за
предоставяне на потребителски кредит №512-36/2008г. в размер на 5344,23 лева. С
последващ договор от 26.03.2010г. „С.Г.Груп“ООД прехвърлило това вземане в полза на
„МТ Проджект“ЕООД, а на свой ред то го прехвърлило в полза на „Алфа Кредит“АДСИЦ.
Съгласно приетия като доказателство по делото Договор за събиране на вземания, на
29.03.2010г., „Алфа Кредит Мениджмънт“АД, в качеството си на обслужващо дружество на
„Алфа Кредит“АДСИЦ възложило на „МТ ПРоджект“ЕООД да извърши от свое име, но за
сметка на „Алфа Кредит“АДСИЦ извънсъдебно събиране на вземания на „Алфа
Кредит“АДСИЦ. Вземанията представлявали просрочени потребителски кредити на
физически лица с първоначален кредитор „Алфа Банк“ клон България. В края на всеки
календарен месец, Изпълнителят се задължавал подробно да уведомява Възложителя за
събраните плащания и да ги превежда по банкова сметка, водена на името на „Алфа
Кредит“АДСИЦ. На същата дата- 29.03.2010г., между „МТ Проджект“ЕООД и
„С.Г.Груп“ООД бил сключен Договор за събиране на вземания. Съгласно Договора, първото
дружество възложило на второто дружество да извърши извънсъдебно събиране на
вземания на „Алфа Кредит“АДСИЦ към физически лица, които представлявали просрочени
потребителски кредити на физически лица с първоначален кредитор „Алфа Банк“ клон
България. Към така сключения Договор бил приложен Списък за предадени копия на
оригинални документи от „МТ Проджект“ЕООД на „С.Г.Груп“ООД във връзка със събиране
на вземания по потребителски кредити, първоначално отпуснати от „Алфа Банк“ Клон
България, в който фигурира вземане по отношение на С. М. С. за сумата от 5344,23 лева,
произтичащо от Договор №512-36/2008г. от 01.02.2008г.
Съгласно представеното с исковата молба Споразумение от 24.05.2010г., „МТ
4
Проджект“ЕООД, чрез своя упълномощен представител „С.Г.Груп“ООД и ответника С. М.
С. констатирали, че на 25.03.2010г. е бил сключен договор за продажба на вземания, страни
по който са „Алфа Банк“Клон България, в качеството на цедент, и „С.Г.Груп“ООД, в
качеството на цесионер. С последващ договор за продажба на вземания от 26.03.2010г.,
новият кредитор „С.Г.Груп“ООД продал на „МТ Проджект“ЕООД вземанията описани по-
горе. Обект на договорите за продажба било вземане на „Алфа Банк“ Клон България срещу
С. М. С. от неплатени суми по Договор за потребителски кредит №512-36 от 2008г. В т.5 от
Споразумението е посочено, че към датата на подписване на Договора за продажба на
вземания от 26.03.2010г. задължението на С. М. С. възлиза на 5345 лева. С подписване на
Споразумението длъжникът се задължил пред кредитора да погасява остатъка от
задължението при условията на първоначална вноска и анюитетен погасителен план, както
следва: първоначална вноска в размер на 100 лева, дължима до 30.05.2010г. и 72бр.равни
ежемесечни вноски, включващи главница и лихва, считано от 30.05.2010г., съгласно
погасителен план, приет и подписан от страните, неразделна част от настоящото
споразумение. Размерът на всяка анюитетна вноска е 100 лева и е дължима до 30-то число
на месеца, като последната се счита за изравнителна. Крайният срок за погасяване на
задължението е 30.05.2016г. Споразумението е подписано от представител на кредитора,
както и от длъжника С. М. С..
Поради неизпълнение на задължението по споразумението, на 18.05.2020г. „***“
АДСИЦ с предишно наименование „Алфа Кредит“АДСИЦ депозирало в РС-Димитровград
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като искал съдът да
издаде заповед за изпълнение, с която да разпореди ответника да плати сумата от 1294,30
лева главница, неизплатени 14бр. ежемесечни вноски с настъпил падеж в периода от
30.03.2015г. до 30.04.2016г. дължими на основание сключено от „МТ Проджект“ЕООД, но
за сметка на „Алфа Кредит“АДСИЦ с ново наименование „***“АДСИЦ и ответника
Споразумение от 24.05.2010г. за погасяване на задълженията му в общ размер на 5345 лева,
вземанията за които са прехвърлени с Договор за продажба на вземания от 25.03.2010г. от
„Алфа Банк“ Клон България на „С.Г.Груп“ООД, в последствие прехвърлени с Договор за
продажба на вземания от 26.03.2010г. от „С.Г.Груп“ООД на „МТ Проджект“ЕООД и с
Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010г. от „МТ Проджект“ЕООД на „Алфа
Кредит“АДСИЦ и произтичащи от сключен между С.С. и Алфа Банк“ клон България
Договор за потребителски кредит №512-36/01.02.2008г. Наред с горепосочената главница,
претендира издаване на заповед за изпълнение и за мораторна лихва в размер на 354,19 лева
за периода от 15.05.2017г. до 12.03.2020г., както и законна лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда на 18.05.2020г. до окончателното изплащане на
вземането.
Във връзка с така депозираното заявление, в РС-Димитровград било образувано
ч.гр.д.№451/2020г., по което на 19.05.2020г. била издадена Заповед №194 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено ответника да заплати на
ищеца визираните в заявлението му суми. Тази заповед за изпълнение била връчена на
5
ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за заявителя възникнал правен
интерес от предявяване на настоящия установителен иск по отношение на С. М. С..
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и
изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото
лице, размерът на задължението на С. М. С., признато със споразумението от 24.05.2010г. е
5345 лева. Не са налице данни за извършени плащания за погасяване на вноските, дължими
от ответника. Съгласно чл.7.1 от Споразумението, мораторната лихва, дължима върху
ползваните от ответника суми е в размер на основния лихвен процент, определен от БНБ,
увеличен с надбавка от 10 пункта, т.е. законната лихва. Нейният размер за периода от
15.05.2017г. до 12.03.2020г., изчислен върху претендираната главница от 1294,30 лева е
371,39 лева.
Предвид направеното от страна на особения представител на ответника оспорване на
положения за длъжника подпис в Споразумение от 24.05.2010г., съдът назначи и изслуша
заключение на съдебно-почеркова експертиза. Според вещото лице Р.Р. Г., подписът
положен след „За длъжника“ в долния десен ъгъл Споразумение от 24.05.2010г., сключено
от името на „МТ Проджект“ЕООД чрез своя упълномощен представител „С.Г.Груп“ООД и
С. М. С. е изпълнен от С. М. С..
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявеният установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№194 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Димитровград на 19.05.2020г. по ч.гр.д.№451/2020г.
Така предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения срок по чл.422
ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, както и от надлежна активно легитимирана за това страна.
Не се спори между страните по делото, че на 01.02.2008г. между „Алфа Банка“ клон
България и С. М. С. е бил сключен Договор за потребителски кредит –Ваканция №512-
36/2008, както и че вземанията по този кредит в последствие са били прехвърлени от
Банката с договор за цесия първо на „С.Г.Груп“ООД, а след това на „МТ Проджект“ЕООД и
на „Алфа Кредит“АДСИЦ с ново наименование „***“АДСИЦ. Безспорно установено също
така е, че между ответника и „С.Г.Груп“ООД, упълномощен от „МТ Проджект“ЕООД, е
било сключено споразумение, съгласно което С. М. С. е признал, че по горепосочения
договор за кредит дължи сумата от 5345 лева, като се задължава да я заплати на кредитора
„МТ Проджект“ЕООД на 72бр.ежемесечни вноски от по 100 лева всяка до 30.05.2016г.
Между страните няма спор и за това, че ответникът не е изпълнил задължението си по
горепосоченото Споразумение.
Спорно по делото е на коя дата е било сключено горепосоченото Споразумение,
обявена ли е била предсрочна изискуемост на кредита, уведомен ли е бил надлежно
6
ответника за прехвърлянето на вземането по процесния договор, изтекъл ли е давностен
срок за събиране на претендираното вземане.
На първо място, съдът намира, че представеното по делото Споразумение, сключено
между ответника и „С.Г.Груп“ООД като пълномощник на „МТ Проджект“ЕООД е било
сключено на 24.05.2010г., а не на 24.05.2020г. Действително изписването на годината, през
която е сключено споразумението наподобява на 2020г., но от сравняване на останалите
ръкописно изписани цифри в документа е видно, че навсякъде автора на текста е изписвал
по сходен начин цифрите 1 и 2. Особено ясно това обстоятелство личи в т.7.3 от
Споразумението където е посочено с цифри и думи, че размера на анюитетната вноска е 100
лева, като цифрата 1 отново силно наподобява на 2. От друга страна, факта, че
споразумението е било изготвено и подписано на 24.05.2010г. може да се установи и от
съдържанието на самия документ, в който изрично се посочва ,че първоначалната вноска за
погасяване на задължението е дължима до 30.05.2010г., а последната до 30.05.2016г., което
условие би било безсмислено, ако споразумението е изготвено през 2020г. Наред с това, към
същото споразумение е приложен и Погасителен план, от който отново се потвърждава, че
ответника е трябвало да погаси задължението си през периода от 30.05.2010г. до
30.04.2016г., т.е. доста преди твърдяното сключване на споразумението през 2020г. На
последно място, в подкрепа на извода, че процесното споразумение е подписано през 2010г.
е и обстоятелството, че препис от същото е било приложено към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№451/2020г. на РС-Димитровград,
постъпило в съда на 19.05.2020г., поради което отново е невъзможно то да е било подписано
от ответника на 24.05.2020г., т.е. 5 дни по-късно.
Неоснователно е и възражението на особения представител на ответника, че
вземането по горепосоченото Споразумение не е било обявено за предсрочно изискуемо.
Това е така, доколкото видно от погасителния план към същото е, че последната вноска,
дължима от кредитополучателя е трябвало да бъде заплатена на 30.04.2016г., като след тази
дата всички неплатени задължения на ответника стават изискуеми без да е необходимо това
да му бъде изрично обявявано от кредитора.
На следващо място, съдът намира, че действително в издадената по ч.гр.д.
№451/2020г. по описа на РС-Димитровград Заповед №194/19.05.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е посочено, че задължението на ответника произтича
от Договор за потребителски кредит Ваканция от 01.02.2008г., сключен с „Алфа Банка“ клон
България, а в предявения от ищеца иск се посочва, че претендираните суми произтичат от
сключено между ответника и „МТ Проджект“ЕООД, но за сметка на ищеца Споразумение
от 24.05.2010г. Налице обаче не е разминаване в основанието за възникналото вземане на
ищеца към С.С., доколкото в диспозитива на предявения иск с правно основание чл.422 от
ГПК изрично се посочва, че въпросното споразумение за погасяване на задълженията на
ответника касае вземания, които са били прехвърлени с Договор за продажба на вземания от
25.03.2010г. и Приложение №1 към него от „Алфа Банка“ клон България и „С.Г.Груп“ООД,
в последствие прехвърлени с Договор за продажба на вземания от 26.03.3010г. и
7
Приложение №1 към него от „С.Г.Груп“ООД на „МТ Проджект“ЕООД и с Договор за
прехвърляне на вземания от 29.03.2010г. и Приложение №1 към него от „МТ
Проджект“ЕООД на „Алфа Кредит“АДСИЦ, с ново наименование „***“АДСИЦ и
произтичащи от сключен между С. и „Алфа Банка“ клон България Договор за потребителски
кредит №512-36/01.02.2008г. Тези обстоятелства, освен в исковата молба, са подробно
описани и в депозираното в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, във връзка с което е било образувано ч.гр.д.№451/2020г. по описа на РС-
Димитровград и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№194/19.05.2020г. В този смисъл, по делото няма спор, че задължението на ответника
произтича от сключен от него Договор за потребителски кредит Ваканция №512-
36/01.02.2008г., като в последствие той е потвърдил това си задължение с представеното
както в заповедното така и в настоящото производство Споразумение от 24.05.2010г.
На следващо място, неоснователно е възражението на особения представител на
ответника, че не е налице надлежно уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането от неговия кредитор. Видно от приетото като доказателство по делото
Уведомление за прехвърляне на вземания „С.Г.Груп“ООД е уведомило С. М. С. за
извършените прехвърляния на вземанията към него с Договори за цесия от 25.03.2010г. и от
26.03.2010г. Ответникът е уведомен, че от датата на получаване на уведомлението следва да
изплаща задължението си по кредита по сметка на новия кредитор „МТ Проджект“ЕООД. В
края на уведомлението е налице ръкописен текст: “Уведомен съм лично“ след което е
положен подпис. Въпросният подпис беше оспорен от страна на особения представител, но
по отношение на него за разлика от подписа на С. в процесното споразумение от
24.05.2010г. не беше поискано извършване на почеркова експертиза. Поради това, съдът
приема, че така направеното възражение се явява недоказано и ответника е уведомен за
извършените цесии на вземането на кредитора му към него. Дори да се приеме, че същия не
е бил надлежно уведомен, то от съдържанието на представеното по делото Споразумение от
24.05.2010г., подписано от С., той безспорно е узнал, че вземането което е имал по
отношение на него първоначалния му кредитор е било прехвърлено в полза на
„С.Г.Груп“ООД, а в последствие на „МТ Проджект“ЕООД, по чиято банкова сметка той е
следвало от м.май 2010г. да превежда уговорените месечни погасителни вноски.
Действително към този момент вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит
Ваканция №512-36/01.02.2008г., потвърдено с процесното споразумение е било собственост
на „Алфа Кредит“АДСИЦ, с настоящо наименование „***“АДСИЦ, но съгласно Договор за
събиране на вземания от 29.03.2010г., сключен с „МТ Проджект“ЕООД, последното
дружество е било упълномощено да събира от свое име вземанията на кредитора по своя
банкова сметка и в последствие да ги превежда по сметка на възложителя. Поради това и в
горепосоченото Уведомление, подписано от ответника, както и в процесното Споразумение
е посочено, че вноските, дължими от С. е следвало да се превеждат от него по сметка на
„МТ Проджект“ЕООД, което е било упълномощено да събира от свое име вземанията на
настоящия ищец.
8
На последно място, съдът намира за неоснователно възражението на особения
представител на ответника, че задълженията му са погасени по давност. Съгласно
разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които закона не предвижда друг срок. От друга страна, според чл.111 б.“в“ от
ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. В настоящият
случай, задълженията на ответника първоначално произтичат от Договор за потребителски
кредит Ваканция №512-36 от 01.02.2008г. В този смисъл, задълженията му за плащане на
главница, формирана от уговорените погасителни вноски би следвало да изтече и то за
първата погасителна вноска на 01.02.2013г. С подписаното между С.С. и „МТ
Проджект“ЕООД споразумение обаче въпросната петгодишна давност е била прекъсната,
като е уговорен нов срок за погасяване на задължението по процесния договор, а именно от
30.05.2010г. до 30.06.2016г. В този смисъл е започнала да тече нова петгодишна давност за
всяка от дължимите ежемесечни вноски, като предвид изтичането на същата за периода от
30.05.2010г. до 28.02.2015г. исковата претенция е единствено за месечните вноски, които е
следвало да бъдат платени през периода от 30.03.2015г. до 30.04.2016г. в размер общо на
1294,30 лева. Задължението за тези вноски не е било погасено по давност, тъй като на
18.05.2020г. ищеца е депозирал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като отново е прекъснал погасителната давност.
Действително за вноските с падеж на 30.05.2015г. и 30.04.2015г. петгодишната погасителна
давност би следвало да изтече преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, но в случая следва да се има предвид, че съгласно чл.3 т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправни субекти. Предвид това, и доколкото през
периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. давността е била спряна, то петгодишния давностен
срок за горепосочените две погасителни вноски също не е била изтекла към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 18.05.2020г., като те също
се явяват дължими.
По същият начин не е изтекла погасителната давност и за претендираната от ищеца
мораторна лихва върху главницата в размер на 354,19 лева за периода от 15.05.2017г. до
12.03.2020г. Давностният срок, след който се погасява вземането в този случай е три години,
като предвид горепосочения Закон и обстоятелството, че ищеца е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 18.05.2020г., с която е прекъснал
давността, вземането за лихва също не е погасено.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.422
от ГПК се явява основателен и доказан. Безспорно ищецът се явява собственик на вземането
по отношение на ответника, произтичащо от сключеното между него и „МТ
Проджект“ЕООД Споразумение от 24.05.2010г., като за същия е налице правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск. По делото не бяха представени никакви
9
доказателства за извършено от С.С. плащане на задълженията му първоначално по Договор
за потребителски кредит Ваканция №512-36 от 01.02.2008г., а в последствие и по
процесното споразумение, с което той е признал дълга си по договора. От назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установи, че размерът на задължението
на С.С., признато със споразумение от 24.05.2010г. е 5345 лева, като не са извършвани
плащания за погасяване на уговорените вноски с него. Размерът на мораторната лихва върху
сумата от 1294,30 лева за периода от 15.05.2017г. до 12.03.2020г. е 371,39 лева, като
доколкото ищеца претендира лихва в по-малък размер – 354,19 лева, то иска и в тази му
част се явява основателен и доказан.
Предвид това, съдът следва да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1294,30 лева– главница,
представляваща неплатени 14бр.вноски за периода от 30.03.2015г. до 30.04.2016г. по
Споразумение от 24.05.2010г., сключено между „МТ Проджект“ ЕООД и С.С., мораторна
лихва за периода от 15.05.2017г. до 12.03.2020г. в размер на 354,19 лева, ведно със законна
лихва, считано от 18.05.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед №194/19.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№451/2020г. по описа на РС-Димитровград.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него деловодни разноски по настоящото дело 70 лева-
държавна такса, 450 лева-възнаграждение за особен представител, 240 лева- възнаграждение
за вещо лице и 300 лева- юрисконсултско възнаграждение. В полза на Държавата, по сметка
на съда, следва да заплати и възнаграждение за съдебно-почеркова експертиза в размер на
200 лева.
На последно място, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на общо81,77 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. М. С., с ЕГН **********, от гр.**,
община Д***4, че ДЪЛЖИ на "***”АДСИЦ, с предишно наименование „Алфа
кредит“АДСИЦ, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Искър“,
бул.“Христофор Колумб“ №43, представлявано от ***- изпълнителен директор, сумата от
1294,30 лева /хиляда двеста деветдесет и четири лева и тридесет стотинки/ – главница,
представляваща неплатени 14бр.вноски за периода от 30.03.2015г. до 30.04.2016г. по
Споразумение от 24.05.2010г., сключено между С. М. С. и „МТ Проджект“ЕООД, но за
сметка на „Алфа Кредит“АДСИЦ, с ново наименование „***“АДСИЦ, вземанията по което
произтичат от Договор за потребителски кредит „Ваканция“ от 01.02.2008г., сключен с
„Алфа банка-клон България“, мораторна лихва за периода от 15.05.2017г. до 12.03.2020г. в
10
размер на 354,19 лева /триста петдесет и четири лева и деветнадесет стотинки/, ведно
законна лихва, считано от 18.05.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които е
издадена Заповед №194/19.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№451/2020г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА С. М. С., с ЕГН **********, от гр.**, община Д***4, ДА ЗАПЛАТИ на
"***”АДСИЦ, с предишно наименование „Алфа кредит“АДСИЦ, ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление в гр.София, район „Искър“, бул.“Христофор Колумб“ №43,
представлявано от ***- изпълнителен директор, направените по делото разноски в размер на
общо 1060 /хиляда и шестдесет/ лева, както и разноски в заповедното производство в размер
на 81,77 лева /осемдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА С. М. С., с ЕГН **********, от гр.**, община Д***4, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата, по сметка на РС-Димитровград възнаграждение за вещо лице в размер
на 200 /двеста/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
11