РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                      №……………/……..…

                                                              Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  четиридесет и пети състав

На трети юни                                                     Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 4688 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на В.Г.А. с ЕГН ********** ***-0442-000812/20.10.2020 год. на началник сектор ОД МВР Варна, 04 РУ ОД МВР Варна,  с което за  нарушение на чл.103 от ЗДвП, на осн. чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

         С жалбата се моли НП да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно, тъй като не отговаряло на действителната фактическа обстановка, ; че е налице нарушение на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.

 В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

         Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.

         Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

         На жалбоподателя А. е съставен АУАН , серия GA ,№ 57932/25.09.2020 год., за това, че на същата дата,в 03.18 часа в с.Разделна, ул.“ Централна“ до номер 2 управлява лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, собственост на Д.К.И., като не спира при подаден сигнал със стоп-палка по образец от униформен служител и продължава своето движение .Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.103,ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателя отказал да подпише акта и разписката към него, което било удостоверено с подпис на свидетел.

В срока по чл.44 от ЗАНН не са направени възражения.

         Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното , с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на осн. чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

Разпитан  в хода на съдебното производство в качеството на свидетел актосъставителя М.А. потвърждава изложената в акта фактическа обстановка. Посочва, че той и колегата му И. били позиционирани по график в началото на с.Разделна, до чешмата, когато към тях се задал лек автомобил „ Рено“. И. подал на водача на лекия автомобил сигнал със стоп-палка.Водачът не спрял на подадения сигнал и продължил движението си по ул.“ Централна“ в селото. Полицейските служители го последвали със включен звуков и светлинен сигнал. Водачът на автомобила стигнал до улица без изход, обърнал автомобила и в този момент полицейските служители му препречили пътя. Водачът бил във видимо нетрезво състояние, скочил от автомобила и при поискване на документите му за проверка ги хвърлил на земята и си тръгнал. Полицейските служители настигнали жалбоподателя и се опитали да го задържат, при което А. отскочил и с глава нанесъл на А. удар в дясната част на лицето.

С показанията си св.И. потвърждава казаното от А..

От показанията на св.Н. се установява, че на 25.09.2020 год. в 04 РУ ОД МВР Варна е бил доведен жалбоподателя. Твърди, че той е бил във видимо нетрезво състояние, държал се неадекватно и е отказал да подпише съставения му АУАН. Потвърждава, че е бил свидетел на отказа на жалбоподателя да подпише акта за административно нарушение.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите А., И. и Н., които потвърждават констатациите, отразени в АУАН.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. Гаврилов, дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

 АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – началник сектор към ОД МВР Варна, 04 РУ ОД МВР Варна,  съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно същата заповед.

Съгласно 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Настоящият е именно такъв.

Съгласно нормата на чл.103 от ЗДвП, сочена като нарушена, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно 1/в най-дясната част на платното за движение или 2/на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Целта на законовата норма е чрез изпълнение на задължението за спиране да се обезпечи извършването на контрол по отношение на водача. От тълкуването на нормата става ясно, че водачът има задължение да спре при подаден сигнал, уточнява се къде следва да се осъществи това спиране/при две алтернативи/ и на трето място е изискването да се изпълнят след спирането определени указания на контролния орган. Субект на нарушението е лице с качеството водач по см. на § 6, т. 25 пр. 1 от ДР на ЗДвП.

Изпълнително деяние е отказът да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Съдържание на това задължение е обвързаността на водача на МПС да изпълнява указанията на контролните органи. Жалбоподателя А. безспорно е имал качеството водач, тъй като е управлявал МПС със съдържанието на понятието "управление", прието от съдебната практика (вж. ППВС № 1 от 1983 г.). На същия е подаден сигнал за спиране. Отказвайки да спре нарушителят би нарушил задължението си по  чл. 103 от ЗДвП и би осуетил извършването на проверка. В АУАН и НП е описано именно такова поведение- "не спира на посоченото място..... при подаден сигнал".

От данните по делото се установява по категоричен начин, че сигнал за спиране е бил подаден, а водачът не е спрял.

Подаването на сигнал за спиране е от категорията на конклудентните административни актове, т. е. представлява "нареждане" по терминологията на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като съдържанието на разпоредените задължения е по  чл. 103 от ЗДвП. На практика това задължение не е изпълнено, поради което административнонаказателното обвинение е доказано.

 С оглед конкретиката на настоящия казус, не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

С оглед начина на извършване на нарушението, съдът намира, че правилно са били определени размерите на наказанията за извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 103 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца- към средния  предвиден в закона. С така определеното по размер наказание според състава на съда, целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН, на личната и генералната превенции, могат да бъдат постигнати.

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ТД на ОД МВР - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.

Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд,45-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0442-000812/20.10.2020 год. на началник сектор ОД МВР Варна, 04 РУ ОД МВР Варна, с което на В.Г.А. с ЕГН ********** *** за  нарушение на чл.103 от ЗДвП, на осн. чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП  е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

ОСЪЖДА В.Г.А. с ЕГН ********** ***   да заплати на ОД МВР Варна сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.  Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

                                                       

                               

                                                  Съдия в РС Варна: