№ 111
гр. Разград, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Е. Д. Стоев
Пламен М. Д.
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора И. Р. Р.
като разгледа докладваното от Е. Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20223300600279 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба от защитник на подс. Т.
М. П. от гр. Л., ЕГН ********** и подс. Х. Т. П. от гр. Л., с ЕГН **********
против присъда №39/12.07.2022 г. по нохд №20223330200018/2022 г. на
Районен съд Разград.
Постъпила е жалба (вх. №6316/20.07.2022 г. на РС Разград) от адв. Е. Н.
– упълномощен защитник (договор за правна за щита и пълномощно бл.
№********** от 18.07.2022 г., приложено към жалбата) на подс. Х. Т. П. и
подс. Т. М. П..
Жалбата е бланкетна. Оплакването е, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, а наложените наказания се определят като
явно несправедливи. За изготвените мотиви е съобщено на жалбоподателите
на 26.09.2022 г. и на 08.09.2022 г., но не са постъпили допълнителни
съображения.
Няма направени доказателствени искания.
В съдебно заседание защитника на подсъдимите адв. Н. поддържа
жалбата. Заявява, че няма спор относно фактическата обстановка, относно
действията, които са извършили подсъдимите, но Д.ието, в което са
обвинени, се извършва при условията на пряк умисъл и съдът не е изследвал
въпроса за умисъла. Според защитника, от събраните по делото
1
доказателства, се установява, че доверителите му са обитавали имота в дълъг
период време, ползвали са го и са живеели с представите, че този имот е техен
и че имат законно право да го ползват и да сложат катинар, за да не може
вещите им да бъдат обект на кражба.
Моли съда, тъй като умисъл от страна на подсъдимите липсва, да бъдат
оправдани.
Алтернативно излага доводи, че определеното наказание, с оглед
съображенията, относно субективния състав на Д.ието, чистото съдебно
минало, характеристични данни, е твърде завишено.
Искането е да бъде намалено наказанието.
Излага доводи и че Д.ието се явява един маловажен случай, въпреки, че
такИ. Д.ия са едно 80-90% от случаите, но с оглед на всички събрани по
делото доказателства, това Д.ие може да се приеме, че е маловажен случай и
може да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
Препис от жалбата е връчен на РП Разград на 23.08.2022 г.
В срока по чл. 322 НПК не са постъпили възражения.
В съдебно заседание прокурорът заявява, че атакуваната присъда не
страда от пороците, посочени в жалбата и изложени в съдебно заседание,
нито от други, които могат да бъдат открити при въззивната проверка.
Според прокурора първоинстанционната присъда е постановена при пълно
всестранно и обективно изясняване на фактическата обстановка по делото,
извършен е подробен анализ събраните и проверени в хода на съдебното
производство доказателства и правилно е прието, че от обективна и
субективна страна Т. П. и Х. П. са извършили престъпление. Прокурорът
намира, че съдът е отчел смекчаващите и отегчаващите наказателната
отговорност обстоятелства, поради което е наложил справедливи наказания.
Счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на Районен съд - Разград
следва да бъде потвърдена.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид
доводите и становищата на страните, с оглед характера на въззивната
проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:
Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318,
ал. 2-6 НПК.
С обжалваната присъда РС Разград признал:
1. Подс. Х. Т. П. за виновна в това, че на 24.02.2020 г., в землището на с. Ловско,
местността „Екинлик Мера“, в съучастие, като подбудител, с Т. М. П. от гр. Л.
извършител, самоволно, не по установения от закона ред, осъществила едно
2
оспорвано от другиго - от С. А. Е. и съпругата му Е. Л. Е.а и двамата от същото
село, чуждо предполагаемо право на собственост - на ЕТ „П.-М-М. П.-Х. П.“ - гр. Л.,
като им ограничила достъпа и ползването на битова сграда с идентификатор №
44937.54.2.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Ловско, с площ 183
кв. м., едноетажна, селскостопанска, находяща се в имот с идентификатор
44937.54.2 по същите кадастрална карта и кадастрални регистри, като случаят не е
маловажен - престъпление по чл. 323, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 от НК, поради което на
основание чл. 54 и чл. 36 от НК наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в
размер на ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил
изтърпяване на наказанието за изпитателен срок в размер на ТРИ ГОДИНИ, както и
ГЛОБА в размер на 500 лв.;
2. Подс. Т. М. П. за виновен в това, че на 24.02.2020 г. в землището на с. Ловско,
местността „Екинлик Мера“, в съучастие като извършител, подбуден от Х. Т. П. от
гр. Л., самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от
другиго - от С. А. Е. и съпругата му Е. Л. Е.а и двамата от същото село, чуждо
предполагаемо право на собственост - на ЕТ „П.-М-М. П.Х. П.“ - гр. Л., като им
ограничил достъпа и ползването на битова сграда с идентификатор № 44937.54.2.1
по кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Ловско, с площ 183 кв. м.,
едноетажна, селскостопанска, находяща се в имот с идентификатор 44937.54.2 по
същите кадастрална карта и кадастрални регистри, като случаят не е маловажен -
престъпление по чл. 323, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което на основание чл.
54 и чл. 36 от НК наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на
ДВЕ ГОДИНИ, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяване на
наказанието за изпитателен срок в размер на ТРИ ГОДИНИ, както и ГЛОБА в
размер на 500 лв.
Производството пред първинстанционния съд е протекло по общия ред.
Подсъдимите са се явили пред първоинстанционния съд и са дали обяснения
в съдебно заседание на 12.07.2022 г.
Установена е следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Х. Т. П. е български гражданин и е родена на 21.10.1961 г.
в с. Угледно, община Омуртаг. П. има основно образование. Живее в гр. Л..
Х. П. не е осъждана. Вдовица е. Ползва се с добро име. Не са постъпвали
сигнали за противообществени прояви (характеристика на л. 122, т. 1 ДП).
Подсъдимият Т. М. П. е български гражданин, роден на 15.08.1984 г. в
гр. Разград. Има средно образование. Не е женен. Работи и живее в гр. Л.. Не
е осъждан. Ползва се с добро име. Живее на семейни начала и има две деца
(характеристика на л. 34, т.1 ДП).
Х. П. е майка на Т. П..
Съпругът на Х. П. и баща на Т. П. - М. М. П. бил управител на ЕТ „П.-М
М. П.“.
През 1998 г. св. С. Е., като правоимащ, участвал в покупка на сгради от
3
разпределеното имущество на правоимащи от ТКЗС Л.. С Протокол №
4/14.04.1998 г. на свое заседание упълномощените лица от Общото събрание
на пълномощниците на ТКЗС Л. приели решение да бъде продадена сграда -
обект „Краварник № 2“ на обща стойност 2 009 264 лева (без земята) на св. С.
Е..
С Договор за предаване на имущество въз основа на предоставени
талони на правоимащи от разпределение имущество на ТКЗС Л. от 10.06.1998
г., вписан в Службата по вписванията при Районен съд - Разград на 26.06.1998
г. (под № 280, том I, вх. № 838/26.06.98 г., парт. книга том 144, стр. 381),
Общото събрание на пълномощниците се задължило да предаде в собственост
на св. С. Е. обект „Краварник“ № 2 от кравекомплекса (стопанския двор) в с.
Ловско, находящ се в парцел IV от 8 163 кв. м., парцел XIV от 1 271 кв. м. и
от парцели I, П, VIII, IX и X по една трета идеални части от тях, съставляващи
1511 кв. м.
Според чл. 4 от договора, собствеността на обекта преминавала върху
купувача от момента на подписване на договора и издаване на фактура.
За заплатената от св. С. Е. цена били издадени фактури №
129/22.07.1997 г., № 160, № 158 и № 142, както и квитанция от 05.06.1998 г.
Към договора било приложено описание на обекта „Краварник“ № 2, което
съдържало какви точно недвижими имоти и движими вещи били включени в
него. В позиция № 1 била вписана „Сграда“ като това била сградата на самия
краварник. В позиция № 2 била вписана „Битова сграда“, която
представлявала едноетажна селскостопанска постройка с площ от 183 кв. м.,
понастоящем с идентификатор № 44937.54.2.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Ловско, находяща се в имот с идентификатор
44937.54.2 по същите кадастрална карта и регистри.
С договор за замяна № 6/19.09.2000 г., сключен между министъра на
земеделието и горите и св. С. Е., на последния било отстъпено правото на
собственост върху 9, 424 дка земя, частна държавна собственост в землището
на с. Ловско, представляващи по парцеларния план на стопански двор
прилежащи територии към обекти: „Краварник и силажовместилище“ -
парцел № IV с площ от 8,153 дка.
Със Заповед № 488/22.11.2000 г. на областния управител на област
Разград било разпоредено да се отпише от актовите книги за недвижими
имоти - държавна собственост, същият имот, за който бил съставен Акт за
държавна собственост № 130/05.12.1995 г., съставляващ Прилежащ терен
(Дворно място) от 8,153 дка към „Краварник и силажна яма“.
Описаните имоти св. С. Е. придобил по време на граждански брак със
св. Е. Л. Е.а.
Поземленият имот на съпрузите С. Е. и Е. Е.а граничил с имот №000253
- кравеферма, собственост на държавен поземлен фонд - МЗГ, имот №000137
- полски път на Община Л. и имот №054003 - птицеферма, собственост на ЕТ
„П.-М М. П.“.
С договор за наем на недвижим имот от 17.09.2009 г., вписан на
4
23.09.2009 г. в Службата по вписванията при Районен съд- Разград (вх. peг. №
861, том 4, № 127, стр. 13062), св. С. Е. и съпругата му Е. Е.а отдали под наем
на св. Л. А. - земеделски производител, същият недвижим имот - поземлен
имот с начин на трайно ползване „Кравеферма“, с площ от 8.153 дка, в
землището на с. Ловско, ЕКАТТЕ 44937, в местността „Екинлик мера“,
съставляващ имот № 054004 по плана за земеразделяне на землището на с.
Ловско, заедно с реално построеният в този имот обект: „Кравеферма с
площадка и силажна яма“.
Срокът на договора бил за 10 години, считано от 01.01.2010 г. С анекс
от 23.04.2015 г. (също вписан в Службата по вписванията при Районен съд-
Разград) срокът на договора бил удължен с 9 години, считано от 01.01.2020 г.
до 01.10.2029 г.
С декларация от 01.09.2009 г. св. С. Е. дал съгласието си св. Л. А. да
ползва торището към краварника за събиране на торова маса (фекалии и
слама).
С декларация от 22.10.2009 г. св. Е. Е.а дала съгласието си св. Л. А. да
преустрои наетия имот и да го ползва като птицеферма.
С декларация от 22.10.2009 г. С. Е. и Е. Е.а дали съгласието си св. Л. А.
да ползва и собствената им битова сграда за всякакви нужди, като й дали и
ключ за катинара на входната врата. В две от помещенията на тази битова
сграда, св. Л. А. започнала да държи и съхранява бали слама, необходими за
отглежданите от нея пилета.
Сградата се ползвала ежедневно и от св. С. Е., който също държал в
едно от помещенията храна за неговите животни.
През 2018 г. св. С. Е. дал ключ за битовата сграда и на св. Б. М. от с.
Ловско, който започнал да складира там бали храна за неговите животни и
съответно да ги ползва.
Битовата сграда се намирала в непосредствена близост до птицефермата
на подсъдимите, построена в поземлен имот № 054003 в землището на с.
Ловско, ЕКАТТЕ 44 937, в местността „Екинлик Мера“, в техния двор,
ограден с телена ограда, в който двор се влизало през метална врата - портал.
Поземлен имот №054003, собственост на „Радона“ ООД - гр. Л., с
управител Х. Р. П., бил изнесен на публична продан по изпълнително дело №
20067620400175/07.11.2006 г. и купен от съпруга на подс. Х. П. - М. М. П.,
действащ като управител на ЕТ „П.-М М. П.“. Имота, ведно с построените в
него краварник, след това преустроена в птицеферма и силажовместилище,
били възложени на М. П. с постановление за възлагане на недвижим имот от 5
март 2008 г. на частен съдебен изпълнител Д. Д. (постановление за възлагане
от 05.03.2008 г. на ЧСИ на л. 80, т. 2 ДП). Битовата сграда не била част от този
имот.
През 2010 г. св. С. Е. разрешил на М. П. да ползва едно от помещенията
в битовата сграда като го преустрои и изгради в него т.нар. „сух филтър“ -
помещение за дезинфекция преди влизане в птицефермата и помещението се
5
ползвало от семейство П. и семейството му. След смъртта на съпруга му, на
24.01.2019 г., подс. Х. П., в качеството й на управител на ЕТ „П.-М-М. П.-Х.
П.“, подала молба-декларация чрез кмета на Община Л. до нотариус Р. И. с
район на действие района на Районен съд - Разград за извършването на
обстоятелствена проверка. След приключването на проверката подс. Х. П.,
действаща в като ЕТ„П.-М-М. П.-Х. П.“, била призната за собственик на
инкриминираната „Битова сграда“ и бил издаден Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 45, том 1, peг. № 640, дело № 36 от 2019 г.
Това обстоятелство, към този момент, не било известно нито на С. Е. и Е. Е.а
и на наемателя на имота им - св. Л. А., както и на св. Б. М.. Те продължавали
да ползват битовата сграда.
През месец октомври 2019 г. св. Л. А. решила да кандидатства за
отпускане на кредит, понеже била одобрена по мярка за модернизиране на
животновъдни обекти. Едно от условията било да предостави актуална скица
на имота. По този повод св. Л. А. и св. С. Е. разбрали, че за битовата сграда
има издаден нотариален акт, с който Х. П., действаща в като ЕТ„П.-М-М. П.-
Х. П.“, била призната за собственик.
Поради това св. С. Е. и съпругата му св. Е. Е.а предприели действия в
защита на правото си на собственост върху битовата сграда. Предявили иск в
Районен съд – Разград, с искова молба вх. № 11357/12.11.2019 г., с искане да
бъдат признати за собственици на битовата сграда и нотариален акт №45, том
1, peг. № 640, дело № 36 от 2019 г. на нотариус Р. И., да бъде отменен. По
исковата молба било образувано гражданско дело № 2253/2019 г.
Исковата молба била връчена на подс. Х. П., която в качеството си на
представител на ЕТ „П.-М-М. П.-Х. П.“, депозирала писмен отговор по делото
на 14.01.2020 г. и приложила документи, които считала че я легитимират като
собственик на битовата сграда.
С определение № 161/15.01.2020 г. по гр. д. № 2253/2019 г. съдия при
Районен съд - Разград назначил съдебно-техническа експертиза. На
03.02.2020 г. било съобщено на св. Н. Н. за назначаването като вещо лице.
Няколко дена след това тя отишла в с. Ловско, за да извърши оглед на
битовата сграда. Стигнала до сградата, тъй като нямало огради или други
заграждения, но тя била заключена с катинар. Св. Н. разговаряла с лица,
които се представили за наематели на птицефермата и се обадили на св. С. Е..
Св. Е. дошъл на место, обадил се по телефона и друго лице донесло ключ,
след което отворил вратата и св. Н. влязла, за да огледа сградата. Подс. Х. П.
и подс. Т. П. отишли при св. С. Е. и тримата се скарали именно по повод кой е
собственик на сградата.
Подсъдимите знаели за съществуващия спор, относно собствеността на
сградата и образуваното гражданско дело, по иска на С. Е., но въпреки това
решили да премахнат катинар, с който се заключвала входната врата на
сградата и да поставят нова ключалка, за която само те имат ключ. Подс. П.
казала на подс. П. да постави патрон и последният изпълнил указанията -
премахнал катинара и монтирал нов секретен патрон.
6
На 24.02.2020 г. св. С. Е. решил да отиде до битовата сграда и тогава
видял, че катинара, сложен от него го няма, а на вратата има монтиран нов
патрон, за който той нямал ключ. Разговарял със св. Л. А. и със св. Б. М., като
те му казали, че не знаят нищо за премахването на катинара и за слагането на
патрона. Св. Б. М. обяснил, че ключът който имал за катинара го дал на П., по
нейно искане.
На 25.02.2020 г. св. С. Е. подал жалба в РУ МВР Лозцница (л. 5, т. 1
ДП), че е разбит катинара и възпрепятстван достъпа му до сградата.
С Решение № 342/12.10.2020 г. по гр. д. № 2253/2019 г., образувано по
иска, предявен от св. С. Е. и съпругата му, съдът приел за установено, по
отношение на „П.-М- М. П.Х. П.“, ЕИК ********* , че св. Е. и св. Е.а са
собственици на процесната битова сграда и отменил нотариалния акт за
собственост по обстоятелствената проверка. Решението е потвърдено с
Решение №55/09.04.21 г. по в. гр. Д. № 53/21 г. по описа на ОС – Разград, а с
Определение № 25/26.01.22 г. по гр.д. № 2935/21 г. на ВКС не е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение.
Описаната фактическа обстановка е безспорно установена. Не се
оспорва и във въззивното производство.
От показанията на св. Б. – служител на МВР се установява, че е
предупредил обв. Т. П. да не препятства достъпа на Е. до имота и че П. е
заявил, че е поставил ключалката на спорната сграда, от показанията на св. Е.
и св. Е.а, Б. М. и Л. А., се установяват обстоятелствата относно ползване на
процесния имот, лицата имали достъп до него. От показанията на св. Н. Н. се
установяват обстоятелствата, относно достъпа до имота, след предявяване на
иска от св. Е. и св. Е.а.
Показанията на посочените свидетели са допълващи се и
непротиворечащи си. Подсъдимите не оспорват, че е поставен патрон на
вратата, който е лишил от достъп св. Е..
Безспорно се установява, че св. Е. е ползвал имота, имал е достъп до
него, предоставил е достъп и на св. М. и св. А..
Съдебният състав намира за недостоверни обясненията на подсъдимите
и подкрепящите ги показания на свидетелите М. П. и Ф. Д. в частта, относно
твърденията, че подсъдимите са придобили собствеността върху сградата и
само те са я ползвали. Показанията на свидетелите и обясненията на
подсъдимите в тази част противоречат на останалата част от
доказателствената съвкупност – свидетелски показания и писмени
доказателства. Следва да се отчетат родствените отношения между св. П. и
подсъдимите.
От събраните писмени доказателства: протокол № 4 от 14.04.1998 г. от
проведеното заседание на упълномощените лица от Общото събрание на
пълномощниците при ТКЗС /л/ Л. (л. 40, т. 1), договор за замяна на
недвижими имоти № 6 от 19.09.2000 г. сключен между министъра на
7
земеделието и горите и св. С. Е. (л. 41, т. 1); договор за предаване на
имущество въз основа на предоставени талони на правоимащи от
разпределение имущество на ТКЗС/Л/ Л. (л. 47, т. 1); нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 45, том 1, per. № 640 дело № 36 от 2019 г.
съставен от нотариус Р. И. с район на действие Районен съд Разград (л. 51, т.
1); анекс към договор за наем от 23.04.2015 г. с нотариално удостоверени
подписи (л. 59, т. 1); постановление за възлагане на недвижим имот от
05.03.2088 г. (л. 133, т. 1); нотариален акт за собственост №45/24.01.2019 г.
нот. Р. И. (л. 134, т. 1); писмените доказателства по гр.д. №№ 2253/2019 г. по
описа на Районен съд-Разград, изискани и приобщени към досъдебното
производство (т. 2); Решение № 342/12.10.2020 г. по гр. д. № 2253/2019 г. по
описа на Районен съд- Разград (л. 36, т. 3), Решение № 55/09.04.2021 г. по
въззивно гр. д. № 53/2021 г. по описа на Окръжен съд- Разград (л. 22, т. 3),
Определение № 25 от 26.01.22 г. на ВКС по гр.д. № 2935/21 г., се установяват
обстоятелствата, относно собствеността и ползването на имота.
Безспорно е установено, че до 24.02.2020 г. процесната сграда се е
ползвала от св. Е., св. М. и св. Л. А. за складиране на бали за храна на
животни, както и от подсъдимите, които развИ.ли стопанска дейност в същия
район, за санитарен филтър. След смяна на катинара и поставяне на секретен
патрон от подс. Т. П., достъпа на св. Е., св. М. и св. Л. А. бил преустановен.
Подсъдимите не осигурили достъп на св. Е. и след предупреждението от св.
Б., че подс. П. извършва самоуправни действия.
Х. П. е осъществила както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 от НК, тъй като на
24.02.2020 г. в землището на с. Ловско, подбудила, Т. М. П. от гр. Л.
извършител, самоволно, не по установения от закона ред, да осъществи едно
оспорвано от другиго - от С. А. Е. и съпругата му Е. Л. Е.а чуждо
предполагаемо право на собственост - на ЕТ „П.-М-М. П.-Х. П.“ - гр. Л., като
ограничили достъпа и ползването на битова сграда с идентификатор №
44937.54.2.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Ловско, с
площ 183 кв. м., едноетажна, селскостопанска, находяща се в имот с
идентификатор 44937.54.2 по същите кадастрална карта и кадастрални
регистри, като случаят не е маловажен.
П. е действала при пряк умисъл, тъй като е знаела за съществуващия
спор със св. Е., относно имота, както и за предявения иск, съответно е
съзнавала, че нарушава оспорвано право от страна на св. Е., искала е
настъпването на противоправните последици – да осъществи едно оспорвано
от другиго право.
Подс. Т. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 323, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 24.02.2020
г., в землището на с. Ловско, като извършител, в съучастие с Х. Т. П. от гр. Л.
- подбудител, самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно
оспорвано от С. А. Е. и съпругата му Е. Л. Е.а, право на собственост - на ЕТ
„П.-М-М. П.- Х. П.“ - гр. Л., като ограничил достъпа на С. А. Е. и съпругата
8
му Е. Л. Е.а и ползването на битова сграда с идентификатор № 44937.54.2.1
по кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Ловско, с площ 183 кв. м.,
едноетажна, селскостопанска, находяща се в имот с идентификатор
44937.54.2 по същите кадастрална карта и кадастрални регистри, като случаят
не е маловажен.
П. е действал при пряк умисъл като е съзнавал, че поставяйки секрет
патрон на процесната сграда, възпрепятства достъпа на св. Е. до сградата и
нарушава оспорвано право от страна на св. Е.. П. е искал настъпването на
противоправните последици – да осъществи едно оспорвано от другиго право.
Налице е възникнал спор за право между подсъдимите и св. Е. и св. Е.а
и предявен граждански иск от последните във връзка с този спор. Като
подсъдимите самоволно, не по установения от закона ред, са осъществили
едно спорното право, като са причинили промяна в съществуващото
фактическо положение. С подмяната на катинара със секретен патрон от подс.
П., по указание на подс. П., е извършена промяна във фактическото
състояние, каквото е било до момента.
Случаят не е маловажен. Извършеното е засегнало достъпа до сградата
на няколко лица. Не е възстановен достъпа и след предупреждение от св. Б..
Обвинението е доказано.
За престъплението по чл. 323, ал. 1 НК, законът предвижда наказания
лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева.
Съдът намира, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства по
отношение на П. и П..
Ползват се с добро име в обществото, няма сигнали за
противообществени прояви, полагат труд, не са осъждани. Двамата
подсъдимите не са с висока степен на обществена опасност. Превеса на
смекачаващи обстоятелства предполага определяне на наказанието във
възможния минимум – 3 месеца лишаване от свобода.
Макар подс. П. да е указала на П. да постави патрон, съответно да
извърши самоуправните действия, то подсъдимите съвместно са взели
решение и характерна и тежестта на участието е едно и също и предполага
определяне на едно и също наказание.
Съдът, след самостоятелен анализ на доказателствата, намира че
приетата от РС Разград фактическа обстановка съответства на събраните
доказателства и е изяснена по несъмнен начин. Съставът на ОС Разград
споделя правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. Но по
отношение на наказанията, съставът на ОС Разград счита, че
първоинстанционният съд е определените наказания не съответстват на
обществената опасност, завишени са необосновано и за постигане на целите
по чл. 36 НК следва да се намалят на 3 месеца лишаване от свобода.
Безспорно са налице основанията по чл. 66 НК и за поправяне на
подсъдимите не е нужно ефективно изтърпяване на наказанието.
Размерът на наложената глоба е съобразен с обстоятелството, че
9
подсъдимите извършват стопанска дейност, имат имущество и доходи.
Жалбата е основателна, относно явната несправедливост на наложените
наказания лишаване от свобода, тъй като размерът им е необосновано висок.
В останалата част жалбата е неоснователна. Доводите на защитата, че
подсъдимите са ползвали имоти и са го възприемали като свой, не се
подкрепят от събраните доказателства. Подсъдимите не са извършили
съответните действия, за да осигурят от кражби вещите си, а за да
възпрепятстват св. Ебезаров и останалите да ползват имота. Това е станало
след като са научили за предявения иск и са наясно за спора, относно имота.
Съдебният състав намира, че престъплението е извършено при пряк умисъл, с
цел да се преустанови достъпа на свидетелите до имота.
Д.ието не е маловажен случай. То е с типична обществена опасност за
този вид престъпления. С оглед способа на извършване и засягане на
интересите на останалите лица, ползващи имота, при наличие и на съдебен
спор, безспорно засяга съществено обществените отношения, във връзка с
упражняването на право на собственост. В резултат от самоуправството са
засегнати чужди права върху имота, както правото на собственика – св. Е. и
св. Е.а необезпокоявано да ползват имота, така и на други лица.
Извършеното от подсъдимите е със съответната степен на обществена
опасност и е съставомерно.
Присъдата следва да се измени в частта, относно наложените наказания
лишаване от свобода, като се намали към минималния размер, предвиден в
закона. В останалата част следва да бъде потвърдена.
Поради това, с оглед правомощията си по чл. 337, ал. 1,т. 1 НПК, съдът
РЕШИ:
Изменя присъда №39/12.07.2022 г. по нохд №20223330200018/2022 г.
на Районен съд Разград като:
Намалява наложеното наказание лишаване от свобода на Х. Т. П. от
една година на три месеца.
Намалява наложеното наказание лишаване от свобода на Т. М. П. от две
години на три месеца.
Потвърждава присъда №39/12.07.2022 г. по нохд
№20223330200018/2022 г. на Районен съд Разград в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11