Определение по дело №1566/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2159
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20227040701566
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№2159                                  18.11.2022 година                                    гр.Бургас

 

 

Административен съд - Бургас                                                                              VІІ-ми състав

На осемнадесети ноември                                           две хиляди двадесет и втора година

в закрито заседание в следния състав:

            Председател: Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова,

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

административно дело № 1566 по описа за 2022 година, в срока за постановяване на решение, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013), вр. чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.220 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по постъпила жалба на Т.П.Г., ЕГН-**********,***, чрез процесуален представител адвокат Р.В. ***, срещу решение № 32-175520/31.05.2022г. към митническа декларация (МД) с MRN 20BG001008020848R1 на директора на Териториална дирекция „Митница Бургас“ към Агенция „Митници“ (ТД“Митница Бургас“), с което: на основание чл.70, § 1 и § 2 и чл.71, § 1 буква д) подбуква i ) от Регламент (ЕС) № 952/2013, за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с тази МД, е определена нова митническа стойност в размер на 26`785,135лв.;  на основание чл.85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код по КН 8703 24 90 (код по ТАРИК 8703 24 90 00,), е определено вносно митническо задължение в размер на 2678,51 лв.; на основание чл.54, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.77, § 1, буква а) и чл.77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно 08.06.2020г. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл.66, ал.1, т.2 от ЗДДС и на основание чл.67, ал.1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС на стоката по МД, в размер на 5932,73лв.; на основание чл.105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.56 от ЗДДС, във връзка с чл.105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 4487,53лв., от които мито в размер на 1402,35лв. и ДДС в размер на 3085,18лв., ведно със задължение за лихви, считано от 08.06.2020г. до уведомяването на задължените с решението солидарни длъжници Т.П.Г. и „Лидикар“ООД.

Жалбоподателят намира оспореното решение за неправилно, немотивира-но и незаконосъобразно, като иска неговата отмяна. Счита, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения – липсват данни под каква форма е инициативата за започването на производството; решението е издадено след изтичането на посочено преклузивен срок; не е налице основание за повторно определяне на митническата стойността на автомобила; органите не са посочили обстоятелствата, породили съмненията в дейстивтелността на договорената стойност; решението не е потивирано; информацията от цитиран уебсайт не е част от митническите информационни системи; новата митническа стойност е определена погрешно; решението противоречи на практиката на СЕС.

В съдебно заседание чрез редовно упълномощения процесуален представител адвокат Р.В., поддържа жалбата. Пледира, че независимо от отмяната на процесното решение по административен ред, е налице правен интерес от оспорването по съдебен ред, заради правото му на избор пред кого да атакува акта. Счита, че отмяната на решението се отнася само единия от солидарните длъжници, т.е. за „Лидикар“ООД, но като задължението може да бъде търсено от него принудително. Претендира присъждане на разноски, независимо от прекратяването на производството. Представя писмена защита в която доразвива тезите си.

Ответникът – директор на ТД“Митница Бургас“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.К., оспорва жалбата. В проведеното открито съдебно заседание представя решение № Р-259/32-220413 от 01.07.2022г. на директора на Агенция „Митници“, с което по жалба на „Лидикар“ООД, подадена от управителя Катя Иванова Карачорбаджиева, чрез адвокат Р.В., е отменено процесното решение № 32-175520/31.05.2022г. на директора на ТД“Митница Бургас“ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Представя и доказателства за доставянето на това решение на „Лидикар“ООД.

Заинтересованата страна „Лидикар“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.Константин Фотинов №1, представлявано от управителя Катя Иванова Карачорбаджиева, чрез общия процесуален представител с жалбоподателя – адвокат Р.В., поддържа жалбата. Претендира разноски по представен списък (л.130).

 

С оглед гореописаните твърдения на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира жалбата за процесуално недопустима на основание чл.159, т.1 и 4 от АПК, тъй като липсват административен акт и законово защитен правен интерес от обжалване. Това налага същата да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено.

След отмяната на процесното решение № 32-175520/31.05.2022г. с решение № Р-259/32-220413 от 01.07.2022г. на директора на Агенция „Митници“, на практика няма годен за оспорване акт. Независимо по чия инициатива е реализирано административното обжалване – дали на настоящия жалбоподател Т.Г. или на други солидарен длъжник „Лидикар“ООД, важен е правният резултат до който той е довел. А същият е отмяна на решение № 32-175520/31.05.2022г., след която същото представлява да бъде годен за оспорване по съдебен ред индивидуален административен акт.

Следва да бъдат отчетени и предвижданията на чл.129, ал.1 и 2 от АПК, според които ако законосъобразността на административен акт е оспорена едновременно пред по-горестоящ административен орган и пред съд, жалбите се съединяват в едно общо производство, подведомствено на съда, но това правило не се прилага, когато с жалбата до по-горестоящия административен орган е оспорена целесъобразността на административния акт. В този случай, ако има образувано и съдебно производство, то се спира до произнасянето на по-горестоящия административен орган.

В настоящия случай директорът на Агенция „Митници“ вече не само се е произнесъл, но е и отменил процесното решение, поради което не са налице основания за спиране на съдебното производство. С неговото решение спорният въпрос не е решен по същество, а горестоящият орган преценявайки, че представените доказателства са недостатъчни за произнасяне по същество на казуса, е разпоредил събирането на допълнителни такива и тяхната нова преценка от решаващия орган. Тази преценка винаги е по целесъобразност, която е извън съдебния контрол и го изключва.

Следва да се има пред вид също и че в съответствие с разпоредбата на чл.98, ал.2 АПК при произнасяне на горестоящия орган и отмяна на оспорения акт, на обжалване подлежи постановеният от него административен акт, а не първоначалният. В тази връзка, ако жалбоподателят счита, че решение № Р-259/32-220413 от 01.07.2022г. на директор на Агенция „Митници“ е неблагоприятен за него, би следвало да насочи жалбата си срещу него, респективно срещу акта на повторното произнасяне на решаващия орган след връщането на преписката, а не да атакува акт който вече е отменен – какъвто е процесното решение № 32-175520/31.05.2022г. Ето защо за него липсва и правен интерес да атакува по съдебен ред отмененото вече по административен ред решение.

Предвид изложеното, подадената от Т.Г. жалба следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл.159, т.1 и 4 от АПК, а образуваното въз основа на нея производството следва да бъде прекратено.

С оглед изхода от спора на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сто лева на основание чл.143, ал.3 от АПК.

На основание изложените съображения и с оглед нормата на чл.159, т.1 и 4 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Т.П.Г., ЕГН-**********,***, срещу решение № 32-175520/31.05.2022г. на директора на Териториална дирекция „Митница Бургас“.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1566 по описа за 2022 година на Административен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Т.П.Г., ЕГН-********** да заплати в полза на Агенция Митници юрисконсултско възнаграждение в размер на сто лева.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: