Р Е
Ш Е Н
И Е № ……
гр. Павликени,
19.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Павликенският районен съд в открито
съдебно заседание на 19.02.2020 година в състав
Председател:
Цветомил Горчев
при
секретаря Ирена Илиева, като сложи за разглеждане докладваното от съдията НАХД № 243 по описа на съда за 2019 год.,
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В.Г.К., ЕГН **********
*** срещу Наказателно постановление (НП) № ***/21.08.2019 г. на Зам. директор на РДГ
– ***, с което на основание чл. 266, ал. 1,
предл. 7 от Закона за горите (ЗГ) му е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 250.00 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1
от ЗГ. В депозираната жалба се релевират подробни доводи за незаконосъобразност
на атакуваното наказателно постановление – твърдят се множество съществени
процесуални нарушения, липсвали достатъчно доказателства за доказаност на
нарушението; липсвали конкретни
доказателство и твърдения кога е придобит дървения материал, кога е
съхраняван и дали се касае да дърва от горския фонд, с оглед съставомерността и
преценка на изтекла погасителна давност; неправилна преценка за наличието на
маловажен случай. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез защитника си поддържа
жалбата на посочените основания. Моли да бъде отменено наказателното
постановление, алтернативно – да бъде намалена наложената глоба.
Въззиваемата страна, представлявана
от юрисконсулт С. моли съда да потвърди в цялост издаденото НП като правилно и
законосъобразно. Счита, че по делото е безспорно установено нарушението, за
което е издадено същото - съхранението на дърва за огрев без контролна горска
марка, представляващо административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ и е
наказуемо по чл. 266, ал. 1 ЗГ. Намира, че в производството по издаването на НП
не са допуснати процесуални нарушения. Определената глоба се посочва, че е
съобразена на първо място с предвидения минимален и максимален размер, визиран
в закона за такъв вид нарушение, а на второ място и с количеството съхранявано
от лицето дървесина, а именно 5 пр. куб. м.
Съдът като разгледа жалбата и
изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и
чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички
изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането
на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект.
Като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
На 22.10.2018 г. в гр. С., св. П.В.Й. - горски инспектор в
РДГ, гр. ***
и св. Н.И.М. - ***
в РДГ, гр. ***
извършили проверка на имот в същия град, на адрес ***. Проверката е извършена в
присъствието на жалбоподателя – В.К., живущ в същото жилище, в качеството му на
проверявано лице.
При проверката св.Й. и М.
установили, че в двора на частен имот се съхраняват в стопанска постройка дърва
за горене без контролна марка и превозен билет от дървесен вид „цер“. При
измерване било установено, че дървесината е 5 пр. куб. м., нарязани с дължина
30 см. На дървата била поставена КГМ. Тези констатации са описани в констативен
протокол № ***/22.10.2018
г. Дървата за горене, установени в имота са „задържани“ с КП и предадени за
отговорно пазене с разписка серия * № ***
от 22.10.2018 г. на
жалбоподателя.
Видно от съдържанието на протокола,
проверката е започнала в 10.00 ч. Паралелно е стартирало и наказателно
производство – бързо производство № ***/2018 г. по описа на РУ, *** на основание чл. 356, ал. 2 от НПК
с първото действие по разследването – протокол за оглед на местопроизшествие.
Видно от протоколът за оглед, същият е започнал на 22.10.2018г. в 10:00 ч. и е
проведен от ***.
В него е отразено, че в дъното на двора от лява страна на намиращата се в имота
къща, в стопанска постройка са открити дърва за огрев с дължина 30 см. от
дървесен вид „цер“ с обща кубатура 5 куб.м., немаркиране с контролна горска
марка. В протоколът за оглед не са посочени лицата притежаващи или обитаващи
имота и същите не са запознати с него.
Впоследствие са снети обяснения от
жалбопадателя с адрес на мястото на огледа, който в обясненията си заявява, че
намерените дърва „взети“ от майка му през лятото на 2018 г., за което той
научил след като се върнал от почивка на море.
На същия ден са разпитани като
свидетели и авторите на констативния протокол, които в показанията си дават идентични
с КП данни, като и двемета заявяват, че при пристигането им на място
жалбоподателят не е бил там, а е доведен от полицаи.
С писмо от 22.10.2018 г. РП, гр. *** е уведомена за започналото
наказателно производство за престъпление по чл. 235, ал. 2 от НК, съхранявани в
имота в гр. С.,
описан по-горе. Не са събирани доказателства чий е имота, кой го обитава. Тъй
като при огледа, а и в месеците след това не били предприети действия за
приобщаване на съхраняваните дърва към материалите по ДП по законоустановения
ред, наблюдаващият прокурор постановил повторен оглед, измерване и заснемане на
същите. Указанията му не са изпълнени, тъй като при посещение на адреса от
страна на кварталния инспектор на 16.01.2019г. дървата за огрев не са открити в
имота.
С постановление от 22.02.2019г. на
наблюдаващия прокурор на основание чл. 243, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 242 от НПК бързото производство е прекратено поради липсата на доказателства за
виновността на жалбоподотеля за извършено престъпление по чл. 235, ал. 2, вр. с
ал. 1 от НК. Разпоредено е материалите по БП да се изпратят по компетентност на
РДГ ***
за преценка дали да бъде потърсена от лицето административно-наказателна
отговорност по ЗГ. Нито в диспозитива, нито в мотивите на прекратителното
постановление се съдържа констатация за съхраняване на дърва за огрев без контролна
горска марка и препращане с указания за реализиране на
административно-наказателната отговорност на К.. Напротив, изводите на *РП са за липса на конкретно
установен произход на дървата, количество, вид и изрично се делегира правото на
преценка за извършено административно нарушение на Директора на РДГ.
На 21.08.2019г. е издадено
обжалваното наказателно постановление от на РДГ №***, с което на жалбоподателя на
основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 ЗГ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 250 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ.
Препис от същото е връчен лично на
жалбоподателя на 04.09.2019 г., видно от известие за доставяне на писмо на л.
22 от делото.
При
така изложената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
Депозирана жалба изхожда от
наказаното лице, постъпила е в 7-дневен срок от връчване на НП и е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
При разглеждане на дела срещу
наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество - чл.
63, ал. 1 ЗАНН, т.е. следва да провери законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление - правилното приложение както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. На
първо място съдът счита, че в случая наказателното постановление е издадено по
реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във връзка
с чл. 243, ал. 3 НПК - след като производството е препратено от прокурора за
преценка осъществен ли е състав на административно нарушение. В този случай
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН въвежда изключение от правилото, че
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение.
Наказателното постановление е
издадено от орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, видно
от представената заповед.
Съдът обаче счита, че при съставяне
на наказателното постановление са допуснати множество нарушения на
процесуалните правила, които налагат отмяната му. Видно от приложения препис на
постановление на прокурор при РП Павликени, досъдебното производство не е
водено срещу конкретно лице и е за деяние с правна квалификация по чл. 235, ал.
2 от НК. В хода на наказателното производство не е извършено привличане в
качеството на обвиняем на жалбоподателя или друго лице. К. не е и участник, още по-малко
субект на наказателното производство. Принципното правило е, че се образува
производство за разследване на определено деяние, притежаващо признаците на
престъпление, а не срещу определено лице – чл. 207, ал. 1 НПК. Едва след като
се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в
извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията
за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на
прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно
постановление. В случая обаче, жалбоподателят не е бил привлечен в качеството
на обвиняем по реда на чл. 219 НПК, поради което и с оглед разпоредбата на чл.
54 НПК, не е притежавал това качество. Именно поради липсата на процесуално
качество на обвиняем той не е имал право да обжалва постановлението за
прекратяване на наказателното производство и да вземе активно участие в процеса
до момента на прекратяването. Не случайно в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК, сред лицата имащи право да обжалват постановлението за прекратяване се
включват само субектите на процеса, но не и останалите участници. След като К.
не е субект на процеса, същият не е пряк адресат и на последиците от
приключващия наказателното производство акт, въпреки, че същият му е бил връчен.
Ето защо, изводите на прокурора не са обвързващи за наказващия орган и е
следвало при наличието на данни да се проведе допълнително разследване в хода
на административнонаказателното производство и с всички допустими средства да
се установи има ли извършено нарушение и кой е неговия автор. На тези основни
въпроси на производството постановлението на прокурора не дава отговор.
Въпреки това в настоящата хипотеза
административно наказателното производство е образувано по чл. 36, ал. 2 ЗАНН, без да е съставен АУАН.
Налице е трансформация от наказателно, в административнонаказателно
производство. Именно поради това е допустимо ползването на събраните в хода на
наказателното производство доказателства и съобразяването с фактическите
констатации на прокурора в постановлението за прекратяване, които принципно
следва да заместят АУАН, поне по основните въпроси – деяние, автор и вина. В
конкретния случай обаче се установи, че постановлението не съдържа подобни
констатации и наказващият орган е бил длъжен да извърши допълнителна проверка
по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, за да даде мотивиран отговор на въпросите по чл.
53, ал. 1 ЗАНН. Допълнителна проверка по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН не е
извършвана и жалбоподателят по никакъв начин не е бил наясно, че срещу него се провежда
административнонаказателно производство. По този начин се е достигнало до
абсурдната ситуация да е конституиран като участник в
административнонаказателното производство едва с издаване на наказателното
постановление. Това очевидно е в разрез с основния принцип на процеса за
осигуряване правото на защита на нарушителя - чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 15 НПК и представлява съществено процесуално нарушение. Ето защо настоящия състав
счита, че в случая постановлението за прекратяване, следва да се ползва, само
като повод за образуване на административнонаказателно производство по общия
ред на чл. 36, ал. 1 ЗАНН – със съставянето на АУАН. Това е така тъй като
нарушителят не е бил субект на процеса, не е имал възможност да даде обяснения,
да проведе активната си защита в процеса, да разбере в какво се обвинява и
каква санкция го застрашава /в този смисъл Решение № 104 от 10.03.2014 г. по
КНАХД № 10078/2014 г. на Административен съд – Велико Търново и Решение от
21.10.2011 г. по Н. Д. № 286/2011 г. на Административен съд – Хасково/.
Константно е становището на правната
доктрина, а и на съдебната практика, че актът за установяването на нарушението
има три основни функции: установителна (констативна), сезираща и обвинителна,
като последната функция е призвана да конкретизира и лицето, към което е
насочена претенцията за извършено от него нарушение. Процесуалните гаранции за
упражняване на правото на защита на обвиненото лице в общият случай са нормите
на чл. 43, ал. 1 и на чл. 44 от ЗАНН. Във всички случаи тези норми предполагат
довеждането до знанието на съответното лице обвинителната претенция за
съответно нарушение, поради което не може да се приеме, че всеки акт на съда
или прокурора, с който съответното производство е прекратено (или е отказано
образуването му) води до автоматично прилагане на разпоредбата на чл. 36, ал.2
от ЗАНН. Целта на законодателя не е във всички случаи производството да започне
директно от фазата на издаването на наказателното постановление, след като
прокурор или съд са прекратили съответното производство, ако в това прекратено
производство не е бил ясно идентифициран
субекта на нарушението при спазване на неговите процесуални права.
Всъщност нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е изключение от правилото и следва да
се тълкува стриктно и стеснително, като разширителното и тълкуване е допустимо
само ако то е в синхрон с принципа на осигуряването на правото на защита на
привлеченото към съответната отговорност лице.
За пълнота на изложението следва да
се посочи също така, че по делото не бе доказано кой живее в процесния имот,
дори има данни, че това е не само жалбоподателя, но и неговата майка, съответно
не е установено кой съхранява дървата.
Предвид изложеното съдът приема, че
съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклите фази на
административнонаказателното производство по установяване на административното
нарушение и по налагане на административно наказание са опорочени поради
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно
организирана защита от страна на жалбоподателя. Издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно – в този
смисъл и Решение № 15 от 31.01.2020 година по КНАХД № 10306 по описа на ВТАдмС
за 2019 година.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № ***/21.08.2019 г. на Зам. директор на
РДГ – ***,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВТАдмС в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно
с оригинала!
ВМ