№ 307
гр. Благоевград, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анета Илинска
Членове:Миглена Кавалова-Шекирова
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20231200500227 по описа за 2023 година
Производството пред ОС Благоевград е образувано въз основа на постъпила въззивна
жалба от Ж. А. М. от гр. Благоевград, чрез адв. И. П., срещу решение № 647/22.11.2022 г.,
постановено по гр.д. № 667/ по описа на РС Благоевград за 2022 г. в отхвърлителната му
част. Решението се атакува като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила. Отправено е искане за отмяна на решение № 647
постановено на 22.11.2022 г. в обжалваната част, и постановяване на друго, с което да бъде
уважен предявения иск в пълния му размер, а именно за сумата от 5000 лева.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ***, с който
отговор се оспорват направените възражения с постъпилата въззивна жалба. Твърди се, че
доводите са неоснователни. Отправя се искане да се потвърди като правилно и
законосъобразно обжалваното решение в атакуваната му част. Претендират се разноски, за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева. Въззивната жалба е подадена от
страната срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения двуседмичен срок
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което същите са допустими.
По същество жалбата на Ж. А. М. се явява частично основателна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
1
РС Благоевград е бил сезиран с осъдителни искове по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД, предявени от Ж. А. М. срещу *** за осъждане на ответника *** да заплати на ищеца
сумата от 5000,00 лв., представляващи неимуществени вреди от увреждането, изразяващи се
в причинени болки, страдания и душевен дисбаланс, вследствие на ухапването от
безстопанствено куче, както и 50,00 лева, представляващи имуществени вреди
С постановеното решение РС Благоевград е уважил иска за неимуществени вреди за
сумата от 300 лв., като над този размер до предявения същият е отхвърлен. Искът за
имуществени вреди е уважен изцяло.
В исковата молба са наведени следните твърдения: на 03.02.2022 г., около 9,40 ч.,
вървейки по булевард „***“ в посока пазара, в близост до автобусната спирка, ищецът бил
нападнат от две средно големи, бездомни агресивни кучета, едното от които го ухапало в
областта на десния крак, в лявата подбедрица. Сочи се, че ищецът се съпротивлявал и с мъка
успял да се измъкне от хватката му, след което кучето се отдръпнало, продължавайки да лае.
Сочи се, че кучето било без намордник, повод или нашийник, мръсно и очевидно нямало
стопанин, който да го наставлява и контролира, а и след ухапването никой не припознал
животното. Няколко минути след като първоначалния шок и уплахата отминали, ищецът
забелязал, че му тече обилно кръв от мястото, на което бил захапан. Пояснява се, че ищецът
посетил центъра за спешна помощ гр. Благоевград, където раната била обработена, а след
преглед, личният лекар насочил ищецът към хирург за първична обработка на раната, където
мястото било почистено и залепено. Твърди се, че на ищеца било издадено медицинско
свидетелство № 21 от 08.02. 2022г., с анамнеза: Снета по данни на болния. Оплаква се от
затруднено виждане, главоболие, залитане при ходене, изтръпване и слабост на левите
краиници. Ухапан от бездомно куче, в областта на дясната подбедрица. Обективно
състояние: „Наличие на дълбока леарна рана, причинена от ухапване, с дължина около 8 см.
в областта на задната повърхност на десния подколенник. Соматичен статус: В добро общо
състояние. Пулмо-везикуларно дишане, без хрипове. Кор-ритмична сърдечна дейност.
Артериално налягане - 130/80. Корем-б.о. Краиници-без отоци. Неврологичен статус: МРД-
няма данни. ЧМН- Лезия на 7 ЧМН в ляво. Двигателни функции- Левостранна централна- за
Мускулен тонус- в норма. Походка- атактична. Координация-ляво. Тазови резервоари-
контролира. ВКФ- б.о. Психичен статус- в норма. От терапия: Направи се ПХО на раната,
почистване с кислородна вода, спирт, йодасепт и стерилна превръзка. Направен ТАП от
личния лекар. Насочен за консултация с инфекционист. От поставената диагноза: „
Ухапване от куче“. Пострадалият се оплаква от преминаващи болки в областта на дясната
подбедрица. Обективна находка: По задно- вътрешна повърхност в долната трета на дясната
подбедрица на около 22см. от петата се вижда, наложена с проветрив левкопласт, марлена
превръзка, която е напоена със засъхнал кафеникав цвят на дезинфектант. При
отстраняването и се вижда кос почти напречно разположена линейна рана, с преден край
насочен леко надолу. Раната е покрита с дебела, неравна, тъмно червена коричка на нивото
на околната кожа, ъглите и са заострени, като е с дължина 8 см. и е с ширина в средата до
към 5мм., където се виждат поставени две, полупрозрачни, напречно разположени,
2
прилепващи ленти за прибиране на ръбовете и. На 3,5 см. под и успоредно на гореописаната
рана се вижда, подобно охлузване с линейна форма и петнист вид от отделни кръгловати
охлузвания и ранички, с диаметър по оло 4-5мм. покрито с тънка и умерено дебела тъмно-
червеникава неравна коричка в участък с подобни размери 0,5/8 см. Заключение: При
прегледа на Ж. А. М. се установи: и хирургически обработен (превързан) и с прилепени
ръбове, характерен комплекс от рани и охлузвания, по задно-вътрешната повърхност в
долната трета на дясната подбедрица. От представените медицински документи и при
прегледа на Ж. М. се установи: зарастваща, хирургически обработена рана, в областта на
лявата колянна ямка. Причинено му е разтройство на здравето, не опасно за живота. Ищецът
твърди, че в следствие ухапването получил увреждане на десния долен крайник, като
изпитва болки при ходене, които продължават и към момента, както и все още изпитва
душевен и психологичиски дискомфорт, изразяващ се в безсъние, уплаха, треперене на
ръцете и други невротични тикове.
Ответникът ***, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в
който навежда, че оспорва предявения иск по допустимост и основателност.
Навежда се, че от представените доказателства не се установява по безспорен начин,
че собственик на кучето е ***, както и че кучето се намира под надзора на Общината. Сочи
се, че кучето, което е причинило ухапване на ищцата не е безстопанствено, както и че
никъде в исковата молба не се сочат отличителни белези и/или характерни особености на
кучето, с които да се докаже по безспорен начин, че то е безстопанствено, за да бъде
ангажирана отговорността на ***. Твърди се, че в настоящия 3 случай не би могло да се
установи по безспорен начин, че собственик на кучето е ***, както и че кучето се намира
под надзора на общината. Сочи се, че от представеният с исковата молба Амбулаторен лист
за първично посещение при СИМП № 75 от 03.02.2022 г. към медицински център „ПУЛС”
АД е видно, че описаните увреждания не отговарят на типичните увреждания от ухапване от
куче, тъй като нямат характера на прободни рани от кучешки зъби. Твърди се, че в
представеното медицинско свидетелство № 21/2022 г., издадено от съдебен лекар - д-р Яни
Златин по предварителни сведения на освидетелствения е описано, че ищецът е ударил и
прогонил кучето, което обстоятелство не е споменато в исковата молба, поради което е
налице съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от Ж. А. М.. Сочи се, че след
извършена справка за постъпили сигнали на горещия телефон в *** е установено, че на
03.02.2022 г. няма подаден сигнал от Ж. А. М. за ухапване от куче. Твърди се, че *** е
предприела всички необходими мерки и действия, предвидени в действащото
законодателство. На територията на *** функционира Приют за безстопанствени животни,
именно с цел да бъде ограничена популацията на кучетата, при съобразяване със Закона за
ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на животните. За приюта за
безстопанствени животни на територията на *** е издадено Удостоверение за регистрация
на животновъден обект №1062/09.11.2016 г. от ОДБХ -град Благоевград и Удостоверение
№85/07.11.2016 г. за обект Ветеринарна амбулатория - II категория от ОДБХ град
Благоевград. Приютът за безстопанствени животни на територията на *** е съобразен с
3
изискванията и стандартите на ЕС за хуманно отношение към животните. Настаняването на
кучета в него се извършва при условията на чл. 46 и сл. от ЗЗЖ. Безстопанствените кучета,
настанени в приюта се кастрират, обезпаразитяват, ваксинират срещу бяс, маркират се, а
при необходимост се прилага и лечение. Под маркиране се има предвид татуиране на едното
ухо с идентификационен номер или електронен чип и V-образно копиране на другото ухо
или друга видима ушна маркировка, съгласно чл. 74, ал. 6 от ЗЗЖ. Пояснява се, че
задължението на *** е да организира залавянето, кастрирането, маркирането и
идентифицирането на безстопанствените животни, което да доведе до липсата им на
улиците. Твърди се, че вменените по закон задължения на *** са изпълнени, поради което не
следва да бъде ангажира отговорността на Общината за инцидента по така предявения иск.
Оспорва се размера на претендираното обезщетение. Прави се искане за отхвърляне на иска
като неоснователен и недоказан по основание и/или по размер.
Въззивният съд след като прецени събраните пред първата инстанция доказателства,
прие заустановено от фактическа страна следното:
От приетия по делото амбулаторен лист № 75 от 03.02.2022г. се установява, че
ищецът М. постъпва за конслутация при специалист, с основна диагноза ухапване или удар
от куче, като се установява наличие на дълбока линеарна рана от ухапване с дължина около
8 см.
Видно от карта за имунизация, ищеца поради ухапване от куче на 03.02.2022г. е
имунизиран против бяс.
От амбулаторен лист № 413 от 10.05.2022г. се установява, че ищецът М. постъпва за
конслутация при специалист с оплаквания, че преди три месеца получил нараняване от
ухапване от куче по задната повърхност на десния подколенник и че раната все още не е
заздравяла, като при прегледа се установява по средата и по задно медиалната повърхност
на десния подколенник, че има все още рана, зарастваща под кора с размери 2,5/1,5 см.
Налице е хиперпигментация на кожата в същата зона и опипващ се леко болезнен
инфилтрат в дълбочина, без данни за флуктуация. Движенията на крайника са сравнително
свободни.
Видно от приетото медицинско свидетелство № 21 от 08.02.2022г. е, че ищецът е с
анамнеза: Снета по данни на болния. Оплаква се от затруднено виждане, главоболие,
залитане при ходене, изтръпване и слабост на левите краиници. Ухапан от бездомно куче, в
областта на дясната подбедрица. Обективно състояние: „Наличие на дълбока леарна рана,
причинена от ухапване, с дължина около 8 см. в областта на задната повърхност на десния
подколенник. Соматичен статус: В добро общо състояние. Пулмо-везикуларно дишане, без
хрипове. Кор-ритмична сърдечна дейност. Артериално налягане - 130/80. Корем-б.о.
Краиници-без отоци. Неврологичен статус: МРД- няма данни. ЧМН- Лезия на 7 ЧМН в ляво.
Двигателни функции- Левостранна централна- за Мускулен тонус- в норма. Походка-
атактична. Координация-ляво. Тазови резервоари- контролира. ВКФ- б.о. Психичен статус- в
норма. От терапия: Направи се ПХО на раната, почистване с кислородна вода, спирт,
йодасепт и стерилна превръзка. Направен ТАП от личния лекар. Насочен за консултация с
4
инфекционист. От поставената диагноза: „ Ухапване от куче“. Пострадалият се оплаква от
преминаващи болки в областта на дясната подбедрица. Обективна находка: По задно-
вътрешна повърхност в долната трета на дясната подбедрица на около 22см. от петата се
вижда, наложена с проветрив левкопласт, марлена превръзка, която е напоена със засъхнал
кафеникав цвят на дезинфектант. При отстраняването и се вижда кос почти напречно
разположена линейна 2 рана, с преден край насочен леко надолу. Раната е покрита с дебела,
неравна, тъмно червена коричка на нивото на околната кожа, ъглите и са заострени, като е с
дължина 8 см. и е с ширина в средата до към 5мм., където се виждат поставени две,
полупрозрачни, напречно разположени, прилепващи ленти за прибиране на ръбовете и. На
3,5 см. под и успоредно на гореописаната рана се вижда, подобно охлузване с линейна
форма и петнист вид от отделни кръгловати охлузвания и ранички, с диаметър по оло 4-5мм.
покрито с тънка и умерено дебела тъмно-червеникава неравна коричка в участък с подобни
размери 0,5/8 см. Заключение: При прегледа на Ж. А. М. се установи: и хирургически
обработен (превързан) и с прилепени ръбове, характерен комплекс от рани и охлузвания, по
задно-вътрешната повърхност в долната трета на дясната подбедрица. Причинено му е
разтройство на здравето, не опасно за живота.
От показанията на свидетеля, доведен от ищеца св. М.а –съпруга на ищеца, която е
очевидец, се установява начина, по който ищецът е получил нараняванията, кучето, което го
е ухапало и състоянието му след ухапването, неприятните емоции, които е изпитал и
извършените медицински прегледи, Съдът кредитира показанията на св.М.а при
условията на чл.172 ГПК, същите са последователни, безпротиворечиви и кореспондират с
писмените доказателства, приети по делото.
Съдът кредитира и показанията на св.А.. От същите е видно, че Общинско
предприятие за безстопанствени животни работи по национална програма, като приюта
прибира куче, което е бездомно, само когато има сигнал за ухапване. Излага се, че не е
постъпвал сигнал в приюта за ухапан човек и не са прибирали кучета през процесния
период. В показанията си св.А. подробно описва механизма на обработване на сигнал за
кучета и по-специално за агресивни такива, както и начина на функциониране на приюта и
прибиране на животни в него.
Съдът намира, че първата инстанция след анализ на събраните доказателства е
направила правилен извод за осъществяване на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, като
изложените мотиви са пълни и обосновани, поради което съдът препраща към тях на
основание чл.272 ГПК.
Само за пълнота съдът ще отбележи, че съгласно чл. 40, ал. 3 и 4 от ЗЗЖ общинските
съвети приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и
предвиждат средства за изпълнението им, като кметовете на общини организират
изпълнението на тези програми и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред
изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. В ЗЗЖ са
предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на
безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета да не са на
5
свобода в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на
това законът предписва, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички
безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането
им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти- чл. 47, ал. 1 от
ЗЗЖ. Следователно основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти
- арг. чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани на
местата, от които са взети - чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ. Следователно надзорът и грижите по
отношение на безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния
изпълнителен орган - кмета.
Въззивният съд приема, че макар и общината да е създала мерки за надзор върху
безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия, те не са приложени адекватно,
съответно на популацията от бездомни кучета, като по обществените места на територията
на *** са останали агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки им телесни
увреждания и психически стрес. Следователно по делото е доказано виновното
неизпълнение на нормативно установеното задължение *** чрез своите служби и
изпълнители на работата да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по
обществените места на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради
което е установен по делото и фактическият състав, обуславящ възникването на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника *** за противоправното
бездействие на нейни служби и изпълнители на работата съгласно чл. 49 от ЗЗД.
Основният спор се съсредоточава дали присъденият размер от първоинстанионния
съд е справедлив. От събраните от първоинстанционния съд по делото доказателства -
медицински документи, свидетелски показания се установяват по несъмнен и категоричен
начин, претърпените от ищеца болки, страдания и неудобства, посочени при обсъждането на
посочените доказателства, в резултат от установените му наранявания, за справедливото
обезщетяване на които при съобразяване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД настоящият
състав на въззивния съд намира, че определеното обезщетение е занижено и не отговаря на
критериите за справедливост.
Анализът на доказателствата обосновава извод, че в резултат на увреждането,
причинено от ухапването, ищецът е претърпял болки и страдания - в момента на ухапването,
така и за период от около три месеца след ухапването /амбулаторен лист № 413 от
10.05.2022г./ , причинен му е дискомфорт, болка, страх от кучета, представляващи за него
неимуществени вреди. При това положение съдът намира за установена и причинната
връзка между деянието и причинените неимуществени вреди, описани по - горе.
Съгласно чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществените вреди по
справедливост. При определяне на размера на обезщетението съдът е длъжен да съобрази
вида и характера на увреждането; степента на претърпените болка и страдание; периода през
който са търпени; продължителността на оздравителния процес; наличието,
съответно,липсата на усложнения при възстановяването; жизнения стандарт в страната, като
относно последния критерий се изхожда от принципната позиция, че присъждането на
6
парично обезщетение има за цел да репарира (доколкото е възможно) действително
понесените от увредения болки, страдания и неудобства, а не да се превръща в средство или
източник за неоснователно обогатяване.
Окръжният съд, като взе предвид вида и характера на уврежданията, причинените
болки и страдания в момента на ухапването, и след това, причиненият му дискомфорт,
периода на възстановяването от физическата травма – около три месеца, намира, че по
справедливост и в съответствие с изложените по-горе критерии, на ищеца следва да бъде
присъдено парично обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 1500
лева. Основателността на главния иск води до основателност и на акцесорната претенция за
заплащане на законна лихва, считано от 16.03.2022 г. до окончателното плащане.
Изложеното налага първоинстанционното решение да бъде отменено в частта му, с
която искът на по чл. 49 ЗЗД за причинени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
над 300 лева до размера на сумата от 1500 лева (т. е., в частта му, с която искът е отхвърлен
за сумата от 1200 лева) и вместо него да се постанови друго, с което искът по чл. 49 ЗЗД да
бъде уважен до размера на сумата от 1500 лева. В частта му, с която искът е отхвърлен за
разликата над 1500 лева до претендираните 5000 лева решението е правилно и следва да
бъде потвърдено. По отношение на иска за имуществени вреди решението е влязло в сила.
Решението на РС Благоевград следва да се отмени и в частта му за разноските и
въпросът за отговорността за разноските за двете инстанции да се реши от настоящия състав
съобразно изхода от делото.
Ищецът в хода на първоинстанционното производство е направил разноски в общ
размер от 782 лв., съобразно представен списък по чл.80 от ГПК, от тях сумата от 580 лв. е
заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца. С оглед уважения размер от иска от
въззивния съд, разноските на ищеца възлизат на сумата от 234.60 лв., която следва да му
бъде присъдена. За въззивното производство ищецът е направил разноски от 89.50 лева,
дължима държавна такса върху обжалваемия интерес, като с оглед уважения размер от
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 26.85 лв.
разноски за въззивното производство.
В полза на *** следва да присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивна инстанция в размер на 70 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 647/22.11.2022 г., постановено по гр.д. № 667/ по описа на РС
Благоевград за 2022г., В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен за разликата над сумата от 300
лева до размера на сумата от 1500 лева, предявения от Ж. А. М., ЕГН **********, иск по чл.
49 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лева - обезщетение за причинени неимуществени
7
вреди, както и в частта му за разноските, като неправилно и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, пл. „*** - ***“ № 1, представлявана от кмета И.С.С., да
заплати на Ж. А. М., ЕГН **********, сумата от 1200 лева – разликата над присъдените 300
лева до размера на сумата от 1500 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главницата от 1200 лева, считано от 16.03.2022 г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 647/22.11.2022 г., постановено по гр.д. № 667/2022г.
по описа на РС-Благоевград, в останалата обжалвана част, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, пл. „*** - ***“ № 1, представлявана от кмета И.С.С., да
заплати на Ж. А. М., ЕГН **********, сумата от 234.60 лв., направени разноски в
първоинстанционното производство и сумата от 26.85 лв. - направени разноски за
въззивното производство, съобразно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Ж. А. М., ЕГН **********, да заплати на ***, ЕИК ***, пл. „*** - ***“ №
1, представлявана от кмета И.С.С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 70.00 лева
юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8