Р Е Ш
Е Н И Е
№ /05.05.2021 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ІV състав, в публично заседание на шестнадесети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 2844 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр.
чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по
жалбата на „Гарван“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, срещу
Решение към MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019 година с рег. № 32-321537/03.11.2020 година
на Директора на Териториална дирекция (ТД) „Северна Морска“ към Агенция
Митници, с което е отказано да бъде приета декларираната от дружеството
митническа стойност на стока по позиция № 2 по MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019 година, определена и
е нова митническа
стойност, извършена е корекция на MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019 година с
промяна на тарифния код на стока по позиция № 2 и са установени, за досъбиране, допълнителни
държавни вземания за мита (А00) в размер на 231,49 лева и ДДС (В00) в размер на
432,11 лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, във
връзка с чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година на Европейския
парламент и на Съвета от 09.10.2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза (МКС), вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди, че митническите органи неправилно са определили „справедливи
цени“ на стоката, тъй като понятието „справедливи цени“ е въведено в ЗМ от
01.01.2020 година, а вносът е осъществен през м. януари 2019 година. Отделно от
това твърди, че при покупка на стоки, чиято цена е определена на единица
бройка, същата не може да се съпоставя със справедливи цени, определени на
килограм, тъй като това противоречи на чл. 70 и чл. 74 от МКС, респ. не може да
бъде основание за съмнение във верността на декларираната митническа стойност
на стоките. Счита, че административният орган неправилно се е позовал на
решение от 16 юни 2016 година по дело С-291/15 на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС), тъй като в
случая липсват мотиви, относно изчислена средностатическа стойност на сходни
стоки и няма доказателства, че т. нар. „справедливи цени“ касаят сходни стоки,
доколкото един и същ тарифен номер и държава на произход, не означава, че
стоките са сходни по смисъла на Митническия кодекс. Твърди, че е нарушено
правото му на изслушване, тъй като нито в писмото по чл. 22, § 7 от МКС, нито в
обжалваното решение, се съдържат данни, от които може да се направи обоснован
извод, че така определената от митническите органи стойност отговаря на всички
изисквания на закона, за да може да бъде приложена. Твърди, че не е спазено
условието, предвидените в чл. 74, § 2 от МКС стойности да се прилагат последователно
и само ако не се открият договорни стойности за идентични или сходни стоки, за
най-голямо сборно количество от внасяните стоки на територията на ЕС или
стойност, която е формирана след като са отчетени всички разходи, да се премине
към определяне на стойност по чл. 74, § 3 от МКС. Твърди, че в случая са налице
вносове на идентични или сходни стоки на територията на страната, но те са
отхвърлени, понеже не са необичайно ниски, което нарушава правилата за
определяне на митническата стойност и определя справедливите цени като
минимални митнически стойности, което е абсолютно забранено от чл. 144 от
Регламент за изпълнение (ЕС)2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 година за определяне на
подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС)
№ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447). Според
жалбоподателя не е ясно защо административният орган е пристъпил към определяне
на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, буква б) от МКС, тъй като на
митническите органи са представени документи – търговска фактура, платежни
документи за заплащане на цената на стоките, износна декларация, фактура за
транспортните разходи, с които е доказана декларираната митническа стойност. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение. Претендира
направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа
жалбата.
Ответникът – Директорът на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“, чрез
процесуален представител, излага становище за неоснователност на жалбата. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера
на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Оспореното решение е върчено на
жалбоподателя на 08.12.2020 година, поради което подадената на 23.12.2020
година и от адресата на акта лице е допустима.
На 30.01.2019 г. „Гарван“
ЕООД - Варна е декларирало за режим „допускане за свободно обращение“
8 броя стоки, 200 колета, 4050 кг бруто тегло, обща фактурна стойност
8 061,22 USD, при курс за митнически цели 1,71489 лева за 1 USD, държава
на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка FOB Нингбо, по
митническа декларация MRN
19BG002002001603R4/30.01.2019 година. Контрагент на вносителя е китайското дружество
YIWU ZUOZHUANG IMPORT & EXPORT CO., LTD.
Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са
приложени: фактура №
YWS1812495A/24.12.2018 г. (л. 30 от делото), опаковъчен лист от 24.12.2018 г.,
товарителница № *********/02.01.2019 г. (л. 26 от делото), товарителница №
WMS18123175A (л. 28 от делото), сертификат за произход №
19C330Y1074/00005/03.01.2019 година (л. 32 от делото).
Извършена е повторна проверка на митническа декларация MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019
година. За целите на проверката на декларираната митническа стойност на
внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната информация в
митническата информационна система, митническите органи са използвали оценки на
групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за
подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт,
произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период,
обикновено четири последователни години – т.нар. „справедливи цени“.
Митническите органи са направили принципна констатация, че основателни
съмнения може да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е
по-ниска от определена рискова прагова стойност, поради което за целите на
управление на риска рисковата прагова стойност може да бъде определена на
базата на тези справедливи цени. Същите се предоставят на разположение на
държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ („THESEUS“) на Съвместния
изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).
Относно стока по позиция № 2 по митническа декларация MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019
г., представляваща „гюдерия изкуствена голяма – 1000 броя – поз. 12; гюдерия
изкуствена малка – 1000 броя – поз. 11, общо: 2000 броя, РС=20; 4=САIU8317890“,
класирана в код по ТАРИК 63071010 00, 436,00 кг нето, фактурна стойност 290,00
USD, декларирана митническа стойност 530,91 лева или 0,27 лева за 1 брой,
декларирана стойност – 1,22 лв./кг“, служителите на митническата администрация са констатирали, че справедливата
цена на ЕС за стоки с този код по КН е в размер на 11,25 лв./кг. Посочено е, че
митническите органи не разполагат с мостра от стоката.
Извършен е анализ на митническата стойност на стоки с код по КН 63071010 с
произход Китай във всички държави членки на ЕС за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. по
данни от сайта на Европейската комисия, при който е установено, че
средностатистическата стойност, изчислена на база вноса във всички държави
членки, е в размер на 5,65 EUR/kg за 2016 г., 5,66 EUR/kg за 2017 г. и 5,43
EUR/kg за 2018 г. или съответно 11,05 лв./кг за 2016 г., 11,07 лв./кг за 2017
г. и 11,62 лв./кг за 2018 г. при курс 1,95583 лв. за 1 EUR. Констатирано е, че
митническата стойност на процесните стоки в Република България запазва
тенденцията да е от най-ниските от тази на сходни стоки в останалите държави
членки – 4,19 EUR/kg за 2016 г., 3,70 EUR/kg за 2017 г. и 3,66 EUR/kg за 2018
г.
За процесната стока по позиция № 2 от митническа декларация MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019
г. с код по КН 61071010, декларираната митническа стойност е 1,22 лв./кг.
или 0,62 EUR/kg при курс 1,95583 лв. за 1 EUR.
Заключено е, че стойността на процесната стока за 1 кг. е значително
по-ниска от стойността на сходни стоки в останалите държави членки за
наблюдавания тригодишен период, както и от средностатистическата стойност за ЕС
за 1 кг. за същия период.
Направен е извод, че декларираната договорна стойност на внасяните изделия
за килограм е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на
митническата стойност при сходни стоки в ЕС.
Посочено е, че предвид факта, че декларираната митническа стойност за стока
по позиция № 2 по процесната митническа декларация (1,22 лв./кг) е по-ниска от
посочената справедлива цена (11,25 лв./кг), валидна за тази стока в ЕС, възникват
основателни съмнения относно декларираната митническа стойност.
С писмо № 32-45799/11.02.2020 г. (л. 16 от адм. преписка) от вносителя „Гарван“ ЕООД, гр. Варна са изискани,
за нуждите на допълнителната проверка съгласно нормата на чл. 140 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447, допълнителни документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност на стоката по процесната митническа
декларация.
С писмо № 32-65638/28.02.2020 г. (л. 17 от адм. преписка), от дружеството
вносител са представени писмени обяснения, според които за закупуването на
стоките не е изготвян писмен договор с продавача или трети лица, като условието
на доставка на стоките е описано в митническата декларация – FOB, и съобразно
него са приложени необходимите документи. Декларира се, че дружеството има
търговски отношения с продавача, че не е налице никаква форма на свързаност
между дружеството и продавача, че не съществуват условия, които не могат да
бъдат определени, че дружеството не връща част от прихода на продавача или на трето
лице, както и че не са свързани лица с клиентите, на които се продава стоката.
Към писмото е приложено платежно нареждане за валутен превод от 19.05.2019
г. към китайското дружество YIWU ZUOZHUANG IMPORT & EXPORT CO., LTD в
размер на 52 207,56 USD, с посочено основание за превода 5 (пет) броя
фактури, между които и приложената към митническата декларация фактура №
YWS1812495A (л. 18 от адм. преписка).
След извършен анализ на представените документи митническите органи са
установили, че от документа за банков превод от 19.05.2019 г. не може да се
определи каква част от плащането е по процесната митническа декларация.
Посочено е, че в приложената към митническата декларация фактура №
YWS1812495A/24.12.2018 г. на стойност 8 061,22 USD не са описани срокове и
начин на заплащане между контрагентите. Констатирано е, че не са представени
договори, оферта, кореспонденция, заявка и други документи между „Гарван“ ЕООД,
гр. Варна и китайското дружество YIWU ZUOZHUANG IMPORT & EXPORT CO., LTD,
които да удостоверяват цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на
чл. 70 от МКС.
На основание горното и поради липсата на достатъчно документи, касаещи
проверката на декларираната митническа стойност и които биха дали информация за
това какви цени на стоките в пратката са били договорени, какви са сроковете и
начините на заплащането им, органите на митническата администрация приемат, че
основателно остават съмненията относно реалността на декларираната митническа
стойност и няма категорични доказателства за реално платената или подлежаща на
плащане цена на стоката по позиция № 2 по процесната митническа декларация.
Заключено е, че поради това, че съмненията относно точността на
митническата стойност на внесените стоки не отпадат след поискването и
предоставянето на всички допълнителни документи, че декларираната стойност на
внесените стоки представлява цялата платена или платима за тези стоки сума,
митническата стойност не следва да се определи въз основа на метода на
договорната стойност.
С оглед горното е прието, че митническата стойност на стока по позиция № 2
по митническа декларация MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019 г. не може да се определи
съгласно чл. 70 от МКС. Констатирано е, че за приблизително същия период не са
установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС за
„идентични стоки“ от същия износител, еднакви във всяко отношение. След
направен анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за
допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на „сходни
стоки“ не са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности за
„сходни стоки“ от други вносители. Предвид липсата на данни е прието, че
методите по член 74, § 2, буква а) и буква б) от МКС не може да бъдат
използвани.
Констатирано е, че в случая липсва база за сравнение за единичната цена, по
която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно
количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки, тъй
като не може да се установи идентичност или сходност на стоките, поради което и
методът по чл. 74, § 2, буква в) от МКС не може да бъде използван за определяне
на митническата стойност на процесните стоки.
Поради липсата на информация, свързана с разходите за материали, използвани
за производството на декларираните стоки, преки и косвени разходи за труд,
разходи за опаковане, производствени и други разходи за преработка на
декларираните стоки, за неприложим е счетен и методът по чл. 74, § 2, буква г)
от МКС.
Заключено е, че поради липсата на данни относно физически характеристики,
качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава
най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на
оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, § 2, букви от а) до г) от МКС не
могат да бъдат приложени за определяне на митническа стойност на процесната
стока.
Предвид горното, митническата стойност на процесната стока е определена на
основание чл. 74, § 3 от МКС чрез използване на разумни способи, съответстващи
на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член
VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за
митата и търговията, на глава трета „Стойност на стоките за
митнически цели“ от МКС и на данните, достъпни в страната на вноса, въз основа
на наличните и събрани в хода на административното производство данни. Посочено
е, че предвид липсата на данни за определени преди това митнически стойности,
които не са необичайно ниски, прилагането на резервния метод не може да се
извърши при условията на чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, а следва се извърши в съответствие с чл. 144, § 2 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447 – чрез използване на други подходящи методи, при
съобразяване с ограниченията, посочени в буква а) до буква ж) от същата разпоредба.
Предвид анализа на данните от системата „THESEUS“ на Joint Research Centre
на стоки с код по КН 63071010, митническите органи приемат, че цената на
процесната стока от Китай към България е занижена повече от 9 пъти, спрямо
средностатистическата цена за ЕС.
В заключение митническата стойност на стока по позиция № 2 по процесната
митническа декларация MRN
19BG002002001603R4/30.01.2019 г. е определена на основание чл. 74, § 3 от МКС,
връзка чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в размер на
1,23 лв./бр.
Със съобщение по чл. 22, § 6 от МКС, обективирано в писмо рег. №
32-135701/13.05.2020 г. (л. 12-15 от адм. преписка) „Гарван“ ЕООД, гр. Варна е
уведомено, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер
на задължение по митническа декларация MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019 година. На вносителя
е дадена възможност да изрази становище по посочените в съобщението мотиви в
срок от 30 дни от получаване на съобщението.
Писмото е връчено на управителя на „Гарван“ ЕООД, гр. Варна на 03.09.2020
г. (л. 14-гръб от адм. преписка), като в определения в него 30-дневен срок
дружеството не е изразило становище относно съобщените му мотиви на митническия
орган.
След запознаване с цялата административна преписка Директорът на ТД
„Северна морска“ към Агенция „Митници“ е издал обжалваното Решение към MRN
19BG002002001603R4/30.01.2019 г. с рег. № 32-321537/03.11.2020 г.,
с което, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, вр. с чл. 74, § 3 от МКС, вр.
чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5,
т. 39 и чл. 29 от МКС, вр. чл. 77, § 1, буква а), вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101,
§ 1, вр. чл. 102 от МКС, вр. чл. 15, ал. 2, т. 8 и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ,
вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК:
1.
е отказано да се приеме митническата стойност на
декларираните стока № 2 по митническа декларация MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019 г.;
2.
определена е нова митническата стойност на стока № 2 по
митническа декларация MRN
19BG002002001603R4/30.01.2019 г.;
3.
коригирана е митническа декларация MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019 г. с промяна
на статистическата стойност, митническата стойност, цената на стоката, метода
за определяне на стойността и задълженията на стока № 2 по митническа
декларация MRN
19BG002002001603R4/30.01.2019 г., като са определени общо задължения за
антидъмпингово мито (А30) в размер на 535,66 лева; изравнително мито (А40) в
размер на 148,36 лева; мита (А00) в размер на 1 165,53 лева и ДДС (В00) в
размер на 3 615,20 лева;
4.
разпоредено е да се вземе под отчет начисленият с
решението размер на държавните вземания;
6.
начислени са и са взети под отчет сумите за мита (А00) в
размер на 934,04 лева; окончателни антидъмпингови мита (А30) в размер на 535,66
лева; окончателни изравнителни мита (А40) в размер на 148,36 лева и ДДС (В00) в
размер на 3 183,09 лева, които са заплатени;
7.
определени са дължими суми за досъбиране за мита (А00) в
размер на 2331,49 лева и ДДС (В00) в размер на 432,11 лева, ведно с лихва за
забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от МКС,
вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
Вносителят „Гарван“ ЕООД, гр. Варна е уведомен за издаденото решение с
писмо рег. № 32-322559/04.11.2020 г. (л. 2 от адм. преписка), връчено на
дружеството-вносител на 08.12.2020 г., видно от приложеното на л. 1 от адм.
преписка известие за доставяне. Решението е оспорено по съдебен ред, във връзка
с което е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебния процес като доказателство по делото е приета и приложена
представената от Директора на Дирекция „Правна дейност и обжалване“ към Агенция
„Митници“ справка, съдържаща информация за регистрирани митнически декларации
за внос на стоки под тарифен номер **********, с държава на произход Народна
Република Китай, с посочена фактурна цена на стоката в съответната валута, за
периода от 30.01.2018 г. до 30.01.2019 година (л. 81 от делото).
По искане на жалбоподателя, по делото е допуснато изготвянето на съдебно
счетоводна експертиза (ССЕ), съгласно чието заключение (л. 74-78 от делото)
платената или подлежаща на плащане цена от „Гарван“ ЕООД, гр. Варна за
процесната стока по търговска фактура № YWS1812495A/24.12.2018 г., предмет на
митническа декларация MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019 г., е в размер на
8 061,22 USD, т.е. платено е толкова, колкото е фактурирано, като са
налице отразявания в счетоводството на жалбоподателя за платената сума на
продавача на стоката, предмет на вноса, като разчетът с доставчика е закрит.
Вещото лице К.К. посочва, че плащането на търговска фактура № YWS1812495A/24.12.2018
г. на стойност 8 061,22 USD с левова равностойност от 13 858,12 лева,
е извършено с валутен превод в размер на 52 207,56 USD по сметка на
бенефициента, като е отразено по дебита на сметка 401-832 „Доставчици от чужбина“,
партида на YIWU ZUOZHUANG IMPORT & EXPORT CO., LTD и по кредита на сметка
504-2 „Разплащателна сметка в USD“. Експертът констатира, че е налице
съответствие между фактурирания вид и декларирания вид стока; номера на
фактурата за доставка и номера на декларираната фактура по митническата
декларация; цената на стоката по фактурата и общата фактурна стойност в
митническата декларация – 8 061,22 USD. Заключено е, че платената цена за
стоките е в пълния фактуриран размер от 8 061,22 USD общо, като
декларираната стойност по процесната митническа декларация е за същата сума
(8 061,22 USD), т.е. за цялото фактурирано количество стоки.
Като доказателства по делото са приети и приложени документите, с които е
работило вещото лице при изготвяне на заключението по назначената ССЕ, представляващи
операционна бележка за SWIFT-превод от 14.05.2019 година, извлечение от банкова
сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД за периода 01.05.2019 година – 31.05.2019 година,
платежно нареждане за валутен превод за 52 207,56 щ. долара, оборотна
ведомост на сметка 301 „Доставки“ за периода м. 12.2018 година – м. 01.2019
година, оборотна ведомост на сметка 304 „Стоки“ за м. 01.2019 година,
хронологични счетоводни записвания, свързани с митническа декларация
19BG002002001603R4/30.01.2019 година (л. 83-92 от делото).
Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен
административен орган, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от МКС, във вр. с чл.
19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. с чл. 5, т. 39 от МКС –
Директора на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
Обжалваното решение е постановено при неспазване на установената форма, при
съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с
материалноправните норми, включително тези на правото на ЕС, и целта на закона.
Спорът между страните е формиран по въпросите налице ли са предпоставките
за определяне на митническата стойност на стока по позиция № 2 по митническа
декларация MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019 г. по реда на чл. 74, § 3 от МКС,
вр. чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки
е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва
да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Митническата
стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и
да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност –
Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation,
С-306/04, т. 20.
Според правилото на чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на
може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя като се прилагат
последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно
чл. 74, § 3 от МКС, когато митническата стойност не може да се определи по § 1,
тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза
като се използват разумни способи, съответстващи на принципите на общите
разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение
за митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията
и Глава 3 от Дял II на МК. Предвидените критерии се прилагат последователно и
само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането
на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената
поредност.
Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има
договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на митническите органи,
при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС,
да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след
предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи
не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447,
те могат да отхвърлят декларираната цена.
При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната
стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне
на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи
е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на процесните стоки – Решение на ВАС № 14635/21.11.2012 г. по
адм. дело № 4902/2012 година.
Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа
стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл. 140 вр. с чл. 144 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447, митническите органи имат задължение да положат
необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки,
а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите
органи е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на
участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от МКС
предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на
митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите
органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана
документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо
съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 с уточнението, че за да не изглежда
намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г.,
Carboni, С-263/06, т. 52.
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.
140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447., и впоследствие на решението
за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо
митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.
Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на
правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато
административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е
насочен – Решение от 18 декември 2008 г., Sopropé, C-349/07, т. 36.
По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл.
144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, лицата – адресати на решения
за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да
представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на
които административният орган възнамерява да основе своето решение.
Доколкото производството по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447 е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на
стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то
следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават
съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено
процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение
от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и
C-30/13, т. 49.
Това императивно изискване в случая е спазено, но само формално, тъй като в
рамките на проведеното административно производство митническите органи са
осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан, но не и за релевантните
към процедурата по чл. 140, вр. чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447 обстоятелства – в конкретния случай – за определяне на митническата
стойност съобразно правилата на чл. 74, § 3 от МКС, вр. чл. 144 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
От дружеството е изискана единствено допълнителна информация, като искането
е за представяне на документи и писмени обяснения, но не са посочени
обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната
стойност. Това искане по същността си е бланкетно, доколкото са изискани
документи, принципно необходими за обосноваване изпълнението на условията по
чл. 70, § 3 от МКС, но няма връзка с процедурата по чл. 140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в която деклараторът следва изрично да бъде
запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи, за да
може да представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези
съмнения. В изпратеното на оспорващото дружество съобщение по реда на чл. 22, §
6, приложим по препращане от чл. 29 от МКС, не са изложени подробно
обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в достоверността на
декларираната митническа стойност. Не е ясно и не е обосновано, защо
митническите органи не прилагат последователно буквите от а) до г) от § 2 на
чл. 74 от МКС, за да се стигне до определяне на митническата стойност въз
основа на метода по чл. 74, § 3 от МКС.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административното
производство е било нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател,
което макар да е уведомено по реда на чл. 22, § 6 от МКС за предстоящото
издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоките, не е
било информирано за конкретните обстоятелства, на които се основават
съмненията. По този начин оспорващият търговец е бил лишен от възможността да
изрази становище по конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията
и по конкретните обстоятелства, релевантни за определяне на новата митническа
стойност на процесните стоки. Гореизложеното обуславя извод, че е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава наличието на
основания за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Допуснато е нарушение
на правото на изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за него
решение – по аргумент от решението на Съда на ЕС по обединени дела С-29/13 и
С-30/13, т. 49.
В разглеждания казус Директорът на ТД „Северна морска“ при Агенция Митници
е приел, че митническата стойност на стоката по позиция № 2 по митническа
декларация 19BG002002001603R4/30.01.2019 г. следва да се определи на основание
чл. 74, § 3 от МКС. Прилагането на посочения в цитираната разпоредба вторичен
метод е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност
на стоките, включваща използването на разумни способи, съвместими с принципите
и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото
споразумение за митата и търговията, на чл. VII от Общото споразумение,
бележките към него, глава трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от МКС
и данните, достъпни в страната на вноса, въз основа на наличните и събрани в
хода на административното производство данни. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Споразумението
за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията, когато
митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена съгласно
разпоредбите на предходните членове, митническата стойност следва да бъде
определена, като се използват разумни методи, съответстващи на принципите и
общите разпоредби на настоящото споразумение и на базата данни, които са на
разположение в страната вносител.
Административният орган е посочил, че приложима за определяне на
митническата стойност на процесната стока е хипотезата на чл. 74, § 3 от МКС, без да е
изложил конкретни фактически обстоятелства и правни съображения за
невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните
методи, изключвани в посочената по-горе последователност. По отношение
неприложимостта на методите по чл. 74, § 2, буква а) и буква б) от МКС е
посочено единствено, че не са открити „идентични стоки“ от същия износител,
еднакви във всяко отношение, както и че след извършен анализ в националната
база данни не е установен внос на „сходни стоки“ от други вносители, които не
са необичайно ниски. Следователно, при направения анализ са намерени резултати
за „сходни стоки“, но същите не са посочени в решението като митнически
стойности, като липсват аргументи защо са приети за необичайно ниски. При
липсата на подробна мотивация при прилагане на този вторичен метод, решаващият
орган не е имал основание да премине към следващия метод и постановеното
решение е в разрез с материалноправните разпоредби на МКС. От представената по
делото справка от Агенция „Митници“, съдържаща информация за регистрирани
митнически декларации за внос на стоки под тарифен номер **********, с държава
на произход Народна Република Китай, за периода от 30.01.2018 г. до 30.01.2019
г., се установява, че в приблизително същия период е извършен внос на стоки със
същия тарифен код като този на стоката по позиция № 2 по процесната митническа
декларация. При това положение органите на митническата администрация са били
длъжни да извършат проверка за наличието на внос на идентични или сходни стоки,
като липсата на такива е следвало да се обоснове с конкретни съображения в
мотивите на обжалвания административен акт, което в случая не е сторено.
При преценка на приложимостта на третия и четвъртия метод по букви в) и г)
на § 2 от чл. 74 от МКС, е
съобразена липсата на база за сравнение на единична цена на стоката, по която
същата се продава на митническата територия на Съюза в състоянието най-голямото
сборно количество от внасяните стоки, понеже не може да се установи идентичност
или сходност на стоките, както и липсата на информация, свързана с разходите за
материали, използвани за производството на декларираните стоки, преки и косвени
разходи за труд, разходи за опаковане, производствени и други разходи за
преработка на декларираните стоки. В решението не се съдържат конкретно
изложени факти за процесната стока – физическа характеристика, търговски
количества, качество, авторитета и доверието на стоките, както и търговска
марка. Липсват данни да е извършен какъвто и да е анализ на стоката (дори не е
взета мостра) и не става ясно как и дали е проверено за наличието на сходни и
идентични стоки, като единствено са цитирани правните разпоредби от МКС и от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
В обжалвания индивидуален административен акт се съдържа обща констатация,
че поради липсата на данни относно физически характеристики, качество,
репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото
сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната
стока, разпоредбите на чл. 74, § 2, букви от а) до г) от МКС не могат да
бъдат приложени и е определена нова митническа стойност на процесната стока по
реда на член 74, параграф 3 от МКС. По този
начин административният орган е направил обобщение, че поради липсата на
документи и данни, както и поради изчерпване прилагането на другите методи за определяне
на митническата стойност, ще се приложи разпоредбата на чл. 74, § 3 от МКС. В резултат
на това, напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са
изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от МКС, без да са
изложени конкретни мотиви, касаещи хипотезите по букви от а) до г) от
посочената разпоредба. Липсата на обосноваване относно неприложимостта на
всички последователно уредени хипотези в чл. 74, § 2 от МКС е пречка за
преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от същия МКС. Хипотезата
на чл. 74 § 3 от МКС представлява
последна възможност за определяне на митническата стойност и именно заради това
основната предпоставка за прилагането на тази хипотеза е да са изчерпани всички
други възможности. Тази предпоставка в настоящия случай не е налице, доколкото
липсва установяване на релевантните за нея факти.
Правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на
субективно определени или фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март
2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C‑256/07, т. 20; Решение от 15 юли
2010 г., Gaston Schul, С-354/09. Затова митническата стойност трябва да
отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички
елементи на тази стока, които имат икономическа стойност – аргумент от т. 24 от
Решение на ЕС от 20 декември 2017 г.,
Hamamatsu Photonics Deutschland, C 529/16, EU: C: 2017: 984. В
този смисъл са и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за
митата и търговията, с които се дължи съобразяване при прилагане на
последния метод на определяне на митническа стойност, по силата на чл. 74, § 3
от МКС, който препраща към тях.
При прилагане на хипотезата на чл. 74, § 3 от МКС за определяне на митническата стойност на
стока по позиция № 2 по процесната митническа декларация, административният
орган се е позовал на принципа на разумна гъвкавост. Съгласно чл. 144 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, уреждащ т. нар „резервен метод“ при
определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от МКС, може да се
използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от МКС, като така
определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на
определените преди това митнически стойности. В настоящия случай, без да посочи
конкретен друг „подходящ метод“, административният орган е направил заключение,
че митническата стойност за стоката по позиция № 2 „гюдерия изкуствена голяма – 1000 броя – поз. 12;
гюдерия изкуствена малка – 1000 броя – поз. 11, общо: 2000 броя, РС=20;
4=САIU8317890“, класирана в код по ТАРИК 63071010 00“, по митническа декларация
MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019
г. следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от МКС, вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в размер на 1,23 лв./бр. Съдът намира, че
митническият орган не е обосновал въз основа на какъв конкретен метод е
определил митническа стойност на въпросната стока в размер на 1,23 лв./бр. Този
извод не се опровергава и от направеното в обстоятелствената част на
обжалваното решение позоваване на „справедлива цена“ на килограм за ЕС за стоки
със същия тарифен код, като липсва описание на процедура, методика, по която
приетата „справедлива цена“, валидна за стоката в ЕС за килограм, е съотнесена
към митническа стойност за единица брой от съответната стока.
Посочените в Таблица 1 на стр. 3 от оспореното решение средностатистически
стойности, изчислени на база вноса във всички държави членки на ЕС,
представляват т. нар. „справедливи цени“, въведени с изменението на ЗМ в сила
от 01.01.2020 г., поради което не може да се ползват за остойностяване на
стоки, внесени в предходни периоди, какъвто е процесният внос, осъществен през
месец януари 2019 година. Освен това понятието „справедливи цени“ е въведено с
различни цели от преследваните с оспореното решение – касаят проверката на
митнически декларации преди допускане на стоките за свободно обръщение и то за
представяне на обезпечение. На следващо място, правото на ЕС не предвижда метод
за определяне на митническата стойност на база сходство по тарифен номер и в
различни мерни единици. Няма как да се обоснове този подход, тъй като цените на
стоките в справките от системата „THESEUS“ са обобщени на високо ниво – по
тарифен номер от Комбинираната номенклатура, а не по отделен артикул, както е в
процесната митническа декларация, поради което не може да се изчисли единичната
цена на всяка от процесните стоки в зависимост от нейното приложение и функции.
Недопустимо е извършеното от органа приравняване на декларираните в
митническата декларация бройки към килограми, каквато е мерната единица на
стоките в справките.
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. и от неоспореното
заключение на вещото лице по ССЕ е установено, че цената на процесната стока
съответства на договорената и декларираната с митническата декларация цена,
установено е и плащането на тази договорена цена, което предопределя приложение
на чл. 70, § 1 от МКС или на чл. 74, § 2 от МКС, но не и по
чл. 74, § 3 от МКС.
В обобщение на изложеното съдът приема, че от страна на митническите органи
не е обосновано приложението на чл. 140 вр. чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 2015/2447, поради което, като не е приел декларираната договорна стойност на
процесните стоки и е определил нова такава, Директорът на ТД „Северна Морска“
към Агенция Митници е постановил незаконосъобразен административен акт. С оглед
незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоките,
незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни задължения на
дружеството-жалбоподател за мита и ДДС на стоката по позиция № 2 по процесната
митническата декларация, както и лихви върху определените суми, поради което, и
на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, вр. чл. 220 от ЗМ, обжалваното
решение следва да се отмени.
При този изход на
правния спор и предвид своевременно направеното искане в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените от него съдебно-деловодни разноски, за
които са представени съответните доказателства. Съгласно приложения на л. 93 от
делото списък на разноските подателят на жалбата претендира възмездяване на
разноски в общ размер на 710 лева, от които: 50 лева – държавна такса за
образуване на делото, 300 лева – депозит за изготвяне на ССЕ, и 360 лева –
адвокатски хонорар. По делото са представени доказателства единствено за
извършването на първите два разхода във връзка с воденето на настоящия съдебен
процес – относно заплатената държавна такса (л. 17 от делото) и относно
заплатен депозит за изготвяне на ССЕ (л. 63 от делото). Въпреки извършеното
надлежно упълномощаване от „Гарван“ ЕООД, гр. Варна (л. 8 от делото) по делото
не са представени нито договор за правна защита и съдействие между
жалбоподателя и упълномощения адвокат С.Т.Ж., нито доказателства за заплащане
от страна на дружеството на адвокатски хонорар. С оглед горното и съобразявайки
Тълкувателно решение от 6 ноември 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегия на Върховния касационен съд на Република България,
постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г., съгласно т. 1 от което съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, само когато страната е
заплатила възнаграждението, настоящият съдебен състав счита, че претендираните
от оспорващото търговско дружество разноски за адвокатско възнаграждение не
следва да се присъждат, поради недоказване факта на тяхното извършване. На
възмездяване подлежат единствено съдебно-деловодните разноски, за чието
извършване са представени доказателства.
Предвид гореизложеното, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
в полза на жалбоподателя направените и доказани съдебно деловодни-разноски в
общ размер на 350 лева, в т.ч. 50 лева – заплатена държавна такса за образуване на делото, 300 лева –
заплатен депозит за изготвяне на ССЕ.
Мотивиран от
изложените съображения Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение към MRN
19BG002002001603R4/30.01.2019 г. с рег. № 32-321537/03.11.2020 г.
на Директора на Териториална дирекция „Северна Морска“ към Агенция „Митници“ по
жалбата на „Гарван“
ЕООД, гр. В., ЕИК *********.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ ДА ЗАПЛАТИ
НА „Гарван“ ЕООД, гр. В.,
ЕИК *********, сумата в размер на 350 (триста
и петдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: