Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй,30.10.2020год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Козлодуйски районен съд, четвърти състав в открито съдебно заседание на 07.10.2020г. /Седми октомври, две хиляди и двадесета година/ в състав:
Районен съдия: ГАЛЯ ПЕТРЕШКОВА - СТАВАРОВА
при секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдията Галя Петрешкова - Ставарова гр.дело № 256 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба на Ц.М.С., ЕГН:**********, адрес ***, против „А.2."ООД ***, ЕИК116506769, с посочено правно основание чл.357 КТ, цена на иска: 1162,98 лв., от които заплата за м. 07, 08/2019г. в размер на 432,98лв.; платен отпуск 11 дни за 2018/2019г. в размер на 220.00 лв.; обезщетение за неспазено предизвестие по т.VI от трудов договор в размер на 510.00лв.
От съда се иска постановяване на решение, с което да се осъди „А.2." ООД, ***, да му заплати 432, 98 лв. за положен труд за месеците 07 и 08/2019г. по трудов договор с дружеството, обезщетение за неизползван отпуск при прекратяване на трудовия договор от 11 дни за 2018/2019г. в размер на 220.00 лв., 510.00 лв. за неспазен срок на предизвестие по т.VI от трудов договор, ведно със законната лихва върху сумата. Ищецът претендира присъждане на разноските в процеса.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор и изразява становище по иска. Счита исковата молба за допустима, подадена в срок от лице с правен интерес пред компетентен съд. По основателността на исковете: Счита предявените искове за неоснователни и оспорва твърденията на ищеца по същество като неверни. Оспорва и размера на претенциите.
Предявеният иск е с правно основание по чл.357 КТ е допустим.
По делото като писмени доказателства са приложени и приети - Трудов договор; Заповед №19/15.08.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие; Молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие; Разходни касови ордери за изплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск: Разходни касови ордери № 71 и № 86 - м. март 2019 год. на стойност 285,73 лв. от дължими по фиш за РЗ за м. февруари 2019 - 281,66 лв.; Разходен касов ордер от м. юли 2019 год. на стойност 361,46, от които по фиш за РЗ за м.юли 2019 г. - 202,98 лв. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 год. - 158,48 лв.; Разходен касов ордер от м. август 2019 год. на стойност 365,06 лв., от които по фиш за РЗ за м. август 2019 г. - 210,64 лв. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 год. - 154.42 лв.; Справка за отработени дни за месеците юли и август 2019г.; Присъствени листи за този период; Копие на трудова книжка, Извлечение от банкова сметка***.
Изготвена е и е приета съдебно счетоводна експертиза по гр. дело № 256/2020 година от Г.Д.К. - вещо лице.
По делото като свидетели са разпитани ГЕНКА ИВАНОВА ВАШКОВА и ЕКАТЕРИНА АТАНАСОВА ИВАНОВА.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното.
Съдът е
сезиран с искова молба от Ц.М.С., ЕГН:**********, адрес ***, против „А.2."ООД
***, ЕИК116506769, с посочено правно основание чл.357 КТ, цена на иска: 1162,98
лв., от които заплата за м. 07, 08/2019г. в размер на 432,98лв.; платен отпуск
11 дни за 2018/2019г. в размер на 220.00
лв.; обезщетение за неспазено предизвестие
по т.VI от трудов договор в размер на 510.00лв.
От
представените по делото доказателства се установява, че ищецът Ц.М.С. е бил в
трудово правни отношения от 17.08.2016 год. с работодател „Агроспектьр"
ООД. Видно от представения по делото трудов договор № 43 от 17.08.2016г. на
тази дата е сключен трудов договор със С., който е изпълнявал длъжността
„работник озеленител“. Договорено е трудово възнаграждение в размер на 420.00лева
/ четиристотин и двадесет лева/ и 7 /седем/ часа работно време. Към трудовия
договор на 29.12.2017 година е сключено допълнително споразумение, с което
възнаграждението, считано от 01.01.2018година е променено на 510.00 лева
/петстотин и десет лева/.
От
приложената по делото Заповед №19/15.08.2019г. , се установява, че трудов
договор № 43 от 17.08.2016г. е прекратен
на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ по
взаимно съгласие на страните изразено писмено.
По искането за заплащане на неизплатено
трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 128, т. 2 КТ:
Според чл. 12 КТ работодателят е длъжен
да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. При предявен иск по чл. 12 КТ в тежест на
работника (служителя) е да докаже, че претендираното от него неизплатено
възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било част
от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е престирал реално
уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи
изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото
възнаграждение действително е било изплатено.
Не се спори между страните, че за
периода 17.08.2016г. до 15.08.2019г. същите са били в трудово правоотношение,
което е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. В конкретния случай ответникът не е оспорил, а
и с оглед презумцията уредена в чл. 8, ал. 2 КТ съдът приема, че през процесния
период ищецът е изпълнявал своето основно трудово задължение да престира на работодателя
своята трудова сила.
В тежест на ответника съобразно чл.
154, ал. 1 ГПК е да докаже пък изплащането на уговореното и претендирано от
ищеца трудово възнаграждение. Съобразно неоспорената съдебно счетоводна
експертиза за м. 07.2019г. и м. 08.2019г., дължимите на ищеца суми за трудови
възнаграждения са осчетоводени като заплатени от работодателя, като сумите са
изплатени от касата на дружеството в брой с РКО. От предоставената
разплащателна ведомост за заплати е видно, че за м.07.2019година при 23 работни
дни ищецът е отработил 19 дни, в болничен е бил 1 ден и платен отпуск 3 дена.
Всички начисления - БТВ е в размер на 519.32лева, а чисто за получаване 200.00
лева аванс и 202.98 лева заплата.
На 22.07.2019 година с ББ 511875 по
сметката на ищеца Ц.С. са преведени 200.00лева с основание - аванс м. юли
2019година.Останалата сума за изплащане е представена в 2 бр. РКО като в единия
изплатената работна заплата е 12.25лева и 158.48 лева отпуск за 2019 год. общо
170.73лева и втория РКО с основание работна заплата месец юли 190.73лева. РКО
нямат номера и конкретна дата на изплащане. Другите реквизити са налични, обаче
дата и номер липсват.
За месец 08.2019година при 22 работни
дни ищецът има отработени 11дни в разплащателната ведомост за работна заплата,
както и във фиш за работна заплата. Във ведомостта няма и през двата месеца
начислени обезщетения за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ.
Начисленото БТВ за м. 08.2019 година е 271.46лева, а за получаване чистата сума
е в размер на 210.64 лв. През м. август на 2 РКО отново е изплатена работната
заплата - единият с основание 21.31лева РЗ м. август 2019 година + отпуск 2019
година 154.42 лева и втория с основание само РЗ м. август 2019 година 189.33 лева.
Сумите от РКО отговарят на начисленията във ведомостите, но и през двата месеца
нямат номера и конкретна дата на изплащане.
За изясняване на въпроса, дали ищецът е
получил трудово възнаграждение за месеците юли и август 2019г., по делото са
разпитани свидетели.
Свидетелят Екатерина Иванова работела в
„А.2.” ООД до 15.07.2019г. като технически ръководител. Същата твърди, че по длъжностна
характеристика няма задължение да изплаща, суми на работниците, но по нареждане
на Божинел Христов и след превод на пари по нейна сметка, а по късно след
отказа и да превеждат пари по нейната сметка е открита друга такава, само за тия
пари, които са превеждани при изпълнение на програмата предсрочно, били
изплащани допълнителни трудови възнаграждения на работниците, тези пари са
изплащани само с ордери срещу подпис, на тези ордери по нареждане на Божинел
Христов и на Десислава Иванова се вписвали само името на фирмата, сумата цифром
и словом и двата подписа- на свидетелката и на лицето, което получава парите. Декларира
при предявяване на ордерите, че подписа върху ордера е положен от нея, но отрича
датата, която е посочена да е записана от нея. Документа е попълван от нея
частично. Подписа на ордера за сумата, която е вписана в него е подписан лично
от ищеца С.. Не и е разрешавано да посочва основанието, за което се изплащат
парите. Твърди, че изплащаните с тези ордери суми са за предсрочно изпълнение, на
програмата на дружеството. По вътрешни правила на работниците са изплащани поощрения.След
дата 15.07.2019г. отрича да е била на работа, но ордера с който са изплатени
суми за месец август е подписан от нея.
Според св. Иванова е злоупотребено с ордерите по нареждане на управляващия
дружеството, и тъй като не са попълнени изцяло, основанието е добавено с друг почерк, дописано е работна
заплата плюс отпуска и т.н. Има подписан документ и подписите не са фалшиви.
Св. Иванова твърди, че не е изплащала
трудово възнаграждение на ищеца за месец август, тъй като не е била на работа,
отрича и да е изплащала възнаграждение по рано. Заплати не е изплащала, тъй като сумите за заплати са превеждани
по банков път. Ордерите, които е издавала са допълнителни суми за предсрочно
изпълнение на програмата на дружеството..
В същата насока са и показанията на
свидетелката Генка Вашкова. Твърди, че за юли и август не е изплатена заплата
на никого. От работа са освободени по взаимно съгласие. Към момента на
постъпване на работа се прави пакет от документи, които се подписват и заявлението за
освобождаване по взаимно съгласие е подписано още при започване на
работа. РКО, които са подписвали са за изплатени допълнителни суми, като
възнаграждение за изпълнение обема на работата и в тях се сочи само името на работника и не се
посочва основание.Касовите ордери не съдържат номер, дата, месец и година. При
освобождаването от работа на свидетелката Вашкова в заповедта фигурирало
изплащане на отпуск, но не е получила сумата. За месец юли и месец август с РКО
на ръка на ищеца Ц.С. категорично заявява, че не е изплащала заплата.
В съдебно заседание вещото лице Г. Котева
– Станоева заявява, че е поискала от фирмата и не и предоставено копие на
касовата книга, където трябва да бъдат вписани всички приходни и разходни касови
ордери. Те имат номера и конкретна дата на изплащане.
С протоколно определение от
16.09.2020г. на основание чл. 186 от ГПК съдът е задължил ответното дружество „А.2.”
ООД *** да предостави на съда касова книга, в която са описани разходни и
приходни касови ордери, регистър на всички счетоводни документи, както и оригиналите
на представените с отговора на ИМ РКО. Призовката е връчена и подписана лично
от Управителя на дружеството Божинел Христов на 28.09.2020г.
На съда не беше представена нито касова
книга, нито оригиналите на РКО, поради което съдът решава делото при така
събраните доказателства.
В този случай неблагоприятните
последици следва да се понесат от страната, която е възпрепятствала
доказването, а именно не е представила оригинали от РКО /арг. от чл. 161 ГПК/ и
касова книга. Ето защо и съобразно чл. 180 ГПК, съдът намира за доказано, че
дължимите суми от работодателя за положен труд на работника за месец 07.2019г.
и месец 08.2019г., в размер на 432,98лева, не са изплатени на работника и предявеният иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ следва да се уважи за тази сума.
Относно обезщетенията за забава върху
дължимите трудови възнаграждения и
изготвената съдебно счетоводна експертиза е както следва:
За м. 07 - 202.98лева работна заплата
за периода 26.08.2019год. - 14.04.2020год. обезщетение за забавено плащане -
13.14лева.
За м.08 - 210.64лева работна заплата за
периода 26.09.2019 год. - 14.04.2020 год. обезщетение за забавено плащане
-11.82лева.
Като законна последици върху сумата от 432,98лева,
следва да се присъди и законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба 08.04.2020г. до окончателното изплащане.
По искането
за изплащане на обезщетение за платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ:
Ищецът претендира обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовия договор от 11 дни за 2018/2019г. в размер на 220.00 лв.,
Правото на отпуск е основно конституционно право на работниците и служителите, уредено в чл. 48, ал. 5 от Конституцията - работниците и служителите имат право на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон. То е пряко свързано с основното конституционно право на труд - чл. 48, ал. 1 от Конституцията. Платеният годишен отпуск е елемент от съдържанието на трудовото правоотношение и има предназначение да предостави възможност на работника или служителя да възстанови работната си сила.
Според чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Видно от разпоредбата фактическия състав на това обезщетение включва два елемента: 1) прекратяване на трудовото правоотношение и 2) наличие на неизползван платен годишен отпуск. В конкретния случай са налице и двете предпоставки от фактическия състав.
От
заключението на кредитираната от съда съдебно
счетоводна експертиза се установи следното:за
месец 08.2019година при 22 работни дни ищецът има отработени 11дни в
разплащателната ведомост за работна заплата, както и във фиш за работна заплата.
Във ведомостта няма и през двата месеца начислени обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ. Начисленото БТВ за м. 08.2019 година е
271.46лева, а за получаване чистата сума е в размер на 210.64 лв. През м.
август на 2 РКО отново е изплатена работната заплата - единият с основание
21.31лева РЗ м. август 2019 година + отпуск 2019 година 154.42 лева и втория с
основание само РЗ м. август 2019 година 189.33 лева. Сумите от РКО отговарят на
начисленията във ведомостите, но и през двата месеца нямат номера и конкретна
дата на изплащане. За отпуска, който е изплатен с тези ордери ответника е обяснил,
че е обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за цялата 2019 година.
Но счетоводно такава отпуска няма осчетоводена и начислена. Нито има пусната
молба от ищеца за ползване на отпуск, нито пък в последния месец се вижда
начисленото обезщетение по чл. 224 от КТ, за да има основание за изплащане.
С отговора на исковата молба като писмени доказателства по делото са представени и приети - Разходен касов ордер от м. Юли 2019 год. на стойност 361,46, от които по фиш за РЗ за м. Юли 2019 г. - 202,98 лв. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 год. - 158,48 лв. и Разходен касов ордер от м. Август 2019 год. на стойност 365,06 лв., от които по фиш за РЗ за м. Август 2019 г. - 210,64 лв. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 год. - 154.42 лв.
Ответното дружество твърди,че на ищеца е изплатено обезщетение за неизползван отпуск за 13 дни, по негова изрична молба авансово, в брой срещу РКО, ведно с последното му трудово възнаграждение - на стойност 312,90 лв.
Съдът намира за доказано, че дължимите суми на ищеца от работодателя за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовия договор от 11 дни, съгласно представени ордери по изчисления на ответника за изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 год. – от 13 дни, ищецът е получил 158,48 лв. видно от разходен касов ордер от м. юли 2019 год. и 154.42 лв. видно от разходен касов ордер от м. август 2019 год. или общо 312,90 лв. След изчисления за 11 дни неизползван отпуск се дължи обезщетение в размер на 264.77лева. По делото не е правено искане по чл. 214 ГПК изменение размера на иска /увеличаване/, което да е било направено своевременно, до приключване на съдебното дирене и на ищеца, следва да му бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 11 дни в размер на 220.00лева.
За м. 08 – 220.00 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за периода 26.09.2019 год. - 14.04.2020 год - обезщетение за забавено плащане 12.34лева.
Върху уважената част от иска, като законна последица следва да се присъди и законната лихва от дата на подаване на исковата молба 08.04.2020г. до окончателното погасяване на вземането.
По искането
за обезщетение за неспазено предизвестие от страна на ищеца в размер на 510,00
лева.
Съдът намира, че искът в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Към делото е приложена заповед № 19/15.08.2019г., с която на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ /по взаимно съгласие/ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца Ц.М.С., ЕГН:**********, считано от 15.08.2019г. Тази заповед е издадена въз основа на молба от ищеца Ц.М.С. от 14.08.2019г.
С нея той моли управителя на „А.2.” ООД да бъде освободен по взаимно съгласие от заеманата от него длъжност „работник озеленяване”, считано от 16.08.2019г. Съгласно чл.325, ал.1, т.1 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие в случаите когато е налице взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Ищецът е поискал да бъде освободен от заеманата от него длъжност по взаимно съгласие с работодателя си, което е направил с писмена молба до него. Съответно работодателят му с писмена заповед е уважил молбата му и му е прекратил трудовия договор. Ето защо, след като не се дължи предизвестие в конкретния случай, не се дължи и обезщетение за неспазването му.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да присъди на ищеца направените по делото разноски, но тъй като такива не са направени, счита, че не следва да се произнася.
Съдът следва и на основание чл.78, ал.6 ГПК да осъди ответника да заплати на РС Козлодуй държавната такса, представляваща сбора от държавните такси върху всеки от обективно съединените искове /по 4%/, от която е освободен ищеца в размер на 50,00лева, както и 100,00 лева за изплатеното обезщетение на вещото лице.
Ето защо съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.2." ООД, със седалище и адрес на управление *** – „Декоративен разсадник“, ЕИК:*********, представлявано от Божинел Василев Христов, да заплати на Ц.М.С., ЕГН:**********, адрес ***, сумата от в размер на 432,98лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците юли и август на 2019г., обезщетение за забавено плащане м. 07 /юли/ 2019г., за периода 26.08.2019год. - 14.04.2020год. в размер на 13.14лева; за м.08 /август/ 2019г., за периода 26.09.2019 год. - 14.04.2020 год. в размер на 11.82лева, както и законната лихва върху сумата 432,98лева /главница/, считано от датата на завеждане на исковата молба, 08.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „А.2." ООД, със седалище и адрес на управление *** – „Декоративен разсадник“, ЕИК:*********, представлявано от Божинел Василев Христов, да заплати на Ц.М.С., ЕГН:**********, адрес ***, сумата от – 220.00 лева, представляваща обезщетение за неизползван отпуск за 2019г. от 11 дни, обезщетение за забавено плащане в размер на 12.34лева, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба, 08.04.2020г.до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск от Ц.М.С., ЕГН:**********,
адрес ***, против „А.2." ООД, със
седалище и адрес на управление *** – „Декоративен разсадник“, ЕИК:*********,
представлявано от Божинел Василев Христов, за сумата в размер на 510,00 лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие по смисъла на
чл.220 от КТ.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ОСЪЖДА „А.2." ООД, със седалище и адрес на управление *** – „Декоративен разсадник“, ЕИК:*********, представлявано от Божинел Василев Христов, ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Козлодуй, държавна такса в размер на 50,00 лева по уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „А.2."
ООД, със седалище и адрес на управление *** – „Декоративен разсадник“,
ЕИК:*********, представлявано от Божинел Василев Христов да заплати на Районен
съд Козлодуй разноски за възнаграждение на вещото лице в размер на 100,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанският Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: