О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е 260452
Пловдив
23.05.2022 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII-ти
състав, в закритото заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 441
по описа за 2020 година и констатира следното:
Предявен е иск от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, София, ул.“Околовръстен път“ 260, със съдебен
адрес:*** – адв.Х.М. против „С. КОМЕРС“ ООД, ЕИК *********, Пловдив, ж.к.
„Тракия“, бл.23, вх.Б, ет.1, ап.1, „ЕЛ И ЕМ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********,
Пловдив, ул.“Богомил“ 48, вх.В, ет.5, ап.13 и М.В.С., ЕГН ********** *** с правна
квалификация чл.422 ГПК във връзка с чл.430 ТЗ.
Твърди се в исковата молба,
че между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД, от една страна, и „С. КОМЕРС“ ООД като кредитополучател и ,„ЕЛ И
ЕМ КОМЕРС“ ЕООД и М.В.С. като солидарни длъжници на 04.03.2008 г. е сключен
договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ № BL13521, по силата на който
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД предоставя на „С.
КОМЕРС“ ООД кредит под формата на кредитна линия в размер на 40 000 лв със срок
за погасяване 120 месеца. Страните са се уговорили кредитополучателят да
заплаща годишна лихва, включваща базовия лихвен процент, който към момента на
сключването на договора е 10%, и надбавка от четири пункта. Уговорено е и
заплащането на два вида такси – за управление на кредита от 0.5% месечно върху
остатъка от главницата и за администриране на просрочен кредит.
С Анекс 1/13.01.2009 г.
страните са уговорили да бъде превалутиран кредитът от лева в евро по фиксинг
за евро към лева на БНБ в деня на превалутирането; уговаря се и заплащането на
възнаградителна лихва, представляваща сбора от базовия лихвен процент, който
към момента на сключването на анекса е 10.9%, и договорна надбавка от четири пункта.
С Анекс 2/21.09.2009 г.
страните са уговорили облекчен режим за погасяване на задължението, като за
период от дванадесет месеца кредитополучателят ще заплаща по 170 евро.
Споразумели са се също натрупаната за периода на облекчено погасяване лихва да
се издължи изцяло на датата на последното месечно плащане, с което изтича
периодът на облекченото погасяване на задължението и при неплащане според
постигнатата уговорка Банката има право да преоформи цялата натрупана сума чрез
прибавянето и към редовната главница. Условие за прилагане на облекчения режим
на погасяване на задължението е към датата на сключване на Анекс 2
кредитополучателят да е заплатил просрочените вноски, като при неизпълнение
кредитополучателят е оправомощил Банката да преоформи служебно задължението
чрез прибавяне на просроченото към редовната главница. Главницата е нараснала
със сумата от 954.66 евро и така е получен крайният размер от 20 294.65 евро.
Банката е констатирала
неизпълнение на задължението за погасяване на задължението според уговорения
погасителен план и се е възползвала от правото си според чл.25, б.В във връзка
с чл.24, б.Г от Договора за банков кредит да обяви вземането за предсрочно
изискуемо, считано от уведомяването на ответниците чрез нотариални покани на
25.07.2012 г.
Със Заповед за изпълнение на
парично задължение 7809/16.08.2012 г., издадена по ч.гр.д. 11888/2012 г. на
Районен съд – Пловдив е разпоредено ответниците солидарно да заплатят на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД:
-сумата 20 294.65 евро,
представляваща главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ №
BL13521 от 04.03.2008 г., ведно с обезщетение за забава от 30.07.2012 г. до
окончателното изплащане
-сумата 7 127.86 евро,
представляваща възнаградителна лихва за периода 21.06.2010 г. - 26.07.2012 г.
-сумата 234.05 евро,
представляваща такси за периода 23.02.2009 г. - 26.07.2012 г.
-сумата 1081.83 лв,
представляваща заплатена държавна такса и сумата 1189.10 лв, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Оспорват се направените от
ответниците възражения и се застъпва становище, че като начало на давностния
срок следва да се приеме датата на надлежното уведомяване на длъжниците за
настъпването на предсрочната изискуемост.
Предвид подаденото от
ответниците възражение за ищеца са налице предпоставките на чл.415 ГПК да
установи вземането си, произтичащо от Договор за банков кредит, за което е
издадена Заповед за изпълнение 7809/16.08.2012 г. по ч.гр.д. 11888/2012 г. на
Районен съд – Пловдив. Иска се да се постанови решение, с което да се установи
вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД по отношение на „С. КОМЕРС“ ООД, ЕИК
********* „ЕЛ И ЕМ КОМЕРС“ ЕООД и М.В.С.,
ЕГН ********** , произтичащо от Договор за банков кредит, за което е издадена
Заповед за изпълнение 7809/16.08.2012 г. по ч.гр.д. 11888/2012 г. на Районен
съд – Пловдив в следния размер:
-сумата 20 294.65 евро,
представляваща главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ №
BL13521 от 04.03.2008 г., ведно с обезщетение за забава от 30.07.2012 г. до
окончателното изплащане
-сумата 7 127.86 евро,
представляваща възнаградителна лихва за периода 21.06.2010 г. - 26.07.2012 г.
-сумата 234.05 евро,
представляваща такси за периода 23.02.2009 г. - 26.07.2012 г. Претендира
разноски.
Ответниците оспорват
предявения иск със следните аргументи:
Оспорва се обстоятелството,
че ответниците са уведомени от кредитора за упражняване на правото му да
превърне вземането в предсрочно изискуемо.
Твърди се, че към датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е изтекъл
шестмесечният срок за ангажиране отговорността на поръчителя М.С. и поради това
вноските с настъпил падеж шест месеца преди подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение са погасени поради изтичане на давностния
срок.
Поради ненастъпила
предсрочна изискуемост на задължението не е било налице основание за издаване
на заповед за изпълнение.
Излага се становище, че
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността относно вземането, посочено в извънсъдебното изпълнително основание.
В случая от образуването на изп.д. 538/2012 г. по описа на ЧСИ М.Кирова до
получаването от ответниците на призовката за доброволно изпълнение от
ответниците на 02.03.2020 г. не са предприети действия срещу длъжниците и
поради това исковата молба е подадена след изтичането на петгодишния давностен
срок. Претендират разноски.
Предвид доказателствата
Съдът приема за установено:
При прегледа на изп.д. 538/2012 г. по
описа на ЧСИ Кирова, изпратено в препис, се установява, че изп.д. 538/2012 г.
по описа на ЧСИ Кирова е образувано по молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с предишно наименование
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД вх.№ 07782/03.10.2012 г. за събиране на
вземането по отношение на „С. КОМЕРС“ ООД, ЕИК *********, Пловдив, ж.к.
„Тракия“, бл.23, вх.Б, ет.1, ап.1, „ЕЛ И ЕМ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********,
Пловдив, ул.“Богомил“ 48, вх.В, ет.5, ап.13 и
М.В.С., ЕГН ********** ***, за което е издаден изпълнителен лист от
11.09.2012 г. по ч.гр.д. 11889/2012 г. на Районен съд – Пловдив въз основа на
Заповед за изпълнение 7349/31.07.2012 г.
по ч.гр.д. 11889/2012 г. на Районен съд – Пловдив.
С Молба вх.№ 08713/02.11.2012 г.
взискателят „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД е
представил изпълнителен лист от 16.08.2012 г., издаден на основание подлежаща
на изпълнение Заповед за изпълнение № 7809/16.08.2012 г. по ч.гр.д.11888/2012
г. на Районен съд – Пловдив по отношение на същите длъжници.
С Уведомление от 09.01.2013
г. до „ЕЛ И ЕМ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, Пловдив, ул.“Богомил“ 48, вх.В,
ет.5, ап.13 се констатира от длъжностното лице – връчител при ЧСИ Кирова, че на
адреса не се намира афиширан офис на дружеството, нито лице, което да получи
книжата, като в уведомлението се посочва в какъв срок, къде и какви съдебни
книжа страната трябва да се яви да получи, включително и Заповед за изпълнение.
Също така страната е уведомена за последиците при неявяване в указания срок да
се получат съдебните книжа – книжата ще се приложат към делото и страната ще се
приема за редовно уведомена. В уведомлението изрично се посочва, че връчителят
залепя уведомление на входната врата на ап.13 и екземпляр от уведомлението е
пуснато в пощенската кутия, с което се изпълняват предписанията на чл.47, ал.1
и ал.2 ГПК.
С Уведомление от 11.01.2013
г. до „С. КОМЕРС“ ООД, ЕИК *********, Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл.23, вх.Б,
ет.1, ап.1 се констатира от длъжностното лице – връчител при ЧСИ Кирова, че на
адреса не се намира афиширан офис на дружеството, нито лице, което да получи
книжата, като в уведомлението се посочва в какъв срок, къде и какви съдебни
книжа страната трябва да се яви да получи, включително и Заповед за изпълнение.
Също така страната е уведомена за последиците при неявяване в указания срок да
се получат съдебните книжа – книжата ще се приложат към делото и страната ще се
приема за редовно уведомена. В уведомлението изрично се посочва, че връчителят
залепя уведомление на входната врата на ап.1 и екземпляр от уведомлението е
пуснато в пощенската кутия, с което се изпълняват предписанията на чл.47, ал.1
и ал.2 ГПК.
С Уведомление от 11.01.2013
г. до М.В.С., ЕГН ********** *** се констатира от длъжностното лице – връчител при ЧСИ Кирова, че
на адреса лицето не е открито, нито лице, което да получи книжата; по данни на
съсед търсеното лице е в Германия и никой не живее в жилището; в текста на
уведомлението се посочва в какъв срок, къде и какви съдебни книжа страната
трябва да се яви да получи, включително и Заповед за изпълнение. Също така
страната е уведомена за последиците при неявяване в указания срок да се получат
съдебните книжа – книжата ще се приложат към делото и страната ще се приема за
редовно уведомена. В уведомлението изрично се посочва, че връчителят залепя
уведомление на входната врата на ап.1 и екземпляр от уведомлението е пуснато в
пощенската кутия, с което се изпълняват предписанията на чл.47, ал.1 и ал.2 ГПК.
От направена справка в
ТРРЮЛНЦ се установява, че адресът на „ЕЛ И ЕМ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК ********* е в
гр.Пловдив, ул.“Богомил“ 48, вх.В, ет.5, ап.13 от 18.08.2010 г. и на „С.
КОМЕРС“ ООД, ЕИК ********* е в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл.23, вх.Б, ет.1, ап.1
от 14.09.2010 г., на които адреси Съдебният изпълнител е връчвал книжата.
От направената справка в
НБДН се установява, че постоянният адрес на М.В.С., ЕГН ********** ***, на
който Съдебният изпълнител е връчвал книжата, като настоящият адрес от
18.01.2002 г. е в ***, без същият да е конкретизиран.
Съобразно текста на чл.47, ал.1 ГПК /ДВ 42/2009 г./, която норма е приложима към момента на връчването на уведомленията до длъжника С., когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея и когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Разпоредбата на чл.47, ал.2 ГПК /ДВ 59/2007 г./ урежда задължителното съдържание на уведомлението - в уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на Съда, когато връчването става чрез служител на Съда или Частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.
Съобразно разпоредбата на чл.50, ал.1 ГПК /ДВ 59/2007 г./ мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, като съобразно чл.50, ал.4 ГПК /ДВ 59/2007 г./ когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК и второ уведомление не се залепва.
В случаите, в които
кредиторът е избрал пътя за защита на правата си по реда на заповедното
производство, както е направил в конкретния случай, то предвидените за това
производство процесуални правила определят действията, които следва да се
извършат от страните до приключването му и последиците от тези действия.
Разпоредбата на чл.414 ГПК
определя действията, които длъжникът в заповедното производство следва да
предприеме, за да защити правата си, като последиците от пропускането на тези
действия са уредени в чл.416 и чл.424 ГПК. От посочените разпоредби следва, че
когато длъжникът не подаде възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, заповедта за
изпълнение влиза в сила.
Срокът за възражение срещу
заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК тече от връчването и на длъжника от Съдебния
изпълнител, като, за да е редовно връчването, освен ПДИ е необходимо да се
приложи и заповедта за изпълнение. За да е редовна процедурата по чл.47,ал.1 ГПК за връчване чрез залепване на уведомление, за да може да се приложи
презумпцията на чл.47, ал.5 ГПК и чл.50, ал.4 ГПК, е необходимо връчителят да е
удостоверил надлежно отсъствието на страната от адреса.
В случая Съдебният
изпълнител е уведомил длъжниците „ЕЛ И ЕМ КОМЕРС“ ЕООД и „С. КОМЕРС“ ООД по
правилата на чл.50, ал.4 ГПК и следва да се приеме, че същите са получили
съдебните книжа, включително и заповедта за изпълнение, на 24.01.2013 г. и
26.01.2013 г.; при условията на чл.50, ал.7 ГПК /ДВ 59/2007 г./ във връзка с
чл.47, ал.5 ГПК /ДВ 59/2007 г./ следва да се приеме, че длъжниците са редовно
уведомени с изтичането на двуседмичния срок за получаването на книжата, считано
от момента на залепването на уведомлението и от този момент започва да тече
срокът за подаване на възражение по смисъла на чл.414 ГПК, който е двуседмичен
и изтича на 07.02.2013 г. и на 11.02.2013 г.
Длъжникът С. е уведомен по
правилата на чл.47, ал.1 ГПК /ДВ 42/2009 г./ и следва да се приеме, че е
получил съдебните книжа, включително и заповедта за изпълнение, на 26.01.2013
г.; при условията на чл.47, ал.7 ГПК /ДВ 59/2007 г./ във връзка с чл.47, ал.5 ГПК /ДВ 59/2007 г./ следва да се приеме, че длъжникът С. е редовно уведомен с
изтичането на двуседмичния срок за получаването на книжата, считано от момента
на залепването на уведомлението и от този момент започва да тече срокът за
подаване на възражение по смисъла на чл.414, ал.2 ГПК, който е двуседмичен и
изтича на 11.02.2013 г.
Установява се също, че на
02.03.2020 г. на длъжниците „ЕЛ И ЕМ КОМЕРС“ ЕООД и „С. КОМЕРС“ ООД чрез адв.М.
са връчени съдебните книжа по изп.д. 538/2012 г. на ЧСИ Кирова, а на длъжника С.
- на 13.03.2020 г. чрез Ч.Л.. Установява се също, че длъжниците „ЕЛ И ЕМ
КОМЕРС“ ЕООД и „С. КОМЕРС“ ООД на 09.03.2020 г. са подали възражение по смисъла
на чл.414 ГПК; на 22.04.2020 г. длъжникът М.С. е подал възражение по смисъла на
чл.414 ГПК. С Разпореждане от 09.06.2020 г. Съдът е указал на заявителя „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД с оглед постъпили възражения по реда на чл.414 ГПК по ч.гр.д.
11888/2012 г. на ПРС да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от съобщението.
При така установеното Съдът
приема, че длъжниците са подали възражения срещу издадената Заповед за
изпълнение 7809/16.08.2012 г. по ч.гр.д. 11888/2012 г. на Районен съд – Пловдив
след изтичането на преклузивния срок по чл.414, ал.2 ГПК.
Предвид задължителните
указания в т.10а от ТР 4/2014 г. по тълкувателно дело 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
правото на иск за установяване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието
освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му
упражняване. Искът за установяване на вземането се предявява в едномесечен
срок, който започва да тече от връчване на заявителя на указанията на Съда по чл.415, ал.1 ГПК да предяви иска с оглед на
подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение, като
спазването на посочения срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. Следва да се отбележи, че правото на иск на кредитора е обвързано от депозирано от длъжника в заповедното
производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок, който започва да тече от
връчването на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК на длъжника от Съдебния
изпълнител. Ето защо Съдът
е задължен да направи служебно проверка относно спазването на срока по чл.414,
ал.2 ГПК за подаването на възражението пред Съда по заповедното
производство, като преценката на Съда в заповедното производство, изразяваща се
в даване на заявителя на указания по чл.415,
ал.1 ГПК, не обвързва Съда, разглеждащ иска за установяване на вземането.
В този смисъл Съдът не
следва да разглежда предявения иск, доколкото е предявен във връзка с подадено
от ответниците възражение след изтичането на преклузивния срок по чл.414, ал.2 ГПК и производството по делото следва да бъде
прекратено като недопустимо.
Доколкото ответниците са
станали причини за предявяването на иска, в тяхна тежест следва да се възложат
направените от ищеца разноски в размер на 1581.83 лв.
Ето защо Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Прекратява поради
недопустимост на предявения иск предвид подаване след изтичането на срока по
чл.414, ал.2 ГПК на възражение против Заповед за изпълнение на парично
задължение 7809/16.08.2012 г., издадена по ч.гр.д. 11888/2012 г. на Районен съд
– Пловдив, производството по т.д. 441/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив
Осъжда „С. КОМЕРС“ ООД, ЕИК
*********, Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл.23, вх.Б, ет.1, ап.1, „ЕЛ И ЕМ КОМЕРС“
ЕООД, ЕИК *********, Пловдив, ул.“Богомил“ 48, вх.В, ет.5, ап.13 и М.В.С., ЕГН ********** *** да заплатят
солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, София, ул.“Околовръстен път“
260, със съдебен адрес:*** - адв.Х.М. сумата 1581.83 лв разноски по делото
Определението може да се
обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в седмичен срок от съобщаването му на
страните
СЪДИЯ: