№ 2291
гр. Варна, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20213110112790 по описа за 2021 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе , взе
предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца
Д. Г. СТ. ЕГН ********** , с адрес: гр.В.ул.М.Л. №48 срещу ответника Г. Ж.
Г. ЕГН **********, с адрес: гр.В.УЛ.Ц.А. №**,ет.*, ап.** положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните,че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА
ИЩЕЦА сумата в общ размер от 10723,48 евро – главница по договор за заем
, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 05.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед № 260974/19.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 12466/2020 г. по
описа на Районен съд-гр.Варна-11 състав.
Претендира се за осъждане на ответника да заплати сторените по
делото разноски.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Излага се ,че през 2016 г. ответникът Г. Ж. Г. се свързал с ищеца, като
му е заявил желанието си да започне бизнес в Германия. Помолил го е да му
помогне финансово, ако има възможност да му даде пари в заем. Ищецът Д.С. се е
съгласил да му помогне, като в периода 02.2016 г. - 07.2016 г. му е превел няколко
пъти по банковата му сметка различни суми пари в заем по еврова сметка на
1
длъжника в общ размер на 10723,48 евро.
Въпреки няколкократните разговори на ищеца с ответника по телефон
и съобщения по ел. поща , до момента сумата не му е върната, а вече е изминал
дълъг период от време.
Твърди се, че първия превод, който ищецът е направил е бил за
сумата от 506,27 евро по лична сметка на ответника на 29.02.2016 г. , като се
уговорили всяка преведена в заем сума да се връща от заемателя обратно по
банковата сметка, от която му е преведена сумата. На следващия месец на
21.03.2016 г. ищецът превел отново в заем по сметка на ответника сумата от
509,56 евро, на 31.03.2016 г. сумата от 250,17 евро, на 04.05.2016 г. сумата от
2007,48 евро, на 15.07.2016 г. сумата от 7450 евро.
Въз основа на горното се сочи, че между страните е налице
облигационно правоотношение , изразяващо се в устен договор за заем.
Предметът на заема за потребление, уреден в нормите на чл. 240-241 от ЗЗД, са
заместими вещи и най-вече пари. Съгласно разпоредбата на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД
заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за
потребление е от категорията на т.нар. реални договори т.е. договорът се смята за
сключен от момента на предаване на заемната сума. Законодателят не е предвидил
определена форма за сключване на договора за заем, поради което простото
съгласие, придружено с предаване на вещите, е достатъчно за действителността на
договора. Само когато заемът е възмезден уговорката за лихва следва да е в
писмен вид. „Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество " -
Решение № 128 от 18.10.2017 г. по гр. д. № 5372 / 2016 г. на Върховен касационен
съд, 3-то гр. отделение.
С оглед на гореизложеното , се моли да бъде уважен предявения иск и
да се присъдят сторените разноски в производството по делото, включително и
адвокатско възнаграждение, както и разноските в заповедното производство.
Ответникът Г. Ж. Г. ЕГН **********, с адрес: гр.В.УЛ.Ц.А.
№**,ет.*, ап.**, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения му особен
представител , е депозирал отговор на исковата молба , в който се излага ,че
предявеният иск е неоснователен.
Оспорва се твърдението на ищеца, че същият е предоставил
претендираната сума като заем на ответника.
Оспорва се формалната доказателствена сила на представените копия
на „документи", а материална доказателствена сила те нямат, доколкото са частни
документи. Но дори представените „разплащателни документи" да са истински ,
т.е. волеизявлението в тях да не е симулативно, то при систематичния анализ на
т.н. „платежни нареждания" се установява неистинност на твърдяното основание
за извършения превод. В исковата молба ищецът твърди, че Г. Ж. Г. „ се е свързал
с ищеца, като му заявил, желанието си да започне бизнес в Германия. Помолил го
2
да му помогне финансово, ако има възможност да му даде пари в заем." От
представените разпечатки е видно, че първите три от общо пет превода са за
символични суми, за които не може да се твърди, че са част от уговорена заем,
доколкото основната част от претендираната сума е, заявената с последните две
разпечатки от платежни нареждания, още повече че първите преводи да правени
от чрез банка във Великобритания , т.е. наредителят е бил във Великобритания.
От анализа на представените копия може да се изведе по-скоро обратният извод,
че извършените „преводи" удостоверяват връщане на предоставени суми от
длъжника Стилянов на кредитора Г.. Още по-странно е обстоятелството, че
основният превод /от 7450,00 евро/, който е превод в „брой", а не междубанков е
„експресен", чрез внесена в брой сума в България /Банка ДСК АД/, обосновават на
извод, че по-скоро между страните е налице отношение на въведеното по-горе
съмнение.
В условия на евентуалност се оспорва настъпилия падеж на
претенцията.
С оглед изложеното се моли да се отхвърли предявения иск като
неоснователен.
По допустимостта на производството по делото :
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 12466/2020 г. по
описа на Районен съд-гр.Варна-11 състав, се установява, че същото е образувано
по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на
заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, депозирано в
деловодството на съда на 05.10.2020 г. Въз основа на депозираното заявление е
издадена Заповед № 260974/19.10.2020г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по силата на която е разпоредено
длъжник Г. Ж. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.В.УЛ.Ц.А. №**,ет.*, ап.** ДА
ЗАПЛАТИ на кредитор Д. Г. СТ. , ЕГН ********** , с адрес: гр.Варна, ул.М.Л.
№48, както следва: сумата в общ размер от 10723,48 евро – главница по договор
за заем , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 05.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 420,00 лева, представляваща направените по
делото разноски за държавна такса.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства:
главница по договор за заем , формирана като сбор от извършени банкови
преводи от заявителя в полза на длъжника.
Съдът е приел, че издадената в заповедното производство заповед за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК , поради
което е указал на заявителя да заведе иск по реда на чл.422 от ГПК. Заявителят е
предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването
му за дадените от съда указания и е представил доказателства за заведената
искова молба в заповедното производство. Вследствие на изложеното , съдът
намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.
3
С оглед на гореизложеното и с оглед идентитета на процесните
вземания с вземанията по заповедта, съдът намира,че настоящото производство е
допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.
Вследствие на изложеното, с оглед наличието на предпоставките на
чл. 415 от ГПК и подаването на исковата молба в законоустановения срок , както
и предвид наличието на идентитет на претендираните вземания по заповедта и
исковата молба , съдът намира,че производството по делото е допустимо и
валидно учредено.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
Приобщени по делото са платежни нареждания за извършен паричен
превод от ищеца Д.С. в полза на ответника Г. Ж. Г., а именно: платежно
нареждане от 29.02.2016г. за 506,27 евро, платежно нареждане от 21.03.2016г. за
509,56 евро, платежно нареждане от 31.03.2016г. за 250,17 евро, платежно
нареждане от 04.05.2016г. за 2007,48 евро и платежно нареждане от 15.07.2016г. за
7450,00 евро
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
водения от ищцовата страна свидетел Георги С. Г., роден 1959г., баща на ищеца ,
чиите показания съдът цени относно обстоятелствата, които не попадат в
приложното поле на разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК и които показания ,
ценени при условията на чл.172 от ГПК , съдът кредитира, доколкото същите са
непротиворечиви и кореспондират на събрания по делото доказателствен
материал . Свидетелят Г. излага, че познава ответника Г. Ж. Г. от лятото на 2016г.
, който е познат на сина му /ищеца/ няколко години преди това. Свидетелят
твърди, че синът е услужил на ответника през 2016г. с общо 10000 евро ,
преведени на няколко пъти по банков път , за закупуване на транспортно средство
за започване на собствен бизнес в Германия, където е работил ответникът , с
уговорка да бъдат върнати до края на 2016г. Свидетелят Георгев твърди, че
неговият син /ищецът С./ не е имал нужда от пари, т.к. е имал добра заплата и е
нямал нужда от парични средства. Не е искал от баща си парични средства за
бизнес начинание или за други цели, вкл. лични , домашни или семейни.
Свидетелят твърди, че ищецът не го е уведомял за парични затруднения, същият е
високо заплатен работник и не е имал нужда от парични средства. След като
парите не били върнати на ищеца , последният се опитал да се свърже с ответника
в края на 2016г., но от началото на 2017г. той престанал да отговоря.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
По предявената исковата претенция в тежест на ищеца е да установи
наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция,
а именно: учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл.
410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от
длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата
искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното
4
вземане в нейна полза по основание, размер и длъжник; факта, че с ответника са
се намирали във валидни облигационни правоотношения по силата на сключен
договор за заем на парични средства, т.е. наличие на валидно сключен договор за
заем; че се явява изправна страна по сключения между страните договор за заем,
т.е. реално предаване на ответника на процесната сума; размера на
претендираната сума; настъпилата изискуемост на претендираната сума.
От своя страна в тежест на ответника е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за
плащане на претендираната процесна сума , в случай, че ищецът докаже нейната
дължимост.
Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.240
ЗЗД предполага доказване от ищеца, че е предал на ответника спорната сума в
заем и че същата е следвало да бъде върната по уговорения начин, като връщането
на получената сума подлежи на доказване от ответника. Договорът за заем е
реален договор и за да се установи негово съществуване е необходимо да се
установи елементът "предаване в собственост" пари или други заместими вещи.
Заемът за потребление се счита сключен, когато въз основа на постигнатото
съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем
парична сума.
Договорът за заем е реален, което означава, че се счита за сключен с
момента на предаване на заемната сума. За този тип договори не е предвидена
квалифицирана форма за действителност, но няма пречка сключването му да бъде
оформено в нарочен писмен акт.
По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, в доказателствена тежест на
ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и
обстоятелството, че е предадена именно въз основа на договор за заем.
Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението
да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание -
ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е
извършил дарение на сумата и пр. /Решение №192 от 07.11.2014г. на ВКС по гр.д,
№2519/2014г., III ГО/.
Приобщените по делото платежни нареждания са годно и достатъчно
доказателство да обосноват получаването на заемната сума и следователно
сключването на договора.
Между страните не е спорно обстоятелството, че с пет парични
трансфера /банкови и пощенски/: от 29.02.2016г. на стойност 506,27 евро, от
21.03.2016г. на стойност 509,56 евро, от 31.03.2016г. на стойност 250,17 евро, от
04.05.2016г. на стойност 2007,48 евро и 15.07.2016г. на стойност 7450.00 евро,
ищецът Д. Г. СТ. е предал в собственост на ответника Г. Ж. Г. паричните суми,
предмет на делото. С това е установен първият факт от фактическия състав на
договора за заем, а именно реалното предаване на сумата.
Основният спорен въпрос между страните в производството по делото
5
е на какво правно основание са направени процесните преводи и съществува ли
такова - като твърдението на ищеца е ,че същите са предоставени на ответника в
заем.
Трайната съдебна практика гласи, че в производството по иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в случай, че предаването на паричната сума е
установено - налице е писмен документ за предаване на сумата, но липсват данни,
на какво основание е направено това, за останалите елементи на договора няма
забрана за установяването им със свидетелски показания. Решение № 82 от
12.05.2015 г, по гр. дело № 5122/2014 на ВКС, III г.о. и Решение № 524 от
28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на ВКС, IV г.о.
От събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на
водения от ищцовата страна свидетел Георги С. Г., баща на ищеца , чиите
показания съдът цени относно обстоятелствата, които не попадат в приложното
поле на разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК и които показания , ценени при
условията на чл.172 от ГПК , съдът кредитира, доколкото същите са
непротиворечиви и кореспондират на събрания по делото доказателствен
материал , се установява, че ищецът е услужил на ответника с парични средства
за закупуване на МПС , с оглед започване на собствен бизнес в Германия , където
ответникът е работил , с уговорката да бъдат върнати в края на 2016г. След като не
парите не били върнати от ответника, ищецът е направил опит да се свърже с него
по телефона, но от началото на 2017г. ответникът е преустановил контакт с
ищеца. От свидетелските показания се установява, че неговият син е имал добре
платена работа в чужбина, поради което на свидетеля не се е налагало да го
подпомага финансово , т.к. същият не е имал нужда от парични средства.
Следователно от показанията на свидетеля Г. се установява, че
ответникът е имал нужда през 2016г. от парични средства за закупуване на
транспортно средство , с цел започване на собствен бизнес в Германия, където е
работил и че дадените му в заем парични средства от страна на ищеца са били с
уговорка да бъдат върнати до края на 2016г. , т.е. установява се падежа на
паричното задължение. Същевременно ищецът не е имал нужда от парични
средства , нито е искал пари от своя баща, което не кореспондира с тезата на
особения представител на ответника , че преведените парични средства
представляват връщане на заети на ищеца от страна на ответника суми, още
повече , че в преводните нареждания не е посочено, че ищецът превежда
паричните средства, като връщане на предоставен на него паричен заем.
От свидетелските показания на св. Г. и писмените доказателства се
установява, че ищецът Делян Г. С. е разполагал с финансовата възможност да
помага на ответника чрез даване парични средства на заем. Свидетелят споделя,
че синът му има добре платена работа в чужбина, а освен това не се е налагало да
подпомага финансово други лица, включително и на него. Причината заемите да
не бъдат оформяни документално е доверието между страните и приятелските
отношения , които са съществували.
Горното обстоятелство се потвърждава и от събраните писмени
доказателства и техния цялостен анализ.
Свидетелят е запознат с точната сума, която е дадена в заем на
6
ответника, механизма на преводите и свидетелства за срока на връщане - края на
2016г. , т.е. за уговорения между страните падеж.
Когато е уговорен срок на връщане не е нужна покана и се счита, че
задължението е изискуемо. Това е така по силата на общата разпоредба на чл. 84,
ал. 1 ЗЗД, който гласи, че когато срокът за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава, без да е необходима нарочна покана.
Същевременно обаче, ищецът е поставил въпроса за връщане на парите веднага
след настъпване на падежа, като е търсил ответника по телефона, но последният е
спрял да му вдига телефона.
Ответникът не представя доказателства , въз основа на които да се
формира обоснован извод за наличие на основание за направените преводи,
различни от това, което твърди ищецът.
На последно място , по делото не са представени никакви
доказателства от страна на ответника за това, че е погасил задължението си или
парите са използвани по начин, със знанието и съгласието на ищеца, който да
обоснове същестуването на други облигационни отношения.
Ето защо и въз основа на изложените правни и фактически
констатации, съдебният състав приема, че в конкретния случай са налице
елементите от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 415,
ал. 1 от ГПК. Искът като доказан по основание и размер следва да бъде уважен,
като се признае за установено в отношенията между страните дължимостта на
оспореното вземане на ищеца по отношение на процесната сума.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото и в заповедното
производство разноски, съгласно представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за реализирани разходи. С
оглед на това съдът намира,че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
направените в настоящото исково производство разноски , в общ размер от
1820,00 лв., от които от които държавна такса в размер на 420,00 лв. , депозит за
назначаване на особен представител в размер на 600,00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 800,00 лв.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото
решение и разноските в заповедното производство за заплатена държавна такса в
размер на 420,00 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между ищеца Д. Г. СТ. ЕГН ********** , с адрес: гр.В.ул.М.Л. №48 , от една
7
страна , и ответника Г. Ж. Г. ЕГН **********, с адрес: гр.В.УЛ.Ц.А.
№**,ет.*, ап.**, от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА
сумата в общ размер от 10723,48 евро – главница по договор за заем , ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 05.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
за която сума е издадена Заповед № 260974/19.10.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 12466/2020 г. по описа на
Районен съд-гр.Варна-11 състав, на основание чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Ж. Г. ЕГН **********, с адрес: гр.В.УЛ.Ц.А.
№**,ет.*, ап.** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. СТ. ЕГН ********** , с адрес:
гр.В.ул.М.Л. №48 сумата в размер на 420,00 лв. , представляваща направени
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 12466/2020 г. по описа на Районен съд-
гр.Варна-11 състав, както и сумата от 1820,00 лв., представляваща сторени от
ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8