№ 14024
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110151611 по описа за 2022 година
М. П. Стоичкова е предявила срещу „Ф,,,я”ЕООД иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 87.69 лева, недължимо платена
по нищожен договор за гаранция №4198680, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Твърди, че на 08.07.2021 е сключила договор за паричен заем №4198680
с „,,,ънт”АД за сумата от 1200 лева, при ГПР-49% и ГЛП-40%.Твърди, че
съгласно чл.4 от договора страните са се съгласили договорът за заем да бъде
обезпечен с поръчители –две физически лица или банкова гаранция.Твърди,
че на 08.07.2021 между „,,,ънт”АД и ответното дружество е сключен договор
за предоставяне на поръчителство №4198680, по силата на който ответното
дружество е поело задълженията да обезпечи пред И. задълженията на
ищцата.Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и
готовност за плащане на задълженията на кредитополучателя.Въз основа на
сключения договор за поръчителство ищцата се е задължила да заплати на
гарантиращото дружество сумата в размер на 500 лева, която е разсрочена на
вноски.Съгласно договора за поръчителство тя е трябвало да предостави
дължимите суми на „,,,ънт”АД, което е упълномощенво от ответното
дружество да събира сумите в негова полза.Съгласно чл.3, ал.1 от договора за
поръчителство възнаграждението се дължи в полза на поръчителя
1
„Ф,,,я”ЕООД.Поради това, счита, че материално легитимирано да отговаря по
този иск е Ф,,,я”ЕООД. Поддържа, че е погасила изцяло сумата по сключения
договор.Твърди, че сключеният договор за паричен заем с „,,,ънт”АД има
характер на потребителски, поради това счита, че договорът за предоставяне
на гаранция №4198680 има характер на потребителски като акцесорен към
договора за потребителски кредит. Твърди, че договорът за поръчителство
№4198680 е нищожен поради липса на основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение не се предоставя услуга.Поддържа, и че
договорът противоречи на чл.138 от ЗЗД доколкото следва да бъде сключен
между кредитора и поръчителя, а не между поръчителя и главния
длъжник.Освен това твърди, че договорът за поръчителство е нищожен и
поради нарушение на добрите нрави, тъй като сумата, коят е уговорена като
възнаграждение е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия
заем.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ф,,,я”ЕООД оспорва предявения
иск.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за паричен заем №4198680 от 08.07.2021
„,,,ънт”АД е предоставил на М. П. Стоичкова заем в размер от 1200 лева, за
срок от 7 месеца, при месечна вноска-195.03 лева, ГЛП-40% и ГПР-48.01 % и
обща сума за връщане -1365.21 лева.
По делото е представен договор за предоставяне на гаранция от
08.07.2021, сключен между „Ф,,,я”ЕООД и М. П. Стоичкова.
Съгласно заключението на ССЕ заплатената от М. П. Стоичкова сума за
погасяване на задълженията по договора за паричен заем и по договора за
поръчителство е в общ размер от 1302.69 лева.С постъпилата сума от ищцата
в общ размер на 1302.69 лева са погасени задължения по процесния кредит,
както следва:1200 лева – главница, 15 лева – договорна лихва и 87.69 лева –
възнаграждение по договор за поръчителство.Съгласно заключението на ССЕ
при включване в ГПР на сумата за поръчителство в размер от 87.69 лева, ГПР
възлиза в размер от 1115.22 %.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
2
По силата на договор за паричен заем №4198680 от 08.07.2021
„,,,ънт”АД е предоставил на М. П. Стоичкова заем в размер от 1200 лева, за
срок от 7 месеца, при месечна вноска-195.03 лева, ГЛП-40% и ГПР-48.01 % и
обща сума за връщане -1365.21 лева.
Съгласно чл.4 от договора за заем заемателят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: две физически лица-поръчители, банкова
гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
По силата на договор за предоставяне на гаранция №4198680 от
08.07.2021 М. П. Стоичкова в качеството на потребител е възложила, а
„Ф,,,я”ЕООД в качеството на гарант се е задължило да издаде гаранция за
плащане в полза на „,,,ънт”АД, с наредител–потребителя, с цел гарантиране за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
сключения договор за паричен заем, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора-задължение за
връщане на сумата от 1200 лева – главница, задължение за възнаградителна
лихва и законна лихва.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора за гаранцияза поемане на задължение по
чл.1 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 965.79 лева,
платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 137.97 лева.
Видно от датата на договора за гаранция-08.07.2021, същият е сключен
в дена на договора за заем.В този смисъл обезпечението по договора за заем
не следва да се ангажира в 3 –дневен срок от сключването на договора, а то е
предпоставка за сключването на договора. Освен това към датата на
сключване на договора за заем е известно възнаграждението по договора за
гаранция и същото е включено в погасителни вноски, като са посочени и
техните падежи.В този смисъл възнаграждението по договора за гаранция
следва да бъде включено в ГПР като разход, който е бил известен още към
момента на сключване на договора за заем и предпоставка за сключването на
договора.
Видно от договора за гаранция, сключен между ищцата и ответното
дружеството възнаграждението е в размер от 965.79 лева, при отпуснат заем
3
от 1200 лева.В този смисъл сумата на възнаграждението по договора за
гаранция е почти колкото размера на заема по договора за заем, което води до
нееквивалентност на престациите и същевременно създава условия за
неоснователно обогатяване на кредитора.Още повече, че ответното дружество
и „,,,ънт”АД са свързани лица..
Видно от Търговския регистър „,,,ънт”АД е едноличен собственик на
капитала на „Ф,,,я”.С оглед на което длъжникът по сключен договор за заем
следва да плати възнаграждение на гаранта, който да гарантира сам пред себе
си за отпуснатия заем.В този смисъл това възнаграждение представлява
скрита печалба извън договорната лихва, която води до неоснователно
обогатяване на кредитора.С оглед на което съдът приема, че договорът за
гаранция нарушава принципа на добросъвестност и справедливост и
накърнява добрите нрави.
Предвид изложеното съдът намира, че договорът за гаранция е
нищожен поради противоречие с добрите нрави.
Освен това договорът за гаранция по съществото си представлява
договор за поръчителство, който следва да бъде сключен между поръчителя и
кредитора, а не между длъжника и поръчителя.В този смисъл договорът за
гаранция е нищожен и поради противоречие със закона- чл.138 от ЗЗД.
Сключването на договора за заем, обезпечен с възмезден договор за
гаранция с дружества, които са свързани лица и невключването на
възнаграждението в ГПР води до нищожност и на двата договора поради
противоречие със закона-чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.3, ал.3 от договора за гаранция „,,,ънт”АД е овластено да
приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за
заплащане на възнаграждението по договора за гаранция.
Доколкото е известна сумата на възнаграждението по договора за
гаранция към момента на сключване на договора за заем, съдът намира, че
възнаграждението за гаранция следва да бъде включено като разход в ГПР.
Още повече, че дружествата са свързани лица, както и че „,,,ънт”, който
е едноличен собственик на капитала на ответното дружество е овластено да
получи плащането на възнаграждението за гаранция.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
4
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен на 08.07.2021, с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент
към м.07.2021 е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%.В случая по
договора ГПР е 48.01%.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението
за гаранция /поръчителство/.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
възнаграждението за гаранция представлява също разход по кредита, който
следва да бъде включен в ГПР.В случая към датата на сключване на договора
за заем възнаграждението за гаранция е начислено и за него също е изготвен
погасителен план.
Съдът намира, че ако бъде включено в ГПР възнаграждението за
гаранция, което е в размер почти колкото кредита, ще бъде надвишен
петкратния размер на законната лихва от 50%.Това се установява и от
заключението на ССЕ.Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че в
този случай с включването на възнаграждението за гаранция ГПР ще стане
1115.22 %.
При кредит от 1200 лева, сумата подлежаща на връщане заедно с
възнаграждението за гаранция възлиза на 2331 лева.В този смисъл ГПР ще
надвиши многократно ограниченията на чл.19, ал.1 от ЗПК.
Невключването на възнаграждението за гаранция в ГПР представлява
заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по
чл.19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за гаранция представлява
допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън
договорната лихва.Възнаграждението за гаранция води до оскъпяване на
кредита повече от 2 пъти.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
5
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за
гаранция в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява
неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
заем е недействителен.
Доколкото основният договор за заем е недействителен, недействителен
се явява и договора за гаранция.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Освен това договорът за гаранция е нищожен и на самостоятелно
основание поради противоречие със закона и поради нарушаване на добрите
нрави.
Предоставеното по нищожен договор е дадено без основание.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема,че ищцата е
заплатила сума в общ размер на 1302.69 лева, с която са погасени задължения
по процесния кредит, както следва:1200 лева – главница, 15 лева – договорна
лихва и 87.69 лева – възнаграждение по договор за гаранция.Доколкото
договорът за гаранция е нищожен, сумата от 87.69 лева е платена без
основание.
Съдът приема, че е налице имуществено разместване между
патримониума на ищеца и ответното дружество, доколкото „,,,ънт”АД е
овластено да получи плащането от името на ответното дружество.Освен това
„,,,ънт”АД е едноличен сбоственик на капитала на ответното дружество.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице всички препоставки
по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца.Ищецът е реализирал разноски в размер от 300 лева, от които 50 лева –
държавна такса и 250 лева –депозит за ССЕ.
6
Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА.С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищцата
следва да бъде заплатено на основание чл.38 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер от 480 лева с ДДС.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф,,,я”ЕООД, ЕИК2,,,,,90, със седалище и адрес на
управление:гр.,,у”№28, „С,,тър”, ет.2, офис 40-46, да заплати на М. П.
Стоичкова, ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С,,ийски”№125-2, ет.5, офис
5.3, чрез адв. Милев, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 87.69
лева, недължимо платена по нищожен договор за гаранция №4198680, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Ф,,,я”ЕООД, ЕИК2,,,,,90, със седалище и адрес на
управление:гр.,,у”№28, „С,,тър”, ет.2, офис 40-46, да заплати на М. П.
Стоичкова, ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С,,ийски”№125-2, ет.5, офис
5.3, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 300 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ф,,,я”ЕООД, ЕИК2,,,,,90, със седалище и адрес на
управление:гр.,,у”№28, „С,,тър”, ет.2, офис 40-46, да заплати на адв. Димитър
Мирославов Милев, процесуален представител на М. П. Стоичкова, с
адрес:гр.С,,ийски”№125-2, ет.5, офис 5.3, на основание чл.38 от ЗА сумата от
480 лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7