Решение по дело №15/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).

Административното дело е образувано по искова молба от А. Т. К., [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Ловеч, чрез адв. С. Н. от Адвокатска колегия - Пловдив с адрес на кантората: [населено място], ул. „Йоаким Груев“ № 41 – партер, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) - [населено място], с посочена правна [жк], ал. 1 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК.

Искането на ищеца е да бъде осъдена ГДИН да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди при престоя му в Затвора - Ловеч от месец март 2021 г. до настоящия момент в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание от 26.02.2024 г. (л. 110-гръб от делото) ищецът уточнява, че исковата му претенция (периодът, за който претендира, че е претърпял вреди) е от 02.07.2021 г. до 26.02.2024 г.

В исковата молба се навеждат доводи, касаещи санитарно-битовите условия в Затвора - Ловеч, свеждащи се до липса на законоустановената площ от 4 кв. м в килиите за всеки лишен от свобода. Във всички килии, в които е пребивавал ищецът подът бил от бетонова настилка и прахът бил постоянен, стените на килиите били във влага и мухъл отвътре и отвън, и зимата било студено. Парното се е пускало само по 2 часа сутрин и вечер, което водело до разболявания на К. в тази връзка. В исковото молба се сочи още, че във всички килии в които е пребивавал К. е липсвала каквато и да е вентилация, чрез която да се пречиства въздуха; тоалетната в килията била в много тежко състояние - с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници, като липсвала и шумоизолация. Ищецът въвежда и твърдения, че банята била в лошо състояние. Заявява, че на затворниците се е налагало да се къпят заедно по 10-20 човека, които се изчакват взаимно, същата се е намирала на 30-40 метра извън килията и се е налагало да изминава това разстояние полугол в студа, което само по себе си го поставяло в унизително положение. Душовете били само 5-6 на брой, като от тях течала или гореща, или ледено студена вода. Твърди се още, че в стаите, в които е пребивавал за посочените периоди е имало само по един прозорец, с големина 1 [жк],50 кв. м., който според К. не осигурявал достатъчно светлина. Сочи се, че имало фирма, която минавала да пръска стените против мухъл и плесен. Тя обаче идвала рядко и само по график, а това пречело да се отстраняват текущи проблеми, които възникват с хигиената и мухъла в помещенията. Излагат се оплаквания за липса на изолация и отопление в килиите, като през зимата на ищеца не са предоставяни достатъчно дебели завивки, с които да се завие. Н. следващо място ищецът намира, че спалното му и постелъчно бельо се сменяло рядко. Отделно се твърди, че спрямо ищеца не се е водила никаква индивидуална и корекционна работа от страна на отговорните лица в затвора, като не му се давала възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа и това довело до поведенческа и личностна криза. Относно мебелировката в килията ищецът твърди, че за посочените периоди са липсвали достатъчно шкафове и др. мебели за затворниците. Ищецът намира, че всички гореизброени обстоятелства са причинени вследствие на бездействията на отговорните органи на Затвора [населено място], които са били длъжни да предоставят условия, които не са унизителни за човешкото достойнство. Счита, че самият факт, че е ограничено правото му на свободно придвижване е достатъчно наказание за деянието, което е извършил и всяко допълнително утежняване на условията, при които изтърпява наказанието си, водят до нарушаване на член 3 от Конвенцията за защита правата на човека. Моли да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна помощ в полза на материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В писмен отговор с вх. № 541/17.02.2023 г. ответникът чрез упълномощен юрисконсулт изтъква, че липсват незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация, в резултат на които на ищеца да са причинени твърдените вреди. Излага, че ищецът К. е настанен в Затвора - Ловеч при спазване на изискването на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, като му е осигурена минимално изискуемата площ не по-малко от 4 кв. м, както и че спалните помещения в затвора и затворническите общежития към него отговарят на изискванията на чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС. В този смисъл намира иска неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа предявения иск, като развива съображения по същество.

Ответникът по делото - ГДИН в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан. Сочи също, че липсва незаконосъобразно действие или бездействие от страна на затворническата администрация.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен от съда. Развива подробни съображения.

Настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, че ищецът А. Т. К. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора - Ловеч, като видно от Справка с рег. № ИЗ-517/15.02.2023 г. (л. 15-16), изтърпяваното наказание лишаване от свобода е с размер 9 години, наложено с Присъда № 104/13.11.2019 г. по НОХД № 589/2018 г. на Окръжен съд - Пловдив, влязла в сила на 26.05.2021 г. при строг режим. Началото на изтърпяване на наказанието е 19.07.2017 г., като К. е постъпил в затвора в [населено място] на 01.03.2018 г., а е преведен в затвора в [населено място] на 02.07.2021 г.

Видно от справката (л. 15), от 05.07.2021 г. до 12.09.2022 г. ищецът е изтърпявал наказанието си в ЗОЗТ „Атлант“ – [населено място] към Затвора в [населено място]. От 12.09.2022 г. е преведен в Затвора в [населено място], разпределен е в 7-ма ученическа затворническа група, която се намира в корпус „Б“ (Стопанство) в Затвора в [населено място], като е настанен в килия № 11.

Престоят на К. в ЗОЗТ „Атлант“ – [населено място] към Затвора в [населено място] за периода от 05.07.2021 г. до 12.09.2022 г. се установява и от приложеното становище с рег. № 40 от 13.02.2023 г. на инспектор СДВР към ЗОЗТ „Атлант“ – [населено място] (л. 17-18).

Приобщената към доказателствения материал по делото Справка с рег. № ИЗ-517/15.02.2023 г. (л. 15-16), както и становище с рег. № 40 от 13.02.2023 г. на инспектор СДВР към ЗОЗТ „Атлант“ – [населено място] (л. 17-18) и справка за полезната площ на зоните в корпуса на Затвора – Ловеч (л. 32-34) съдържат данни за спазване на изискването за осигуряване на 4 [жк], както и относно обзавеждането в спалните помещения, реда за ползването на банята от л. св., поддържането на хигиената в спалните помещения.

Представени са графици за използване на банята в жилищна зона „Стопанство“ на лишените от свобода в Затвора - Ловеч, както и за пране на спално бельо (чаршафи и калъфки) – л. 19-20. Приложени са и заповеди за определяне на график за разпределение на времето в денонощието на лишените от свобода, както и за определяне на график на свижданията (л. 60-74).

Приета като доказателство по делото е и справка от мл. инспектор М. М. – гл. готвач в СБАЛЛС – Затвора – Ловеч (л. 75 и сл.).

По делото от страна на ответника е представена и справка с рег. № ИЗ-1859/27.06.2023 г. (л. 98), както и писмени доказателства за водената с К. индивидуална корекционна работа (л. 99 и л. 17-18).

Приложени са и договори за извършване на дезинсекцията и дератизация на сградите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните ѝ служби (л. 47 и сл.).

По делото са представени още: справка за полезната площ на зоните в корпуса на Затвора – Ловеч (л. 32-34); справка относно условията в килии № 8, № 9 и № 11 (л. 35-36); инвестиционен проект за обект: Реконструкция на сгради на Ловешки затвор, подобект: Стопанство и приемо-предавателен протокол към него (л. 37-46).

По отношение на провежданите творчески и културни мероприятия е приложена Справка с рег. № ИЗ-517/15.02.2023 г. (л. 15-16).

Събраните в съдебното производство писмени доказателства не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

За изясняване на спора от фактическа страна по искане на ищеца са разпитани свидетели.

Според изложеното от свидетелката Д. Х. Б. – служител в Затвора – Ловеч на длъжност инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ (ИСДВР), килиите имат собствен санитарен възел, в който има течаща вода. Сочи, че всички помещения, които са в стопанството в Затвора - Ловеч, разполагат с 4 [жк], като има течаща вода в санитарния възел в килията, има и общ санитарен възел на етажа, който може да се ползва през времето, когато килиите не са заключени, а другият, който е в килията, се ползва постоянно. Относно обзавеждането на килиите св. Б. посочва, че за всеки лишен от свобода има легло, постелъчен инвентар и шкафче. М. и столове има общо за всички. Сочи още, че има прозорци, които са съобразени със стандартите за обществените сгради. Отварят се, не са със заключени крила, проветрява се, имат решетки. От изложеното от показанията ѝ се установява също, че лишените от свобода по график минимум два пъти седмично ползват баня, постелъчният инвентар се пере веднъж седмично също по график. Относно личното бельо, свидетелката твърди, че отново в графика има посочен ден, в който могат да вземат топла вода от банята и да си изперат дрехите. Пояснява, че престоят на открито на лишените от свобода е всеки ден, в работните дни, в които не са на училище. Сочи, че разполагат с фитнес зала, която се намира в сградата на стопанството и по време не престоя на открито всеки, които има желание, може да я ползва. Отделно от това се провеждат мероприятия - волейбол, футбол, срещи между групите, различни спортни дейности.

Св. Б. посочва още, че с лишените от свобода се провеждат както индивидуална, така и групова корекционна работа. И двете групови работи се провеждат със съгласието на лишените от свобода, като за групова работа се изнася съобщение какъв ще е видът ѝ, след което лишените от свобода подават заявление, че имат желание да участват. Преценява се спрямо възможността, капацитета и присъдата на всеки л. св. какви индивидуални нужди има и се включва в съответната групова работа.

Според свидетелката, задължение на л. св. е да поддържат хигиената в килията, като в случай на повреда, това се съобщава на дежурния или на инспектора и се извършва необходимата поправка. Сочи още, че се провеждат конкурси, различни турнири по шах, по табла, различни мероприятия, като включването в тези мероприятия е доброволно и всеки може да подаде заявление. Твърди, че ежемесечно се пръска за против хлебарки, дървеници и други насекоми.

Посочва, че има достатъчно светлина в помещенията, в които е бил К., като всички прозорци са отваряеми, дори и този на тоалетната. Подът е циментов, равен, а стените са с варова мазилка. Твърди, че се правят ремонти постоянно, при всяка една възможност, постепенно. Сочи, че л. св. постоянно топлят вода в кофи в килиите и поради това има допълнителна влага. Просторите са изнесени в коридорите, за да не се сушат дрехи в спалните помещения. Допуска, че Мухъл и влага ИМА в резултат на действия на самите л. св., поради количества вода, които се топлят вътре в самите помещения, въпреки че спрямо графика има достатъчно топла вода в мивките и баните и по график всичко се спазва. Излага още, че всеки л. св. сам си организира времето как да ползва топлата вода, като това е въпрос на тяхна вътрешна организация как ще им стигне времето да ползват топлата вода. Относно храненето сочи, че л. св. се хранят три пъти на ден съобразно меню, което се изготвя от готвача, което минава през здравния център, бива одобрено от медицинско лице и се утвърждава от началника на затвора. Твърди, че не е имало оплакване от страна на К. за недостатъчно количество или качество на храната.

Св. Б. излага също, че на л. св., които учат през ваканциите им се предоставя възможност за работа, стига да има такава. Ако има свободни места, те се обявяват и когато учащите л. св. са във ваканция могат да подадат молба и спрямо тяхното поведение и спрямо същността на работата, техните качества, способности им се определя съответна работа. Въпреки това, не ѝ е известно ищецът да е искал да работи и да не му е дадено право на избор на работа, както и да му е ограничено правото на свиждане или да не се спазва графика.

Според свидетелката, тоалетната е шумоизолирана, като е затворена отвсякъде и е с врата. През зимата парното е по график спрямо температурата навън, като както във всяко едно държавно учреждение се пуска от първи ноември. Сочи още, че за всеки л. св. има шкафче, легло и постелъчен инвентар. Дори при оплаквания от счупени мебели се предприемат действия, изнасят се в работилницата, ремонтират се. Н. етажа има общ санитарен възел, който е с четири тоалетни и отпред умивалня с три или четири чешми, които л. св. имат възможност да ползват. В училището също има тоалетна. Л. св. са на училище от 7,30 ч, до 13,20 ч. според броя на часовете.

По делото е разпитан и свидетеля Н. Н., който също изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място]. Твърди, че заедно с ищеца започнали училище в сградата на Затвора - Ловеч през септември 2022 г., като били в една група и в една стая, от м. септември до края на м. май, началото на м. юни 2023 г. Сочи, че 8 или 9 месеца са били заедно в едно спално помещение – 11-та килия, с други лишени от свобода, като били около 8-9-10 души, броят им постоянно се променял. Излага, че подът в килиите е бетонен, както и че има големи прозорци, но има мухъл постоянно. Сочи, че сега се извършва ремонт, но не знае дали условията са същите. Излага, че са идвали фирми, които да пръскат срещу дървеници, но не било ефективно. Осветлението е стандартно, за отопление има радиатори, сутрин и вечер парното се пускало по два часа. Според свидетеля в килиите има тоалетна вътре, както и мивка. Прозорците са два или три големи, но не влизала светлина заради дървета отвън.

Свидетелят излага, че до обяд са на училище, като през лятото има спортни мероприятия. Не е доволен от храната в столовата. Заявява, че също е завел дело срещу ГДИН за лошите битови условия в затвора.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на затворническата администрация в Затвора [населено място] срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ във връзка с условията в мястото за лишаване от свобода, където ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, вкл. през исковия период - от 02.07.2021 г. до 26.02.2024 г. Искът е предявен пред компетентния съд, при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

Искът е предявен на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно който, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Съобразно чл. 3 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 от същия закон се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а ал. 2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. ГДИН се явява пасивно легитимирана страна, доколкото упражнява общо ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Ответникът ГДИН със седалище [населено място] съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, респ. Затвора - Ловеч, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това, ГДИН има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

С оглед изложеното, исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 284 от ЗИНЗС. Твърдяното незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора [населено място] касае административна дейност по изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, която обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на лишените от свобода, съобразно правното им положение и статут.

Предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от затворническата администрация, поради което следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Ето защо, съдът приема, че предявеният срещу Г. Д. „Изпълнение на наказанията” осъдителен иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Съдът намира иска за неоснователен, като съображенията за това са следните:

В чл. 7 от Конституцията на Република България е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Проекция на този принцип е разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според текста на чл. 203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Нормата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е с материалноправен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата - вреди, причинени от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. С оглед на това, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Съответно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС).

Според чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма.

По смисъла на АПК действията и бездействията на администрацията във връзка с отговорността за вреди, следва да представляват фактически, а не правни актове. За да са неоснователни или незаконосъобразни действията, следва да не се основават на административен акт или на закона. За да са неоснователни бездействията, следва по силата на закона административният орган да е длъжен да извърши тези фактически действия.

За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в нормативен акт. Дейността на администрацията на затвора е нормативно уредена в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Правилника за прилагането му - ППЗИНЗС.

Съобразно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Видно от Справка с рег. № ИЗ-517/15.02.2023 г. (л. 15-16), становище с рег. № 40 от 13.02.2023 г. (л. 17-18), както и от справка за полезната площ на зоните в корпуса на затвора (л. 32-34), това изискване е било спазено по отношение на ищеца, като му е осигурена минимално изискуемата площ не по-малко от 4 кв. м. По време на престоя си в Затвора [населено място], л. св. К. е пребивавал в 7-ма ученическа група в корпус Б (Стопанство). Видно от справката на л. 16 от делото, както и от тази на л. 32-34, максималният брой лишени от свобода, които могат да бъдат настанени в килия № 11, е 12 души, като през исковия период в нея са пребивавали 8 души (към 16.09.2022 г.), 7 души (към 08.01.2023 г.). В същия смисъл са и показанията на св. Н., който заявява, че в килията са били настанени през различните периоди различен брой лишени от свобода, като броят им е варирал – от 8 до 10 души. Предвид това, се установява, че не е налице несъблюдаване на капацитета съобразно изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Същото обстоятелство се установява и по отношение на килиите в ЗОЗТ „Атлант“ – [населено място], като видно от становище с рег. № 40 от 13.02.2023 г. (л. 17-18), в ЗО „Атлант“ ищецът е настаняван в 202, 304, 305 и 203 жилищно помещение. Според доказателствата тези жилищни помещения, в които К. е пребивавал през периода от 05.07.2021 г. до 12.09.2022 г. разполагат със съответната полезна жилищна площ при брой за настаняване при 4 кв. м., снабдени са с тоалетна и умивалник. Има прозорци с ПВЦ дограма, като осветлението на помещенията се осъществява чрез няколко осветителни тела.

Отделно, по отношение на условията в килиите, от Справка с рег. № ИЗ-517/15.02.2023 г. (л. 15-16) се установява, че има изградени санитарни възли към всяка килия, обособени с прегради и врата, в тях има мивка и чешма с постоянно течаща вода. Същото сочат и разпитаните по делото свидетели.

Прозорците на помещенията са с ПВЦ дограма, отваряеми, осигурен е достъп до светлина и чист въздух, съобразно изискването на чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС. Спалните помещения са обзаведени с отделни легла за настанените лица, снабдени са със спални принадлежности, което включва спално бельо, възглавница и 2 одеала, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Банята е обща и лишените от свобода я ползват по график два пъти седмично. Поставените осветителни тела са с капацитет съответстващ на изискванията и стандартите за необходимата осветеност в килията.

Предвид изложеното, спалните помещения в Затвора [населено място] и затворническите общежития към него отговарят на изискванията на чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, с оглед на което наведените в исковата молба на К. твърдения в този смисъл се явяват неоснователни и недоказани. От събраните по делото доказателства се установява и че от страна на ответника е била съобразена и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС в спалните помещения да е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване.

Съобразно чл. 20, ал. 2, изр. второ от ППЗИНЗС, количеството отопление се определя в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Установено с доказателствата по делото, парното отопление е работило по график от 06:00 ч. до 10:00 ч., от 13:00 до 15:00 ч. и от 18:00 ч. до 21:00 ч., като в спалните помещения има радиатори и се поддържа нормална температура. Дали в килиите е достатъчно топло е субективна преценка, по-скоро въпрос на лични възприятия и индивидуални потребности, които обаче не могат да бъдат определени за критерии по отношение на преценката за спазването на изискването за отопление. Предвид и обстоятелството, че лишените от свобода, които са настанени в тези килии, през деня са на училище и реално не прекарват време в тях, е логично парното да се пуска по график.

По отношение на наведените оплаквания в исковата молба за наличното в килиите обзавеждане, съдът намира, че също не е налице несъблюдаване от страна на затворническата администрация на относимите разпоредби, уреждащи и тези битови условия, които следва да бъдат подсигурени на лишените от свобода. В съответствие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от писмените доказателства, безспорно се установява, че във всяка килия лишените от свобода, в т.ч. и ищецът К., разполагат с легла, маси, шкафове, столове, като не са били документирани и оплаквания в този смисъл. Съобразно чл. 96, ал. 4 от ППЗИНЗС, от 1 май до 15 октомври лишените от свобода да държат при себе си - постелъчни принадлежности, от които едно одеяло само за през нощта, а от 16 октомври до 30 април - освен вещите по т.1 още: едно одеяло и зимна горна дреха; за този период едното одеяло им се оставя и през деня. Предвид това, се явяват неоснователни и недоказани и релевираните в исковата молба оплаквания за неосигуряване от страна на затворническата администрация на постелъчен инвентар. Видно от Справка с рег. № ИЗ-517/15.02.2023 г. и становище с рег. № 40 от 13.02.2023 г., спалните помещения са обзаведени с отделни легла за настанените лица, снабдени са със спални принадлежности, което включва спално бельо, възглавници и 2 одеяла, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС регламентира достъпа на лишените от свобода до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1-3 от ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигуряват условия за: поддържане на косата и бръснене; хигиена на ръцете и краката; къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично; след всяко ползване на баня помещението се почиства и дезинфекцира. Съобразно чл. 21, ал. 6 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ППЗИНЗС гласи, че лишените от свобода са длъжни да спазват реда и хигиената в спалните помещения. За всяко спално помещение съответният инспектор по социални дейности и възпитателна работа определя отговорник, който изготвя месечен график за дежурства и следи за поддържането на реда и хигиената. А, според чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, смяна на личното и постелъчното бельо следва да се осъществява най-малко веднъж седмично.

От анализа на цитираната нормативна уредба и при съобразяване на фактическата установеност по делото, се налага изводът, че по отношение на изпълнението и на тези санитарни изисквания липсват каквито и да било незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация, подчинена на ГДИН, които да са в причинна връзка с претендираните от ищеца неимуществени вреди. Хигиената в спалните помещения, както и в санитарните помещения е възложена на лишените от свобода и в тази връзка съдът не установи незаконосъобразно действие, респ. бездействие, при което са неоснователни и недоказани твърденията в тази връзка.

Изложеното в Справка с рег. № ИЗ-517/15.02.2023 г. и в становище с рег. № 40 от 13.02.2023 г. напълно кореспондира със свидетелските показания на св. Б. и св. Н. по отношение на обстоятелствата, че поддържането на хигиената в спалните помещения е задължение на лишените от свобода, като за всяко спално помещение се изготвя месечен график за почистването му. Н. лишените от свобода всеки месец се предоставят сапуни и прах за пране, както и нужните почистващи, дезинфекциращи препарати и принадлежности.

Видно и от приложения на л. 20 от делото график, от страна на затворническата администрация е осигурено пране на спалното бельо всяка седмица, което се сочи и от свидетелите. Следва да се посочи, че прането на спалното бельо (чаршафи и калъфки) веднъж седмично е напълно достатъчно като честота, с оглед и мястото, в което се намира ищецът – място за лишаване от свобода.

От събраните по делото доказателства се установява и наличието на санитарен възел с течаща вода във всяка от килиите, което не се и спори. Доводите на ищеца се свеждат до липсата на топла вода в него, но видно от текста на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС не е предвидено задължение за осигуряване на топла вода, а само на течаща такава, което в случая е налице. Видно и от обяснителната записка към инвестиционния проект за ремонт в корпус „Стопанство“ (л. 41), е предвидено топла вода за нуждите в сградата да се осигурява от ел. бойлер – 500 л, топла вода е подсигурена в банята, която се ползва от л. св. съобразно утвърден график и в честотата, предвидена в чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Това обстоятелство се потвърждава и от приобщените по делото Справка с рег. № ИЗ-517/15.02.2023 г. и в становище с рег. № 40 от 13.02.2023 г.

Според приложената на лист 45 от делото обяснителна записка към инвестиционния проект за реконструкцията на корпус Б „Стопанство“, санитарните прибори са със сифони с воден затвор съгласно БДС и изискванията за такъв вид обекти, като вентилацията е заложено да се осъществява посредством вертикални канализационни клонове в сградата. Предписано е при шум от други фактори да се провери изправността на санитарните арматури и да се извърши ремонт, ако е необходимо. Видно от приемо-предавателния протокол на л. 46 от делото, проектът е изпълнен, като на обекта са били извършени договорените строително-монтажни работи съгласно изискванията на инвеститора и при добро качество. Дори и за един определен период графикът за достъп до банята да е бил на по-големи интервали, то това е обяснимо предвид временните ремонтни дейности, които са били извършвани. Това обаче е нормална и закономерна последица от всеки един ремонт по принцип, а не само в Затвора - Ловеч.

В показанията си свидетелят Н. твърди, че храната в затвора не е вкусна. Следва да се посочи, че дори и да са били налице отклонения например по отношение на вкусовите характеристика на храната, то те не могат да обосноват извод, че лишеният от свобода К. е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение и в този смисъл оплакванията му са несъстоятелни, доколкото дали дадена храна е вкусна или не по-скоро е въпрос на субективни възприятия. Логично е св. Н., който също е л. св. и също има аналогични претенции да споделя вижданията на ищеца К. по отношение на тези условия, но това е по-скоро негова субективна преценка. Отделно, липсва нормативно установено задължение по отношение на ГДИН да осигурява на лишените от свобода кухни, в които да готвят сами. Не се доказват твърдените нарушения на правото на л. св. на качествена безплатна храна. Изложеното в Справка с изх. № 1846/26.06.2023 г. от гл. готвач – мл. инспектор Мировойски (л. 75 и сл.) кореспондира напълно с изложеното от св. Б., както и от събраните по делото писмени доказателства, а именно че на л. св. е била предоставяна храна съобразно утвърдено меню (л. 77-96). Видно от приложените менюта, които се сменят периодично през всеки сезон и всяко седмично меню се изготвя от гл. готвач, домакин хранителен склад, директор Медицински център и началник сектор ФЛКР, като се утвърждава от началника на Затвора - Ловеч, затворническата администрация е изготвила общи менюта, както и за л. св., спазващи определени диети (л. 77-96). Храната, която се дава на лишените от свобода, се приготвя непосредствено преди всяко хранене и се раздава без остатъци. Храненето е организирано по график в специално обособени столови помещения, които се хигиенизират след всяко хранене и се дезинфекцират ежедневно. Дори и да са били налице несъществени отклонения (например по отношение на вкусовите характеристика на храната, в какъвто смисъл са доводите на ищеца), то те не могат да обосноват извод, че лишеният от свобода К. е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение и в този смисъл оплакванията по исковата молба са несъстоятелни. Още повече, че дали дадена храна е вкусна или не по-скоро е въпрос на субективни възприятия.

По делото не се установяват и бездействия на ответника и по отношение на третирането срещу насекоми. В процесния случай ответната страна е представила доказателства, че за посочения в исковата претенция период са били налице действащи договори за дезинсекция и дератизация, включващ и сградите на Затвора [населено място], където изтърпява наказание ищецът (л. 47-59).

От работната форма за индивидуална корекционна работа на л. 99 от делото е видно, че с ищеца К. е била водена индивидуална и корекционна работа, като с него са били провеждани разговори, съветвания, беседи и пр.

От справка с рег. № ИЗ-1859/27.06.2023 г., изготвена от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора [населено място] (л. 98) се установява, че индивидуална възпитателна работа се провежда поне веднъж месечно с всеки лишен от свобода, като творческите, културни и спортни дейности са част от възпитателната работа с лишените от свобода. В училището към Затвора [населено място] се отбелязват всички официални празници и при желание всеки лишен от свобода може да се включи в изготвяните програми и тържества. Периодично се провеждат турнири по футбол, тенис на маса и волейбол, в които лишените от свобода могат да се включат при желание от тяхна страна. Н. разположение е и зала за силови тренировки, която същите могат да ползват по време на престой на открито.

Видно от справка (л. 15), с лишените от свобода ученици се провежда индивидуална възпитателна работа, свързана с работа върху личностните дефицити по изпълнение плана на присъдата. За периода на учебните ваканции е предвидено провеждане на групова корекционна дейност. Към м. ноември 2022 г. е проведена групова работа „Умения за мислене“, в която са участвали 7 лишени от свобода, които са подали молби до началника на Затвора - Ловеч. Л.св. К. не е изявил желание за участие в групова възпитателна работа. От становището от ЗОЗТ „Атлант“ – [населено място] (л. 18) също се установява, че с л.св. К. са провеждани периодични срещи с беседи по плана на присъдата свързани с настоящото правонарушение, нагласи, взаимоотношения, начин на живот и промяна в начина на мислене. Включван е в специализирана групова работа за подобряване уменията за мислене от 19.10.2021 г. до 18.11.2021 г.

Отделно от горното, по делото липсват данни на л. св. К. да му е било отказвано провеждане на възпитателна работа.

Видно от доказателствения материал на л. 60, л. 15-16, л. 17-18, на ищеца е бил осигурен и задължителният престой на открито, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, както и чл. 71, ал. 3 от ППЗИНЗС. Съгласно последната, по време на престоя на открито администрацията на затвора осигурява подходящи условия - съоръжения, екипировка и организирани дейности, насърчаващи поддържането на добро физическо здраве. От изложеното е видно, че за исковия период, както за времето, прекарано от л. св. К. в ЗОЗТ „Атлант“, така и в Затвора – Ловеч не е било нарушено регламентираното му право на престой на открито.

Администрацията на Затвора - Ловеч е изпълнила заявленията му за включване в училище. Липсва и спор между страните, че ищецът е посещавал училището към затвора.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни и недоказани изложените от ищеца твърдения, че от страна на ГДИН не са били предприети действия по провеждане на съответната корекционна работа с лишения от свобода.

Н. следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, изр. първо от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Нормативния акт, който урежда медицинското обслужване на лишените от свобода е Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Медицинското обслужване се осъществява от медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинска помощ. В медицинските центрове към затворите затворническите общежития и поправителните домове се осъществява дентална помощ, спешна медицинска помощ, първична медицинска помощ, специализирана извънболнична помощ, както и профилактика за укрепване и поддържане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица.

Анализът на посочената нормативна уредба сочи, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психичното здраве на лицата изтърпяващи това наказание.

От събраните по делото доказателства не се установява, ищецът да е страдал от заболяване, което да е причинено или да е в някаква връзка с условията, при които се изтърпява наказанието лишаване от свобода.

Анализът на доказателствата и приложимото право налагат извод, че за исковия период не се доказа ищецът да е претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия по време на пребиваването му в Затвора – Ловеч и ЗОЗТ „Атлант“ – [населено място].

В процесния случай не е налице необходимата за ангажиране отговорността на ответника материалноправна предпоставка, а именно не е налице незаконосъобразен акт, който да е обявен за такъв, не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия от страна на ответника, което да е причинило, каквото и да било увреждане на ищеца.

По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от действие или бездействие на длъжностно лице от Затвора - Ловеч по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Доколкото в настоящото производство липсва отменен като незаконосъобразен акт, а по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК, не бе установено незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице. При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН.

Не са налице твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди, описани в исковата молба, причинени от санитарно-битовите условия в Затвора - Ловеч. Няма данни за преживяно психическо страдание, надвишаващо обичайните страдания, свързани с лишаването на ищеца от свобода, съпътстващи режима за изтърпяване на наказанието. С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че дори и в процесния период ищецът да е изпитал дискомфорт, то той не надхвърля по характер и интензитет неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането в място за лишаване от свобода и изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода.

В настоящия случай останаха недоказани и трите материалноправни предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Ефектът от незаконосъобразния акт, от незаконосъобразното действие или бездействие на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното. Т. разрешение на въпроса дава разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2 от с. з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за съществуването на нормални условия в местата за лишаване от свобода. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. Н. ищеца безспорно е осигурена такава среда, включително свързана и с правото му на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, възможност за общуване. С оглед липсата на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС неприложима е и презумпцията за настъпили вреди съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

Съдът намира, че липсва нарушение и на чл. 3 от ЕКЗПЧОС, доколкото не се установи ищецът да е бил подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. Според практиката на ЕСПЧ, „унизително отношение“ е това, което предизвиква у жертвата чувство на страх, безпокойство и малоценност, способно да я оскърби, унижи или да сломи нейната физическа или морална съпротива. Приема се, че „унизително“ е всяко отношение, приложено в продължение на часове и причинило ако не истински увреждания, то най-малкото остри физически и морални страдания (Решение от 03.04.2001г. на ЕСПЧ). За да може да бъде окачествено отношението като „унизително“, причиненото страдание или унижение трябва във всеки случай да надхвърля неизбежното страдание или унижение, съпътстващи дадена форма на законосъобразно третиране (Решение от 07.04.2001г. на ЕСПЧ). Т. „унизително отношение“, което да е довело до физически и морални страдания на ищеца, в хода на делото не беше доказано.

Доколкото не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл. 284 от ЗИНЗС, то последица от това е отхвърляне на предявения иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен.

Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв за присъждане на лихва.

По тези съображения, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск от А. Т. К., [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Ловеч, чрез адв. С. Н. от Адвокатска колегия - Пловдив с адрес на кантората: [населено място], ул. „Йоаким Груев“ № 41 – партер, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [населено място], с посочена правна [жк], ал. 1 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди при престоя му в Затвора – Ловеч за периода от 02.07.2021 г. до 26.02.2024 г. в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му по реда на глава дванадесета от АПК пред тричленен състав на А. съд - Ловеч.

Препис от него да се изпрати на страните по делото и Окръжна прокуратура Ловеч.