Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на
тринадесети юни през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря
Петър Петров като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 310 по описа на Плевенски окръжен съд за 2019 г и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение
№ 315 от 19.02.2019 г по гр. дело № 6156/2018 г по описа на Пл РС състав
на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че Й.М.Б.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.*** №***, бл.***, вх.
В, сумата от
1000,00 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 10,05,2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, която сума представлява част от вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№3279/2018 г. на ПлРС, като за
разликата до претендираните 2136,42 лева е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част въззивна жалба е подадена от Профи кредит , в която се
възразява ,че решението на РС - Плевен е незаконосъобразно. Възразява се, че РС е
стигнал до неправилен извод, необоснован на събраните по делото доказателства
относно поставянето в неравноправно положение на потребителя по сключеното
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Според въззивника
Законът за потребителския кредит препраща към разпоредбите на ЗЗП относно
неравноправните клаузи, където в чл. 143 са изчерпателно изброени случаите, при
които са налице неравноправни клаузи, а сключеното споразумение не попада в
нито един от тях. Възразява се ,че
сключването на допълнителното споразумение е по преценка на потребителя и не е
било задължително с оглед сключването на договора за кредит. Единственият мотив
на съда, според въззивника, е почти равния размер на размера на кредита и
сумата , която се дължи по
допълнителното споразумение. В жалбата се изброяват правата, които длъжникът си
е гарантирал при сключване на споразумението. Според въззивника споразумението за допълнителен пакет услуги
не е пряко свързано с кредита, резултат е от свободата на договаряне и не
съдържа неравноправни клаузи. Възразява се, че на длъжника е била дадена
възможност съобразно общите условия да се
откаже от процесния договор за кредит без да дължи неустойка, което
другата страна не е сторила. Възразява се, че другата страна по договора е била
наясно с всички негови клаузи, както и с тези по споразумението за
допълнителния пакет услуги. Възразява се, че не е налице нарушение на законови
разпоредби или на добрите нрави при определяне на договорената възнаградителна
лихва и годишния процент на разходите. Не е надвишен размера, разписан в действащото
законодателство по чл. 19 ал.4 от ЗПК. Възразява се, че в резултат на свобода
на договарянето страните са сключили договор при 41,17% годишен лихвен процент
и 49,89% ГПР. Според въззивника следва да бъде отчетен и риска при предоставяне
на кредити без обезпечения при определянето на този размер на лихвения процент.
Претендира се отмяна на атакуваното решение в отхвърлителната му част и
постановяване на друго такова, с което да се
уважат предявените искове изцяло.
Въззиваемата страна оспорва
жалбата като неоснователна. Взема становище, че споразумението за допълнителен пакет услуги е
нищожно с оглед неговото съдържание съгласно разпоредбата на чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД.Взема се и становище за правилност на извода на Пл РС за нищожност на
клаузите за договорената възнаградителна
лихва. Претендира се потвърждаване на постановеното съдебно решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят действителността на
споразумение за пакет от допълнителни услуги с оглед сключения договор за
потребителски кредит, действителността на клаузите за възнаградителна лихва
РС е приел, че по делото е предявен иск с правно основание
чл.422 вр.чл.415 от ГПК, с предмет -
признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано
от ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищеца следва да докаже наличието на валидно
облигационно отношение между него и ответника, предоставяне на дължимите по
договора/договорите услуги, както и че задължението по договора е станало
изцяло изискуемо.
Съдът е указал на страните доказателствената
тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 15,01,2019 г.
От приложеното ч.гр.д. №3279/2018 г. по описа на
Плевенски районен съд се установява,според РС, че на 10,05,2018 г. ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК срещу
ответника, като е издадена заповед за
изпълнение за сумата от 2136,42 лева главница, 30,00 лева такси по Тарифата за
извънсъдебно събиране на вземането и 7,79 лева лихва за забава за периода
06,09,2017 г. – 07,11,2017 г., законна
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда, сумата от 43,48 лева
държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича
от неизпълнени задължения на длъжника по
Договор за потребителски кредит №*** от ***
г.
От
представеният по делото Договор за потребителски кредит е било видно,
според РС, че същият е сключен в размер по заявените от ответника
параметри, посочени от ответника в Искане за отпускане на потребителски кредит ***.
По делото е бил приложен Стандартен европейски формуляр, който е попълнен от ответника
на същата дата. От него е било видно, че дружеството в качеството си на
кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както
в Договора за потребителски кредит. Отразено е било , че ответникът е
получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Параметрите на
кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от
кредитополучателя. Изготвен е бил погасителния план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски кредит на *** г.
От правна страна договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две
противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен
след постигане на съвпадение на насрещните волеизявления на страните по основните
му елементи. Съдът е приел, че сключеният договор за потребителски кредит с
ответната страна напълно
отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити по
закон. Към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит
от страна на ответната страна всички полетата са попълнени, в това число
и параметрите на кредита и данните на кредитополучателя. Подписването на
договора от страна на ответницата Й.М.Б. предполага,според РС, че тя е прочела подписания от нея
договор. Видно от Общите условия на договора, е предвидена възможност
кредитополучателят да се откаже от договора без да дължи неустойка в срок от 14
дни от сключването му. Няма данни ответницата
да е сторила това.
От приложения по делото/л.15-17/ договор се
установява, според РС, че ответницата е получила в заем сумата от 1000,00 лева
със срок на погасяване от 18 месеца. Уговорен е фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 41,17%, лихвен процент на ден приложим при
отказ от договора 0,11 % и ГПР 49,89 %, като общия
размер на задължението по договора е станало 1356,84 лева.
От приложеното споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги/л.19-20/, е било видно, че същото е прието и
сключено от ответната страна на *** г.
От приложените по делото декларации /л.18/ се
установява, според РС, че неразделна част от договора за потребителски кредит
са общите условия, с които ответницата се е запознала и приела.
От приложеното по делото кредитно преводно
нареждане/л.38/, се установява,според РС, че на 04,08,2017 г. е извършено преводно
нареждане към сметка на ответника в „*** ***“ АД в размер на 1000,00 лева.
От извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит №*** се установява, че няма извършвани плащания по кредита.
От представеното Уведомително писмо от
09,11,2017 г. е било видно, че същото съдържа уведомяване на ответника за
едностранно прекратяване на договора за кредит и за обявяване на задължението
за предсрочно изискуемо. Няма данни това писмо да е достигнало до ответника.
Доколкото
не се оспорва подписа на ответника под Договора за кредит и съпътстващите го
документи, съдът е приел, че е налице
валиден договор за кредит и тъй като ищецът е небанкова институция, то в случая
не важи т.18 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост, а същата настъпва автоматично, съгласно чл.12.3 от
ОУ, които са неразделна част от договора и подписани от ответника.
Съдът е приел, че възражението на особения
представител на ответника за нищожност на клаузата за закупуване на
допълнителен пакет на стойност 779,58 лева Е ОСНОВАТЕЛНО, като противоречащо на
чл.10а от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, а посочените в Споразумението /за предоставяне на пакет
допълнителни услуги/ услуги са именно такива – приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и т.н. Последните не
представляват допълнителна услуга, а са такива, които нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните. Така уговорени, съдът е приел, че не се касае за допълнителни
услуги, а за забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита,
или дори за скрита наказателна лихва, поради което съдът е счел, че сумата от 779,58 лева не се дължи
от ответника, още повече че същата се явява почти идентична с размера на
кредита и поставя в неравноправно положение потребителя.
По отношение на уговорената в договора договорна
лихва за забава съдът е приел за установено следното: макар и да не е направено
възражение за нищожност на клаузата за обезщетение за забава от страна на
особения представител на ответника, то съдът, съгласно константната практика на
ВКС, има правомощие служебно да констатира това. Нищожността на отделните
клаузи не влече нищожност на целия договор. Договорната лихва за забава има
характер на цена на предоставената услуга, като нейната стойност следва да се
съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за които
се уговоря връщането, както и с обстоятелството дали е обезпечен. Съдържащата
се в чл.6 – „Параметри“ от Договора информация относно броя и размера на погасителните
вноски, ГПР и ГЛП е обща и не отговаря на изискването да е разбираема и
недвусмислена. Заедно с това, съдът е
приел, че клаузата противоречи на добрите нрави, по следните съображения - към
датата на сключване на договора – 2017 г., е било налице законово ограничение
на максималния размер на ГПР по реда на чл.19, ал.4 от ЗПК. Към датата на
сключване на договора-м.август 2017 г., законовата лихва е била 10,00%
/основния лихвен процент на БНБ + 10 пункта/. Както бе посочено по-горе,
съобразно уговореното в договора, ГПР /годишен процент на разходите/ е в размер
на 49,89 %, което е много близко до законово определения максимален размер на
ГПР. Съдът е приел, че в случая е налице
прекомерност при определяне на ГПР по договора, което противоречи на добрите
нрави и води до нищожност на клаузата. Нищожната клауза не може да се замести и
от такава за лихва за забава, тъй като е различна тяхната функция и същност, а
и такова правомощие на съда е предвидено само за търговските сделки, а
договорът за кредит по отношение на потребителя не е търговска сделка. С оглед
на констатираната от съда нищожност на клаузата, касаеща уговорения ГПР по
договора, то претенцията спрямо договорната лихва за забава се явява
неоснователна и предявения установителен иск следва да бъде отхвърлен в тази му
част.
С оглед гореизложеното съдът е приел, че предявеният установителен иск се
явява основателен и следва да бъде
уважен за СУМАТА ОТ 1000,00 ЛЕВА, като за разликата до претендираните
2136,42 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Решението на
РС е законосъобразно и правилно
като краен резултат
Първоинстанционният съд е изложил
пространни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция почти изцяло и не
следва да се преповтарят. Цитираната
съдебна практика по посоченото ТР от
първоинстанционния съд е относима към спора и правилно е приложеното разрешението на
поставения въпрос по т. 18 от посоченото ТР. Следва да се има предвид, че
преценката на договорната лихва от 41,17% годишно с приложението на чл.19 ал.4 ЗПК и обявяването за нищожна на тази
клауза като противоречаща на цитираната разпоредба е неправилно . Годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република ***. ГПР като понятие не е тъждествено с ГЛП, защото
включва всички разходи по кредита. Клаузата
е нищожна като накърняваща добрите нрави – чл.26 ал.1, предл.3 ЗЗД. Съдебната
практика приема, че противно на добрите нрави е да се уговори възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва – в конкретния случай
четирикратния и по-голям размер .В този смисъл ,макар и по тези съображения,
крайният извод на РС е правилен. Въззивният съд съобразява възраженията на
въззивника за необезпеченост на кредита и наложителността от договарянето на по
– висока лихва. В този смисъл съдебната практика е възприела възможността за
уговарянето на такава по - висока лихва, но не и в размер, по голям от
посочения по – горе трикратен размер на законната лихва. Добрите
нрави са правила за справедливост и
добросъвестност, на които следва да отговарят сключените договори и
сделки. Задължението за добросъвестност
при сключването им означава честно отношение при договарянето на гражданско –
правните сделки и съразмерност и еквивалентност в поемането на задължения и за
двете страни по сделката.
Следва да се потвърди атакуваното
решение.
С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски. С оглед
постъпилото доказателство за внасяне на депозита за особения процесуален
представител следва да се постанови изплащането му на адвокат Е.Й..
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 315
от 19.02.2019 г по гр. дело № 6156/2018 г по описа на Плевенски РС КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения
процесуален представител на въззиваемата страна Й.М.Б. възнаграждение в размер на 380 лв от внесения
депозит от въззивника
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :