№ 2670
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20221110215285 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Ж. Х. срещу наказателно
постановление/НП/ № BG20032022/5800/P8-410/19.09.2022г., издадено от
директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на жалбоподателя е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева за нарушение по
чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата си В. Ж. Х. твърди, че издаденият санкционен акт е
незаконосъобразен. В жалбата се навеждат съображения за това, че вместо
да посочи надлежното правило за поведение като правна квалификация на
нарушението, административнонаказващият орган /АНО/ е отбелязал
единствено санкционната норма в акта си. Поради това с жалбата се иска да
се отмени процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
процесуален представител. Жалбата се поддържа, с молба за отмяна на НП.
Развиват се съображения в писмени бележки. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна не се явява, представлява се от процесуален
представител, който оспорва жалбата и иска от съда да потвърди НП.
Подробно се аргументира, защитавайки тезата си, писмено. Иска присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и възразява по адвокатско такова,
считайки го за прекомерно по размер.
Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление,
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, и взе
предвид разпоредбите на закона, намира следното
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 20.03.2022 г. в 10.00 ч. в направление излизане от територията на Р
България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата, е пристигнало
пътно превозно средство /ППС/ влекач марка и модел „С.“ с рег.№ ..., с обща
техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от
жалбоподателя В. Ж. Х..
Извършена е проверка от страна на контролните органи, приключила с
констатация за това, че на 23.03.2022 г. в 14.18 ч. влекач марка и модел „С.“ с
рег.№ ... по път А-6км. 60+705, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по
члц.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/.
Във връзка с горното е съставен АУАН № BG20032022/5800/Р8-410 от
20.03.2022 г., на базата на което е издадено процесното наказателно
постановление. С НП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1800 лева за нарушение по чл. 179, ал. 3а от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства: акт за установяване на административно
нарушение № BG20032023/5800/P8-410, известие за доставяне на
наказателното постановление с изх. № 94-00-20586/04.10.2022г. на
19.10.2022г., писмено обяснение, снимков материал, както и от останалите
материали по делото. Приложените по делото писмени доказателства са
обективни, достоверни и взаимно се подкрепят. Настоящият съдебен състав
прие за установени изложените фактически обстоятелства и след анализ на
приетите по надлежния процесуален ред писмени доказателства, намира
същите за относими към предмета на делото, поради което съдът ги
кредитира изцяло като писмени доказателства в настоящия процес. В тази
връзка и на основание чл.305, ал.3, изр.2 от НПК съдебният състав не намира
за необходимо обсъждането на доказателствата поотделно.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
На първо място, съгласно чл. 42, ал. 1, т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН
актът за установяване на административното нарушение и наказателното
постановление трябва задължително да съдържат ясно и точно установяване
и посочване на идентичността на извършителя на административното
нарушение. Допълнително, съгласно чл. 54, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, ако не е
доказано по несъмнен начин участието на лицето, срещу което е съставен
актът за установяване на административно нарушение, то наказващият орган
следва да прекрати административнонаказателното производство. Към
момента на съставяне на акт за установяване на административно нарушение
2
№ BG20032023/5800/P8-410, въз основа на който е издадено наказателно
постановление № BG20032022/5800/P8-410/19.09.2022г., органите,
констатиращи нарушението, са разполагали единствено с данни относно
ППС, което е засечено с техническо средство. Съставянето на акта и
последващото издаване на наказателното постановление са били основани на
обстоятелството, че към датата на съставяне на АУАН за водач на превозното
средство е било прието това да е жалбоподателят.
На първо място, горното е в разрез с принципа за разкриване на
обективната истина, съгласно чл. 13 от НПК, тъй като същата относно
извършителя на нарушението в случая не е установена всестранно и пълно, в
съответствие с презумпцията за невиновност, закрепена в чл. 16 от НПК. На
второ място, идентичността на нарушителя, бидейки задължителен реквизит
при съставянето и на акта за установяване на административно нарушение, и
на наказателното постановление, и явявайки се недоказана, без всякакво
съмнение влече порок на двата акта, съответно
административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено.
Недопустимо е съставянето на санкционен акт на едно лице за нарушение, за
което не е установено по несъмнен начин, че то е извършило.
Не на последно място, съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, в АУАН и в НП следва да се съдържа описание на
нарушението и да са посочени законовите разпоредби, които са били
нарушени виновно. Административнонаказващият орган в наказателно
постановление № BG20032022/5800/P8-410/19.09.2022г., след като описва
нарушението като незаплащане на дължими пътни такси, посочва
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП като нарушена, съответно въвежда
нарушението под правната квалификация на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Видно от
нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, не е достатъчно единствено да се
опишат обстоятелствата по извършване на нарушението, а е нужно да се
посочат и законовите разпоредби, които са нарушени виновно, т.е. да се
направи правилна правна квалификация на нарушението.
Административнонаказващият орган, посочвайки чл. 179, ал. 3а от ЗДвП като
правна квалификация на нарушението в случая, не прави неправилна правна
квалификация, а поначало не прави изобщо такава. Анализирайки
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, ясно може да се изведе, че тя
представлява една санкционна норма, тъй като урежда санкцията, която
трябва да бъде наложена при съответното административно нарушение.
Посочването на подобна санкционна норма не служи за целта на извършване
на надлежна и правилна правна квалификация. Правната квалификация
предполага посочването на съответните разпоредби на закона, които са били
нарушени, т.е. правилото за поведение, което не е било спазено. В процесното
наказателно постановление такова правило за поведение не е посочено, което
води до изначална липса на правна квалификация и нарушение на чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН, водещо до порок на санкционния акт.
При така изложеното настоящият съдебен състав намира за ненужно да
изследва наведените доводи от страните в пълнота. Съдът приема, че
процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като
3
незаконосъобразно.
Несъмнено в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
съобразно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В този
смисъл на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Представени са доказателства по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 970.00 лв. Съдът намира, че следва да
се присъди цялото поискано възнаграждение, тъй като същото не се явява
прекомерно.
С оглед изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна следва да бъде оставено без
уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG20032022/5800/P8-
410/19.09.2022г., издадено от директора на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА АПИ да заплати на жалбоподателя сумата от 970.00 лв.,
представляваща направени разноски в производството.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4